Съдебно - психологическа експертиза


Методите на СПЕ в повечето случаи са взаимствани от общата психология, обаче някои от тях се разработват и прилагат за целите на съответната експертиза. Обикновено в рамките на конкретна СПЕ се прилага комплекс от методи,  тъй като само един от тях няма диагностичните възможности да обезпечи решаването на поставените пред експертизата въпроси. Към методите на СПЕ се отнасят:
психологическото изучаване на материалите на наказателното дело
беседата и интервюто
биографичният метод
наблюдението
психодиагностичните тестове
В материалите от наказателното дело на конкретния правонарушител се съдържа информация за неговите действия и поведение при осъществяване на съответните криминални актове. Чрез техният анализ могат да се извлекат данни относно мотивите, психическите състояния и качествата на дееца, имащи непосредствено отношение към асоциалната му активност. Тези резултати задължително трябва да бъдат сравнявани и съпоставяни с материалите получени от беседата и от интервюто, от наблюдението и от изследването. Материалите от наказателното дело могат да бъдат разделени на две основни категории:

1. Общопсихологически сведения за лицето ( данните относно условията за развитие и възпитание на човека, чертите на характера му, неговите навици, типичните форми на емоционално реагиране на различни събития, интересите, жизнените планове, отношенията с другите хора и начините за разрешаване на конфликти;
2. Изследването на психологическото състояние на човекаа в момента на извършване на определени действия. В този  аспект голямо значение имат показанията на свидетелите, които са наблюдавали обвиняемия непосредствено преди събитието, предстваляващо обект на наказателноото дело или малко след него. От думите на очевидците може да се установи как се е развивала ситуацията, какви действия е извършил обвиняемият, доколко последователни и целенасочени са били неговите постъпки. Трябва да се обърне внимание и на изясняването на такива детайли като външен вид, особености на речта и на поведението в рамките на криминалната ситуация. При провеждането на беседата с обвиняемия или подсъдимия се установява неговото субективно отношение към фактите и събитията, представляващи интерес за досъдебното или за съдебното производство. Човекът, който е изпратен на експертиза трябва да бъде внимателно разпитан за преживяванията си в различни моменти от криминалната ситуация, както и за оценката си за действията на другите хора. Следва да бъде установена пълнотата, с която  е успял да възприеме криминалната обстановка.
При беседата и интервюто се използват различни прийоми. Така например последователното задаване на свързани помежду си въпроси може да се замести  със внезапно поднасяне на автотномни такива, които нямат връзка помежду си. Форсираният темп на беседата или интервюто може да бъде сменен със забавен. Изслушването на лъжи, митове и легенди свързани със престъпната дейност може да се замести с тяхното пресичане или опровергаване. Спокойният тон на интервюто или на беседата може да се трансформира във целенасочено създаване на напрежение, което в последствие да бъде преодоляно. С помощта на посочените прийоми се проверяват твърденията, реакциите, нагласите и възможностите за регулиране на собствените психически състояния при лицето, което е обект на СПЕ. Освен това при провеждането на експертизата могат да се използват и следните прийоми:
1. Преразпределение на вниманието. Подложеният на експертиза човек наблюдава внимателно всички изказвания и реакции на експерта и повишава своя самоконтрол. Експертът трябва да има предвид това и с различни свои изявления да пренасочва вниманието на обвиняемия, като по такъв начин го отклонява от най-значителните обстоятелства, които в хода на разговора се поднасят като най-малко интересни. Те не бива да се лансират в началото или в края на беседата или на интервюто, тъй като правонарушителят е в състояние да ги фиксира, да ги обмисли допълнително и при повторна среща внимателно да следи за появата им в разговора
2. Инерция. Тя се получава при събеседване между обвиняемия и експерта, когато се обсъждат неутрални теми. Тогава самоконтролът на правонарушителя е нарушен и той може да каже много повече неща отколкото е необходимо, с оглед на неговото положение.
3. Дублиране. При реализацията на този прийом се осъществява повтаряне на беседата или на интервюто като се разглеждат същите теми, които са били обект на коментар и при предишната среща.
4. Очакване. Този прийом функционира въз основа на естествената доминанта на човека, логически да се свързват логическите обстоятелства и събития. При неговото изпълненние експертът поднася на обвиняемия редица разпокъсани епизоди и му дава време да размишлява върху тях и да ги обедини в нещо по-единно и по-интегрирано. По такъв начин при оформянето на цялостен и на свързан разказ, правонарушителят може да запълни съответните пропуски, да ликвидира част от дефицитите и несъзнателно  да предостави нова информация.
5. Създаване на впечатление за добра осведоменост.
6. Поддържане на комуникативната дистанция. Да се парират различни вербални манипулации. Да не се допуска прекалена близост с обвиняемия. Без прилагането на това правило експертът може да бъде подведен, заблуден и да не използва рационално времето за провеждането на беседа или на интервю.
7. Умереност и толерантност. Те са задължителни при работа с правонарушители, когато не трябва да се избързва, за да се получи достоверна информация.  А поредните самооправдания не следва да инициират раздразнителност и негативизъм от страна на експерта.
8. Правилото на ранообразието ни ангажира с използването на различни начини на психологическо въздействие, с оглед на спецификата на конкретната ситуация на взаимодействие с правонарушителя.
9. Правилото на сдържаните обещания. Правонарушителите винаги търсят договаряне или постигане на конкретни облекчения и облаги. Тази тяхна склонност е правопропорционална на размера на криминалната им кариера, на броя на техните осъждания и на степента на обществена оппасност на техните криминални деяния. Затова трябва да се обещават само реални неща и да се изпълняват. По време на експертиза също може да се стигне до подобни отношения и липсата на всякакъв ангажимент може да породи враждебно и негативно отношение. Затова винаги има възможност за гъвкавост. 

