Предизвикателната роля на психоанализата. Разширяване на хоризонта: психоаналитичната представа за човека. Бъдещи перспективи. Психоанализа и психиатрия. Психоанализа и наблюдение на деца. Заключение.Тази последна глава представлява отчасти преглед, отчасти обобщение и поглед към бъдещето. Тя би могла да възбуди мисли у читателя за мястото на психоанализата в днешния свят и да му даде представа за нейния принос към това развитие, което наричаме „съвременност". Нашата цел е и да посочим каква е ролята на психоанализата в бъдещето. Поради това тази глава изразява главно личните възгледи на автора. Тя отразява неговия личен опит и мнение.
Всички научни открития променят света. Някои го променят повече, други по-малко, но след поредния прогрес в науката светът никога не е същият. Понякога откритието има практически ефект -като изобретяването на парната машина, което тласка хода на индустриалната революция през деветнайсети век. Понякога влиянието засяга само света на идеите, възгледа на човека за себе си и вселената, а не материалния свят. По отношение на психоанализата резултатите са и в двете насоки: практически тя е метод на лечение, но е и източник на информация за човека „по отношение на това, което го интересува най-много - човешката природа" /Ргеис!, 1933/.
Още в началото, когато разглежда значението на психоанализата за света на идеите, Фройд /Ргеи<1, 1917 Ъ1 сравнява откриването на психоанализата с откритията на Коперник и работата на Дарвин, чийто труд „Произход на видовете" е публикуван в годината на раждането на Фройд. Хелиоцентричната теория на Коперник показва, че нашият свят не е център на вселената, а само една от седемте планети, които обикалят около слънцето. Теорията за еволюцията също определя точното ни място - в смисъл на биологично място. Ние не сме специално създадени, както твърди Библията, за да бъдем господари на света, а сме един от милионите видове, развили се от първите молекули протеин, който се създава по някакъв начин преди стотици милиони години. Психоанализата, както казва самият Фройд, ни показва, че не сме господари дори на собствената си психика. Ние се подчиняваме и дори сме управлявани от несъз навани психични процеси, от желания, страхове, конфликти и фантазии, за чието съществуване не сме и подозирали преди психоанализата.
Всеизвестно е, че подобно сериозно разклащане на възприетата вяра поставя много хора в неудобно положение. Повечето от тях няма да са щастливи, когато идеите, които са възприели, бъдат така грубо разклатени. Това е достатъчно основание да се възпротивят. От казаното дотук можем да предположим, че тези хора ще се бранят срещу новите идеи, за да избегнат и намалят психичната тревожност и неудоволствието, което е свързано с перспективата за промяна. Би било интересно да се види какви са несъзнаваните страхове, свързани с такива промени, но тук не е мястото за подобна дискусия. В своите трудове Фройд обръща внимание на това и подчертава ролята на нарцисизма. Човек изпитва неудоволствие, когато чувството, че представлява нещо важно, е заплашено или уязвено. Това възбужда несъзнаваните чувства за малоценност и безпомощност, датиращи от детството, и конфликтите, които те предизвикват.
Днес психоанализата не е вече новост. Новото в нея постепенно се изгубва, както става с теорията за еволюцията и за слънчевата система. Когато човек е израснал с идеите на Дарвин и Коперник, за него те вече са източници на удоволствие, а не на неудоволствие, каквито са били при появата им за първи път. Трупането на познания за произхода на видовете или за природата и размерите на вселената е приятно за много хора, съдейки по големия интерес към научнопопулярните книги и статии. Тук отново можем да се запитаме за несъзнаваните желания, които се задоволяват, и за техния произход в детството. И отново трябва да се задоволим само със споменаването на проблема, като се въздържим от по-нататъшното му разглеждане.
Искаме само да подчертаем, че познанията по психоанализа, които тази книга се опитва да предостави, водят до разширяване на кръгозора по същия начин, както правят това основните теории на физиката и биологичните науки. Тези теории откриват прозорец към света около нас. След като сме изучавали химия, физика, биология, астрономия или геология, светът вече не е същият за нас. Приливите и отливите на морето, ледът на езерото, земята и скалите под краката ни, както и Млечният път над главите ни са нови и различни в сравнение с онова, което са били преди години. По същия начин и психоанализата дава възможност да разберем повече неща за хората около нас. Тя дава ново измерение на възгледа ни за света на човешките същества, които са като нас самите.
