Особености на пенитенциарната среда и специфика на психологическите изследвания в нея. Обща характеристика
ИЛ във местата за лишаване от свобода имат двойствено поведение. От една страна те демонстрират толерантност и конформизъм към администрацията а от друга страна имат значителна обвързаност със затворническата субкултура.
Налице са редица депривирани /блокирани / потребности.
Лишените от свобода са въвлечени в множество конфликти.
Осъдените имат интензивни дисбалансирани и противоречиви преживявания , особено при постъпването и напускането на пенитенциарните заведения.
Общуването и дейностите имат компенсаторен и заместващ характер поради съществуването на множество забрани.
Наличие на криминална среда, която оказва силно въздействие върху осъдените. Тя влияе много силно негативно и на самите служители.
В местата за лишаване от свобода много активно разпространение получава психическото заразяване, подражанието , натиска и шантажа.
За лишените от свобода са характерни самооправдателните нагласи, личните митове и системата за манипулации свързана с тях.
В резултата на изтърпяване на наказанието у лишените от свобода се формира категоричности полярност на оценките.
Определена ригидност на оценките и атрибуциите.
Враждебности ожесточеност на нагласите, които се прикриват .
Възприемане на ценностите на затворническата солидарност. /непризнава, несътрудничи с администрацията/
Развитие на самооправданието по основната линия „Аз съм невинен”.
2. Основни видове пенитенциарни психологически изследвания.
Научноприложни изследвания - на първо място са проучванията на нагласите и диспозициите /няколко нагласи взаимосвързани помежду си, ориентирани към един обект – това е в психологически контекст/ на ЛС/лишените от свобода/ , по въпросите свързани с регламента на изпълнението на наказанието лишаване от свобода. ЗИНЗС /закон за изпълнение на наказанията и задържане под стража/
Проучване влиянието на субкултурата върху личността на осъдения.
Психологически анализ на явленията в затворническите общности и субкултура. Специално внимание се отделя на проявата на насилие в общността, хазартните дейности, анализ на лидерските структури и аутсйдерският слой / раздвижат ли се аутсайдерите започва брожение/ , разпространение на алкохол и наркотици.
Психологически изследвания на извънредните произшествия и на кризисните ситуации в МЛС /места за лишаване от свобода/ – бягства , неподчинение, масови протестни действия и бунтове, в този аспект се разработва методология и методика за прогнозиране на цикличната проява на такива явления.
Психологическо портретиране на ЛС, за подпомагане на специализираната диагностична , консултативна и корекционна работа, която се извършва с тях , както и тяхното общо пенитенциарно третиране. Пенитенциарно третиране –включва два раздела – общо и специализирано третиране.
В специализирането се включват – диагностика, консултиране и корекционна работа. Тука се отнасят общообразователното обучение и професионалните курсове.
Общо пенитенциарно третиране – културно информационните, спортните и производствените дейности, като и дейностите по строителството и поддържане на бита.
3.основни видове изследвания в пенитенциарната практика.
- разгърнатите психологически изследвания на лишените от свобода за нуждите на комисията от чл. 73 от ЗИНС, които се осъществяват в приемните отделения на съответните затвори и са съставна част от процедурите по приемането и настаняването на лишените от свобода.
- оценка на риска от вреди и риска то рецидив при всеки един от лишените от свобода. Въз основа на оценката на тези рискове се планира изпълнението на тяхната присъда.
- експресно психологически изследвания – при прекъсване на наказанията, при прекатегоризация и условно или предсрочно освобождаване. Прекатегоризация – промяна на категорията заведение за изпълняване на наказанието.
- разгърнато психологическо изследване на проблемни лишени от свобода, при които има сериозни трудности при третирането или те представляват значим проблем при поддържането на сигурността. Тук изследваме доживотно осъдените, лица с личностни разстройства, изявени затворнически лидери от рецидивния контингент и част от лидерите на организираната престъпност.
- проучване на затворническите групи и общности при възникването на недоволство, на напрежение или при промяна на стереотипа на третиране.
Тема №2 Обща характеристика на методите на юридико психологическите изследвания
Юридическата психология има три отрасъл – криминална психология, съдебна психология, пенитенциарна психология.
1. Методите на пенитенциарните психологически изследвания са част от методите на юридико-психологическите изследвания. В юридическата психология намират приложения практически и теоретически методи , процедури и операции за проучване на юридико-психологическите реалности. И за получаване на обективни , достоверни и обосновани сведения, оценки и изводи за тях.
Юридическата психология е пресечна точка от юриспруденцията и психология. Пресечна точка на правото и психологията.
Част от методите прилагани от Юридическата психология съвпадат с общо научните такива или с методите от другите научни дисциплини – например педагогика, социология, но спецификата на юридико-психологическтата реалност изисква те да се адаптират към нея.
2. За провеждането на конкретно изследване се налага нерядко да се използват собствени методи като анкетиране, психологическо наблюдение, психологически анализ на документи или метода на т.нар. незавършени изречения. П
По мястото на методите в стратегията на изследванията те се делят на:
Организационни
Емпирически
За обработка на данните
Интерпретационни методи
1.1. Организационни методи – с тяхна помощ се осъществява планирането, подготовката и построяването на научното изследване, те се делят на:
Системен метод – той предполага изучаването на явлението във връзката му с другите явления и в неговата цялостност, следователно трябва да се извърши такава селекция на методите , че те да се дублират и да осигурят засичане на получаваните резултати, изследвания чрез един метод не заслужават доверие
Сравнителен метод – чрез него се получават данни за някакъв определен отрязък от време , като се осъществява определен психологически срез на различни контингенти изследвани лица. Може да се изследва една и съща извадка ,сегмент но с различни методи и след това да се съпоставят резултатите. С един и същи метод може да се изследва една и съща група лица, но като се променят условията на средата и на дейността им и след това се сравняват резултатите.
