След тъмната епоха на средновековието, когато изобщо проблемите на психологията на човека не се разработват и се установява възгледът за детето като миниатюрен възрастен човек, в трудовете на пехагозите-хуманисти се забелязват първите проблясъци на научния интерес към въпросите на детското развитие и възпитание. Тези проблясъци се проявяват в трудовете на Виторино де Фелтре, на ФрансоаРабле,но особено ярки те са в трудовете на Мишел М о н-
тен (1533—1592 г.), на когото принадлежи голямата мисъл, че не можем да възпитаваме детето, ако не го познаваме всестранно. Тази мисъл и сега може да се вземе като мото на детската психология и на педагогията.Най-високата точка в развитието на този интерес към детето през епохата на Възраждането се намира в трудовете на славянския педагог Ян Амос Коменски (1592—1670 г.). В неговите трудове „Велика дидактика" и „Майчино училище" се набелязват такива нови и значителни идеи за детството, за развитието, за ролята на възпитанието при развитието на детето, че с право Коменски може да се приеме като предтеча на детската психология.
тен (1533—1592 г.), на когото принадлежи голямата мисъл, че не можем да възпитаваме детето, ако не го познаваме всестранно. Тази мисъл и сега може да се вземе като мото на детската психология и на педагогията.Най-високата точка в развитието на този интерес към детето през епохата на Възраждането се намира в трудовете на славянския педагог Ян Амос Коменски (1592—1670 г.). В неговите трудове „Велика дидактика" и „Майчино училище" се набелязват такива нови и значителни идеи за детството, за развитието, за ролята на възпитанието при развитието на детето, че с право Коменски може да се приеме като предтеча на детската психология.
Срещу песимистичния възглед за човека, преобладаващ през средновековието, Коменски противопоставя оптимистичния възглед за детето като „неоценено благо", като „безценно съкровище", което има големи възможности за развитие. Вместо средновековното разбиране за детето като миниатюрен възрастен, Коменски развива идеите за своеобразния характер на детството, което има свой дълбок смисъл и Аристотел дели детското развитие на три периода: 1) до 7 години;
2) от 7 години до настъпване на половата зрялост и 3) от настъпване на половата зрялост до 21
година.
голямо значение. На възгледите за предопределеността на развитието на човека
от провидението или от родовото благородство Коменски противопоставя
възгледа за силата на възпитанието, значението на личните усилия за издигането
на човека. Коменски се явява ярък защитник на идеята, че човек без възпитание
не може да стане истински човек. Той е един от първите защитници на децата
като бъдещи творци на науката, изкуствата, обществения живот.1 Я. А. Коменски
не само предлага периодизация на детското развитие и се спира на възрастовите
особености в тясна връзка с обучението на децата, но разглежда и въпросите за
типологическите и индивидуалните особености на децата,2
Следващият етап от развитието на интереса към детството като особен
период от живота на човека бележат трудовете на големия френски мислител
Жан Жак Русо (1712—1778 г.). В своята книга „Емил или за възпитанието" Русо
не само доразвива някои от идеите, които се очертават у Коменски, но при
условията на общественото развитие в навечерието на буржоазната френска
революция от 1789 г. очерта нови възгледи за детето и за възпитанието, които
имаха революционно значение за времето си и упражниха огромно влияние през
всички следващи епохи. С възгледите си за детството като особено ценен период
от живота на човека, който трябва да се проучва, да се уважава, да се защищава
от преждевременно прекъсване или скъсяване, Русо е наистина пряк
предшественик на съвременната, наука за детето. Пламенният апел на Русо към
всички родители и възпитатели :
„обичайте децата, уважавайте детството, отнасяйте се към децата съответно
възрастта им" остава мобилизиращо изискване и за наше време.
Макар че възгледите на Русо за детето и за възпитанието са построени на
твърде тясна биологическа основа, макар че в тях понякога се проявяват
противоречия, голямата любов към детството, с която е пропита книгата на
Русо, допринесе извънредно много за повишаване на интереса към научното
проучване на детето в по-ново време.