Откритията на психоанализата дават възможност да получим много по-пълна представа за психиката и поведението на хората, за човека като личност. От физиката е известно, че физичните обекти не са такива, каквито ни изглеждат с невъоръжено око. Знаем, че дори тялото ни не е цялостна твърда структура, а като другите твърди обекти е конгломерат от безброй молекули, всяка от които на свой ред се състои от атоми, електрони и ядрени частици, които са в постоянно и бързо движение. По същия начин от психоанализата научаваме, че всяка мисъл и действие са обусловени по много по-сложен начин, отколкото сме смятали, преди Фройд да разработи психоаналитичния метод на изследване. Сега знаем, че действията и мислите се формират от една страна от силите на Ида, от наследството от нагонни желания в детството, от друга страна - от защитните действия срещу тези желания или Егото, от трета - от моралните изисквания или Суперегото, и от четвърта - от изискванията, наложени от външните обстоятелства, както и от възможността, която се предлага за тяхното задоволяване. Знанията по психоанализа дават възможност да видим важната роля на нагоните и конфликтите, породени от тях, за човешката мотивация. Крие /Кп§, 1947/ пише, че психоанализата разглежда човешкото поведение като конфликт. Това е точна психоаналитична формулировка, изразяваща задълбочено разбиране на човешката природа. Човек е такова създание, чиито животински апетити, оформени чрез преживяванията в детството, пораждат основните мотиви, които тласкат действията му през целия живот. Нагоните, функциите на Егото (и тези, които са изпълнители на нагоните, и тези, които играят ролята на защита срещу тях), тревожността, вината, конфликтът и голямото значение на несъзнаваните процеси в психичния живот - всички те са отделни страни на психоаналитичното виждане за човека. Засега това е най-изчерпателното виждане. Какви нови възможности ще донесе бъдещето по отношение изследването на човешкия психичен живот е нещо, за което можем само да гадаем. В момента най-доброто налично средство е психоаналитичният метод. Данните, получени от него, безспорно оставят съмнение по много въпроси. Вярно е обаче, че с прилагането на този метод се хвърля много повече светлина в тези области на човешката психология, които до неотдавна бяха напълно неизвестни. За първи път се прави опит да се разберат психологични проблеми, които са от изключителна важност за човека. Сега знаем много повече за себе си и за другите хора, отколкото преди психологическите изследвания на Фройд.
Каква перспектива има психоанализата в бъдеще? Кои области са все още неизследвани или спорни за психоаналитиците? Кои об ласти в момента се изследват активно от психоанализата?
Да се предсказва бъдещето на някоя научна дисциплина винаги е рисковано. В този момент може да е на път ново развитие или неочаквано откритие, което да повлияе цялостния развой на явленията по неочакван и непредвидим начин. Тази възможност е неразривна част от природата на научното търсене. Научният кръгозор постоянно се разширява. Повечето учени вярват и винаги ще вярват, че науката е безкрайно търсене, прекъснато изследване. Те сигурно са прави в своята вяра, въпреки че думите „безкрайно" и „непрекъснато" напомнят за понятието вечност, което е трудно за възприемане. Едно обаче е сигурно и то е, че краят на новите открития в науката няма да настъпи скоро. Досега усилията на човека доведоха само до повърхностни познания за света, част от който е и той самият. Изглежда малко вероятно търсенето на отговорите да завърши скоро.
Като имаме предвид риска, който се поема при всеки опит да се правят предсказания, какво може да се каже за психоанализата?