Прилагането на биографичния метод позволява да се събира информация свързана с дейността на ИЛ. Проучват се документи, както за ИЛ, така и такива, които то е писало лично. Чрез използването на този метод може да се изяснява насочеността на личността, нейното отношение към определени задължения и норми. Благодарение на този метод могат да се установят индивидуални психологически и личностни особености, ценностни ориентации  и мотиви на правонарушителя. Всички тези особености са обект на изследване в рамките на СПЕ и с различни видове тестове. Често използвани в практиката са Айзенк, MMPI (кратка БГ версия - КПВ), 16-факторния Кетел.
...

1. Вербални пара-лингвистични симптоми – забележимите изменения в скоростта на речта и в силата на звука. Обикноовено лъжещите правонарушители говорят на висок глас
2. Промяната в тооналността на гласа, в дълбочината, честотата и ритъма на дишане;
3. Прекомерното дружелюбие и подчертаното уважение
4. Заявлениия затова, че ИЛ се чувства неудобно или дискомфортно;
5. Жалбите за ниска или висока температура в помещението;
6. Заявления затова, че подложения на експертиза не разполага с време и не може да присъства продължителен период;
7. Обвинения или устни атаки по отношения на експерта или на други лица, които са обект на разговора;
8. Преддварителни извинения от типа на: Беседата не ни беше проведена качествено, поради което не постигна целта си.

……..



Невербалните симптоми и реакции, които са достъпни за непосредствено наблюдение:
1. Физиологични – изменение цвета на кожата, очестен пулс, пресъхване на устата, нарушено дишане;
2. Езикът на тялото – позите, жестикулацията, мимиките, артикулацията;
3. Анализ на движението на очите.

Лицата говорещи истината не заемат отбранително положение,
гледат в очите, седят директно, подпират се на нещо или се накланят напред, заемайки по-удобно положение. Те сменят положението на тялото си и жестикулират плавно. Те могат да  започнат да нервничат, но след това се успокояват.
Лицата, които лъжат не седят директно и отклоняват погледа си от експерта. Държат се вдървено, статично или са преувеличено непринудени. Стараят се да не следят очите на събеседника. Използват скръстените ръце и крака в качеството на преграда. Наблюдава се рязка жестикулация. Проявяват нервна подвижност. Наблюдава се специгична жестикулация, при която движението се извършва само с китката. В хода на СПЕ е установено, че еднообразната реч, употребата на едни и същи думи, липсата на промяна в интонацията са индикатор за това, че ИЛ поднася събитията по заучена версия, а не на базата на спомени. При работа с таковва лице, то изобразява цели епизоди, увеличава количеството на подробностите, украсява детайлите, които с голяма вероятност могат да бъдат забравени при реални обстоятелства. Често пъти такова поведение е стремеж да се харесат или е свързано с емоционалното състояние на участника в експертизата. 
Поведението на лицата повреме на експертиза е ..... Това налага да се комбинират методиките, да се сравняват резултатите от тях, да се съпоставят вербалните и невербални компоненти на поведението.