И наистина първият опит за научно проучване на детското развитие се
явява десет години след смъртта на Русо. Това е трудът на немския лекар Д.
Тидеман, в който се публикуват наблюдения над развитието на детската
психика.3 Този труд обаче остава изолиран, без да даде подтик за нови подобни
наблюдения. Затова по-правилно е да се приеме като начало на научното
проучване на детството не XVIII, а втората половина на XIX в., когато има вече
цяла редица трудове, които полагат основите на по-системното научно
проучване в тази област.
През този период се появява първо книгата на Л ь о б и ш под заглавие
„История на душевното развитие на детето" (1851 г.)4, а на-
1 Я. А. Коменски й, Материнская школа, Учпедгиз, 1947, гл. I, стр. 12—20.
2 Я. А. Коменски, Велика дидактика, Изд. БАН, гл. XII и XXVI].
3 О. 'ПеДетапп, ВеоЬасМипреп ЙЬег сИе Еп1отс1<1ипе <1ег 5ее1епГа1ис;Ье1'1еп Ьм КшДегп,
1787.
4 3. Е [,оЬ15сЬ, Еп(\у1с({1ип@5§е5сМсЬ1е Йег 5ее1е (1ез КтДе^, 1851.
9ро след това и книгата от друг немски лекар Сигизмунд на на „Дете и свят"
(1856 г.)1 и специално проучване от Кусмаул върху душевния живот на
новороденото дете (1859 г.). Но и тези книги имат адстично значение и не
оставят трайни следи в развитието на интереса към проблемите на детската
психология.
Решително влияние върху това развитие оказват трудовете на Чарлс
Дарвин и И. М. Сечено в, които се явяват по това време. През 1859 г. се явява
капиталният труд на Дарвин „За произхода на видовете", който има огромно
влияние върху развитието на много науки, включително и на де! ската
психология. Основната заслуга на Дарвин за появата и развитието на детската
психология се състои в това, че чрез своята еволюционна теория той създаде
научен интерес и основа за разработването и на въпросите за развитието на
психиката на човека. Но Дарвин има и пряка заслуга за създаването на детската
психология с това, че той сам публикува в сп. „Мта" проучване върху
развитието на едно дете.2
Друг забележителен труд от онова време, който упражнява голямо влияние
върху развитието на психологията и по-специално на детската психология, е
книгата на И. М. Сечено в „Рефлекси головного моз-га" (1863 г.). С тази книга
на великия руски физиолог се дават основните линии за материалистическото
разглеждане на психическото развитие, които по-късно бяха подети\ и
доразвити от И. П. Павлов и редица други физиолози и психолози. В нея се
разглеждат и някои въпроси на детското развитие, като например развитието на
възприятията, вниманието, мисленето и др.
Наскоро след появата на труда на Сеченов в Русия се явява капиталният
труд на К. Д. Ушински под заглавие „Човекът като предмет на възпитанието"
(1868—1869 г.). Докато повечето от отбелязаните преди него трудове са били
създадени от лекари и физиолози (с изключение на класиците-педагози), в тази
книга въпросите на детското развитие се разглеждат от педагог, и то вече по-
специално с оглед на задачите на възпитанието. Затова този труд с еднакво
основание може да се вземе като важен етап в развитието и на детската
психология, и на педагогическата психология. От това време датира и работата
на руския психиатър И. А. Сикорски върху умората на децата. Този автор играе
значителна роля в развитието на детската психология в дореволюционна Русия.
Важен етап в развитието на детската психология се бележи и от книгата на
друг физиолог — В. П райе р, публикувана през 1822 г. под заглавие „Душата на
детето"3. Може да се каже, че тази книга представлява първия голям опит да се
изложат по системен начин факти и обобщения за цялостното психическо
развитие на детето през първите три години от живота му. Тя е послужила като
основа и на други подобни изследвания през следващите десетилетия.
