Развитието на психологическите експертизи е силно повлияно от развитието на фундаменталните и приложните клонове на психологията. Развитието на тези науки даде възможност да получат по-прецизно изясняване основните предпоставки за пълноценното психическо и социално развитие на човешката личност. Изясняват и вътрешните психологически закономерности, които съпътстват този процес.
Развитието на приложните клонове на психологията даде възможност да се изяснят много важни психологически закономерности, свързани с трудовата и професионалната реализация на личността, с утвърждаването или неутвърждаването на социалните норми, които съпътстват този процес. На таза база съвременният психолог може точно да установи причините за възникнали отклонения в поведението и социалното реализиране на личността и да предприема адекватни мерки за тяхното преодоляване.
На базата на своята обща и специална психологическа подготовка всеки психолог може да се подготви и за съдебен психолог-експерт. За да се постигне това той трябва да получи по-задълбочени знания по следните приложни клонове на психологията:
*******
СЪДЪРЖАНИЕ:
ТЕМА ПЪРВА:
Същност и специфични особености на съдебно-психологическата експертиза.
1. Използването на експертна информация – обективна необходимост за обществената практика.
2. Експертизата в съдебния процес.
3. Възлагане на съдебно-психологически експертизи.
4. Същност и специфични особености на съдебно-психологическата експертиза.
ТЕМА ВТОРА:
Научни основи на съдебно-психологическата експертиза
1. Връзка на съдебно-психологическата експертиза с психологическите науки.
2. Видове съдебно-психологически експертизи.
3. Компетенции на съдебно-психологическата експертиза.
4. Мястото на диагностиката в съдебно-психологическа експертиза.
ТЕМА ТРЕТА:
Съдебно-психологически експертизи в отделните видове съдебни дела.
1. Съдебно-психологическа експертиза при наказателно-съдебен процес.
2. Съдебно-психологически експертизи при граждански дела.
3. Съдебно-психологически експертизи при административни дела.
ТЕМА ЧЕТВЪРТА:
Реализиране на съдебно-психологическо експертно изследване.
1. Организиране и провеждане на експертно изследване.
2. Обобщения и изводи от експертното изследване.
3. Експертно заключение и неговата оценка.
СЪЩНОСТ И СПЕЦИФИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА СЪДЕБНО-ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА ЕКСПЕРТИЗА.
1. Използването на експертна информация – обективна необходимост за обществената практика.
Усложняването на различните видове дейности неминуемо налага паралелното решаване на два основни проблема:
повишаване на професионалната квалификация на ръководните и изпълнителските кадри;
създаване на условия за широко използване на експертната информация от тесни специалисти в различни области на научното знание.
Експертната информация е крайно необходима както за организирането и реализирането на дадена дейност, така и за успешното решаване на всяка конкретна практическа задача.
Експертна помощ се търси когато знанията и практическия опит на изпълнителските кадри не достигат за решаването на конкретни практически задачи. Експертна помощ се търси при следните случаи:
при оценка на взето решение за извършване на определени действия;
при търсене на рационални възможности за решаване на възникнали конфликтни ситуации или на спорове по отношение на взето решение;
при липса на специалисти, които могат да решат определена практическа задача;
при възникване на понятийни проблеми между различни научни области, за решаването на които могат успешно да се използват външни специалисти;
при възникване на радикални промени в условията на определена дейност, решаването на които е невъзможно без използването на тесни специалисти;
при всички случаи, когато това е предвидено в нормативни документи, с които е регламентирана дадена дейност.
При търсенето и използването на експертни знания в различни области на обществената практика се спазват стриктно три основни принципа:
експертизи да се възлагат на изтъкнати специалисти в определена област на науката и практиката;
ясно и точно представяне на научния проблем или практическа задача;
подбор и прецизно използване на надеждни методики за изясняване и решаване на определени задачи.
Експертизите трябва да се възлагат на много добре подготвени специалисти в определена научна област. Те трябва да умеят да използват своите научни знания ори решаването на конкретни практически задачи.
Експертът трябва да може:
да се ориентира в нестандартни ситуации
да организира и провежда необходимите изследвания, да обобщава и да прави изводи от получената емпирична информация.
да формулира ясно и точно отговорите на поставените експертни задачи.
Освен с научна компетентност, работата на експерта се отличава и с независимост. Той не е заинтересован да използва или да приспособява фактите. Напротив, той се стреми да направи максимално точна и прецизна оценка на фактите и да отговори на задачите, които му са поставени.
Експертизата може да бъде единична или групова (колективна). Груповите експертизи се използват, когато проблемът е по-сложен и разрешаването му не може да се извърши само от един специалист.
При възлагане на групови експертизи възложителят трябва да се съобрази със следните изисквания:
да прецени научните области, от които трябва да се използват специалистите;
да прецени дали е възможно да се координират техните усилия при провеждането на експертното изследване и даване на общо заключение на възложените за решаване експертни задачи;
при липса на възможност за общо експертно заключение на ангажираните специалисти, трябва да им се даде възможност да представят поотделно своите експертни заключения.
В реалната практика се използват два основни подхода при подбора на специалистите за възлагане на експертизи:априорен и апостеорен.
При първия подход се търсят специалисти от различни области на научното знание като се разчита, че биха могли да изпълнят експертните задачи. Възможностите им се оценяват след изпълнението на самите задачи.
При втория подход експертите се подбират в основни линии сред лицата, които вече са изпълнявали експертни задачи. При този подход се разчита главно на лица, които вече са доказали своите експертни възможности.
В правоприлагането при назначаване експертизи се използва предимството на апостеорния подход. Освен това криминалистическите експертизи се възлагат предимно на специалисти, които нямат юридическо образование.
Юридическа подготовка имат главно лицата, които са ангажирани с огледите на местопроизшествията, и които се занимават със съхраняване и изземване на оставени следи при реализиране конкретна престъпна дейност. Юристи-експерти могат да се използват и в случаите, когато трябва да се тълкува законодателството на други страни.
Липсата на юридически знания в преобладаващата част от специалистите, които се провличат като експерти се компенсират чрез разработване и утвърждаване на указания за различните видове експертизи. Тези указания помагат експертизите да се провеждат и експертните заключения да се оформят при стриктно спазване на определени процесуални изисквания.
2. Експертизата в съдебния процес.
Санкционирането на деянията, свързани с нарушаването на различни правни норми не се осъществява от един универсален съдебен орган. Самите съдопроизводства също са различни. Те могат да бъдат: наказателни и гражданско-административни.
Различни са и съдебните дела. Различни са и съставите, които ги организират и провеждат. Различен характер има и експертната помощ, която се използва при тези дела.
Съдебният орган, независимо от характера на делото, изяснява факти и събития и определя (доказва) съпричастността на определено лице (лица) към извършването на определени действия, за които законодателят е предвидил носенето на отговорност, и санкциониране на лицата, които са ги допуснали.
Самото доказване на съпричастността на лицата към определени неправомерни действия преминава през четири етапа:
определяне на фактите, които трябва да бъдат изяснени;
събиране и процесуално закрепване на доказателства;
изследване на събраните доказателства;
оценка на събраните доказателства.
Като доказателства по определено дело могат да служат различни факти, на базата на които се установява наличието или липсата на престъпно деяние, и също така виновността на лицата. Техният анализ позволява да се реши успешно и определен правен казус.