Лонгитюден метод – насочен към осъществяване на диагностични срезове след определени големи интервали от време, което обезпечава възможността да се проследят протичащите промени и да се изяснят техните причини.
1.2. емпиричните методи - методи за събиране на фактологичен материал те позволяват да се получи и набере достоверно фиксирана психологическа информация до която изследователят не може сам да стигне. При това изследваното явление се представя в нова светлина в конкретни факти и цифри.
Основните емпирични методи са:
Биографическият метод - с него се диагностират психологическите особености на индивида причините за тяхното възникване поради особеностите на житейския му път , факторите и условията които са оказали влияние върху формирането на конкретния индивид.
Психодиагностичния метод – основно са представени различните тестови методики и въпросници които са стандартизирани и апробирани на много хиляди хора и са проверени по показателя достоверност. Те притежават ключове за обработка които позволяват да се оценят събраните данни.
Функционални тестове - за изучаването на отделни психологически явления, например има тестове за изследване на паметта на мисленето, на тревожността , има тестове за изследване на мотивите
Проективни тестове които са ориентирани към индиректно извеждане на ред особености на човека.
Праксиметрически методи за изследване на резултатите материализирани в продукти на човешката дейност, с цел изясняване на въплътените в тях психологически особености.
Експериментални методи – методите за моделиране на юридико-психологическите явления позволяващи щателно и детайлно те да бъдат изучени като се отчита влиянието върху тях на различни фактори.
1.3. Методи за обработка на получените данни – те са:
количествени като в тази група попадат различните варианти за статистическа обработка, скалиране и ранжиране на резултатите
Качествени – групира се събрания материал по видове, детерминанти и категории и се разполага в таблици графики и диаграми. За осъществяване на фактор на регресионен и корелационен анариз
1.4. Интерпретационни – прилагане на методологическите принципи и теоретичните постановки на общата и на юридическата психология към събраните и обработени данни. При това се констатира качественото своеобразие и отличителните особености на изследваното явление. Следва да посочим следните интерпретационни методи7
Казуалният метод –при който се констатират причинно-следствените връзки.
Структурния метод – обособяващ елементите, които функционират в един комплекс и техните взаимовръзки
Системният метод – установява съподчинеността на елементите в системата, тяхната йерархия, механизми на регулация , опосредствеността на психологическите възприятия от личността и от групата.
Генетическият метод – разкрива развитието , изменението , неовите причини, тенденции и етапи
Факторния метод – който обособява факторите оказващи съществено влияние върху изследваните явления.
Апробационен метод – при който се извършва практическа проверка на правилността на направените заключения и на произтичащите от тях препоръки.
Тема №3 Методи на пенитенциарната психология
1. Метод на наблюдението – психичните явления се изучават в такива условия в които те възникват и се проявяват без намесата на изследователя. Предмет на наблюдения могат да бъдат външното поведение на осъдения, неговите действия и постъпки в различни ситуации. Наблюдението отговаря на следните изисквания:
Целенасоченост – следва да се определи точно какво се наблюдава, да се разработи план , и да ес определи единицата на наблюдението.
Системност на наблюдението – то трябва да се осъществява постоянно за да се установят търсените връзки между наблюдаваните факти и явления.
Представителност на наблюдението – количеството на наблюденията и броят на лицата, които се наблюдават. Те трябва да бъдат достатъчни с оглед на основната цел, която е поставена пред наблюдението.
Недостатъци :
не винаги могат да бъдат отделени случайните факти от закономерните.
Тълкуването на получените данни може да бъде субективно
Пречка за наблюдението е социално желателното , фасадно поведение на лишените от свобода
В местата за лишаване от свобода е може да се прилага метода на включеното наблюдение
2. Психологическият експеримент предполага да се създаде моделна психично явление, с помощта на който изследователя да изучава психологическите закономерности. При него изследователя се намесва активно в протичащите психични явления и ги предизвиква.
Има два вида експерименти лабораторен и естествен.
2.1. Лабораторния експеримент е свързан с изкуствено създаване на обстановка и условия за да бъдат проучвани определени аспекти от активността на лишените от свобода. При това може да се използва психологическа апаратура, да се варират условията на третиране и да се наблюдават съответните психологически тенденции. Лабораторните методи получават приложение при професионалния подбор, при консултирането и разпределението на лишените от свобода по производствените обекти и в жилищната зона. Трябва да се направи уговорката, че прилагането на този вид експеримент в местата за лишаване от свобода е ограничен.
2.2. Естествения експеримент - при него личността на осъдения или на групата се изечават в присъщите за тях естествени условия. Само отделни компоненти се подлагат на изменение от страна на изследователя. Този тип експеримент има много по широко приложение в местата за лишаване от свобода.
3. Анкетния метод – при него се извършва проучване по предварително разработени въпроси на интереси , мнения, очаквания и нагласи на лишени от свобода с цел получаването на определени количествени данни. Чрез този метод се обхваща голяма група лишени от свобода и се получават резултати в максимално кратки срокове. Тези данни обаче имат своите субективни нюанси , които се компенсират само при обработката на данните за по голяма извадка. Задължително е в местата за лишаване от свобода да се извърши предварителен пилотаж на анкетата, за да се отсеят най информативните въпроси, да се подобрят техните формулировки и да се усъвършенства начина за даване на отговори.
Два вид анкети - блиц анкета и разгърнат анкета
3.1. Блиц анкетата е с максимум 15 въпроса, задължително се прави въвведение към респондентите ползващи анкетата
Анкетата съдържа
Цел на анкетата
За какво ще послужат резултатите от анкетата
Какви въпроси ще има в анкетата
Описват се начините по които ще се отговаря на въпросите
Послание за анонимност и мотивационното обръщение , че резултатите от анкетата ще повлияят по определен начин на някакви техни интереси
Въпроси в анкетата – няколко вида
Открити въпроси - какво мислите за …..
