Развитието на човешките
общности предполага проявите на различни
типове поведение от страна на хората.
Всяка една социокултурна общност
дефинира тези прояви като ги определя
като правилни и неправилни. Онези форми
на поведение, които синхронизират с
очакванията на хората относно ползотворното
развитие на общностите, се предопределят
като необходими и желателни. Това е
породено от потребността на човек да
бъде част от някаква социална общност,
да й принадлежи, да се съобразява със
съществуващите в нея норми на поведение,
за да избегне възможността да бъде
отхвърлена, изолирана, отделена. Такива
форми, които са противоположни на тези
очаквания, се оценяват като неправилни.
В основата на оценяването стои моралната
норма, т.е. всеки човек оценява поведението
на другия относно себе си и относно
цялата общност. Още в дълбока древност
хората са установили, че тези форми,
които сами се определят като неприемливи,
пречат за пълноценното функциониране
на взаимоотношенията между хората и
възпрепятстват развитието на тези
общности.