Самите доказателства, които трябва да бъдат изследвани от даден съдебен експерт най-често са свързани с:
с личната неприкосновеност на правата и свободите на гражданите;
с отнемане или присвояване на чужда собственост;
с неспазване на правила и норми, чрез които е гарантиран определен обществен ред;
с препятстване на дейността на дейността на отделни лица , или групи от лица;
с извършване на действия, застрашаващи сигурността на държавата.
Изучаването на доказателствата става непосредствено (изучаване на обстановката, изслушване на свидетели, страни по делото и др.) и опосредствено (изучаване на документи, експертни заключения и др.)
Експертизи се назначават при всички случаи, когато са необходими специални знания в областта на науката и техниката. Това се прави и когато трябва да се установи психичното здраве на субекта на престъпното деяние, причините и мотивите за извършеното престъпно деяние.
Освен като експерти, специалистите от различните области на научното знание могат да се използват и като консултанти. Те помагат на длъжностните лица (следователи, прокурори и съдии) по-лесно и по-успешно да изяснят фактите, свързани с извършване на дадено престъпление.
Експерти и консултанти към съдебните органи се привличат от специализирани научни звена (главно от системата на МВР), от висши учебни заведения и научно-изследователски институти. Всеки съдебен орган предварително уточнява научните звена, от които ще привлича експерти и консултанти.
3. Възлагане на съдебно-психологически експертизи.
Съдебно-психологически експертизи се наложиха през последните три десетилетия на 20-то столетие. Това беше свързано с ускореното протичане на два паралелни процеса:
развитие на приложните клонове на психологическата наука;
многостранно използване на съдебно-психологическите експертизи в съдебната практика.
Дълго време преди това, психологическото изследване на обвиняеми и потърпевши се е реализирало в рамките на съдебно-психологическите експертизи.
Особен принос за утвърждаване на съдебно-психологическите експертизи имат: Е. Фери и Р. Горофало от Италия, Л. Владимирович, В. Бехтерев, А. Лурия от Русия.
В научните изследвания на тези и на други автори се изтъква необходимостта от съдебно-психологически експертизи. Прецизират се методите за експертни изследвания при възлагане на съдебно-психологически експертизи.
Освен по наказателни дела съдебно-психологическите експертизи се използват широко и при транспортни произшествия – железопътен и автомобилен транспорт.
В началото на 20-то столетие необходимостта от съдебно-психологически експертизи е фиксирана в наказателно-процесуалните кодекси на редица европейски страни. Те се утвърждават като важен източник на доказателства в съдебния процес.
В редица европейски страни, включително и в Русия, се създават лаборатории и научноизследователски центрове, ангажирани с изработването на съдебно-психологически експертизи.
Постепенно се утвърждава становището, че съдебно-психологическите експертизи са независимо от съдебно-психиатричните. Обект на съдебно-психологическите експертизи са психично здрави правонарушители, докато съдебно-психиатричните експертизи се занимават главно с правонарушители, чието поведение е силно повлияно от патологичните промени в психичните процеси.
4. Същност и специфични особености на съдебно-психологическата експертиза.
Извършването на съдебно-психологическата експертиза в съдебната практика преминава през три етапа:
възникване на идеята за съдебно-психологическите експертизи в правната и психологическата литература;
нормативно регламентиране на съдебно-психологическите експертизи;
разширяване и усъвършенстване на методическите подходи за разработване на съдебно-психологически експертизи.
Идеята за съдебно-психологическите експертизи възниква в края на XIX и в началото на XX век. Последователни опити за нейното реализиране в съдебната практика се реализират през 20-те и 30-те години на XX век. Такива опити има и след това. Последните три десетилетия са свързани със системни грижи за обновяване и усъвършенстване на методите за съдебно-психологически изследвания.
Използването на съдебно-психологическата експертиза е свързано с активен стремеж към хуманизиране на съдопроизводството. Във връзка с това се обръща специално внимание на необходимостта от изясняване на специфичното влияние на психичните състояния, повлияли върху субективната оценка и мотивирането на престъпното деяние.
Като актуален проблем пред съдебната психология се поставя въпросът за изясняване ограничените възможности на непълнолетните да оценяват критични ситуации и да предвиждат последствията от своите действия.
При гражданските дела на съдебния психолог могат да се поставят задачи за определяне на дееспособността на определени лица, т.е. техните възможности съзнателно да реализират и контролират своите действия.
При експертизи на непълнолетни лица се обръща специално внимание на достигнатата степен в тяхното психическо развитие. От експерта се изисква да установи специфичното влияние на изоставането в развитието върху самоконтрола на личността.
Съдебно-психологическите експертизи се възлагат на специалисти в различни приложни клонове на психологията. Много често такива експертизи се възлагат на клинични психолози. Освен за изясняване на причините и мотивите за извършване на дадено престъпление, клиничния психолог може да вземе отношение и по възможностите на дадено лице да изпълнява едни или други трудови задължения. Много често клиничните психолози се ангажират и с издаването на смесени психолого-психиатрични експертизи.
Самата експертна практика обикновено се реализира върху базата на ведомствени методически указания. В нито една страна в света не са изработени и утвърдени универсални методически указания за изготвяне на съдебно-психологически експертизи. Твърде малко е направено и за обобщаване и популяризиране на натрупания практически опит.
НАУЧНИ ОСНОВИ НА СЪДЕБНО-ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА ЕКСПЕРТИЗА
1. Връзка на съдебно-психологическата експертиза с психологическите науки.
Развитието на психологическите експертизи е силно повлияно от развитието на фундаменталните и приложните клонове на психологията. Развитието на тези науки даде възможност да получат по-прецизно изясняване основните предпоставки за пълноценното психическо и социално развитие на човешката личност. Изясняват и вътрешните психологически закономерности, които съпътстват този процес.
Развитието на приложните клонове на психологията даде възможност да се изяснят много важни психологически закономерности, свързани с трудовата и професионалната реализация на личността, с утвърждаването или неутвърждаването на социалните норми, които съпътстват този процес. На таза база съвременният психолог може точно да установи причините за възникнали отклонения в поведението и социалното реализиране на личността и да предприема адекватни мерки за тяхното преодоляване.
На базата на своята обща и специална психологическа подготовка всеки психолог може да се подготви и за съдебен психолог-експерт. За да се постигне това той трябва да получи по-задълбочени знания по следните приложни клонове на психологията:
юридическа психология
психология на девиантното поведение
криминална психология
методология и методика на съдебно-психологическата експертиза
Даването на съдебно-психологическа експертиза предполага и много добро познаване на правоприлагането и особено на съдебната практика. Само на тази база психологът може да разбере и осмисли своето реално място в съдебния процес.
Със своята подготовка и със специализираните изследвания, които извършва, психологът изпълнява помощни функции в съдебния процес. С експертното заключение той подпомага различни звена от съдебната система при изясняване причините и мотивите за извършване на дадено престъпление. Той изяснява и предпоставките от чисто субективно естество, които са повлияли на личността да се въздържи и да не извърши дадено престъпление.