Полуоткрит въпрос – има няколко варианти за отговор плюс възможност и за формулиране на нов отговор
Закрити въпроси - изброяване на няколко алтернативи /3,5 или7/ препоръчително от 3до5. Да избере един или два максимум отговора от изброените или да ги степенува по важност.
В блиц анкетата не се използва обикновено открити или полуоткрити въпроси. Тя обикновено е за закрити въпроси. Тъй като тя обикновено е скоростна и се разполагат само закрити въпроси. Обикновено 5 паспортни/демографски,.
2 са лесни въвеждащи и после около 5-6 трудни и накрая демографските.
3.2. Разгърната , голяма анкета максимум 35 въпроса. Има 5 демографски или 6-7 и около 30 същински, по същество. Не може да има по-вече от 5 открити въпроси. Ако има полуоткрити това намалява автоматично бройката на закритите.
Отново в началото 3 въпроса за загряване и установяване на контакт. После трудните въпроси се редуват с леки. След като достигнем 25 въпрос поставяме само леки и накрая са последните 5 паспортни въпроса. При такава анкета не е добре да имам по вече въпроси с по вече от 5 степени на ранжиране. Накрая задължително се благодари.
4. Анализ на резултатите от трудовата дейност – чрез него се установява как е протекъл трудовия процес, каква е динамиката на отношенията на осъдения към него, какво ниво на обученост и мотивация е постигнал лишения от свобода и да се направи прогноза доколко в условията на свободния живот той резултатно би могъл да използва придобитите умения и професионални компетенции
5. Беседа – има два вида беседи – опознавателна и задълбочена/разгърната, основна/ които се практикуват в местата за лишаване от свобода. Независимо от спецификите та едната и на другата ефективното им провеждане е свързано с реализацията на следните изисквания:
Установяване на контакт
Непринудено провеждане на беседата
Да се обмисли плана за водене на беседата и отделните въпроси
Трябва да се варират въпросите в зависимост от хода на беседата
Умения за индиректно получаване на данни
Уменията да се анализират невербалните стимули постъпващи от осъдения по време на беседата – гледа ли в очите, каква поза е заел, запотяване, изчервяване, /при какви въпроси/. Принципите на барабане /нетърпение/. Невербалната информация често дава по-вече от колкото човека говори.
6. Метод на независимите характеристики – чрез този метод могат да се изучава както отделен осъден така и група лишени от свобода. Същността на този метод е свързана с обобщаване на информация от различи лица, които наблюдават обекта в различни ситуации. Т.е. събирам мнение от различни хора които са наблюдавали лицето/лицата/.
7. Социометрията – чрез нея се дава снимка на структурата на неформалните междуличностни отношения. Този метод дава възможност да се разкрият реакциите на осъдените един към друг в определени условия и да ес определи социометричния им статус. Критериите за социометрията трябва да бъдат значими и устойчиви, да се има предвид реалните интереси на хора в групата и да се активират емоционалните отношения между тях. да позволяват да се извърши ограничен или неограничен брой от избори и да бъдат от комуникативен тип. В местата за лашване от свобода се използва т.нар.пространствена социометрия.
8. Психологически тестове – с тяхна помощ се установяват конкретните личностни особености на съответните осъдени лица. Те позволяват да се регистрира нивото на знание , умения, личностови качества, свойства и мотивация. Тестовите изследвания разкриват важни личностови черти, психически състояния и поведенчески сценарий. В психологическата служба на затворите се прилагат следните методики:
Психологическа експлорация /или интервю/ . Има два вида начина на водене на интервю - Структурен и мозаечен вид.
Модифициран вариант на изследване на самооценката на Дембло-Рубинщейн. /Ученички на Курт Левин/ методика за изследване на самооценката
Гисен тест – разкрива междуличностови контакти взаимоотношения и качества.
Личностовия въпросник на Айзенк
Цветовия проективен тест на Люшер
Кратък патопсихологичен въпросник (съкратен вариантна ММРІ )
16 факторен въпросник на Кеттел
Въпросници за агресивността – Бъс Дюрки и краткия варинат на Залцерсщайн
ТАТ /тематичен апрецептивен тест на Мюрей/
Тест на Лири за междуличностните отношения
За интелект Рейвън, Декслер
Ориентировъчна анкета
Въпросник за изследване на мотивацията
Методиката за избор на ценности на Рубинщейн
Психологическият анализ на досието на лишения от свобода
Тема №4 Психологическото портретиране и специфичното третиране на различни видове правонарушители
Психологическото портретиране се свърза в съвременни услови много по широки измерения, то не обхваща само криминалната психология но и съдебната . портретиране има и в сферата на пенитенциарната психология за да помага диагностиката и психокорекция на ЛС.
1. Насилствени правонарушители – извършителите на убийства, телесна повреда, изнасилване, грабежи. Насилствените правонарушители се описват като личностово незрели, импулсивни, емоционално лабилни, тревожни, възбудими, мнителни и жестоки. В поведенчески план те се представят като ситуативни, агресивни и развиват поведение повлияно от афекти. Интелектуалното ниво на насилствените правонарушители се определя като ниско, като цяло те са по слабо образовани и имат ограничени интереси. Ценностнанта ориентация на насилствените правонарушители е егоцентрична и в нея преобладават първичните потребности и интереси, стремежа за удовлетворяване на инстинктите и получаване на удоволствие. Насилствените правонарушители са склонни да не се съобразяват с интересите , с достойнството и с правата на другите хора, особено когато под една или друга форма те им демонстрират незачитане, агресия, отхвърляне и неприемане. В много от случаите поведението на насилствените правонарушители е неадекватна форма на реакция по отношение на ситуативно възникнал конфликт. Насилствения правонарушител възприема престъплението си като форма на защита от агресията на другите на които той приписва враждебност по отношение на собствената си личност.
