В
съвременните социални условия един от
най-често съпътстващите проблеми, които
се разглежда в рамките на отклоняващото
се поведение, е агресията и агресивните
действия на хората. До голяма степен
проблемът за агресивните прояви се
свързва със спецификата на човешкото
ежедневие, със системите от взаимоотношения,
в които човек участва, както и ситуациите,
в които присъства. Макар и да нарушава
обществените норми на поведение, човек
често използва агресивността като
възможност да наложи своето мнение,
своите позиции, своите виждания и
разбирания. Това означава, че агресивното
поведение се прилага от отделния човек
тогава, когато той съзнателно и
целенасочено реши да се противопостави
на отделен човек или общност от хора.
Пред дългия исторически период на
развитие на човечеството агресивността
се е прилагала като необходим фактор
за адаптиране на човешкия индивид към
биологичната среда, както и за унищожаване
на големи общности от хора. Поради тази
причина агресивното поведение се
разглеждало като част от естествените
взаимодействия на човека с другите хора
и поради този факт то не било санкционирано.
Много по-късно започва да се разграничава
агресията от агресивното поведение и
агресивните действия.
Агресията
се разглежда като спонтанна, бърза
емоционална реакция на индивида, която
е свързана със самозащита, тоест тя е
естествена реакция на всеки жив организъм,
който усеща върху себе си някакъв вид
заплаха.
Агресивното
действие и агресивното поведение се
разглеждат като съзнателно отношение
на личността спрямо източниците, от
които идва заплахата. Човек сам решава
по какъв начин да отговори на стимулното
въздействие, което получава отвън. В
ПДП се акцентира върху онези личностни
характеристики, които притежават хората,
реализиращи агресивни действия или
проявяващи агресивно поведение. Всяка
ситуация, в която личността чувства
заплаха за своята физиологична или
психологична цялост, провокира
възможността всеки участник в нея да
използва агресивни действия. Това
означава, че всяка подобна ситуация за
отделния индивид се възприема като
проблемна. В нея той трудно удовлетворява
своите биологични и социални потребности.
Агресивното
поведение се разглежда като неправилно
още в древността. Санкционирало се е не
само агресивното действие, но и агресивните
помисли на личността, които са насочени
спрямо другите хора.
Психологическите
изследвания върху човешката агресия и
поведение първоначално са се свързвали
с т. н. престъпна дейност на хората,
тоест социалната общност е санкционирала
крайните прояви на агресивни действия
и агресивното поведение. Като отклоняващи
се те са регламентирани и в правовите
норми на общността. Криминалната
психология е първата наука, която
разкрива същността и причинната
обусловеност на агресивните действия
на хората. В началото на миналото столетие
като причини са определяни психофизиологичните
особености като структура на телостроежа,
големина на дланите, големина на черепа.
Тези характеристики с антропологически
характер дават възможност в началото
на предходното столетие да се обосновава
агресивното поведение, но научен характер
това придобива много по-късно. Отделните
теоретични направления в психологията,
които започват да функционират
самостоятелно си изграждат специфично
от гледна точка на своя предмет, обяснение
на устойчивото агресивно поведение.
Акцентира се върху следните основни
подходи:
- биологизаторски, който разкрива агресивността като елемент на психофизиологичното и генетичното развитие на личността;
- социологизаторски, според който агресивността се разкрива като следствие от нерешената социална адаптация на личността. Според представителите на това направление социалната среда като цяло и ситуациите, в които попада човек, са причината за проявената от него агресивност;
- съвременен подход, обединяващ горните два, разкривайки възможностите както на отделния индивид, така и на средата да бъдат стимулиращи фактори за реализиране на агресивно поведение.
Към
този съвременен подход се прави
диференциацията на терминологичното
обяснение на агресията, агресивните
действия и агресивното поведение.
Агресията
се разкрива като естествен
елемент на поведението, като се акцентира
върху факта, че честото и прилагане
подтиква личността към нейното използване
в различни ситуации, тоест повторяемостта
на проява на агресията нарушава процесите
на взаимодействие между хората, агресорът
се възприема като застрашаваща страна,
поради което личността изолира този
човек. Проявата на агресивност е свързана
с наличието на висока тревожност, ниска
толерантност, както и стремеж за
доминиране. Хората, които проявяват
агресивност, трудно се справят със
собствените си проблеми и всяка ситуация,
в която влязат, възприемат като особено
сериозна.