Съдебно-психологическата експертиза, както и всички други експертизи помагат на съдебния орган при изясняването на обстоятелствата, обусловили престъпното деяние, а също така вината и отговорността на извършителя (извършителите). Оценката на утежняващите или смекчаващите вината обстоятелства също е задача на съдебния орган, а не на експертите, включително и на тези, които са разработили съдебно-психологически експертизи.
Много трудно могат да се дават стабилни експертни заключения по различните приложни клонове на психологията без стабилна общотеоретична подготовка на психолозите. Освен това те трябва много добре да познават възможностите на психологическото изследване и психологическия експеримент – естествен и лабораторен.
На второ място експертната практика предполага и много добра подготовка по определени групи приложни клонове на психологията, включително и специализирана подготовка за провеждане на приложни психологически изследвания – индивидуални и групови.
На трето място психологът-експерт трябва да умее да изследва промените в поведението, включително девиантните и деликвентните действия, чрез установените отклонения в психичните и личностните качества на изследваните лица.
От всичко това следва, че научната и практическата подготовка на експерта-психолог задължително трябва да премине и през участието в приложни изследвания по съответния приложен клон на психологията.
Няма универсални методи за провеждане на изследвания при подготовката на експертизите. Всеки отделен случай предполага избор на една или няколко методики за провеждане на изследването. В началото експерта-психолог трябва да направи справка за наличния стандартизиран психологически инструментариум и активно да търси подходящите методики. След това с натрупване на практическия опит, изследването може да става по-лесно и по-бързо.
При подготовката и реализирането на експертните изследвания трябва да се спазват няколко основни принципа:
принцип на възпроизводимост - в експертното изследване пряко или косвено трябва да се засегне инкриминираното събитие.
принцип на проверяемост – получените резултати трябва да се проверят след известен период от време, включително и чрез използване на други методики.
принцип на достоверност – този принцип предполага гарантиране на максимална прецизност в научно отношение при провеждане на експертното изследване и при анализа на получените резултати. Психологът-експерт трябва да познава и да използва в своята практика научните постижения при реализиране на съдебно-психологическите експертизи. Нужни са постоянни усилия както за обновяване, така и за усъвършенстване на арсенала от методики и средства за реализиране на съдебно-психологическите изследвания.
принцип на достъпност – този принцип е тясно свързан с предназначението на съдебно-психологическата експертиза – да подпомага дейността на следствените и съдебните органи при разследването и съдебното дирене на конкретни престъпни деяния.
Следствените и съдебните органи трябва да получат ясни, точни и разбираеми отговори по интересуващите ги въпроси. И най-сложните психологически проблеми, свързани с проведените психологически изследвания трябва да бъдат представени на достъпен и разбираем език. Това може да се постигне успешно при добра научна подготовка и висока обща култура н експертите.
Стриктното спазване на тези принципи гарантира не само успешната работа на следствените и съдебните органи, но и авторитет и популярност на съдебните психолози.
2. Видове съдебно-психологически експертизи.
По принцип предмет на съдебно-психологическите изследвания могат да бъдат научни проблеми, които се изучават както в фундаменталните, така и в приложните клонове на психологическата наука. Психологът-експерт проучва и интерпретира в своите експертни заключения както психични процеси и явления, личностни качества и особености, така и поведението и действията на личността при различни жизнени ситуации.
Обект на съдебно-психологическо изследване са преди всичко смущенията и отклоненията в психичните и личностните качества, обусловени от временни или по-дълготрайни разстройства в психическото и в социалното развитие на личността.
На второ място обект на съдебно-психологическо изследване са и временни и по-дълготрайни разстройства в начина на живот и в поведението на лица с девиантни или деликвентни прояви.
И на трето място, обект на съдебната-психология са причините и мотивите за извършване на конкретно правонарушение. Със средствата и методите на съдебно-психологическото изследване психологът разкрива психологическите предпоставки и механизми, обусловили определен тип престъпно поведение и за извършване на конкретно престъпно деяние.
Разбира се що се отнася до експертната дейност на психолозите, тя може да бъде много по-широка и по-всеобхватна. Те могат да бъдат ангажирани и с експертизи, свързани с упражняване на различни видове дейност, организация и управление на предприятия, учреждения и институции, контрол и управление на социални и политически процеси, преодоляване на отрицателни социални явления и др. По принцип експертното мнение е необходимо във всички сфери на социалната практика, свързани с организиране и управление на човешкия фактор.
При решаването на конкретни психологически проблеми от много широк спектър на обществената практика, се използват научни знания от приложни клонове на психологията като: трудова психология, инженерна психология, организационна психология, политическа психология, психология на управлението, бизнес психология, и др.
Съществуват и три специфични области на обществената практика, в които психологическата консултация и психологическата експертиза имат по-специфична роля и предназначение. Това са обучението и възпитанието на подрастващите, здравеопазването и съдебната практика. И в трите направления експертизата и експертната консултация е не само крайно необходима, но и предполага много добра предварителна подготовка на лицата, ангажирани с нейното реализиране.
Осен това, и в трите направления намесата на експерта-психолог е свързана с преодоляването на трудности и смущения в познавателната и практическата дейност на различни специалисти. И в трите случая обект на изследвания са различни смущения в психиката и поведението на отделни лица, които затрудняват или препятстват реализирането на дейности по: обучение и възпитание, здравеопазване и лечение, разкриване и разследване на престъпления.
И в трите направления психологът-експерт изяснява проблемите, които предполагат както специфичен подход и организация на изследването, така и използването на специфични методи за изследване. Самата експертна практика много често налага използването на нестандартни подходи, свързани с преодоляване на състояния на тревожност и напрежение, подозрителност, въздържаност, недоверие и др.
Освен това пред съдебната психолози – експерти най-често се поставят следните проблеми за изясняване:
изоставане в психологическото развитие и неговото отражение върху поведението на личността;
възможността на личността за адекватна самооценка и самокритичност;
възможностите на личността за пълноценно и възприемане, съхранение и възпроизвеждане на определена информация;
субективни причини и предпоставки за престъпно ангажиране и извършване на конкретно престъпление;
мотиви и мотивизация за извършване на определено престъпление.
При наличие на патологични смущения в психиката експертизата се възлага на психиатър или на психиатър и психолог.В такива случаи експертизата най-често е смесена и се определя като психолого-психиатрическа..
Смесена психолого-психиатрическа експертиза се използуват и в клиничната практика. Това е крайно необходимо в случаите, когато трябва да се осъзнаят реалните възможности на личността за преодоляване на психично разстройство Същото важи и за случаите, когато трябва да се използуват комплексно фармакологична и психотерапевтична помощи на лечение на определено разстройство или заболяване.
Комплексни експертизи се използуват и при решаването на конкретни проблеми на образованието и възпитанието на учащите.
Тези експертизи се определят като психологично-педагогически експертизи. В тях се обосновава необходимостта от промени в организацията и реализирането на възпитателното въздействие върху личността с цел постигане на положителни корекции в нейното поведение.
Комплексните експертизи станаха възможни с развитието на такива гранични клонове на психологията, като: педагогическа психология, психопатология, юридическа психология и др.
Ангажирането на психолозите като експерти и консултанти в областта на образованието, здравеопазването и съдопроизводството предполага добро познаване на практиката в съответното направление на дейност. Крайно необходимо е и придобиването на научни знания от науките, които имат решаващо значение за нейното организиране и реализиране.
