В
съвременното развитие на социалните
общности се наблюдава явление, което
се свързва със съзнателното нежелание
на хората да участват активно в системите
от социални отношения като игнорират
тяхната значимост за тях. По този начин
поведението придобива насоченост,
ориентирана към удовлетворяване на
личностни потребности и стремежи, които
са в дисонанс с общите социални норми.
Подобни хора, ограничавайки своята
активност, елиминират до минимум
възможността да се окажат под въздействието
на позитивните адаптационни процеси.
В коренът на самата дума “отчуждение”
е залегнало определението за чужд,
отчуждаващ се от нещо или някого човек.
От това определение следва, че отчуждението
се съотнася със структурите от социалните
отношения, към които отделният индивид
принадлежи. Процесът на
отчуждение води след себе си до изолация,
която се преживява и същевременно се
явява фактор за проява на поведение с
антиобществен характер.