Зигмунд Фройд АЗ И ТО - първа глава

Тази книга се появява на бял свят през третата седмица на април 1923 г., макар Фройд усилено да я обмисля от месец юли предишната година. На 26 септември 1922 г., по време на Седмия международен кон­грес по психоанализа, проведен в Берлин и последният, на който Фройд присъствува, той изнася кратък доклад под надслов „Нещо за несъзнаваното [Някои бележки относно понятието несъзнавано в психоанализата]“, в който нахвърля съдържанието на книгата. Текстът на този доклад никога не е публикуван; негово резюме, написано вероятно от самия Фройд, излиза през есента на същата година.
Аз и То“ е последният от най-важните теоретични трудове на Фройд. Той предлага описание на психичния апарат и неговите основни функции, което на пръв поглед изглежда ново и дори революционно; и наистина, всички психоаналитични творби, последвали неговото публикуване, носят несъмнения отпечатък на неговото влияние – най-малкото по отношение на терминологията. Но въпреки всички свежи прозрения и нови синтези ние можем да проследим, както често става с нововъведенията на Фройд, следите на новите идеи в по-ранни, а понякога и в много по-ранни произведения.

Емоции и чувства от проф. д-р Л. Георгиев

Отношението между нуждите и тяхното удовлетворяване или неудовлетворяване е източник на емоционални преживявания у животните. П. Анохин изтъква, че емоцията е средство, което осигурява бързо и ефективно удовлетворяване на нуждата на организма. Колкото по-силно тя се проявява, толкова по-бързо може да бъде оценена нейната значимост. Независимо дали емоцията е положителна или отрицателна, тя винаги мобилизира усилията на организма за задоволяване на нарастналата нужда.Удовлетворяването й води до емоционално преживяване (жаждата, която е задоволена поражда приятна емоция). Емоциите се изразяват чрез изменение в тонуса на организма, намират отражение в мимики, жестове, пози, интонации.

При удовлетворение на нуждите между животното и средата се създава равновесие и то изпитва положителни емоции. Противоречията между нужди и задоволяването им, между очакваното и постигнатото, между опита на животното и изискванията на ситуацията, нарушават равновесието и пораждат отрицателни емоции. На базата на миналия опит емоциите ориентират животните за действията, които следва да предприемат – да проявят сдържаност или да атакуват, да избегнат опасността и др.

Еволюционна психология от доц. Стефан Колчев

Предмет на еволюционната психология е психиката и съзнанието, като  развиващо се явление през различните етапи на еволюционното развитие в животинския свят. Също така, тя е и историческа наука, защото проследява историческото развитие на психиката и съзнанието.

Човешкото съзнание, като висша психика има история и предистория. Предисторията обхваща времето на развитието на психиката в животинския свят до появата на човека. Историята обхваща времето от най-елементарните съзнателни прояви на очовечените маймуни до съвременния човек.
Без да отчита причините за психиката в животинския свят през различните етапи на еволюцията, психологията не би могла да обясни произхода на съзнанието, както и самия преход на животинската психика към човешката психика и съзнание.
Човешкото съзнание не е възникнало на празно място, без връзка с психиката в животинския свят. То не е дошло просто така от някъде, нито се е появило като революционен изстрел. То е обществено – исторически и природо- биологически продукт на дългото диалектическо противоречиво развитие на всяка материя да отразява.
Свойството отражение е характерно за всяка материя. То се изразява в реакциите на външно въздействие върху нея. При животинската материя, формите на това отражение са по различни. Те се осъществяват чрез организма като цяло, или чрез създаването на анатомо-физиологични механизми, под формата на дразнимост или психически форми.