3. Компетенции на съдебно-психологическата експертиза.
Два фактора имат решаващо значение за определяне компетенцията на експерта-съдебен психолог и на съдебно-психологическата експертиза:
достигнатата степен в развитието на психологическите науки и психологическите изследвания;
нормативната база, допускаща ( определяща) случаите, при които може да се търси и използува помощта на експерт-психолог.
В най-общ план, т.е по принцип използуването на експертна помощ и консултация се определя от Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания. В тях законодателят допуска по принцип и използуването на компетентна научна помощ при изясняване на конкретен правен казус. Тази помощ се търси от специализирани експертни звена, научни институти, изследователски лаборатории и др.
Обхват на проблемите, обект на съдебно-психологическите експертизи, а също така начините на тяхното възлагане, реализиране и използуване се определят от съответни инструкции, методически указания и др. Решения по този въпрос могат да вземат и върховните инстанции на съответен съд.
В законите и подзаконовите нормативни актове компетенциите са определени най-общо. Там е записано при какви случаи и какви проблеми могат да се изясняват чрез възлагане на съдебно-психологически експертизи. Детайлите, които могат да бъдат изяснени зависят както от органа, който възлага (поръчва) експертизите, така и от звеното, което ги изпълнява.
По принцип постигането на по-голяма прецизност и научна всеобхватност и задълбоченост на съдебно-психологическите експертизи зависи твърде много от научната компетентност на органа, който ги възлага, и който ги изпълнява Въпросите към експерта-психолог трябва са се поставят компетентно и прецизно в научно отношение.
Следствените и съдебните органи трябва да разполагат с пълна информация за експертните възможности на съответно научно звено. Желателно е тази информация да се предоставя писмено и да се обновява периодично.
Компетенциите на експертните звена могат да се разясняват и в рамките на квалификационните мероприятия, които се повеждат в различните звена на съдебната система.
Крайно необходимо е юристите, които се готвят за работа в съдебната система да изучават юридическа психология и съдебно-психологически експертизи.
В досегашната национална и световна практика най-често пред съдебно-психологическите експертизи се поставят следните проблеми за изследване и експертна оценка:
Влияние на различни психологични състояния, включително и физиологичен афект при мотивиране извършването на конкретно престъпление;
Мотивация на действията на подсъдимите, потърпевшите и свидетелите;
Установяване достоверността на свидетелски показания;
Установяване на възможностите на отделните психични процеси при различни възрасти, при условията на алкохолно опиянение или лекарствено въздействие, при различни обективно сложили се ситуации;
Промени в самоконтрола и сомооценката на личността под въздействието на обективни и субективни фактори, свързани с конкретна криминогенна ситуация;
Установяване познавателните и интелектуалните възможности на непълнолетните, ангажирани в съдебния процес;
Изясняване склонността на непълнолетните към фантазиране, към внушение и др. от този характер
Изясняване мотива (мотивите) за извършване на дадено престъпление без тяхната правна оценка. Последната е от компетенциите на съответния съдебен орган;
Установяване на причините за възникване на физиологически афект и неговото специфично влияние върху поведението на подсъдимия или потърпевшия;
Изясняване склонностите на определено лице към лъжесвидетелствуване, а достоверността на свидетелските показания. Достоверността се установява от следствения или съдебния орган по установен процесуален ред;
Оценка на състоянието на потребностно-мотивационната сфера на личността;
Изясняване специфичните особености на характера и темперамента на обвиняемите;
Установяване на половата компетентност на обвиняем и потърпевши;
Някои автори считат, че вменяемостта на подсъдимите трябва да се изяснява чрез възлагане на комплексна психолого-психиатрична експертиза;
Изясняване влиянието на различни афектни състояния върху мотивите за извършване на престъпления трябва да се постига чрез възлагане на комплексна психолого-психиатрична експертиза;
Острите психични разстройства и тяхното влияние върху поведението на подсъдимите и потърпевшите трябва да се изясняват чрез възлагане на комплексна психолого-психиатрична експертиза;
Изясняване влиянието на различни психически състояния върху мотивите за самоубийства (автоагресивни действия, суицид);
Изясняване специфичното влияние върху поведението на обвиняемите и потърпевшите, на склонността им към внушаемост, импулсивност, подражание, ригидност и др.; В случая се има в предвид влиянието на тези склонности при мотивиране поведението на личността в криминогенни ситуации;
Уточняване възможността на малолетни лица да дават обективна информация за инкриминирано събитие, ако бъдат привлечени като свидетели;
Посочените възможности на съдебно-психологическата експертиза се отнасят за наказателния процес. Такива експертизи могат да се възлагат и при граждански и административни дела: При гражданските дела пред психолога-експерт могат да се поставят за изясняване следните въпроси:
Психологически особености на субектите, нарушени права на други лица или организации, фирми и др.;
Изясняване психологическата съвместимост на съпрузи при бракоразводни дела;
Изясняване съвместимостта между родители и деца;
Изясняване психологическите предпоставки за конфликти между деца, родители или други възрастни, ангажирани с тяхното отглеждане и възпитание;
Изясняване на психологичните предпоставки при невъзможност да се упражняват родителски права и др.;
При дела от административен характер пред психолозите-експерти могат да се поставят следните въпроси за изясняване:
Влияние на различни емоционални състояния при извършване на административни правонарушения;
Изясняване възможностите на потърпевшите и свидетелите правилно да възприемат и оценяват обстоятелствата, при които е извършено деянието;
Изясняване влиянието на различни психически състояния при извършване на автотранспортни произшествия и др.;
И в трите вида съдебни производства съдебно психологическите експертизи не предрешават, а помага на съдебния орган по-правилно и по-прецизно от научна гледна точка да оценят определена ситуация, причините и мотивите за извършване на дадено правонарушение.
От компетенциите на съдебния орган е да прецени надеждността на експертното заключение, да възложи нова експертиза или да се откаже от съдебно-психологическа експертиза. Съдът носи своята отговорност за това, както и за оценката на събраните доказателства при изясняване вината на подсъдимите.
Макар и показващ в основни линии психическите особености и поведението на различните категории правонарушители, юристът не е в състояние да оцени влиянието на всички субективни фактори (процеси, състояния, диспозиции и др.) при мотивиране извършването на всяко конкретно престъпление. Това оправдава изцяло използуването на съдебно-психологическата експертиза в съдебния процес (наказателен, граждански, административен).
4. Мястото на диагностиката в съдебно-психологическата експертиза.
Развитието на психологическите науки през втората половина на ХХ-то столетие даде възможност не само да се изследва реалното състояние на психичните процеси, психичните състояния и психичните качества, но и да се прогнозират тенденциите за промяна в тях за по-близка или по-далечна перспектива. На тази база поведението на личността през всички възрастови периоди стана по-предвидимо, по-прогнозируемо. Както при провеждането на научни изследвания, така и при решаването на конкретни практически задачи.
Развитието на изследователските методи в психологията даде възможност да се правят както диференцирани (частични) диагнози, така и комплексни (цялостни). Могат да се диагностицират и прогнозират както отделни психични процеси, психични състояния и психични качества, така и тенденциите в психическото и социалното развитие на личността. Прогнозите на възможни отклонения в поведението на личността, включително и извършването на девиантни и деликвентни действия, обикновено се правят на базата на комплексни (цялостни) диагностични изследвания.
