Фундаменталните категории в психологията
е психика. Съдържанието на това понятие
се определя от развитието на естествените
науки. Психиката се определя като
свойство на високо организираната
биологична материя, което отразява
обективната реалност под формата на
образи и отношения, както и под формата
на мускулни двигателни реакции. С тази
си функция психиката изпълнява основното
си биологично значение – да адаптира
организма към непрекъснати промени на
външната природна и социална среда и
вътрешната психо-физиологична среда
на индивида. Основна функция на психиката
е да регулира и управлява дейността на
индивида при взаимодействието му с
околния свят.
Познанието е следващо ниво, което се
формира при взаимодействието на индивида
с новостите на външния свят. Включва в
себе си знания, умения, навици, начини
на поведение, адекватни на външните
промени.
Съзнанието включва знанието за себе
си, за своите качества, характеристики
и самосъзнанието представлява
самоопределеността на индивида.
Психологическите категории са в основата
на мисленето. Определящи са няколко
взаимовръзки от категории, наречени
парадигми. Парадигмите са система от
категории и взаимоотношенията им, които
определят модела и методологията в
даден исторически етап. Всяка парадигма
се определя от степента на развитие на
обществото. Парадигмите през 20 век в
психологията са:
20-те – 30-те – поведение, съзнание,
дейност;
40-те – 60-те – дейност, съзнание, личност;
70-те – 80-те – личност, дейност, колектив;
Края на 20 век – личност, група, общуване;
Прогноза за 21 век – личност, общуване,
група, свобода (като дълг, отговорност
и свобода на избора).
Други категории:
1/ Индивид – представител на определен
вид, цялостно, неделимо, биологично-детерминирано
същество.
2/ Индивидуалност – уникално съчетание
на различни качества на личността,
наследствени или придобити (формирани)
в индивидуалния път на личността като
обучение, социална среда, възпитание,
личностна неповторимост.
3/ Личност – поради големия брой
определения, личността се дефинира
описателно. Тя притежава следните
характеристики:
- съзнателен творец и преобразител на действителността;
- активен участник, субект на действителността;
- личността е резултат от влиянието на конкретни социални, културни, исторически, политически и т.н. отношения;
- способност да общува, да влиза във взаимоотношения и взаимодействия.
4/
Темперамент – динамично ядро на
личността, преплетено с типа висша
нервна дейност и детерминира протичането
на всички психични процеси. То е особено
устойчива структура на личността, която
е вродена.
5/
Характер – синтез от индивидуални и
типични свойства на личността. Обхваща
поведение, когнитивна и емоционална
сфера, насоченост на личността и се
влияе от социалните фактори.
6/
Самопознание – изследване и познание
на собствените психични, физични и
социални качества и поведение.
7/
Аз-образ – съвкупност от представите
за себе си и оценката, която им даваме,
както и възприемането, усещането за
своята идентичност и личностна значимост.
8/
Самооценка – оценка за себе си, за своите
качества, за поведението и дейността
на личността.
9/
Поведение – съвкупност от актове и
реакции на личността спрямо условията
на средата.
10/
Общуване – процес на обмяна на информация,
на поведение и междуличностно възприемане.
Други:
група, общност, тълпа и т.н.