1 В § 1 § 1 Б т и п С1, Ктй ипй У»/е11, 1856 (на руски: Дитя и мир, 1886). )2 С Ь. Г)агу;п,
ВюегарМса! 5^е{сЬ о{ ап 1п{ап1, .Мш(1",11, 1887, рр. 285—294. 3 \У. Ргеуег, Ою 8ее1е йез
К1пс1е5, РипИе АиПа^е, Ье1р21§, 1900. (Душа ре-бенка, превод, Спб. 1891.)
От краткия исторически преглед дотук се вижда, че до края на миналия век
са били създадени всички предпоставки за създаването на детската психология
като наука. След преодоляването на остатъците от средновековните възгледи за
човека, при новите обществени условия, създадени от Френската буржоазна
революция от 1789 г. и по-специално паралелно с появата и развитието на
големите движения за народно образование в освободилите се от гнета на фео-
дализма страни се създават предпоставките за научно проучване на детското
развитие. Затова и от страна на физиолози, и от страна на психолози и педагози
се проявява все по-жив интерес към детето. В тази посока, както вече видяхме,
голямо влияние имаха идеите, развити от Коменски и Русо, от Дарвин и
Сеченов. Паралелно с това трябва да се отбележи и голямото влияние, което
оказва развитието на експерименталните методи на изследване през втората
половина на миналия век и по-специално прилагането на експерименталните
методи в психологията.1
И наистина през края на миналия век и през първата четвърт на XX в. се
явяват голям брой трудове, в които се разработват въпросите на детската
психология, като се предлагат и много методи за изследване на детето. В
Германия се появяват големи трудове из областта- на общите и по-частните
въпроси на детското развитие.2
Алфред Бине, който основава в Париж дружество за проучване на детето,
разработва множество методи за изследване и редактира известното списание
„Н аппее рауспоЬ^ие". Друга френски автори, които пишат върху проблемите на
детската психология, са Компейре, Кейра, Пере. Към тях може да се отнесе и
швейцарският психолог и педагог Ед. Клапаред.3
В Америка също така се явяват редица трудове из областта на детската
психология. Един от авторите е Станлей Хол, който може да се смята като
главен представител на онова изопачаване на детската психология, което той
назова „педология". Друг автор е Д. М. Болдуин, който разработва въпросите на
онтогенезиса във връзка с филогенезиса. Тук се явяват и ранни изследвания на
отделни деца, каквото е изследването на М. Шин.4
1 Отначало експерименталният метод е бил приложен при изследване на усещанията (Е. Вебер,
1795—1878 г. и Г. Ф е х н е р, 1801—1887 г.), а по-късно и при изследване на възприятието, паметта
и асоциациите, изразните движения и др.; В. Вунд основава първата психологическа лаборатория
през 1879 г. в Лайпциг, а В. М. Бех-терев — в Русия приблизително по това време.
2 Такива са например трудовете К. О г о о в, Оав 5ее1еп1еЬеп аез Кшаев, II Ач{1а-§е, 1908 ;
01е 5р1е1е аев МепзсЬеп ; К. ипа \У. § т е г п, Р8успо1о§1е (1ег {гипеп Юпа-пеИ ; К. В й Ь 1 е г, В1е
§е)51 !§е Еп1\у{ск1ип§ аев Юпйев ; КоИка, 01е Огипа1а§е аег вееИяспеп Еп1\у1ск1ип§, 1921.
3 А. В I п е 1, Ьез {аеев гпойегпез виг 1ез еп1ап1з (Современнме идеи о детях, Москва, 1911);
О. С о т р а у г е, Ь'еуо1иНоп т1е11ес4ие11е е1 тога1е ае Гепгап!, 1893 (има превод на руски) ;Е.
С1арагеае, Р5ус1ю1о§1е Де Геп{ап1 е1 ре(1а§о^е ехреп-теп^а1е, Оепеуе, 1920 (има превод на
руски).
