Те
са свързани с отправната точка при
интерпретацията на определен психологически
факт. Подходите в психологията се
определят от целите, от предмета на
психологията, обекта, от формите на
психологическата работа. За теоретиците-
психолози във връзка с развитието на
психиката и личността говорим за следните
подходи:
- биологичен – опира се тезата за наследствеността на психиката и невъзможността тя да бъде повлияна от факторите на социалната среда;
- социологически – приема, че средата е определяща за формиране на личността и психиката и че наследствеността няма никакво значение;
Според
доц. Илия Стойков подходите в социалните
науки могат да бъдат определени като
личностен, системно-структурен и
дейностен.
Личностен
подход – не може да бъде отделен от
останалите, тъй като личността се
разглежда като система и подсистеми, а
също и като резултат от дейността. виж още
Този
подход слага акцент върху
индивидуално-психологическите, личностни
характеристики на човека, а именно:
а/
съобразяване с индивидуалните особености
на човека – темперамент;
б/
съобразяване с мотивацията на личността;
в/
отчитане на факта, че развитието на
личността протича по индивидуален начин
за всеки човек;
г/
съобразяване с емоционално-чувствените,
когнитивни и поведенчески аспекти на
личността;
д/
търсене на личностен смисъл за всяко
едно явление, свързано с живота и
дейността на личността.
Системно-структурен
подход – един от най-пълните, анализиращ
ситуация, проблем, обект. За теоретиците
в основата на този подход стои понятието
система (съвкупност от елементи и
свойства и връзките между тях) и всички
социални явления се разглеждат като се
отчитат елементите на системата,
структурните й образувания, границите
на системата, нейната взаимовързаност
с други структури и системи. Конкретизацията
на системно-структурния подход се
характеризира със следните особености:
1/
психическата структура на личността
следва да се разбира като система от
взаимосвързани, взаимодействащи си,
непрекъснато развиващи се и променящи
се системи и подсистеми, за които
основното правило е, че цялото е много
повече от елементарен сбор от частите;
2/
психическата структура на личността
като система е подсистема на системи с
по-високо равнище на сложност – семейство,
група, общество;
3/
да се има предвид, че личността, която
се изследва винаги е опростен, теоретичен
модел на реално съществуващата личност;
4/
да се отчита йерархията, динамиката на
потребностно-мотивационната сфера на
личността, целеполагането и интересите
на личността при реализирането на
конкретната дейност;
5/
прилагането на генетичния подход
означава виждане на функционирането
на системата човек в минало, настояще
и бъдеще;
6/
разкриване на системата от фактори,
влияещи върху структурата на личността