31. 08.2010
Насилствените правонарушители слабо се ориентират в причините за собственото си поведение , липсва им критичност, не са в състояние да осмислят проблемите си и често се самооправдават. Основния проблем при насилствените правонарушители са междуличностните отрошения, тъй като при повечето от тях са налице изразени малоценностови комплекси и преживявания. Поради това те често пъти са агресивни , имат негативистично поведение, проявяват раздразнителност , масирани изблици на гняв и ярост към околните.
Третиране на тези хора в рамките на затворната система. Използват се много сериозно в домакинския щаб. шофьори, мебелисти, ел.техници.
Израдени конфликти с другите лишени от свобода и тяхното перманентно третиране.
Част от насилствените правонарушители поради личностната си и емоционална незрялост са предразположени към реални и бутафорни суициди.
В следствието им от отхвърляне от други лишени от свобода осъдените за насилствени правонарушения могат лоялно да сътрудничат с пенитенциарната администрация.
Емоционалната дисбалансираност на разглежданата категория лишени от свобода ги подтиква към консумация на алкохол, упойващи вещества , участие в хазарт и хомосексуални прояви.
При групови и масови опити за стачки и безредици в пенитенциарните заведение , насилствените правонарушители играят ролята на парадоксални лидери които отключват деструктивната енергия на общността.
КОРИСТНИ ПРАВОНАРУШИТЕЛИ – кражби , измами , присвоявания
Кражбите са най-масовия вид престъпление и има най-много осъдени за кражби – над 50 %.
Представителите на тази група осъдени имат добър социален пласимент и комуникативни способности. Те изграждат и подържат нормални междуличностови отношения, но не са удовлетворени от социалната си реализация и постижения. При тях е налице изразено противоречие между желание и възможности, между претенции и ресурси за тяхното удовлетворяване. По тези причини те възприемат обществото и неговите институции като враждебно настроени към тях. разочарованията от загуба на статус, престиж, просперитет и позиции се компенсират чрез структурирането на интензивни ,враждебни нагласи. Те непризнават съществуващите ограничения и норми , които са свързани със собствеността и имуществото на другите хора. Притежанието за тях се превръща в хипертрофирала ценност, която подчертава тяхната индивидуалност, персонални възможности и своеобразие. При овладяване на собствеността на другия , чрез кражба измама, подкуп и присвояване поражда у тях чувство за превъзходство, увеличава самоуважението им и престижа им и те се идентифицират с по високите слоеве от обществената йерархия. Чуждата собственост се превръща в носител на одобрение , на статус и на престиж за своя притежател. По такъв начин вътрешния бунт срещу собствената съдба, се превръща в бунт срещу установения социален ред и норми, които регулират имуществените отношения. Користните правонарушители имат противоречиви емоционални изживявания и състояния. В едни ситуации те са мрачни и песимистични а в други бодри и приповдигнати. Тяхната виталност чето се сменя от меланхолия и депресивност. Риска и склонността към авантюри са присъщи за користни правонарушители. Те имат висока, неадекватна самооценка, и нихилистично отношение към правните норми. Тези хора внушават на себе си и на околните идеята за собствената си изключителност и превъзходство. Това е източника на тяхната решимост, който определя ангажирането им с разнообразни рискове. Враждебните и рискови нагласи при осъдените за користни престъпления се съчетават със изразен конформизъм и готовност за реализация на социално фасадно и манипулативно поведение. Манипулативните приоми са част от инструментариума им за извършване на правонарушение. Водещите ценности на осъдените за користни деяния са меркантилните и те са свързани с осигуряването на материален статус благополучие и обезпечаване на външните атрибути на престиж.
ПОВЕДЕНИЕТО НА КОРИСТНИТЕ ПРАВОНАРУШИТЕЛИВ ПЕНИТЕНЦИАРНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ
Манипулиране на администрацията и на другите лишени от свобода
Участие в широк спектър от субкултурални дейности
Борба за заемане на места в самодейните затворнически органи и неформалната лидерска структура
Активно разпространяване на криминален опит в неговите различни разновидности
РЕЦИДИВИСТИ
ПО отношението на рецидивистите не действа съществуващата в обществото система от стимули и санкции.
Отчуждени са от ценностите на социума и са изградили негативизъм към институциите и към правната система на обществото
Притежават устойчива асоциална ценностна система
Имат негативен Аз образ /не се харесва/
Имат ниска социална вградимост , и контактите им са с криминално проявени лица и групи.
Съзнателно и целенасочено , търсят и създават ситуации за да реализират поредния вариант на криминално поведение
Нямат чувство за вина за извършеното
Склонни към неискрена демонстративност и самооправдание
Очаква от другите враждебно отношение и отхвърляне , поради което се преживява като самотен, пренебрегнат , дискриминиран и фрустриран
ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ
Хора с елитарни нагласи, които се съхраняват и при лишаването им от свобода
Имат усещане , че всичко им е позволено, и от там и усещане за превъзходство над другите
Своите криминални действия, те преживяват като професионален ангажимент
Престъпната им дейност се превръща в начин на живот, който се представя в приемливи социални форми
Висока, неадекватна самооценка
Изразена меркантилност и агресивност
Идентифицират се с определена организирана група, поради което и при лишаването им от свобода се чувстват много по сигурни и защитени , отколкото другите категории осъдени
Опитват се да заемат територията на традиционните рецидивни лидери и да ги използват за свои цели без да влизат в открит конфликт с пенитенциарната администрация.