Нормативната регламентация на СПЕ

Съдебно-психологическата експертна дейност има своето нормативно определено място и задачи във осъществяването на наказателния и на гражданския процес. Тя откроява новите факти с доказателствена стойност, в резултат на прилагането на специални знания към обекта на изследване.
СПЕ се отличава от другите видове използвани специализирани знания по това, че нормите на нейното реализирани са определени НПК и ГПК. В резултат на строгата регламентация на СПЕ, както у нас, така и в другите страни прецизно са фиксирани правата и задълженията на съдебните експерти-психолози, съдържанието и структурата на техните заключения. Отличителна специфична особеност на СПЕ се явява наличието на специален субект на експертизата, който назначава нейното производство. Съдебният експерт – психолог може да обединява в едно следните роли:
той е носител на специални познания;
той е изпълнител на процесуална функция и е назначен с постановление;
той е представител на експертна професия.

…………………………………………


Видове СПЕ


СПЕ обслужващи наказателния процес се класифицират на базата на различни типологични основания. В този контекст са работили множество изследователи,  но техните усилия могат да се обединят в едно и да се представи една по-обобщена типология, отчитаща постиженията на различните школи. Първият признак по който се диференцират СПЕ е по мястото на тяхното провеждане. У нас СПЕ се извършва амбулаторно или стационарно в здравни заведения и частни кабинети. СПЕ се обусобяват и по своя процесуален.