4 .1. М. В а 1 а XV 1 п, Меп4а1 Оеуе1ортеп1 ш {Ье СМИ апа {пе Касе, 1895 (има превод),
5п1пп, Мо4ез оп И\е Оеуе1ортеп4 о{ а СЬШ (1893—1899); Оеуе1ортеп* о{ Ше 8еп5е, 1907; §. Н а
11, Тпе А(1о1езсепсе.
В Англия въпросите на детската психология се разработват от Чембърлейн,
Джеймс Сьоли, К. Бърт1 и др.
Към този ранен период на развитието на детската психология в Русия също
така се явяват редица трудове. Освен споменатите трудове на Сикорски той
публикува и специална книга върху „Душата на детето". Освен него в тази
област работят и П. Ф. Лесгафт, А. Ф. Лазурски, Н. Нечаев, Г. И. Росолимо,
Румянцев, К. Н. Корнилов2 и много други.
У нас първи научни трудове върху някои въпроси на детското развитие
даде проф. И. А. Георгов, а по-късно и проф. М. Герасков3. Обаче първи
системни курсове по детска психология в духа на педо-логията даде проф. Д. Т.
Кацаров, който написа и редица монографии.4
Без да си поставяме тук задачата да правим критически анализ на
споменатите дотук автори, можем да отбележим, че въпреки големите заслуги
на тези пионери на детската психология,те не успяха да я изградят като наука.
Това се дължи на обстоятелството, че повечето от тях разработват въпросите на
детската психология от позициите на идеа-листическата философия, психология
и биология. Именно поради тази методологйческа~осн0ва Детската психология
през първите десетилетия на нашето столетие вече се изопачи в т. нар.
педология, която се характеризира с неправилни, метафизически схващания за
детското развитие, за периодизацията на детството и която доведе до погрешни
изводи за практиката. Работниците в областта на педологията предявиха
претенции да обхванат в рамките на тази „наука" не само въпросите на
психологията, но и на физиологията, анатомията, социологията, естетиката и
дори се стремяха да представят педагогията като приложна педология.
Поради това че педологическите възгледи и по-специално теорията за
двата фактора на развитието — наследственост и среда — като предопределящи
развитието на всяко дете, намериха широко разпространение и в Съветския
съюз през първите две десетилетия след Великата октомврийска
социалистическа революция, стана нужда да се излезе със специално
постановление на ЦК на ВКП(б) от 4. VII. 1936 г. „За педологическите
извращения в системата на наркомпросите". Като се отхвърлиха прогрешните
теории на педологията, с това постановление същевременно се даде нова насока
за създаване на маркси-ческата наука за детето.
Големите възможности, които се откриват за развитието на детската
психология върху методологическите основи на марксизма-лени-
1 Джеймс Селли, Очерки по психологии детства (превод), Москва, 1909.
2 И. А. С и к о р с к и й, Душа ребенка, 1901 ; Лесгафт, Воспитание в семье и школе, (има
класификация на типовете на децата); А. Ф. Л а з у р с к и й, Школнме характеристики, Спб., 1908;
К. Н. Корнилов, Психология ребенка.
3 Проф. И. А. Георгов, Принос към граматическия развой на детския говор, 1906; Словният
имот на детския говор, 1909, Соф. университет; Проф. М. Герасков, Естетиката и детето, Пловдив,
1908.
4 Проф. Д. Т. Кацаров, Развитието на детето, София, 1947 (последно изд.).
1ЩЗЦа, се виждат както от основни положения на диалектическия » метод, така и
от отделни положения, разработени на тази основа от други науки, като общата
психология, физиологията и биологията.