Тема №5 Типология на акцентираните осъдени – обобщение на пенитенциарните изследвания и наблюдения
1. Възбудим тип – осъдените от този тип са афективни, избухливи, склонни към натрупване и реализиране на афект, те дълго време помнят нанесената им обида, действителна или мнима, и имат масирани изблици на ярост и гняв по незначителни поводи. Когато изпаднат в подобно състояние, поведението им става неуправляемо и извършват различни актове на насилие. Когато са в спокойно състояние обикновено угодничат и сервилничат пред администрацията и очакват подкрепа при решаването на различни техни проблеми. Имат нисък авторитет и приемане от страна на другите лишени от свобода тъй като се отнасят грубо към тях, заплашват ги с физическа саморазправа или инициират различни видове конфликти.
По отношение на тази категория лишени от свобода се препоръчва да се включват активно в различни спортни занимания и да се устройват на работа която не изисква висока квалификация, но е свързана с реализацията на значителни физически натоварвания.
2. Региден тип- тази категория осъдени в значителна степен се определя от такива личностови черти като честолюбие и целенасоченост. Те със всевъзможни средства се стремят да заемат лидерско положение в групите. Проявяват упоритост при отстояването си на възгледите си, склонни са към праволинейност и имат завишена самооценка. Те възприемат заобикалящия ги свят на принципа черно и бяло и са категорични в съжденията си. Техните постъпки се отличават с праволинейност и решителност. Лидерите и членовете на групи с отрицателна насоченост от регидния тип подържат традициите на криминалната среда и са способни да проявят жестокост по отношение на тези които подронват авторитета им или застрашават тяхното лидерство. Характерни са и такива черти като прекомерна подозрителност и склонност към фиксиране върху неприятните преживявания. Те са недоверчиви предпазливи, трезви в сметките си , и трудно понасят засягането на себелюбието им. Поради това другите лишени от свобода и служителите им , често пъти ги характеризират като злопаметни, болезнено обидчиви и отмъстителни хора. Положителното при тях е че нямат двойствен живот, а когато насочеността ми е положителна, проявяват значителни организационни умения, които могат да бъдат използвани по подходящ начин. Градирано наказвани и поощрени е на правилното поведени.
3. Хипертимен тип личност – основна личностна характеристика е тяхната повишена активности стеничност проявяваща се във всичките сфери на живота. Те са много енергични и същевременно имат понижено чувство за отговорност, отслабен контрол и постоянно влечение към различни възбуждащи ситуации и стимули. Много трудно понасят ограничение и монототия. В търсенето на стимули много често губят границата между разрешеното и непозволеното. В работата по превъзпитанието на този тип осъдени , най-добри резултати могат да се постигна ако се създадат условия за реализацията на тяхната енергия инициатива и активност. При това трябва да имаме предвид, че те непонасят монотонна работа, като и работа която изисква точност , търпение, усърдие и повишена отговорност. Те предпочита да изпълняват разнообразни функции да имат множество контакти и бързо да се превключват от една дейност на друга. Твърде често тази категория осъдени нарушават режимните изисквания поради което се налага градирано да бъдат наказвани , като най важното е своевременната санкция е своевременната санкция а не нейната строгост. В този смисъл може да се прилага и метода на отсроченото наказание или да се прекратява вече реализирано наказание след като то е вече изиграло ролята си.
4. Безволеви тип личност – основната характеристика на тази група лица се явява липсата на волеви качества . в условията на местата за лишаване от свобода те с лекота попадат под влиянието на други осъдени. Склонността им към удоволствие и безгрижие от една страна и липсата им на воля от друга ги подтиква към нарушаване на правилата които съществуват дори в самата затворническа среда. По тази причина те бързо преминават в групата на отхвърлените. Сред тези хора има лица заразени от криминалната романтика и интегрирани в групите с отрицателна насоченост. Но тяхната страхливост и недостатъчна инициативност не им позволява да придобият авторитет и сериозно място в тези среди, поради което те играят ролята на изпълнители на дребни поръчки. Като цяло поведението им може да се определи като нерешително, боязливо и плахо. Обикновено те са съучастници в групови престъпления, в стремежа си да се развлекат и да получат удоволствие. Учебната дейности трудовите занимания не ги привличат и се включват в тях принудително. Безразлично им е бъдещето и не строят свои планове за него. Ти има по ниско интелектуално ниво и примитивни интереси. Всичко което изисква упоритост , целенасоченост и трудолюбие ги отблъсква. Едновременно с това са твърде податливи на всякакви ежеминутни удоволствия. В първоначалния период при попадането им изглеждат наплашени , тревожни и беззащитни. Профилактиката на хомосексуалното поведени изисква настаняването им в подходящи помещения където да не бъдат принудени да проституират срещу оказването на дребни услуги от страна на лидерите им. Необходимо е да се намира под постоянен контрол , защото когато той отслабне те веднага се преориентират към отрицателните групи и лидери. При констатирани нарушения на правилника за вътрешния ред не следва веднага да се пристъпва към налазеното на дисциплинарни наказания, ако това е възможно, тъй като дори заплахата от налагането на такива веднага и съществено променя линията на тяхното поведение.
ТЕМА №6
Пенитенциарно психологически изследвания на извършители на изнасилване
В основата на тази група от правонарушители стоят лицата които имат определени нарушения в психо сексуалното си развитие. Определени характерологични и психопатологични особености, като и нарушение в междуличностното възприятие.
1. Нарушения в психо-сексуалното развитие. Към този тип се отнасят лицата чиито престъпни действия се отличават с това, че изнасилването или опита за изнасилване се извършва по отношение на непознати по рано жени. Те внезапно ги нападат като предварително изчакват или търсят подходяща ситуация. Това нападение е съпроводено с побой, понякога жесток и с активни опити по физически път да се сломи съпротивата на потърпевшата. Както показват психологическите изследвани водещ мотив е най-често стремежа към преодоляване на психологическото доминиране над противоположния пол. Те възприемат жените като доминиращи, потискащи, активни по отношение към тях. по тази причина личностната причина на това престъпление се явява своеобразен протест, опит да се обърне посоката на психологическото доминиране , да се самоутвърди като унизи жената преди всичко в собствените си очи.
