След тъмната епоха на средновековието, когато изобщо проблемите на психологията на човека не се разработват и се установява възгледът за детето като миниатюрен възрастен човек, в трудовете на пехагозите-хуманисти се забелязват първите проблясъци на научния интерес към въпросите на детското развитие и възпитание. Тези проблясъци се проявяват в трудовете на Виторино де Фелтре, на ФрансоаРабле,но особено ярки те са в трудовете на Мишел М о н-
тен (1533—1592 г.), на когото принадлежи голямата мисъл, че не можем да възпитаваме детето, ако не го познаваме всестранно. Тази мисъл и сега може да се вземе като мото на детската психология и на педагогията.Най-високата точка в развитието на този интерес към детето през епохата на Възраждането се намира в трудовете на славянския педагог Ян Амос Коменски (1592—1670 г.). В неговите трудове „Велика дидактика" и „Майчино училище" се набелязват такива нови и значителни идеи за детството, за развитието, за ролята на възпитанието при развитието на детето, че с право Коменски може да се приеме като предтеча на детската психология.
тен (1533—1592 г.), на когото принадлежи голямата мисъл, че не можем да възпитаваме детето, ако не го познаваме всестранно. Тази мисъл и сега може да се вземе като мото на детската психология и на педагогията.Най-високата точка в развитието на този интерес към детето през епохата на Възраждането се намира в трудовете на славянския педагог Ян Амос Коменски (1592—1670 г.). В неговите трудове „Велика дидактика" и „Майчино училище" се набелязват такива нови и значителни идеи за детството, за развитието, за ролята на възпитанието при развитието на детето, че с право Коменски може да се приеме като предтеча на детската психология.