Така например една от основните черти на диалектическия метод, която
установява необходимостта да се проучват явленията в тяхното зараждане и
развитие, открива големи възможности за разработването на генетическия
подход в детската психология и за проучване на зараждането и развитието на
психиката в онтогенезиса. По-конкретно за значението на проучването
въпросите на детската психология говори В. И. Ленин, когато в конспекта за
книгата на Ласал за Хераклит определя видно място на науката за умственото
развитие на детето между другите науки, които дават основата на диалектиката
и теорията на познанието.1
Материалистическата постановка на психологията, физиологията и
биологията, както особено ясно пролича през време на сесиите върху въпросите
на мичуринската биология и павловското учение, също така откри почти
неограничени възможности за развитието иа детската психология на здрави
научни основи.
Въпреки всички тези благоприятни условия през първото десетилетие след
споменатото постановление се забелязва известен застой в развитието на
материалистическата детска психология. „Заедно с пе-дологията — се казва в
редакционна статия на сп. „Советская педагогика", напълно' се изхвърли от
училището психологическото проучване на децата и се получи някаква
непонятна „психобоязън"." И наистина през това време не бяха публикувани по-
значителни трудове в тази област, не се издадоха и системни курсове по детска
психология.
Решителен прелом в това отношение стана едва когато при Академията на
педагогическите науки на РСФСР се създаде институт по детска психология с
твърде активен в тази област филиал в Ленинград. В периодичните известия на
този институт се издадоха редица ценни изследвания върху въпросите на
детската психология.2 А. Н. Леонтев, С. Г. Костюк, Н. А. Менчинская и др.
разработиха въпросите за развитието на детето.3 Проблемите на психологията
на възрастите се разработват от редица съветски учени. Така например върху пе-
риода на ранното детство работят Н. И. Касаткин, Д. Б. Злконин, Н. М.
Щелованов4 и др. Особеностите на предучилищната възраст се разработват от
А. В. Запорожец, А. Н. Леонтев, 3. В. Мануйленко, Н. Х. Швачкин6 и др., а
въпросите на училищната възраст — Н. Д. Левитов,
1 В. И. Ленин, Философские тетрадн, Огиз, 1947, стр. 297.
2 На въпросите на детската психология са посветени следните номера от Известия АПН
РСФСР: 1, 7, 8, 13, 14, 17, 18, 19, 25, 53, 61, 64, 81, 86 и др.
8 Н. А. Леонтьев, Умственое развитие ребенка, Москва, 1951. Вж. също дискусионните статии
в сп. „Сов. педагогика", 1956 и 1957.
4 Н. М. Щелованов и Н. М. Аксарина, Воспитание детей раннего возра-ста в детских
учреждениях, Медгиз, 1949; Н. И. Касаткин, Ранние условние реф-лексь! в онтогенезе человека,
1943.
5 А. Н. Леонтьев (ред.), Вопросн психологии ребенка дошкольного возраста, АПН РСФСР,
1949; А. В. З а п о р о ж е ц, Психолощя, Учпедгиз, 1953.
10
М. Н. Волокитина, Л. Н. Божович, И. А. Дрямов1 и много други автори. Върху
въпросите на отклоняващите се от нормата деца също се публикуват както
отделни трудове, така и монографически студии от Л. В. Занков,2 Д. Р. Лурия и
др.
Значителен тласък за развитието на детската психология дадоха
изследванията върху висшата нервна дейност на децата. Подети от Н. И.
Красногорски още в началото на нашия век, тези изследвания бяха продължени
при разнообразна и усъвършенствувана методика от редица съветски и други
автори, като Д. Г. Иванов-Смоленски, Е. И. Бойко, В. К. Фадеева, Л. С.
Боганченко, М. М. Колцова и др.3
Макар че през този период не беше създаден в Съветския съюз пълен и
систематичен курс по детска психология, всички тези автори дадоха огромен
материал, върху който можа да се изгради такъв курс.
Пръв опит да се напише през последните години пълен курс по детска
психология на тази основа представлява вероятно нашият учебник по детска
психология4, който беше публикуван преди голямата пав-ловска сесия (1952 г.).