2. Изнасилване на малки момичета до 6 годишна възраст, а понякога на жени на 60г.
Извършените престъпления често са с характерна масирано афективно избухване. Субектите обикновено не помнят какво точно са направили , често пъти действията им са свързани с алкохолно опиянение или употреба на наркотици. По правило не признават вината си за извършеното престъпление, като се позовават на обстоятелството че не помнят нищо. Изнасилените жени в преклонна възраст като правил са обект на жесток побой който понякога завършва с летален изход.
Мотив за този вид престъпление се явяват проявлението на афективни следи съхранили се в психиката в неосъзната форма. Тези афективни следи остават в резултат от психотравмиращи обстоятелства свързани с взаимодействието с конкретно момиче или жени в детството на осъдения. По тази причина престъпленията извършвани от такъв ти лица имат характера на снемане на фиксираният афект отсрочен във времето. За външен повод или за пусков механизъм могат да послужат обективно неутрални по отношение на извършеното престъпление обстоятелства. Наличието на афективна следа може образно да се сравни със заредено оръжие спусъкът на който случайно може да бъде натиснат.
Психотравмиращо обстоятелство – в началото а пубертета възрастна жена е извършвала полов акт или блудствени действия. Хора които са минали през интернати - полов импринтиг. Самият осъден е би изнасилван и е помагала жена.
3. Лицата осъдени за удовлетворяване на сексуални влечения с момичета от 6 до 14 години. Много от тях са съдени преди това за развратни действия. Тези престъпници не извършват груби насилствени действия но действа по измамен начин. В основата на такова престъпление стои задръжката в психо-сексуалното развитие и надушването на контактите с по зрели лица от противоположния пол. Обикновено стремежа за удовлетворяване на половото влечение с момичета е свързано със ситуация при която контактът с по възрастни жени не носи удовлетворени и се явява психотравмиращ. В същото врем в миналото на тези субекти вече е имало сексуални контакти с момиченца. Когато самите те са били деца сексуалните контакти с техните връстници са предизвиквали сексуална възбуда. Т.е. зад стремежа за удовлетворяване на сексуалната потребност с момичета често се проявява неосъзнато желани е завръщане в миналото и изпитване на онези остри удовлетворяващи емоции които са имали място по онова време.
4. Престъпните действия на този тип са насочени в началото не по отношение на жени а до оказващите се до тях мъже - съпруг и т.н. изнасилването в този случай на жената е вторично и то след физическата разправа със съпровождащия я мъж . в основата на този тъп престъпления лежат някои психологически дефекти оформили се в възрастта на подрастване , когато се появяват негативни емоционални преживявания , свързани с попадане в ситуация при която извършителя е бил пренебрегнат за сметка на някой друг. Това е формирало мощна тенденция към съперничество и агресивни реакции насочено къ каквито и да е взаимоотношения между мъже и жени.
5. Осъдени за изнасилване с изразен характерологични и психопатно поведение .
Техните престъпни действия се отличават с внезапност както за потърпевшия така и за самия извършител.като правило първоначалните действия на престъпника са били насочени не към изнасилване а например към кражба или грабеж. Мотива за изнасилването възниква ситуативно. Именно по тази причина нападението се съчетава с активно физическо насили и отсъствието на каквито и да е било приготовления. Тук мотива е свързан директно със сексуалната потребност. Благоприятстващи психологически особености в този случай са импулсивност , нисък самоконтрол и дефекти в морално нравствената сфера.
Асоциален тип психопати – лицата с психични и физически дефекти, които се явяват препятствие за взаимодействие с противоположния пол. Такива са лицата с умствена изостаналост а също така и инвалидите. Мотива е умисъла за невъзможността за нормалното удовлетворяване на сексуалната потребност. А благоприятстващия фактор е постоянния неуспех при общуването с жените.
6. Осъдени за изнасилване с нарушение в междуличностните възприятия – тази група е отделена на основата на това, че някои мъже не притежават в достатъчна степен способността да ес ориентират в поведението на жените и неправилно го оценяват в конкретните ситуации. Този тип осъдени обикновено не признават вината си и считат че изнасилване като такова няма. Извършването на самото престъпление се предшества от едно предварително познаване и общуване между правонарушителя и потърпевшата. Често жената самостоятелно посещава дома на жертвата или се качва в колата или остава да пренощува. В тези случаи може да говорим за наличие на провокационно поведение от страна на жертвата.
Два типа според доц. Маджаров
Нагонен – импулсивност, първичност,
Компенсаторен- всички които имат определени проблеми с общуването, социализацията, комплекси като мъже.
Тема № 7 Психологически особености на извършителите на престъпления по непредпазливост.
Извършители на транспортни правонарушение , осъдените които са предизвикали смърт по непредпазливост, при нарушаване на правилата на труда, правилата за противопожарна безопасност и други видове деяния, при които има настъпили тежки последствия по невнимание. От психологична гледна точка непредпазливото поведение представлява отсъствие на или наличие в недостатъчна степен на необходимото внимание или дефицит от волеви усиля. Или напрягане на психическите сили за де се избегнат евентуалните рискове и опасности. За мотивационната сфера на непредпазливите правонарушители е характерна престъпната самонадеяност и небрежност. В резултат на които правонарушителя или своевременно не забелязва аварийната ситуация или лекомислено се надява да я предотврати с недостатъчно надеждни средства.