Агресията
в рамките на отклоняващото се поведение
не се санкционира. Тя е сигнал за това,
че индивидът е предразположен към
извършването на агресивно действие.
Установено е , че висока стойност на
агресивност се проявява при лица с
холеричен и сангвиничен темперамент.
Агресивните
действия са съзнателни
ориентирани поведенчески реакции на
отделния човек, които имат целенасочен
и организиран характер. Обектът на
агресивното действие може да бъде както
отделен човек, така и група от хора.
Агресивното действие е свързано със
сензориката и психомоториката на човек.
В ПДП агресивното действие се разглежда
като част от поведението, което се
проявява чрез вербални изрази или остри
динамични движения, а много често и
заедно. За да се реализира агресивното
действие е необходимо наличието на
ситуация, в която то се проявява.
Агресивното
поведение в ПДП се разглежда
като отклоняващо се. То се проявява при
лица, които са извършили девиантни
действия. За разлика от агресивното
действие, поведението има организиран
и целенасочен характер. Личността с ДП
провокира ситуации, в които агресивното
поведение се превръща във форма за
тяхното разрешаване. Агресивното
поведение е съзнателно, личността го
използва за да може да разреши и
удовлетвори свои потребности. Агресивните
нагласи при този тип поведение имат
противообществена насоченост, поради
което самото поведение води до нарушаване
на стереотипни системи от взаимоотношения
и поради тази си особеност се санкционира
от общността. Лицата с агресивно поведение
притежават нисък самоконтрол, неадекватна
самооценка /занижена или повишена/,
висока тревожност, липса на стремеж за
общуване с околните, нежелание за
приемане на чуждо мнение и опит за
налагане на своето собствено, прояви
на съперничество, нисък праг на емоционална
и социална толерантност, желание за
отмъщение, стремеж към унищожение или
нанасяне на вреда на други лица или
хора. Характерно за лицето с агресивно
поведение е, че то много често отправя
заплахи към другите хора като се стреми
да всее страх в тях. Нежелаейки да се
окажат жертви в ситуации на противопоставяне,
те предпочитат да използват активно
агресивни действия с цел всяване на
страх. Лицата с агресивно поведение
организират собственото си отношение
така, че да могат да унищожат другите
участници в ситуациите, като ги възприемат
като заплаха. Установено е, че агресивното
поведение се реализира от хора, които
имат малоценностни комплекси, които са
моделирали агресивни действия като
единствен вариант за справяне със
ситуацията.
Агресивното
поведение има целенасочен характер и
за разлика от агресивните действия се
проявява като устойчива характеристика
на личността, т.е. в различни ситуации
лицето с агресивно поведение се държи
по един и същи начин.
В
по-голямата си част лицата с ДП притежават
и агресивна форма. Най-често тя се среща
при подрастващите малолетни и непълнолетни
правонарушители, при които има проблеми
със социалната идентичност. Агресивното
поведение е възприемано като адаптивно
поведение, ориентирано към света на
възрастните. За тях последният е волеви,
справящ се с всички ситуации чрез
налагане на силови методи.
Агресивната
форма на поведение се приема от ПДП като
отклоняваща се и е причина за:
- нарушения, смущения в социализацията, водещи до промяна на диспозиционната система на личността – система от ценности, нагласи,цели, ориентации, мотиви на поведение и др.
- привикване на личността към стереотипно поведение, което в основата си има противообществен характер. Механизмите за проява на агресивното поведение са различни, но в основата си съдържат агресивните действия.
- Агресивното поведение е свързано с емоционално напрежение – висока тревожност, които са критерии за подчертано безсилие на личността да разреши определена житейска ситуация. От една страна липсата на социален опит при малолетни и непълнолетни е фактор за това, а от друга - невъзможността на зрелия човек да използва социално приложими форми на поведение са пречка да се чувства комфортно във всяка ситуация. Хората с агресивно поведение проявяват много малка вариативност в моделите си на взаимодействие с другите хора.