Възрастова психология

Детство, юношество, младост, зрелост, старост- своеобразни епохи в човешкия живот, всяка от които неумолимо заменя предишната. Последователността на възрастовите етапи се характеризира с необратимост, с определена продължителност и неизбежна смяна на периодите. В тази особеност се изразява една от закономерностите, фиксирани в генетичната програма на човека. А именно- закономерностите на развитието на човека са един от съществените генетични белези. Какво е възрастта в живота на човека? Отговорът не е еднозначен, защото възрастта, времето е многомерно понятие, има различни качествени характеристики, което в зависимост от съдържанието и качествената специфика има различни критерии за оценка. Най-отдиференцирани са естествените биологични феномени на възрастта. От тази гледна точка нарастването на възрастта е постоянен упадък- от раждането до смъртта, което се дължи на остаряването на тъканите и спадане на нивото на интелигентност. За сензорната острота тези процеси започват още при раждането.

Вюрцбургска и корнеилска школа

Тези школи са естествено продължение и развитие на идеите на Вунд.

Освалд Кюлпе и Вюрцбургската школа. Школата просъществувала в периода 1901 – 1909 г. Биографични данни за Освалд Кюлпе:На 19г. той постъпил в Лайпцигския университет и първо искал да учи история, но под влиянието на идеите на Вунд, се обърнал към философията и експерименталната психология. Въпреки това, той не загубил своя интерес към историята и учейки 2 семестъра при Вунд, след това той се отправил към Берлин, лутайки се между историята и психологията, Кюлпе отново се върнал към Вундт и останал в Лайпциг 8 г. Получил научна степен и започнал работа в университета като асистент на Вундт и продължил изследванията в лабораторията. Своята първа книга “Очерци по психология” посветил на Вунд.

През 1894 г. Кюлпе станал професор в гр. Вюрцбург и 2 г. по-късно създал лаборатория, която скоро станала конкурентна на тази на учителя си.

Въображението в психичния живот на човека

Познавателни процеси – конструктори на вторични образиФормирането на знания за външния свят започва с непосредственото взаимодействие с предметите и явленията от обкръжаващата действителност. Натрупването на тези знания става в резултат на функциониране на познавателните процеси усещане и възприятие. Благодарение на тях се създават първичните образи. Те възникват бързо – понякога за част от секундата – и бързо престават да съществуват. Душевният живот на човека би бил много беден, ако се състоеше само от образи, които имат кратък живот. Психиката обаче притежава способност да съхранява, обобщава, видоизменя образите, получени чрез усещането и възприятието. Продуктите на тези процеси встъпват като основа за формиране на други психични образи – вторични образи.

Подобни образи се изграждат в резултат на функциониране на познавателните процеси представа и въображение. Посредством тези процеси се получават различни по сложност и структура образи, но те притежават редица общи черти. Преди всичко вторичните образи се пораждат при ОТСЪСТВИЕ НА НЕПОСРЕДСТВЕН ДРАЗНИТЕЛ. Предметът или явлението не въздействат в даден момент върху рецепторната повърхност, но въпреки това възниква определен образ. Дразнителят или съвкупността от дразнители обаче СА ВЪЗДЕСЙТВАЛИ В МИНАЛОТО върху перцептивната система.

Възприемането в познавателната дейност на човека

 Усещането и възприятието са познавателни психични процеси, посредством които се изграждат образи, определяни като първични. Първичността се обуславя преди всичко от обстоятелството, че те се пораждат при непосредственото въздействие на предметите върху сетивните органи. Този факт оказва влияние върху облика на подобен вид образи.

Всеки психичен образ отразява предмета до непосредствената среща с него. Образът е винаги по-беден в съдържателно отношение от самия предмет, но неговото формиране позволява на човека да се ориентира в отделните свойства, във взаимовръзките между тях, във връзката на този предмет с други обекти. При условие, че първичният образ е създаден, той става пригоден да изпълнява сигнална функция и открива пред човека по-широки възможности за действие в непосредствено обкръжаващата го среда.

