Общуването – базова категория на социалната психология”

Сърцевината на общуването от гледна точка на неговата главна цел е обменът на информация. Така,че когато говорим за комуникативна функция на общуването , се има в предвид, че в него хората обменят помежду си планове, мисли, чувства и т.н. във връзка и по повод някаква обща съвместна дейност. Основно средство в този процес е информацията. Като научна категория тя заема съществено място в кибернетиката, лингвистиката и други области на познанието, между които и в социалната психология. Семантичната теория на информацията я отъждествява със съдържанието, носено от дадено съобщение, независимо известно ли е на адресанта или не. В този случай, доколкото смисълът на всяка информация се изразява чрез определена форма , като мерим формата имаме възможност да измерим и съдържанието на информацията.

Съществено внимание в теорията на информацията се обръща на нейната не силова природа. Несилова по своята същност обаче, тя може да приведе в движение огромни масиви от човешки същества. Само една фраза, една идея може да предизвика съществени социални трусове, непосилни за никакъв физически фактор. Този факт поставя въпроса за обособяването на физическия носител на информацията от нейното съдържание. Физическия носител например, могат да бъдат звуковите вълни, писаният документ, отделната вещ. Съдържанието на информация е вложено в структурната организация, до която сме довели носителя. С други думи същността на информацията са идеалните модели, вложени от комуникатора в структурата на носителя в процеса на тяхното актуално или потенциално транслиране от индивид на индивид.