ПДП
започва да се развива като отделен
отрасъл на психологическото знание
през 60-те години на миналото столетие.
Това е периодът, в който започва нейното
дефиниране като предмет на област от
криминалната психология и социалната
практика.Криминологията,
криминалистиката и криминалната
психология имат сравнително по-ранен
период на обособяване като научни
дисциплини. Противообществените прояви,
както и противоправните мотиви са били
обект на криминалната психология.
Постепенно в практиката се установява,
че провиненията и правонарушенията са
ориентирани към социалните отношения
между хората. Много често хора с
противообществено поведение са
санкционирани от социалните общности,
а не от правовите норми в тези общности.
Предметът
на ПДП приоритетно се ориентира към 2
основни проблема на изучаване:
В
своята предметна област това не включва
престъпното поведение и престъпната
реализация в общността. Девиантността
се свързва с типологията на престъпленията
дотолкова, доколкото девиантната форма
може да предшества престъпното поведение,
тоест девиантното поведение се разглежда
като елемент на престъпното поведение,
а не се идентифицира с него. Това показва,
че девиантната форма на поведение се
разглежда като реален елемент от
типологията на човешките взаимоотношения,
затова и превантивните мерки спрямо
нея имат по-обхватен характер.