Воля и съзнателна дейност на човека

Съществуват опити за пренебрегване на волята, за нейното разтваряне в други психични процеси. Причините за това са различни:

Една от тях се отнася до трудността, свързана с детерминацията на волевия процес. И до днес няма единно мнение относно каузалния характер на този процес. Едни изследователи приемат, че самата воля съдържа в себе си желание за активност – В.Вунд, Т.Рибо; други смятат, че подбуждаща роля имат потребностите – Рубинщайн; трети автори защитават идеята, че източник на волевото поведение е намерението – К.Левин, и т.н. Това разнообразие в детерминираността на волевите процеси затруднява очертаването на неговата същност и самостоятелност.

    Друга причина за изключване на волята от психичния живот на човек е трудното диференциране на този феномен от интелекта и емоцията. Всяко волево действие е разумно. В него интелектуалното присъствие е особено силно. Човек трябва да прави избор, да съпоставя алтернативи, да взема решения, да определя последователността на действията в посока на целта. Този факт дава основание на някои изследователи да приемат, че волята има второстепенна функция и да я определят като вид действие, което е подчинено на разума. Приема се, че волята е вплетена в интелектуалните действия и може да се обясни с понятия, които не се отнасят до волевия процес, а отразяват разумно поведение.

Безсъзнателното в психологията

Безсъзнателното  в психологията.Различния между съзнателна и безсъзнателна психика. Основни характеристики на безсъзнателното. Типология на безсъзнателното. Функции на безсъзнателното.В работата е използван термина “несъзнавано” поради използването на този термин в литературата. Термините “безсъзнавано” и несъзнавано” са сравнително взаимнозаменяеми, но да не се бъркат с термина “предсъзнавано” или “подсъзнавано”! Определението на “несъзнавано”, което може да се намери в съвременен речник е “сумата от всички мисли, спомени, импулси, желания и чувства, за които личността няма знание, но които оказват влияние на емоциите и действията; тази част от душата, която се състои от изтласкан материал с такава природа” . Съответно същият речник определя “предсъзнавано” като “обхващащо тази част на човешката психика, която не е осъзнавана във всеки един момент, но може да бъде осъзната след полагане на усилия”.

Когнитивна психология - усещане

Определение: Усещането и възприятието са познавателни психични процеси, посредством които се изграждат образи, определени като първични.Първичността се обуславя от обстоятелството, че те се пораждат при непосредствено въздействие на предметите върху сетивните органи.I. Психични образи. Особености /свойства/ на психичния образ. П.О.1. Всеки П.О. отразява предмета до непосредствената среща с него. Образът винаги е по-беден в съдържателното отношение от самия предмет, но неговото формиране позволява на човека да се ориентира в отделните свойства, във взаимовръзките между тях, във връзките на този предмет с други обекти.2. Когато П.О. е създаден той изпълнява сигнална функция и открива за човека по-широки възможности за действие в непосредствено обкръжаващата го среда.

Мисленето като процес

Мислене – висш познавателен психичен процес, обобщено и опосредствано от личния опит  субективно отражение на света, на обективни свойства, отношения, недостъпни за непосредствено възприемане. Чрез мисленето човек има възможността да прониква в същността на изучаваните предмети и явления, да открива и усвоява закони и закономерности, принципи, правила, начини и норми на живот; да действа целенасочено, планомерно и да осъществява свои личностни и социални програми; да предвижда с една или друга точност хода на процеси и събития, да разкрива тенденции на развитие и бъдещо поведение; да бъде субект на конструктивна, съзидателно-преобразуваща, творческа дейност и самодейност; съзнателно и разумно да ръководи, управлява, насочва, контролира, коригира, стимулира собственото си индивидуално и социално поведение.