В момента интересът към психоанализата се засилва. Така например, в Съединените щати в момента има десет пъти повече обучени психоаналитици, отколкото през 1940 г., и двадесет пъти повече, отколкото през 1930 г. Въпреки това общият им брой е малък. През 1971 г. Американската психоаналитична асоциация е наброявала 1 332 членове, които са недостатъчни за страна с повече от двеста милиона жители. Факт е, че през 1930 г. в целия свят е имало само шепа психоаналитици, предимно във Виена, Берлин, Ню Йорк и Лондон. Днес расте броят на психоаналитиците, които практикуват професионално в повечето страни на Латинска Америка и Западна Европа, както и в Канада, САЩ, Австралия, Израел, Индия и Япония. Освен това има важни центрове за психоаналитично обучение, практика и изследвания от Тел Авив до Осло и от Буенос Айрес до Монреал. Интересът към психоанализата, който се проявява в момента от психиатрите и другите специалисти, работещи в областта на психичното здраве, изглежда ще продължава да нараства още определено време. Основни познания по психоанализа са необходими за практикуването на всяка разумна форма на психотерапия. Без тях психотерапевтът ще се лута и ще работи на тъмно, опирайки се на опита и грешката. Освен това всеки, който иска да се занимава с психотерапия, би трябвало да изучи колкото е възможно повече своите собствени конфликти. Без основни познания за себе си и без задоволително решаване на собствените основни психични конфликти, той ще реагира на конфликтите на пациентите си и на техните несъзнавани желания и страхове по начин, кой то ще му създаде трудности или ще му попречи да ги контролира, което понякога може да е пагубно за пациентите му. Това означава, че който иска да практикува психоанализа, трябва първо сам да бъде анализиран. Личната психоанализа е винаги ценна придобивка. Често тя е и основната част на обучението.
Напоследък психотерапията все повече се приема за важен метод на лечение и приложението й нараства. Ако тази тенденция продължи, можем със сигурност да кажем, че ще нараства също и обучението по психоанализа. Докато се практикува психотерапия, психоанализата ще играе важна роля и като лечение, и като източник на знания.
Значението на психоанализата обаче се простира и извън полето на психичните заболявания. Както се опитахме да покажем по-подробно в предишната глава, психоанализата може да достави информация за много страни на нормалния психичен живот. На тези, чийто интерес е в областта на социалните или поведенчески науки, както и на специалистите по право и на студентите по изкуство и литература, психоанализата може да даде по-точни знания за психиката на човека от всяка друга наука и по-точни знания за човешките нужди, страхове, конфликти и мотиви, които се развиват през детството и функционират в зрелия живот. Това знание е особено важно за споменатите професии, макар че този факт започва да се разбира едва сега. Тези, които прилагат откритията на психоанализата в своята област, все още са пионери. Но в това отношение може да се очаква бързо развитие. Да се надяваме, че ще дойде време, когато за всички професии, които се занимават с човека и с неговите изяви, ще се изисква обучение в психоанализа.
Тези предвиждания за развитието на психоанализата са основани на оценката за сегашното й състояние. Интересен е фактът, че психоанализата има твърде малък прием в Съветския съюз и в социалистическите страни. Не е лесно да се разбере защо това е така. Вярно е, че Фройд изказва недоверие, че комунизмът е в състояние да промени човешката природа така, че хората да се конкурират по-малко и да станат по-малко враждебни един към друг. Едва ли тези думи са причина за официалната нагласа на безразличие или открита неприязън към психоанализата в тези страни. Всъщност Фройд никога не е бил враждебен към политическите и икономически идеи на Маркс, а и много психоаналитици през 20-те години са били активни марксисти. Също така малко вероятно е пренебрежителното отношение към психологията на великия руски неврофизи-олог Павлов да е довело до такова трайно и масово отдръпване. Поради липсата на каквито и да са задоволителни обяснения мо жем да си припомним, че около 1950 г. съветските лекари обявиха, че са компетентни да решат въпросите за наследствеността, и приеха теорията на Лисенко. Години по-късно, едва след като политическото ръководство на страната премина в други ръце, тази грешка беше поправена. Може би подобна съдба е сполетяла и психоанализата. Ако това е така, вече е време да се поправи и тази грешка.
Ще кажем няколко думи за това кои области от психоанализата представляват най-голям интерес. Основният интерес все още е насочен към клиничната практика и психоаналитичното обучение, т.е. към подготовката на психоаналитици за клинична работа. Повечето психоаналитици се интересуват преди всичко от усъвършенстване на уменията си при прилагане на психоаналитичния метод и от поточното опознаване на психичната дейност и развитието й, което по принцип е основано на наблюденията в клиничната практика. Основният им интерес е как да разбират и лекуват по-добре тези, които се обръщат към тях за помощ. На второ място е интересът да оказват помощ на онези, които искат да практикуват психоанализа, и да придобият необходимите познания и опит.