В научните изследвания и в експертната практика се използуват и диференцираните (частични) диагностични изследвания. Те дават възможност да се прогнозират само промените в отделни психични и личностни качества, имащи значение за социалната реализация на личността или за удвояването и изпълнението на определени социални задължения. Обект на такива изследвания могат да бъдат интелектуални, емоционални, волеви и други качества. Обект на изследване могат да бъдат биогенетично и социално обусловени качества на личността.
Всички психологически изследвания, свързани с даването на психологически експертизи, имат психо-диагностичен характер. Те се провеждат за да се установят параметрите на отделни психични процеси и психични качества, имащи значение за едни или други възможности на личността, за извършването или за неизвършването на определени действия. При съдебно-психологическите експертизи много често особен интерес се проявява към възможностите на личността да възприема адекватно и да оценява определени факти и събития, да упражнява ефективен самоконтрол върху своето поведение, съобразявайки се с изискванията на социалните норми и най-вече нравствените и правните. Особен интерес се проявява и към влиянието на различните психични състояния при мотивиране извършването на отделни престъпления.
При съдебно-психологическите експертизи обект на психодиагностични изследвания могат да бъдат и отделните подструктури на личността, имащи значение за продължителното извършване на престъпни деяния и за обратното приобщаване на личността към престъпния начин на живот, известно в криминалната психология като престъпно заразяване.
Обект на психодиагностични изследвания при тези експертизи могат да бъдат и различни акцентуации на характера и темперамента, имащи значение и играещи специфична роля при извършване на редица престъпления против личността. В случая става дума за психо-диагностични изследвания на психическата зависимост на личността от ограничените възможности адекватно да оценява себе си, своите връзки и отношения с другите хора, своите права и задължения. Известно е от научните изследвания и от реалната практика, че акцентуациите на характера и темперамента са сериозна пречка за адекватна оценка на различните жизнени ситуации, водят до емоционално напрежение и могат да стимулират мотивирането на действия, свързани с извършването на тежки престъпления против личността.
Акцентуациите на характера и темперамента са съществена предпоставка за възникване на спонтанно междуличностно напрежение, на конфликти и извършване на тежки престъпления против личността. Под влияние на акцентуациите настъпват сериозни деформации в психичните състояния, съпътствуващи както възприемането и оценката на определена информация, така и емоционално-волевите изяви на личността в конкретна жизнена ситуация.
Разсъждавайки върху тези възможности на съдебно-психологическите изследвания трябва да изтъкнем, че те не се познават добре техните ползватели, т.е от различните звена на съдебната система. В това отношение твърде показателно е например, че много често като определяща причина за извършване на тежки престъпления против личността се изтъква ниското нравствено и правно съзнание.
При ситуативно мотивираните престъпления против личността се изтъква и ролята на алкохолното опиянение и алкохолната зависимост, но почти нищо не се отбелязва за акцентуациите, които също водят до трудно преодолима психическа зависимост на личността.
И тази констатация е показателна за това, че не се познават и не се използват всички възможности за психодиагностични изследвания при възлагането на съдебно-психологически експертизи. Съдебно-психологическата експертна практика у нас все още е твърде ограничена по обхват. В нея се използува само една незначителна част от научните постижения на психологическите науки.
Психодиагностичните изследвания могат да имат тясно научен характер и да се използуват главно за развитието на отделни направления на тези науки. Те могат да се отнасят за развитието на отделни психични процеси, състояния и качества, но могат да бъдат свързани и с разработване на методически подходи за изследване на очаквани промени в поведението на личността в по-близка, или в по-далечна перспектива.
Психодиагностичните изследвания могат да имат и практико-приложен характер и да се използуват в различни отрасли на обществената практика. Те стават все по-популярни и актуални.
При практико-приложните психодиагностични изследвания обикновено се правят диагнози и прогнози за промени в поведението на личността, обусловени от достигнатата степен в развитието на нейните психични процеси и психични качества, както и на деформации и разстройства в тях. Мотивирането на всяко действие винаги може да бъде позитивно или негативно повлияно от реалното състояние на психичния живот на личността Той се влияе много силно от нейните възможности да оценява адекватно и да взема най-правилното решение във всяка конкретно сложила се жизнена ситуация.
Съдебната психология се интересува както от трудностите, така и от ограничените възможности на личността да възприема и оценява давена ситуация и да взема най-правилното решение за извършването на едно или друго действие. В тези случаи личността е силно зависима от своите възможности да оценява ситуацията и да избира различни варианти на поведение.
По принцип съдебно-психологичната диагноза може да има прогностичен и ретроспективен характер. От съдебния психолог много често се иска да диагностира причини и мотиви за действия, които са минали. Разбира се на него могат да се поставят и задачи да прогнозира очаквани изненади в по-близка или по-далечна перспектива.
В психодиагностичните изследвания, свързани с експертната психологическа практика, се използуват както класически, така и съвременни методи. Ще се спра на кратко на някои от тях:
Наблюдение
Този метод може да се прилага както при естествени, така и при клинични и лабораторни условия. Наблюдателят подбира ситуациите, но не се намесва в тях и не ги коригира. Резултатите от наблюдението не могат да се обработват статистически.
Беседа
Чрез общуване с изследваното лице се изяснява неговото субективно отношение и неговата оценка към факти и събития, свързани със спазването на определени изисквания или извършването на определени действия. Беседата дава възможност да се събере ценна информация за общата култура на личността, за нейното нравствено и правно съзнание, както и някои индивидуално-психологически особености. Информацията, която е събрана, се оценява комплексно. Тя не може да се обработва статистически.
Интервю
Особеността на този метод е свързана с предварителното установяване на въпросите, на които се търси отговор. Методът обикновено се използва в началото на психологическите изследвания. Много често то се използува и като помощно средство за по-добро ориентиране на психологическото изследване.
Въпросите се съобразяват с реалните възможности на интервюираната личност. Те могат да се зададат писмено или устно. Интервюираните много често се стресират и трудно отговарят на поставените въпроси. Напълно възможно е са се направят и опити за подвеждане на интервюиращия.
Биографичен метод.
Същината на този метод е свързана с това, че се събира и интерпретира, свързана с дейността на изследваното лице. Проучват се документи както за изследваното лице, така и такива, които то е писало лично. И при този метод събраната информация не може да се обработва статистически. Тя подлежи само на контент анализ.
Чрез използуването на този метод могат да се изяснят насоките на жизнедеятелността на личността. Би могло да се изрази и индивидуалното отношение към определени задължения, включително и към извършени нарушения на правните норми.
Анамнеза
При съмнения за смущения в психическите процеси и за неадекватно поведение задължително се събират анамнестични данни преди да се премине към използуването на други изследователски методи. Този метод предполага предварително събиране на обективна информация за живота и дейността на изследваната личност, както и прекарани заболявания. Събират се и данни за предприето и реализирано лечение в клинични и извънклинични условия. Анамнестичната информация може да се събира както от изследвани лица, така и от такива, които са техни близки, познават техния живот или историята на тяхното заболяване.