Тези лица нарушават правилата по транспорта или използват оръжие знаейки за възможните трагични последствия и разчитайки на благополучен изход без да имат за това достатъчно основание. В някой от случаите те се отличават с висока импулсивност и склонност към необоснован риск
В тази категория има два поляни типа. Единия е персонажа на самонадеяния нарушител за който е присъщ висока импулсивност и склонност към риск и персонажа на личностно неуверения правонарушител предразположен към вълнение с повишен самоконтрол и затруднения при действия в екстремални ситуации. При неуверените личности бързо се появява страх и те са склонни към емоционални реакции в ситуацията. Всичко това понижава ефективността на изпълняваните от тях функции и увеличава количеството на грешките. Затруднена е и тяхната адекватна ориентация в проблемната ситуация. Те реагират твърде непредсказуемо. Това се дължи на прекомерният им стремеж да контролират всичко като обикновено и всеки нов стимул се възприема от тях като потенциална заплаха. В определени моменти този тип хора реагирта и свръх стереотипно но този начин на действие се разминава с параметрите на реалната ситуация.
Във основа на представените псхилогически особености на двата персонажа се препоръчва решаването на следните корекционни задачи:
Повишаване на личната отговорност за последствията от своите постъпки
Формиране на умения за вземането на адекватни решения в екстремални ситуации
Понижаване нивото на тревожност
Тема № 8 пенитенциарно психологически методи за влияние върху груповото поведение
Мерки за минимизиране на между груповото напрежение и осигуряването на нормални условия за третиране на лишените от свобода.
В процеса на организация и реализиране на корекционните мероприятия е желателно да се избягват ситуации на социално сравнение и на публично обсъждане на членовете на неформални групи заемащи полярни статуси в затворническата субкултура. В противен случай е възможно развитието на дискриминационни тенденции и увеличаване на психологическата дистанция между служителите и лишените от свобода . целесъобразно е да се разработи при отчитане на местните условия система от показатели за оценка на трудовата и обществената активност на осъдените която би позволила обективно и правилно да се определи тяхното поведени и личния принос в съвместната дейност. Критериите за оценка на всички действия трябва да са ясни , разбираеми за всички групи, независимо от статусните им различия. Прилагането на системата на поощрения и наказания ще е напълно оправдана в очите на нискостатусните и високостатусните осъдени до колкото тя е открито аргуменитрана. Постигането на положителните резултати от членовете на групите и тяхната оценка следва да е директно свързана със собствените му сили а да не зависи от пристрастието на персонала. Този стил минимизира социалната несправедливост и повишава престижа на персонала. При формиране на производствени бригади и развитието в тях на положителни взаимоотношения е целесъобразно да се отчита социалнодемографските , националните и психологическите характеристики на осъдените. При разпределението на лицата по работни места трябва да се съобразява принадлежността им към различни групи за да се избягва по възможност съсредоточаването на едно работно място на лица които принадлежат към неформални групи с отрицателна насоченост. При определянето на бригадири и на активисти на самодейните органи е желателно да се ориентираме не само към техните делови качества но и към уменията им за общуване , организаторски потенциал и инициативност. Следва по активно да се привличат разностатусни членове на групи към съвместно обсъждане на значими въпроси свързани с поощренията и наказанията, условията за третиран, поддържането на бита хигиената и др. за профилактиката на деструктивните битови конфликти е необходимо да ес идентифицират своевременно високостатусните деструктивни лидери , своевременно да се установяват конфликтите и техните участници , особено ако те има възможност да прераснат в по мащабно масово неподчинение. Целесъобразно е своевременно да се пресичат дезинформацията и слуховете с помощта на които част от лидерите манипулират останалите осъдени. Следва да се оказва сериозна психологическа подкрепа на лицата в период а на тяхната адаптация към пенитенциарната институция, за по безболезненото им приобщаване към новата среда и дейност. Целесъобразно е да се блокират разрастващите се субкоулторални активности или най-малкото тяхното проявление да се подържа в приемливи граници. Във всички тези дейности е целесъобразен ода се привличат най9широк кръг от служители които пряко общуват с лишените от свобода. Трябва да се има предвид своевременната диагностика , третиране, консултиране на лицата с суицидно поведение и личностни акцентуации.
Тема № 9 Визуална психодиагностика на осъдените
Визуалната психодиагностика на осъдените е направление в пенитенциарната психология , което изследва въпросите на възприятие и интерпретация на признаците на външното поведение на осъдените . пол, възраст, телосложение, особености на мимиката и памтомимиката, проявите на темперамента и характера, вербалните средства за общуване.
Визуалната психодиагностика е насочена към проучване на спецификата на външното поведение на лишените от свобода. Тя подпомага описанието на вербалните и невербални средства използвани от осъдените в процеса на общуване. Лишените от свобода имат специфична реч, жестове, пози, мимика, експресия, татуировки, маниери за носене на дрехи, приветстване на осъдените и на персонала в пенитенциарните заведения.
Така например жаргона изпълнява 4 функции:
Конспиративна
Идентификационна
Нормативна
Емоционално изразителна
Жаргона характеризира както отделния човек, така и групата и средата която той представлява в пенитенциарното заведение. Вербалните и невербалните прояви на осъдения свидетелстват за преживяване на чувство за вина, срам, разкаяние. Лицето придобива различно изображение, зачервяване което е индикатор за появата на една или друга емоция. При рецидивистите, татуировките разкриват тяхната групова принадлежност, статуса им в затворническата субкултура, броя на техните осъждания, местата в които са изтърпявали наказанията, личностните и груповите нагласи. Персонала на пенитенциарните заведения трябва да умее правилно да възприема и да интерпретира външните признаци на лицето , позата , мимиката, жестовете за да може по тях да съставя психологическия или поведенческият портрет на осъдения. На тази база се избира стила на общуване с лишения от свобода, начина за осъществяване на контакта и се планира общото или специализирано третиране.