Освен към тези области интерес съществува и към други. Особено внимание се отделя на психоаналитичното обучение на специалисти в области, близки до психоанализата, особено в САЩ и във Федерална република Германия. Засега тези програми са в ранна фаза на развитие.
Друга област, която ангажира усилията на малка група психоаналитици през последните години и привлича интереса на много други, е детското развитие. Психоаналитиците, които извършват наблюдения над детското поведение в създадени специално за целта детски ясли, правят значителен принос към психологията на ранните години от живота. Някои от тези приноси вече оказват влияние върху психоаналитичното лечение както на децата, така и на възрастните. Центровете, които работят в тази област, са в Лондон и в няколко града на Съединените щати. Тяхната работа отнема дълго време, тъй като те често наблюдават детето и семейството му в продължение на много години.
Тясно свързан с детското развитие е нарастващият през последните години интерес към отглеждането на детето през първата му година и значението на това за неговото психично развитие. Знанията ни по този въпрос са все още недостатъчни, за да правим крайни изводи. Твърде вероятно е с натрупването на данни да се хвърли значителна светлина върху някои сериозни проблеми, които все още не са изяснени. Така например известно е, че едиповата фаза (от две и половина до шест години) е трудно време, изпълнено с душевни бури за всяко дете. Това е критичен период за неговото психично развитие. Всичко, което се случва на детето през това време, се отразява на развитието му по-късно, независимо дали то е нормално или патологично, и оставя следи до края на живота му. Защо едиповият конфликт оставя по-тежки последици при едни деца, отколкото при други? Защо той осакатява едни деца, а на други влияе само до степен, която наричаме нормална?
Често отговорът на този въпрос може да се открие в събитията, които са се случили през едиповия период - сексуални преживявания, страшни случки, смърт или изоставяне, болести и др. Това обаче не се открива във всички случаи и Фройд още в началото на своите изследвания сочи важната роля на конституционалните фактори. Независимо от конституционалните фактори обаче това, което се случва на детето през първите две години от живота му, определя неговите реакции към стресовите събития през третата и четвъртата му година. Засега има данни, че в зависимост от начина, по който възрастните се отнасят към детето в първите години от живота му, т.е. от „качеството на майчинските грижи", може да се разбере по-добре защо едно дете се влияе по-неблагоприятно от психологическия стрес на едиповия период в сравнение с друго.
Няма съмнение, че съвременните и бъдещите психоаналитични изследвания на първите две години от живота на детето ще бъдат от практическа полза за тези, които са ангажирани с отглеждането на децата.
Психоанализата освен всичко друго е и изучаване на биографията на човека. Тя търси основните събития в живота му, техните взаимоотношения, факторите, които ги причиняват и психологичните им последици. Историята на един човек, която психоанализата извлича, има твърде малка прилика с литературната биография. Тя нито порицава, нито възхвалява. За разлика от биографиите и хвалебствените речи, психоанализата малко се интересува от тези страни на живота, които са явни за всеки външен наблюдател. Нейният основен интерес е насочен към онази страна от живота, която всеки човек крие не само от другите хора, но и от самия себе си. Това са скритите сили и събития, които стоят в основата на видимите обстоятелства от живота на всеки човек, които предизвикват и оформят тези обстоятелства, наричани човешки живот.
Ето защо самата професия учи психоаналитиците и до известна степен всички, които са запознати с психоанализата, да мислят ис-торично за човешката психика и поведение. В тази глава, подобно на историците, се опитахме да предскажем бъдещето, позовавайки се на това, което знаем за миналото и настоящето. Колкото и да са интересни тези предвиждания, те не могат да се сравнят с прекрасната възможност да наблюдаваме какво се случва в момента, как бъдещето се развива пред очите ни, как става настояще и как от него научаваме за миналото, което не сме познавали, когато то е било настояще.