Анкети
Анкетата е метод, който дава възможност да се събира и систематизира информация, която може да се обработва статистически. Освен сведения за себе си, за своята дейност и своите интереси, чрез този метод се събира информация за субективното отношение на изследваните лица към различни задължения, включително и към действия, свързани със спазването или неспазването на социалните норми.
Въпросите и техните отговори трябва да се ситуират така, че да дават възможност за статистическа обработка. Те трябва да са разбираеми и да не подвеждат изследваните лица. Всички въпроси трябва да дават възможност за алтернативни отговори, включително и за допълнителни, извън посочените в анкетната карта. При този метод трябва да се гарантира анонимност на изследваните лица.
Тест на Айзенк
Използва три основни фактора: екстраверсия – интроверсия, невротизъм – емоционална устойчивост, психотизъм –нормалност.
В теста е включена и скала за лъжа. Трите основни скали на въпросника дават да се разкрият някои основни насоки в живота и поведението на личността.
Тест MMPI
Многофакторен въпросник за изследване на личността, разработен в Минесотския университет. Във въпросника са включени 550 утвърдителни въпроса. Може да се прилага при изследване на лица под 16 години.
Във въпросника са включени следните сфери на личността: здраве, сексуални, политически и социални отношения, семейство работа, неврози и психози. Скалите на този въпросник дават възможност за разкриване на психопатологични смущения. В теста е включена и скала за валидност. Въпросникът е адаптиран за българската популация и се използува от клиничните психолози.
Тест на Кетъл
Във въпросника са включени 16 фактора на структурата на личността. Известен е в два варианта – за възрастни и за деца. Тестът съдържа 187 въпроса. Личностният профил на изследваното лице се определя на базата на получените бални оценки по отделните скали.
Чрез този тест се определя реалното състояние и възможности на личността. Чрез него, обаче, не се изясняват причините за настъпването на едни или други промени в личностните качества.
В експертната практика се използуват и други личностни и психодиагностични тестове. В тях авторите обръщат внимание на възможностите за измерване състоянието на основните подструктури на личността:социалнодетерминирани качества (насоченост, нравствени качества); опит (знания, умения и навици), индивидуални особености на психичните процеси; биологически детерминирани подструктури.
Много интересна е тестовата методика на руския психолог А.Личко за изследване акцентуациите на характера. Използва се и тестовата диагностика на Бъс-Дарки за изследване склонността на личността към агресивни прояви.
В експертната практика широко използуват и така наречените проективни тестови методики. Чрез тях се изследват неосъзнати прояви на личността чрез моделиране на различни жизнени ситуации.
Такъв характер има тестът Роршах.
В теста се използуват 10 комплекта от цветни и черно-бели петна. Основен въпрос е : “ Какво е това? ” или “ На какво ви прилича? ” Експертът прави многостранен анализ на характера на дадените отговори.
Проективен характер има и теста ТАТ – тематичен аперцептивен тест. Използват се 19 карти (картинки) с неопределено съдържание. Изследваните лица съставят разкази по тези картинки. Независимо от това, че отговорите на изследваните лица се влияят силно от ситуацията, при която се провежда изследването, тестът дава възможност да се събере ценна информация за основни личностни качества.
Проективен характер има и тестовата методика на Розенцвайг. Чрез този тест се измерва податливостта на личността към фрустрация (фрустрационни преживявания). Чрез 24 картини-стимули се създават два вида ситуации – на препятствие и на обвинение. В картините са включени две лица – едното произнася определени думи, а другото трябва да отговори. Отговорите се дават (допълват) от изследваните лица. Тестът мери склонността към агресивни прояви, стимулирани от податливостта на личността към физиологичен афект.
В експертната практика широко се използва метода на незавършените изречения, разработен в лабораторията на руския психиатър В. Бехтерев, в началото на 20-ти век.
Тази методика използва около 60 незавършени изречения. Допълването на изреченията дава възможност да се изследва субективното отношение на изследваните лица към семейството, към противоположния пол, към секса, към ръководители и др. Чрез тази тестова методика се изследва позитивния или негативния характер на определени отношения.
Проективен характер има и асоциативната тестова методика на Лурия. Тя се използва в експертната практика за проверка на съпричастността на лицето към извършването на дадено престъпление. За целта се подбират думи-стимули на асоциации, свързани с извършването на дадено престъпление. Изискването е на всяка подадена дума изследваното лице да отговори бързо, с една дума. В поредицата от думи се включват и такива, които са неутрални към инкриминираното събитие.
В експертната практика се използват и методи за изследване на възприятията, паметта, мисленето и др.
За по-цялостна оценка на личността се използва и метода на независимите характеристики на Платонов.
Информацията за характеристиките на личността трябва да се събира най-малко от три независими източника.
Освен изброените методи, при провеждане на експертни изследвания могат да се използват и други. Това трябва да става след като се адаптират към българската популация.
СЪДЕБНО-ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ЕКСПЕРТИЗИ В ОТДЕЛНИТЕ ВИДОВЕ СЪДЕБНИ ДЕЛА.
1. Съдебно-психологическа експертиза при наказателно-съдебен процес.
Най-често помощта на експерта-психолог се търси при разглеждане на наказателни дела. И това е напълно разбираемо, тъй като при тях трябва да се изясни напълно и задълбочено от научна гледна точка основанията за предявеното обвинение, а след това да се обоснове, т.е. да се мотивира наложеното наказание.
Помощта на експерта-психолог се търси и използва от съдебните органи, ангажирани с разглеждане на наказателни дела при следните основни случаи:
при съмнение за психични заболявания или психични разстройства;
при съмнение за изоставане в психическото развитие на дадено лице;
при наличие на соматични разстройства, които могат да повлияят негативно на психиката и поведението на личността;
при наличие на емоционални разстройства, свързани със силно вълнение (афект), привързаност, както и странности (отклонения) в поведението;
при възникване на трудности, свързани с оценката на ситуацията и самооценката на собственото поведение;
при съмнения за неискреност при даване на показания;
при изясняване причините и мотивите за извършено престъпление;
при изясняване на причините и мотивите за извършване на суицидни опити;
Със своя анализ и оценка на тези проблемни ситуации експертът-психолог помага на лицата от съдебната система да си изяснят по-добре поведението и действията на лицата, съпричастни към дадено престъпление. Тази научно-обоснована информация им помага да оформят своето лично становище и оценка за престъплението, за причините и мотивите за неговото извършване.
Представителите на различните звена от съдебната система търсят помощта на експерта-психолог, когато трудно могат да си обяснят странности в поведението, в причините и в начина на живот на извършителите на престъпления. Те трудно могат да си обяснят и специфичното влияние на различните психични състояния върху мотивите на тяхното девиантно и деликвентно поведение, както и върху отношението им към извършеното деяние.
Научният анализ на престъпните ситуации и на поведението на извършителите на престъпления зависи от достигнатата степен в развитието на психологическите науки и от научната подготовка на психолозите-експерти. При съвременното състояние на психологическите науки и на възможностите за провеждане на психологически изследвания, експертът-психолог може да даде научно обосновани отговори на следните въпроси:
възможностите на разследваното и разпитваното лице правилно да оценява реални ситуации, както и своето поведение;
наличието или отсъствието на физиологичен афект или други емоционални състояния, които са оказали влияние върху мотивите за извършване на дадено престъпление;
при оценка на възможностите на потърпевши от сексуално насилие да оценяват правилно извършените действия спрямо тяхната лична неприкосновеност;
при оценка на възможностите на непълнолетни лица правилно да оценяват определена криминогенна ситуация, да осъзнават и оценяват извършеното, както и да упражняват ефективен самоконтрол върху своето поведение;
при оценка влиянието на различни психически смущения, затруднили или препятствали извършването на определени действия от личността. Това е свързано най-вече с пътно-транспортните произшествия;
при оценка на наличието или отсъствието на особени психични състояния в периодите непосредствено преди извършването на самоубийства (или опити за самоубийства).