СПЕ 


Предмета са индивидуално-психологическите особености на субекта, които оказват въздействие в/у неговото съзнание и дейност в юридически значима ситуация. Посоченият тип изследвания са съставна част на всички СПЕ, но освен това си качество, те имат и статута на самостоятелна експертиза. В генезиса на конкретното престъпление индивидуалните особености на субекта могат да играят различна роля. Те могат да го детерминират, да спомагат за неговото извършване, да се проявяват в него, или да бъдат неутрални. Присъщата за конкретен индивид импулсивност може да допринесе за извършване на насилствено деяние и да определи детайлите свързани с реализацията. Регидността като индивидуално личностно качество може да съдейства за извършването на убийство, тъй като благоприятства натрупването на интензивни негативни афекти, но тя има неутрална роля по отношение на измамите, тъй като те позитивно кореспондират с такива личностови качества като гъвкавост, желание за самоутвърждаване, развити манипулативни умения, повишена меркантилност. Агресивността, съдизмът, наличието на враждебни генерализирани нагласи към определен тип жертви, могат да бъдат открити при анализа на начина на извършване на убийството, телесната повреда, изнасилването, хулиганството. Сред цялото многообразие от присъщите на субекта свойства и качества в рамките на наказателния процес трябва да бъдат изследвани онези индивидуално-психологически особености, които понижават способността му към осъзнат самоконтрол при извършване на престъпление и благоприятстват неговото осъществяване. Определят характера и насочеността на криминалното поведение. 
Непълнолетният осъден за участие в групово изнасилване може да притежава висок интелектуален коефициент, но в ситуацията на деянието, той е проявил висока сулидарност със групата и е търсил начин да се самоутвърди, поради което самоконтролът и рационалната му преценка за ситуацията са били напълно блокирани. Практически високите когнитивни възможности са неизползвани, тъй като липсва емоционаллна и социална зрялост, която да ги задейства. Нещо повече – високата доза инфантилизъм понижава самоконтрола, усилва неадекватната мотивация за самоутвърждаване и по такъв начин задава насочеността на криминалното деяние.
Извършителите на телесни повреди са примитивни, първосигнални, обидчиви и враждебно настроени към заобикалящите ги  хора. Тези техни индивидуални особености допълнително се усилват след употреба на лкохол и предопределят насочеността на криминалното им поведение. При подобно съчетание се понижава самоконтролът, и реалната ситуация придобива ролята на непосредствен стимулатор на реактивни и агресивни реакции. Негативното отношение към другия пол, детерминиран от слабиия мъжки модел, както и от засилената нагонност, свързана със интензивни сексуални фантазии, във еднаква степен могат да допринесат за намаляване на самоконтрола и за избор на криминален вариант на поведение.
По принцип личностовия подход, заложен в общата част на НПК, в общите начела на назначаване на наказанията и конкретизиран във институтите третиращи обстоятелствата смекчаващи наказанията, изисква изследването на личността на виновния, на мотивите и на целите на престъплението, със оглед индивидуализацията на отговорностите.
Същетвено се различават в личностен план осъденият за кражба за първи път и многократно осъжданият за същото деяние. Първият, за разлика от втория, все още няма регидни оправдателни защити и при определен вид правилно построена корекционна работа може да претърпи позитивни ресоциализационни изменения. В този смисъл и размерът на неговото наказание трябва да бъде оптимално, за да благоприятства тяхната реализация, без да поражда допълнителни рискове за криминализация на осъдения за първи път, под влияние на затворническата субкултура.
Възможно е оббвиняемият или подсъдимият да е извършил убийство, но в условията на самозащита, когато е защитавал своя или на близките си живот. В тези условия СПЕ трябва да подпомогне установяването на мотивацията на дееца, нейната обща насоченост и водещи мотиви, готовността за възприемане на конкретната ситуация,  нивото на самоконтрол, фрустрационния праг, особеностите на миналия житейски и професионален опит. Налице са множество престъпни деяния, при които, дори след продължителна работа на криминалистите, няма обяснение за причините в личностен план, които са определили извършването му. Това е съвсем естествено, като се има предвид, че значителна част от човешката мотивация, включително и тази, която е асоциална, има безсъзнателен характер. Често пъти определено обстоятелство, независимо от неговата маловажност, може да изиграе ролята на пусков механизъм и да отключи взривното разгръщане на насилственото поведение. Алкохолът и наркотиците имат катализиращ ефект в/у различните типове престъпна мотивация, но такава роля могат да играят самата ситуация и жертвата. Това най-вече се отнася до такива престъпление като убийство, телесна повреда, изнасилване. Упражняването на волевия контрол зависи от нивото на социална зрялост и интелигентност, от съдържанието на водещите ценности, мотиви и нагласи; от особеностите на самооценката, на характера и темперамента. Следва да се отчита, че изброените интрапсихически феномени функционират взаимосвързано, но въпреки това деформациите във някои от тях могат да имат сериозни криминални проявления и да не подлежат на компенсация. При разследване на агресивно-насилствените престъпления на изследване подлежат особеностите на мотивационно-смисловата сфера, водещите жизнени ценности и изразеността на такива свойства като агресивност, жестокост, емпатийност, специфика на емоционално-волевата сфера, устойчивост на стрес, сформмираност на самоконтрол. Ако престъплението е извършрно от ннепълнолетен е необходимо да се изясни нивото на неговото интелектуално и социално развитие, което позволява да се установи способността му в пълна степеен да разбира характера и значението на своите действия и да ги ръководи. При това е необходимо да се определи има ли при него признаци на непатологично изоставане във психическото развитие. При изследването на способността на непълнолетния към саморегулация, в момента на реалиизация на криминалното деяние трябва да се отчитат мотивационните му дизпозиции, емоционалното му състояние, личностовите му потенциали и груповият му статус. От съществено значение е да се определят и характеристиките на проблемната ситуация. Става дума за нейната новост, за нейната бързина на развитие, за сложността на възникналата задача и за екстремалността. Специално при провеждането на експертизи със обвиняеми, свидетели и потърпевши, които са непълнолетни, трябва да се отчита наличието на такива черти като склонност към фантазиране, повишена вътрешна внушаемост, подчиняемост, податливост на групов натиск или на авторитарен лидер, способност за вземане на самостоятелни решения. При разследването на дела, свързани с управлението на технически средства, е необходимо да се изследват такива параметри като сформираност у субекта на професионални навици, скорост на реакции, способност за концентрация и превключване на вниманието, ниво на стресоустойчивост. Всички тези особености на когнитивните процеси имат специфични индивидуални измерения, които са свързани с ежедневната кондиция, със особеностите на ситуацията и обкръжението, със подготовката, с миналия житейски и професионален опит.
Във всички случаи, когато на съда е нужно да установи индивидуално-психологическите особености на всеки от съпрузите, особеностите на техните взаимоотношения, социално-ценностните ориентации и нагласи, реалните и мними причини на семейните конфликти, особеностите на социално-ролевото поведение, психологическата съвместимост на членовете на семейството. Това са въпросите на СПЕ, които обслужват реализацията на бракоразводните дела.
При разглеждането и решаването на граждански дела, във коитоо участват и непълнолетни лица, съдът често пъти постановява експпертиза за изясняване на аномалиите в тяхната интелектуална и емоционална сфера и тяхното влияние в/у способността на непълнолетните да осъзнават и да ръководят собствените си действия. По отношение на свидетелите участващи в гражданския процес, в определени случаи възниква необходимостта от диагностиране на индивидуално-психологическите им особености, във връзка със способността им, в определени условия, правилно да разпределят имащите значения за делото обстоятелства.

