Текстът тематизира процеса на социализация през една различна призма – стратегиите на признаване. Изборът на подобен подход е резултат от опита да намеря работещо определение на термина социализация днес. Затова текстът се опитва да проследи субективното преживяване на социалното “фасониране” на субекта през необходимостта и възможността на същия този субект да целеполага, или по друг начин казано – да конструира стратегии на признаване.Проблемът за социализацията е един от важните проблеми в социологията, макар че не е нов и е бил фокус на изследване за много други представители на хуманитарните и социални науки – психолози, педагози, политолози. Широкият интерес към социализацонния процес е интерес към механизмите на възпроизвеждане на обществото в неговата цялост - позволява ни да проследим превръщането на детето във “възрастен”, в нормализиран индивид, “играещ играта по самите правила”. Тук обаче този процес ще бъде тематизиран през проблема за различните кодове на признание, валидни за общностите, в които детето попада през различните етапи от процеса на социализация.