Памет

Опосредстващи психични процеси – условия за реализиране на познавателни, емоционални и волеви процеси.Съществуват психически явления, чиято функция не се състои в създаване на собствен продукт, а в оказване на влияние за осъществяване на други душевни феномени. В състава на тези явления водещо място заемат паметта и вниманието. Те оказват структуриращо въздействие върху динамиката на развитие и върху съдържанието на основните психични процеси.Някои изследователи включват паметта в системата на познавателните процеси. Действително паметта е свързана с тях, не може да съществува без тях, но тя не притежава основните характеристики, които са присъщи за познавателните процеси. Те са призвани да създават някакъв познавателен резултат – например под формата на усещане за болка, като образ на нов или на по-рано възприеман предмет, като идея за решаване на задача.

Допсихичен начин на реагиране

Всяка нервна система е способна да приема сигнали от външната среда и да ги преработва по 2 начина. Първият и генетически най-ранен начин за преработка на външните сигнали става посредством природно заложена програма. Тя има различна сложност и в зависимост от това се реализират /след преработка на сигнала/ два вида реакции: отделни безусловни актове или сложни безусловни реакции/инстинкти/.И в двата случая се осъществява  регулаторна функция.Тази функция се осъществява не на психическо, а на чисто физиологическо равнище. Процесът на регулация се извършва по силата на следните обстоятелства. За животните от определен клас съществува съответни видове дразнители, които могат да се възприемат и автоматично да задействат готов механизъм. Именно той произвежда необходимата за съответната ситуация реакция.
За осъществяване на реакциите са необходими съответните дразнители и наличие на вроден механизъм.Може да се предположи, според Галперин, че този механизъм започва да работи под влияние на вътрешното състояние, в основата на което стои определена потребност. Пример за физиологичен начин на регулация е: при чайка, която мъти; долита мъжкият, тя скача от яйцата си, отива при него и започва приглушено да гука и да клати главата си отгоре надолу. Мъжкият се обръща на др.страна, но чайката дотичва и започва същия ритуал. Най-после мъжкия изплюл купчина скакалци и женската изяла изпросеното.

Съзнание и самозъзнание

Съзнанието е най-висшата форма на субективно отражение на обективната действителност. То представлява отношението на човека към заобикалящата го среда и към самия себе си, изградено от синтеза на познанието, от свързаността, съвкупността на всички психични процеси.

Възникването на съзнанието от психологично гледище предполага осъзнаването на индивида като нещо отделно от заобикалящата го среда, обособяването и разграничаването му от нея. Това се постига едва тогава, когато човекът започва да въздейства върху тази среда и дая изменя. Следователно съзнанието възниква в процеса на трудовата дейност, която първобитният човек е осъществявал колективно в животинското стадо, превръщащо се постепенно в общество.

В хода на осъществяването на тази начална обществено-производствена дейност се увеличава рязко необходимостта от общуване между членовете на колектива. Това  представлява мощен тласък за развитието на членоразделната реч, а тя от своя страна стимулира по-нататъшното развитие на съзнанието, като му предоставя словесния материал, посредством който се обозначават конкретните образи /предмети, явления и действия/, а по-нататък и обобщаващи понятия.

Емоции и чувства

Определение на емоцията, специфични особеностиВ основата на всяка емоция стои душевно вълнение. То може да бъде слабо или силно, осъзнато или неосъзнато, но винаги изпъква като субективно преживяване!КАЧЕСТВО на емоционалните преживявания: означава, че индивидът винаги преживява точно определена емоция или синтез от емоции: може да преживява единични емоции като страх, гняв, но може да преживява и едновременно синтез от 2 емоции и повече емоции, като например ненавист, която е комбинация от емоциите  гняв и удивление. Значимото е, че психичният живот на човека протича в непрекъснат смяна на качеството на преживените емоции!

ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ и ИНТЕНЗИВНОСТ на емоциите: означава, че психиката на човека се обхваща от една емоция за определен период от време и тя въздейства с определена сила върху когнитивни и опосредстващи процеси, върху волта и цялостното поведение.  Тези характеристики стоят в основата за определяне ФОРМИТЕ, чрез които се проявяват емоциите: