Съществуват опити за пренебрегване на волята, за нейното разтваряне в други психични процеси. Причините за това са различни:
Една от тях се отнася до трудността, свързана с детерминацията на волевия процес. И до днес няма единно мнение относно каузалния характер на този процес. Едни изследователи приемат, че самата воля съдържа в себе си желание за активност – В.Вунд, Т.Рибо; други смятат, че подбуждаща роля имат потребностите – Рубинщайн; трети автори защитават идеята, че източник на волевото поведение е намерението – К.Левин, и т.н. Това разнообразие в детерминираността на волевите процеси затруднява очертаването на неговата същност и самостоятелност.
Друга причина за изключване на волята от психичния живот на човек е трудното диференциране на този феномен от интелекта и емоцията. Всяко волево действие е разумно. В него интелектуалното присъствие е особено силно. Човек трябва да прави избор, да съпоставя алтернативи, да взема решения, да определя последователността на действията в посока на целта. Този факт дава основание на някои изследователи да приемат, че волята има второстепенна функция и да я определят като вид действие, което е подчинено на разума. Приема се, че волята е вплетена в интелектуалните действия и може да се обясни с понятия, които не се отнасят до волевия процес, а отразяват разумно поведение.