Втори такъв опит е учебникът на полския автор Тадеуш Новогродцки6, в който
сравнително по-пълно е отразено учението на И. П. Павлов. Трябва също така
да се спомене и учебникът на Вацлав Пшихода, професор от Пражкия
университет, издаден през 1956 г.6 " "'
Трябва да се отбележи обаче, че почти всички съветски учебници по
психология за педагогическите институти и висшите учебни заведения, които
бяха публикувани през последните години, макар че съдържат главно данни от
общата психология, разработват същевременно и някои от въпросите на
детската и педагогическата психология. Особено богат материал в това
отношение дава „Основи общей психологии" на С Л. Рубинщайн. И в другите
по-нови учебници по психология са включени въпроси от развитието на
отделните психиче-
1 М. Н. Волокитина, Очерки психологии школьников первого класа, 1949;
И. А. А р я м о в, Особенности детского возраста, Учпедгиз, 1953 ; Н. Д. Л е в и т о в, Пси-
хологические особенности младших школьников, АПН, 1955 ; Н. Д. Л е в и т о в, Психоло-гические
особенности подростков, АПН, 1954 ;Б.Г. Ананьев (ред.), Вопросн детской и общей психологии,
АПН, 1954 ;Л. Н. Божович и др., Очерки психологии детей (млад-ший школьянй вочраст), АПН,
1950.
2 Л. В. Занков, Психологии умствено отсталого ребенка, Учпедгиз, 1939;
Л. В. Занков (ред.), Вопросм психологии учащихся вспоуагательнмх школ. Известия АПН РСФСР,
вмп. 57, 1954.
3 Е. И. Бойко (ред.), Материали к ичучению условнорефлекторннх основ пси-хической
деятельности человека, Известия АПН РСФСР, вьш. 53, 1954, Н. И. Красногорски й, О некоторнх
возрастнмх особенностях физиологической деятельности корм головного мсзга у детей, в сб.
Объединенная сессия..., 1949.
4 Г. Д. Пирьов, Детска психология, Изд „Наука и изкуство', 1950.
5 Тай е и а г N о \у о § г о с1 г 1< 1, Р8усп.о1о§!'а гаг\уо)о\уа, \Уаг52а\уа, 1954.
V
6 Рго{. Уас1ау РпЬоиа, Оп1о§епе5е Ийаке р5усп)ку, РгаЬа, 1955. След като настоящият труд
беше готов за печат, получиха се и следните нови книги по детска психология : а. проф. Н. Д. Л е
вито в, Детская и педаго! ическая психология, Учпедгиз, 1958 ; Ь. Ог О. С 1 а ч в в, Ог. Н Н \ е Ь 8 с
Ь, К|[1Йегр5ус1ю1о§)е, Уо1к ип(1 \У!5хеп, 1958 ;
с, РгоТ. Сг. .1. ИппаП, Рзуспо^е сШе4е, 1 сШ, Ргапа, 1958 ; о. Ргот. А 1. К о хе а, Соп{. А. Сп1гсеу,
(гей.) Р5;по1о§1а сорПи1и1, ЕсШига (ИДасИса Е; рейаео^са, 1958.
11
Ой» процеси при условията на възпитанието, а някои имат и кратки Прегледи
върху психологията на възрастите.1
Зиачителен дял за разработването на въпросите на детската психология има
и Научно-изследователският институт по психология в Украинската съветска
социалистическа република, където работят Г. С. Костюк,2 Николенко и др.
Между западните психолози също така има автори, които разработват
въпросите на детската психология на материалистическа основа. Един от най-
изтъкнатите между тях е френският прогресивен учен Анри Валон, който е
публикувал редица големи трудове в тази област3 и който редактира сп.
„ЕпГапсе".
