Обобщавайки същността на този модел е целесъобразно да се отбележи следното. В психологически аспект съзнанието се проявява като процес на осъзнаване от човека на действия на хора и предмети, на външни обстоятелства, на собствени реакции. Съзнанието започва да функционира, когато чрез неосъзнати или смътно осъзнати действия не може да се реши определена задача. Изпъква необходимостта от строго и целенасочено управляване на действията – в съответствие с изискванията на реалността. Съзнанието започва да се проявява тогава, когато се породи образ или мисъл за тази реалност, когато тези психични продукти се обагрят с определена емоция, когато се оформи определен стремеж за контакт с тази реалност. В психиката се създава сложно, синтезирано образувание: формира се знание, преживява се емоционалната значимост, изгражда се отношение към конкретния факт. Психическата дейност е преминала в едно от най- високите си качества – в СЪЗНАНИЕ.