Установено е че осъдените общуват с помощта на условни знаци, визуални сигнали, жестове и пози. В резултат а многобройните си осъждания , лишените от свобода се научават да предават от 60 до 80 % от информацията с помощта на невербални средства за общуване. В нашите затвори жестовете имат много по информативна функция от жаргона.
Жестовете се делят на следните групи:
Указващи
Подканящи
Забраняващи
Констатиращи
Технически
При изучаването на жестовете на мимиката на външния облик, на дрехите и на приветствията се прави извод за следните личностни характеристики:
Сдържаност и скромност
Агресивност и импулсивност
Често пъти жестовете и облеклото на лишените от свобода изразяват вулгарност, демонстративност, цинизъм. Но точно тези характеристики могат да са и индикатор за по значим статут в групата. Обикновено затворническия лидер има непринудена поза, свободно отпуснати рамене, изправена глава, спокойни и широки движения и твърд поглед . при затворниците с нисък социометричен статус раменете са високо изправени, гръбнака е по привит, движат се незабележимо, ръцете им се движат ниско, движенията са по сковани, често мига и имат умоляващ поглед.
ТИПОВЕ ПОХОДКИ срещащи се сред лишените от свобода
Тихо с неуверени крачки, опирайки се на пръсти те изглеждат твърде съсредоточени, не обичат да привличат към себе си вниманието и често са потънали в свои мисли. С малки крачки ходят тези които са педантични и неуверени.
Човекът с танцувална походка. Обикновено е несериозен много обещава, малко изпълнява не се отнася стриктно към своите обещания и ангажименти.
Човекът който върви и леко се поклаща или има неравномерна крачка, ту бърза или забавя вървежа си. Обикновено спада към хората отличаващи се с по малка решителност.
Силноразмахващия при ходене ръце човек е подвижен , жив , енергичен, старателен и целенасочен.
Шумното ходене подчертания звук от обувките, подчертават несдържаността на характера и безцеремонността. Това може да бъде и компенсаторно маскиране на липсата на увереност в себе си.
При работа с престъпен контингент е важно да се изучава невербалните сигнали.
Тема № 10
Специфичните пенитенциарни методи – наблюдение, метод на независимите характеристики и социометрия
Местата за лишаване от свобода позволяват да се извършват системни и директни наблюдения върху поведението на обвиняемите , на подсъдимите и на осъдените и да се анализират, систематизират и обещават тези данни. По тях могат да се правят изводи за настроенията , за преживяванията , за намеренията , за мотивите и нагласите на лишените от свобода.
Методът на наблюдението позволява да се изучава личността на осъдения в естествената и среда на пенитенциарното заведение без да има намеси от страна на изследователя или на практикуващия пенитенциарен психолог. Много важно е да се определят единиците на наблюдение които мога да бъдат – влизането в контакт с другите , времето прекарано в собствената килия, заниманията през свободното време.
При провеждането на наблюдението задължително трябва да отчитаме, затвореността и подозрителността характерна за правонарушителите, тяхното двойствено поведение и желанието им в определени моменти съвсем целенасочено да ни манипулират.
Метода на независимите характеристики
прилагането на този метод дава възможност да се преодолеят субективните оценки , които се получават в резултат на осъществените наблюдения върху лишените от свобода
дава възможност многопосочно да се засича информацията , за а ес избегнат вероятните манипулации
чрез използването на този метод се определят достоверните сведения за конкретни страни от поведението на лишените от свобода, които имат важно значение при тяхното третиране и при промените на правния им статус
метода на независимите характеристики дава възможност и да проверим цялата информация, която е натрупана в резултат на провежданите психодиагностични изследвания. В този смисъл той е и определен индикатор за измерването на ефективността на психодиагностичните изследвания.
Използването на този метод в пенитенциарната практика ангажира самите служители с по активно наблюдение и проучване на лишените от свобода.
Метода на социометрията
В резултат на социометрията може да се установи реакцията на осъдените един към друг, да се определят социоометрично лидерите в групите и да се сравнят те с данните предоставени от служителите в този план. Същото следва да се направи и по отношение на аутсайдерите
Следва да се определи и груповото мнение за определена личност или за отделни нейни качества, които не се регистрират еднозначно в рамките на вътрешногруповите процеси
Конспект по психологически изследвания на лишените от свобода
1. Особености на пенитенциарната среда и на спецификата на психологическите изследвания в нея.
2. Обща характеристика на методите в юридическата психология
3. Методи в пенитенциарната психология
4. Изследване на лишените от свобода , осъдени за извършване на насилствени престъпления срещу личността /част от лекцията /
5. Изследване на лишените от свобода , осъдени за извършване на користни престъпления
6. Типология на акцентуираните осъдени. Обобщение на пенитенциарните изследвания и наблюдение /цялата лекция/
7. Осъдени за изнасилване с нарушение в психосексуалното развитие
8. Осъдени за изнасилване с изразени характерилогични или психопатични особености
9. Пенитенциарно психологически изследвания на осъдените за непредпазливи престъпления / сп. Затворно дело 2008г 4 бр. ; Психологическо портретиране на осъдените на пробация, Сиела/
10. Пенитенциарно психологически методи за влияние върху груповото поведение
11. Визуална психодиагностика на осъдените
12. Специфични пенитенциарни методи – наблюдение, независими характеристики, наблюдение
Литература:
1. Неделчо Стойчев – Психологическо портретиране на убийците , Сиела
2. Психологически портрети на правонарушителите Е.Маджаров , Сиела
3. Юридическа психология, Е.Маджаров, Албатрос, Варненски свободен университет
4. Психологическо портретиране на осъдените на пробация, Е.Маджаров, Сиела
5. Сп. Затворно дело 200 – 2010г.