Друг виден съвременен представител на детската психология във Франция и
Швейцария е Жан Пиаже. Макар че неговите трудове не могат да се причислят
към тези, които стоят на последователни материалистически позиции, в тях има
много ценни методически прийоми, богат фактически материал и интересни
обобщения върху детското развитие особено върху развитието на мисленето и
езика.4
Подобен съвременен автор е и американският учен Арнолд Гезел, който е
дал редица изследвания главно върху ранната и предучилищната възраст.6 В
другите западни страни се провеждат голям брой изследвания върху различните
страни на детското развитие, които, макар и да стоят общо взето на
идеалистически позиции, представляват известен интерес. По-специален интерес
представляват опитите да се използува павловската условнорефлекторна
методика при изследване на деца от различни възрасти.6 Макар че тази методика
не се използува на правилни методологически основи, тя дава възможност да се
достигне до обективно проучване на детската психика.
От краткия исторически преглед за появата и развитието на детската
психология се вижда, че се набелязват няколко фази. Първата фаза се бележи от,
трудовете__на предшествениците _на тази наука (Ж. Ж. Русо~и Я. А. Коменски),
които със забележителна_прозорливост поставя1^наразглеждане главните
проблеми__на_детството^ Втората фа-_ за__сехарактеризира~Т--
п^[вата^на1^еди^^ трудове върху дет-ското_развйтйе^^които^ се поставят
основите на детската психология като наука. Третата фаза се характеризира с
онова изопачаване на"
1 С. Л. Рубинщтейн, ОСЙОБЬ! общей психологии, Учпедгиз, 1940, II изд., 1946;
К. Н. Корнилов, А. А. С мирно в, Б. М. Теплов, Психология, Учпедгиз, 1948;
А. А. Смирнов (гл. ред.), А. Н. Л е онть е в, С. Л. Р у б и н щт е й н, Б. М. Теплов, Психология,
Учпедгиз, 19й6.
2 Г. С. Костюк, Психология, Киев, 1955 (на украински език). 8 Н е п г 1 УУаПоп, Ь'еуо!и4юп
р$успо1о§^^ие Де Гепта1г1, Рапв ; Н е п г ! V а 1-1оп, Ьеа оп^те Де 1а репзее сЬег Геп{ап», Рапз.
19М.
4 3. Р{адег, Ье (1еуе1орретеп1 ае 1а по^оп <1и {етрз сЬег ГетГаШ, РаНв, 1946;
•5- Р^а^ег, Ьез поНопз (Зе тоиуетеп^ е1 Йе уЦе-чЕе сЬег 1'епгап1. Раг^, 1946;
З._Р1'а§е1 е1 В. I п Ь е 1 й е г, Ье с)еуе1орретеп{ ае5 диап{1'1е2 сЬег 1'епГапг, Рапз, 1941; }. р I а ц е 1
е1 А 5 г е т 1 п а к а, Ьа депезе йи потЬге сЬег ГеШап!, Раг1з, 1941.
5 А ОевеП, 1пгапсу апс) Нитап Ого\уН], Nе^V УО!!?, 1928.
6 Ь. СагписЬае! (есПюг), Мапиа! о? С1п]с1 Р8усЬо1о§у, Nе^V УогЬ, 1946, 1954, стр. 375—386.
В този колективен труд е дадена библиография на цялата западна литература по детска психология.
12
Детската психология, което се основава на идеалистическите и мета-
физическите схващания в психологията и биологията и което се изра-
аи'в~педологията. последната фаза се определя от развитието на съвременното
естествознанпдтя дьалектико-материади^'''""''^3'''3 м^тппг»д'р-гия. Като започна
от Ч. Дарвин и мина при И. М. Сеченов, развитието на детската психология доби
най-мощен тласък от учението на И. П. Павлов, което й даде възможност да се
основе на обективни методи за изследване и да стане точна наука.
Отделните фази се намират в сложни взаимоотношения — те се преплитат
взаимно и се движат от борбата на противоречиви схващания. Въпреки
значителните колебания в развитието на детската психология, тя вече се е
утвърдила като самостоен клон на науката, който има определен предмет, свои
задачи и методи на изследване. Чрез тях са набрани вече огромни материали и са
направени значителни обобщения.