………………………………………………



Лицата с ддефицити, обуславящи сериозно изоставане на тяхното умствено развитие са по-склонни и към различни видове афективни състояния, предизвикващи стеснение на съзнанието, както и частична или пълна невменяемост. При подобни обстоятелства, когато внезапно е възникнало силно душевно вълнение ( физиологичен афект ), може да се приложи привилегирования състав на наказателната норма. За целта обаче трябва да се направи изследване на умствената изостаналост, както и надеждно да се дииагностира наличието на интензивен масиран афект, блокиращ регулацията на поведението и осъзнаването на обществената опасност на реализираните действия. Нарушената когнитивна регулация на поведението води и до несъразмерни на стимулите емоционални реакции. Както и до изпадането във афект, под влияние на незначителен повод. Повишената  възбудимост, неуравновесеността, преобладаването на процесите на възбуждането над задържането са типични за непълнолетните правонарушители, но те имат още по-ярки проявления сред тези от тях, които страдат от изоставане в умственото си развитие.
Описаните негативни тенденции имат своята възрастово-психологическа специфика и допълнително се изострят във деструктивен аспект при непълнолетните обвиняеми, които имат определено изоставане в умственото си развитие. Фактически то допълнително може да усилва тяхната асоциалност, което също  трябва да се интерпретира при осъществяването на съдебно-психологическата експертиза, за да се индивидуализира максимално наказанието им и организацията по неговото изпълнение. Сред непълнолетните обвиняеми със задръжка в  умственото развитие,  често се срещат лица със занижена самооценка. Тяхното поведение приимуществено се регулира от външни влияния, които в повечето случаи са случайни или нежелателни. Наличието на УИ сред непълнолетните обвиняеми понижава тяхната съпротивляемост в различни ситуации, деформира поведението им и отслабва техния вътрешен самоконтрол. Всички тези особености на непълнолетните с УИ, затрудняват извършването на всички видове диагностични, консултативни, корекционни и обучителни мероприятия с тях. И създават реални рискове за по-нататъчната им криминализация и рецидивиране. Сред непълнолетните правонарушители е установено доминирането на емоционалните процеси над мисленето, неадекватното възприемане на себе си, на своите постъпки преди и след осъждането, отсъствие на дългосрочни жизнени планове, повишено ниво на агресивност и враждебност и ниска степен на произволно управление на поведението.
СПЕ за установяване на възможното безпомощно състояние на потърпевшата.

