Тази
цялостност дава възможност за
разграничаване на отделните форми на
девиантност. Всяка една от тези форми
има своя същност и структура, както и
свой начин на експониране. Това, което
обособява всяка една обаче, е спецификата
на поведенческите реакции, на девиантните
действия,които човек използва.
Дълго
време в психологията формите на
отклоняващото се поведение са се
свързвали с психофизиологичните
особеност и на личността, търсени са
връзки с различни видове заболявания,
както и отклонения от психическото
развитие на личността. Всяка една форма
отклоняващо се поведение носи в себе
си отрицателен социален заряд. Тя се
отрича от социалната общности в същото
време общността търси санкциониращи
норми, чрез които хората да бъдат
изолирани.
Самата
девиантна форма на поведение по своята
същност няма общественоопасен характер,
но мотивите, противообществените
нагласи, както и нарушените междуличностни
отношения, водят до нейното негативно
оценяване. Самата форма на отклоняващо
се поведение има способността да включва
в себе си различни девиантни действия,
което означава, че тя има динамичен
характер. Много често една форма на
девиантност включва в себе си друга
форма на девиантност или преминава в
друга форма. Така например, агресивното
поведение и агресивните действия водят
до създаването на конфликтни ситуации.
Те провокират стремеж към съперничество
и противопоставяне или желание за
избягване на конфликта. Последното е
фактор за прояви на отчужденост или
изолация.
От
гледна точка на насочеността на работата
на психолога формите на девиантното
поведение може да се разглеждат и като
общественоопасни. При тях поведението
приема крайна степен на изразеност и
граничи с нарушаването на правовата
норма. Този тип поведение се разглежда
като престъпно поведение и се основава
на девиантността в него. Например,
агресивното поведение може да бъде
причина за извършване на престъпление
против личността. Конфликтното поведение
също може да бъде причина за посегателство
върху личността. Употребата на алкохоли
наркотични вещества води до суицидни
прояви у убийства.
Всички
форми на девиантното поведение, дори и
тези с противообществен характер, се
разкриват чрез типологията на лицата,
които ги извършват, както и спецификата
на социалното обкръжение, в което се
намират. Много често престъпните форми
на поведение са плод на преходни девиантни
прояви или целенасочени девиантни
действия.
Основните
форми на ДП, които се разглеждат, изучават
и анализират от ПДП са:
- Агресивно поведение;
- Конфликтно поведение;
- Наркоманно поведение;
- Поведението на алкохолно зависимите;
- Ранното полово общуване;
- Социалното отчуждение.
Процесът
на изследване на девиантните форми има
няколко основни характеристики:
- психологът изгражда доверително отношение с лицето с девиантни прояви. Очакванията са той да се намеси в личния живот, да оценява поведението на другия човек, което е нежелателно, тъй като девиантната форма на поведение много често е свързана с нарушения в психо-социалната адаптация на личността. Поверителността изисква психологът да съхрани информацията, която получава от ИЛ, без да разпространява нейното съдържание. Необходимо е да се отчита фактът, че непълнолетните и малолетните нарушители могат да трупат социален опит на основата на противопоставянето на социалните норми. Младият човек ги пренебрегва, тъй като не знае тяхното съдържание и смисъл на прилагане. Много често опитът се трупа на основата на проба-грешка, т.е. от особена важност е да се разбере причината за девиантността.
- формите на отклоняващото се поведение се изследват комплексно, тоест анализира се поведението чрез получена информация от няколко методически инструмента – беседа, тестове, методики, които се обобщават.
- при работа с лица с девиантно поведение се игнорира нагласата за оценяване, тоест психологът възприема личността с ДП като човек, който има проблем, който не е могъл да разреши и който в настоящия момент буди вниманието към изследваното лице.
- всяка форма на ДП се анализира чрез 3 времеви характеристики:
а/
подобна проява на поведение в миналото;
б/обяснение
на поведението в настоящето;
в/
търсене на перспектива в поведенческите
прояви за в бъдеще.
Всяко
лице с девиантно поведение проектира
своето поведение в бъдеще, както и
последиците от него. Тези три компонента
в анализа се използват за обяснение на
причините за проявената форма на
девиантност и възможността тя да стане
устойчива или стереотипна черта на
поведението или да премине в друга
форма.
- за да се разкрие същността на психофизиката на изследваното лице, психологът може да приложи и методики, свързани с установяване степента на емоционална зрялост, както и интелектуалните качества.
При
установяване на аномалии в развитието
се търси партньорство от клиничен
психолог.