При отговорите на тези въпроси експертът-психолог не оценява дадените показания, а анализира само реалните възможности на личността да постигне това. Тяхната оценка се прави от съдебния орган.
Освен това психологът-експерт оценява и влиянието на обективните и субективните фактори върху познавателната дейност на обвиняемите, потърпевшите и свидетелите. Изяснява се възможността (вероятността) възприеманата информация да бъде неточна или деформирана.
При извършване на самоубийства (и опити за самоубийства), експертизите задължително имат многостранен (комплексен) характер – т.н. психолого-психиатрични експертизи.
Експертът-психолог е длъжен да прецени точно обекта на своите компетенции, и да не се ангажира с изследвания, които не са от неговата научна област, или по отношение на които не е в състояние да необходимите изследвания.
2. Съдебно-психологически експертизи при граждански дела.
По значителна част от гражданските дела съдебно-психологическата експертиза може да помогне много за изясняване основателността на определена претенция, или на възможността на личността да успешно определени задължения.
Съдебно-психологическите експертизи могат да се реализират от едно лице, но могат да се изготвят и от повече лица. Това се налага, когато поставеният проблем за решаване е комплексен (сложен) и трудно може да се реши само с ангажирането на един специалист. Известни са много случаи от експертната практика, когато се налага провеждането на комплексна психолого-психиатрична експертиза. Такава експертиза е необходима, когато има съмнения за патологични смущения в психиката на подекспертните (изследваните) лица.
Възлагането на съдебно-психологическа експертиза може да стане както преди, така и след провеждане на съдебно заседание. Това може да стане както и по убеждение на съдебния състав, така и по предложение на защитата.
Експертът-съдебен психолог би могъл да се ангажира с изясняване на следните проблеми при гражданските дела:
при необходимост от установяване на дееспособността на лице, участвало в сключване на сделки, когато последните се оспорват по съдебен ред;
установяване на психологическа съвместимост на съпрузи при бракоразводни дела;
установяване на психологическа съвместимост на деца с техните родители;
установяване на професионална пригодност според психологическите особености на лицето;
изясняване на психологическите особености на лица, извършили правонарушения;
изясняване на психологическите особености на лица, свидетели по граждански дела;
Много са случаите когато съдебно-психологическата експертиза по гражданските дела има решаващо значение решаването им. Това е особено характерно при семейни и трудови спорове.
3. Съдебно-психологическа експертиза при административни дела.
В административните дела се оспорват главно решенията на държавните органи или санкции (наказания), наложени по Закона за административните нарушения и наказания.
При оспорването на управленчески решения и наложени санкции се налага и използването на съдебно-психологически експертизи. Такива експертизи са необходими и когато се оспорват решения на комисиите за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.
Съдебно-психологическата експертиза е необходима при всички случаи, когато определен административен акт се определя като причина за настъпили психични разстройства, или се оспорват възможностите на определени лица да ръководят и контролират своето поведение.
Пред съдебно-психологическата експертиза при административни дела могат да се поставят следните проблеми за изясняване:
установяване на влиянието на физиологичен ефект при извършване на административно правонарушение;
изясняване на психологическите възможности на потърпевшите правилно да правилно да представят извършеното спрямо тях, включително и да оценяват компетентността на даден орган или длъжностно лице;
определяне на достигнатата степен в психическото развитие на малолетни и непълнолетни лица при оспорване на решения на компетентните органи по Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните;
установяване на психологическите особености на водачи на транспортни средства, допуснали нарушения на правилници, регулиращи тяхната дейност.
При всеки конкретен ангажимент психологът-експерт се произнася и по достоверността на дадените показания, като се съобразява с наличието на временни или по-трайни смущения в психичното здраве на потърпевшите и лицата, привлечени като свидетели. Психологът се произнася (оценява) възможностите на тези лица правилно да възприемат и оценяват факти и събития, свързани със санкциониране на тяхното поведение.
Съдебно-психологическа експертиза може да се иска и при разглеждане на предложения за настаняване на малолетни и непълнолетни лица в специализирани учебни заведения. Ангажирането на експерт ще предотврати пристрастното решаване на проблемите на такива лица.
РЕАЛИЗИРАНЕ НА СЪДЕБНО-ПСИХОЛОГИЧЕСКО ЕКСПЕРТНО ИЗСЛЕДВАНЕ.
1. Организиране и провеждане на експертно изследване.
Съдебно-психологическата експертиза е осъзната необходимост за органите, ангажирани в съдебния процес. Те преценяват кога и за какво ще се търси и използва експертно изследване от съдебен психолог.
Съдебно-психологическа експертиза се иска от следствен или съдебен орган при провеждане на конкретен съдебен процес. Тя може да се поиска и с определение на съдебния състав в процеса на съдебното дирене. В такива случаи, тя може да се поиска и от защитата.
В преобладаващата част от случаите при наказателни дела, съдебно-психологическата експертиза се изисква на етапа на предварителното производство. Това дава възможност по-точно и по-прецизно да се изясни вината на извършителя (извършителите) на престъпления, както и причините и мотивите за извършеното престъпно деяние. Този подход дава възможност на обвинението много по-прецизно да обоснове своето заключение и да пледира за налагане на определено наказание.
Съдебно-психологическата експертиза, получена на етапа на предварителното производство помага и на съдебния орган да организира съдебния процес по-прецизно, да определи и реализира стратегията и тактиката на съдебното дирене. И това се постига най-вече с получените научни знания за механизмите на реализираното престъпно деяние, и за индивидуалните особености на извършителите.
Нито следователите, нито съдиите могат да се доберат до тези научни знания за психиката и поведението на обвиняеми (подсъдими) и свидетели, ако разчита само на своя практически опит. Предоверяване на този етап много често води до погрешни изводи за психологическите механизми на извършеното престъпление, за вината и отговорността на извършителите.
При подценяване на необходимостта от съдебно-психологическа експертиза може да се натрупат погрешни изводи за реалните възможности на личността да оцени криминогенната ситуация, и да упражни ефективен самоконтрол върху своето поведение. Крайно недостатъчно е в такива случаи да се разчита само на разпити на обвиняеми, потърпевши и свидетели.
По изключение съдебно-психологическа експертиза може да се възложи и по време на съдебно заседание. В такива случаи заседанието се прекъсва за определено време, за да се даде възможност на съдебния психолог да извърши своето експертно изследване, и да го докладва пред съдебния орган. Най-често това се случва при наказателни дела, с обвиняеми непълнолетни лица. Това са случаи, при които съдебно-психологическата експертиза е задължителна. Нейното пропускане (не възлагане) може да опорочи съдебния процес.