Безпомощността може да се определи като физическо или психическо състояние, при което потърпевшият не разбира характера и значението на извършените по отношение на него противоправни действия, или не може да окаже съпротива на виновния.
Потърпевшият, при извършването над него на насилствени действия, може да изпадне в психическо състояние на стрес, афект или фрустрация, което да му попречи да осъзнае протичащите събития и да окаже адекватна съпротива. В такива ситуации се стеснява полето на ясното съзнание и се ограничават адаптивните възможности. Това са двеете основни предпоставки, които ограничават възможността за волево противодействие в контекста на конкретната ситуация, от страна на потърпевшия по отношение на дееца. Неспособността да се действа с разбиране за ситуацията, независимо от волята на правоонарушителя, може да се обуславя от цял ред индивидуални и възрастови особености на психиката, както и дезорганизиращи дейността емоционални състояния. Такива при децата са техният ограничен житейски опит, неумението да се прецени реалният риск в ситуацията и повишената внушаемост. При възрастнитее хора и инвалидите, намалената съпротивляемост се дължи на възможностите за ориентация и предвижване в пространството. Мъжете като правило са ориентирани към по-активна самозащита, а жените се стараят да избягат неприятностите, да изчакват, надявайки се на помощта на някой друг и проявяват повече пасивност.
Отрицателните емоционални състояния, които  негативно влияят върху адекватното осмисляне на криминалната ситуация и на целенасочената волева съпротива, са тревогата, страхът, фрустрацията, стресът и депресията. Подобна роля могат да играят и познавателните състояния, при които няма нужната ефективност и скорост при обработката на информацията. Забавя се и оперативното вземане на решение в рискова обстановка. Появяват се разсеяност и отказ от действия. Безпомощността на потърпевшия може да бъде следствие от употребата на алкохол и наркотици, от липсата на сън, от болестно състояние, или резултат на ниско самочувствие.
За определяне принципите на психическата безпомощност, не рядко се назначава СПЕ. Едно от главните основания за нейното провеждане е непоследователното, облекчаващо извършването на посегателството поведение на потърпевшия. В тази връзка трябва да се отбележи, че в много от случаите, потърпевшите изразяват престъпните действия по отношение на тях твърде емоционално. И по този начин реконструират събитията. Това е характерно за лицата със слаб тип нервна дейност и с акцентуация на характера. Потърпевшите обикновено дълго съхраняват в памеета си това, което са преживели – страх, ужас, стресово пренапрежение, отчаяние, физическо страдание. В отделни случаи е възможно възникване на т.нар. следови ефект на реактивни състояния и на душевно разстройство. Възможно е да възникне и състояние на т.нар. охранителна затормозеност ( шоково състояние, изолация ). 
Идентифицирането повреме на експертиза  на описаните по-горе тенденции, показва че е налице безпомощно състояние, което блокира активността на човека в криминалната ситуация. Повреме на престъпното събитие, полето на съзнанието на потърпевшия рязко се стеснява, а логическото мислене се деформира. При груби физически въздействия е възможно възникването на състояние на оглушалост и на шок. Острите конфликтни емоционални състояния водят като правило до хиперболизация на емоционалните въздействия и до тяхната генерализация. Това са реалните психически механизми, чието действие ограничава възможностите на потърпевшия да перцептира и осмисли протичащите събития, и да реализира ефективна линия на противодействие.
Нарушенията на нормалната психическа дейност на потърпевшия се проявяват в дизбаланс на ............................................. При последващата реконструкция на събитията, често възникват ........ Особено често се наблюдава изместване на последователността на събитията, пренос на признаците от един обект на друг. Наред със това, отделните детайли от събития могат да се възприемат или запечатат с особена яснота. Всички тези симптоми се регистрират при провеждането на СПЕ, и те индикират отслабване на балансите на психическата дейност, което довежда до понижаване на когнитивната активност и на способността на волево,  конструктивно отреагиране на опасността. В резултат на насилствените действия насочени срещу потърпевшия, и радиацията на възбудата, довежда до генерализирано обобщение, до изменение на взаимодействието на двете сигнални системи на висшата нервна дейност. Така например, експериментално е доказано, че се стига до преувеличаване на времевите интервали от страна на потърпевшия, което понякога е от 2 до 4 пъти. Тези драстични промени свидетелстват не само за сериозни проблеми с показанията, но доказват и рамера на стреса, който ги е лишил, както от рационална преценка, така и от съпротивителен потенциал за противодействие.