Това са случаи на възлагане на експресни експертизи, които се провеждат за да се спази съдебната процедура. Обикновено те се възлагат на лица, които съдебния състав предварително познава, или в краен случай, попадат в неговото полезрение по време на съдебното заседание.
Това са случаи, при които стремежът към постигане на по-голяма експедитивност в действията на съдебния състав се отразява неминуемо на качеството на съдебно-психологическото изследване. При прибързаните действия могат да се допуснат и сериозни грешки.
Психолозите-експерти се подбират в зависимост от въпросите, които подлежат на експертно изследване. Може да се привлекат и повече от един специалист, ако експертното изследване налага това. При необходимостта от ангажиране на повече специалисти, винаги се определя предварително ръководител на експертния екип от психолози. За предпочитане е за предводители на експертни екипи да се назначават съдебни психолози.
След получаване на задачата съдебния психолог-експерт провежда експертното изследване и прави експертно заключение. Самото експертно изследване протича в следната последователност:
1. Проучване на експертната задача.
2. Проучване на литературата по експертната задача.
3. Подготовка на експертното изследване.
4. Провеждане на експертното изследване.
5. Анализ на получените резултати от експертното изследване.
6. Написване (съставяне) на съдебно-психологическата експертиза.
7. Докладване и защита на съдебно-психологическата експертиза на съдебно заседание.
Съдебно-психологическите изследвания могат да се провеждат при клинични условия, ако изследваните лица са задържани, т.е. взета е мярка за неотклонение “задържане под стража”.
Съдебно-психологическите изследвания могат да се проведат и в психологически лаборатории на научни институти и висши учебни заведения.
Най-добре би било психологическите изследвания да се провеждат в съдебно-психологически лаборатории. На практика това може да стане в Института по психология на МВР, или в лабораториите по психология към следствените органи.
При организиране на експертното изследване трябва да се прецизират три основни момента:
експерта-психолог трябва да положи усилия да установи предварително доверителни отношения с лицата, които предстои да изследва;
да подбере надеждни методики за провеждане на експертното изследване;
да не допусне смущения по време на експертното изследване, т.е. максимално да ограничи влиянието на фактори, които водят до емоционално напрежение, като по този начин могат да допринесат за деформиране на събраната информация.
В определени случаи експертът-психолог би могъл да потърси и използва специална обстановка, ако експертното изследване налага това. Съдебният експерт-психолог решава този проблем, както и методите, които ще използва при провеждане на експертното изследване.
2. Обобщения и изводи от експертното изследване.
Всяко съдебно-психологическо експертно изследване завършва с писмен документ, който се оформя от лицето, на което е възложена експертизата. Този документ се оформя след приключване на всички изследвания и след анализа на получените резултати.
В заключителния документ на съдебния психолог-експерт фактите, т.е. поставените експертни задачи, анализи и изводи се разполагат в три раздела:
1. В първия раздел се записват поставените експертни задачи;
2. Във втория раздел се записват условията, при които е проведено експертното изследване, използваните изследователски методи и получените резултати.
В този раздел задължително се прави анализ на събраната информация. На базата на този анализ експерта прави обобщение и изводи.
3. В третия раздел експерта записва отговорите на въпросите, които са му поставени. Отговаря само на въпроси, по които е компетентен, и по които е събрал и анализирал необходимата експериментална информация.
Експертът не е длъжен да отговаря на въпроси, които са неясно и неточно формулирани, и по които не е успял да събере необходимата информация. При възникване на затруднения, съдебния психолог-експерт може да поиска удължаване на срока за провеждане на експертното изследване.
Писменият документ се представя на достъпен и разбираем език. По-сложните (специализирани) термини, използвани в заключителни документ се обясняват. Съдебния психолог трябва да се стреми да не използва понятия, които ще затруднят възприемането на резултатите от проведеното изследване.
Необходимо е в експертните изследвания да се използват методи, които са адаптирани към българската популация. Освен това, те трябва да бъдат надеждно средство за събиране и систематизиране на информация за психични процеси, състояния, личностни качества и особености.
В своето заключение експертът-психолог се ръководи главно от резултатите от проведеното експертно изследване, анализира ги, и на базата на това прави своите обобщения и изводи.
Заключенията на експерта по поставените въпроси не трябва да се приспособяват към предварително изказани мнения и съображения. Те са полезни и крайно необходими, когато са прецизно съобразени с резултатите от проведеното експертно изследване.
Съдебният психолог-експерт е независим в своите изследвания, обобщения и изводи, и за това е полезен за съдебната практика.
3. Експертно заключение и неговата оценка.
Експертното заключение се представя писмено на органа, който го е поискал. При това се спазват стриктно сроковете, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.
В заключението на експерта-психолог се дават отговори само на предварително поставени въпроси в писмен вид. Нови и допълнителни искания към експерта-психолог се поставят с ново писмо.
Всяко експертно заключение докладва на съдебно заседание. Експертът-психолог доказва своите изводи, т.е. отговорите на предварително поставените въпроси. Заедно с това той е задължен да отговори на всички въпроси, които му постави съдебния състав, обвинението или защитата.
При оспорване на резултатите от съдебно-психологическата експертиза, съдът взема решение за назначаване на нова, и отлага делото за ново разглеждане.
При липса на възражения по същество, експертизата се приема от съдебния орган и се използва при изясняване причините, условията и мотивите за извършване на дадено престъпление. В отделни случай може да послужи и като основание за приемане от съдебния орган на смекчаващи или отежняващи вината обстоятелства.
В оценката на съдебния орган за проведената експертиза изрично се записва, че при нейното провеждане са спазени както процесуалните, така и научните изисквания за този вид дейност в рамките на съдебния процес.
Самата оценка, позитивна или негативна показва, че към експертното заключение не се подхожда формално. То е необходимо, и задължително се използва при обсъждане на доказателствата за инкриминираното деяние, и при мотивиране на решението на съдебния орган.
ЛИТЕРАТУРА:
1. Андреев и др., Криминалистика, 1997.
2. Бехтерева Н. П, Неврофизиологические аспекты психической деятельности человека, 1974.
3. Богородин С.В, Палиашвили А.Я, Вопросы теории и проктики судебной экспертизы, 1963.
4. Брусоловский А.Е, Судебно-психологическая экспертиза, 1929.
5. Васильев А,Н, Тактика отдельных следственных действий, 1984.
6. Васильев В.П, Юридическая психология, 1998
7. Волков Б.С МОтивы пресъплений, 1982
8. Големенов А, Следи остават винаги, 1988
9. Гришина Н.В, Психология конфликта, 2000
10. Грошевой Ю.М, проблеми формирования судийского убеждения, 1975.
11. Дулов А.В, Судебная психология 1975.
12. Эркман П, Психология лжи, 2000.
13. Коченов М.М, Введение в судебно психологическую экспертизу. 1980.
14. Кони А.Ф, Избрани произведния 1986.
15. Кривошеев А.С, Изучение личности обвинеемого в процессе расследования, 1971.
16. Морозов Г.В и др., Судебная психиатрия, 1988.
17. Костицкий М.В, Судебно-психологическая экспертиза, 1987.
18. Ончев Г, Личностова абнормност в клиничната практика, 2000.
19. Ратинов И.Т, Судебная психология для следователей 1967.
20. Тарарухин С.А, Установление мотива и квалификации проступления, 1977.