Място на психологията в системата на науките

Проблемът за мястото на психологията е необятен. Психологията е наука с огромна популярност. В действителност се смята, че в много отношения психологическата наука е най-старата, а като систематизирано знание е прохождаща. Има три хипотези за психологията като наука:
1/ изхожда се от хипотезата, че независимо от сложността на обективната реалност, тя е познаваема за човека, т.е. имаме теоретичен модел за познание в науката. Трябва да се помни, че този модел е винаги опростен и абстрактен, доближава се до реалността, но не е реалност.
2/ Светът, битието, познанието за тях следва да се разглежда като система от взаимно свързани подсистеми и системни елементи, като се спазва приоритет на цялото пред частите.

3/ Всяко достижение на отделните науки се интегрира. И психологията се явява тази, която интегрира всяко познание за човека и неговите взаимоотношения. Това поражда проблем – в психологията се формират много междинни области. По своето съдържание и проблематика някои от тях са така различни една от друга, че съответните специалисти по-лесно намират общ език и взаимно разбиране със специалисти от други гранични с психологията области на науката, отколкото със свои колеги психолози.
Това доказва, че съвременната психология е система, а не сбор от науки и тази система е широка и разнообразна. Ако си представим природознанието, социологията и философията като върхове на един триъгълник, то психологията е в средата на този триъгълник, като тя се формира на базата на трите науки, едновременно с това ги обединява.
Връзка с други науки – медицина, педагогика, идеология, екология и др.
Класификация на психологическите науки – Генчо Пирьов
I. Въз основа на доминиращата проблематика:
1. Обща психология:
а/ психология на познавателните процеси;
б/ психология на личността:
  • характерология;
  • психология на темперамента, способностите и т.н.
2. История на психологията.
3. Еволюционна психология:
а/ зоопсихология;
б/ възрастова психология:
  • психология на детско-юношеската възраст;
  • психология на възрастните.
4. Диференциална психология.
5. Народопсихология и етнопсихология.
II. Въз основа на доминиращите методи:
1. Експериментална психология.
2. Психодиагностика и псохометрия.
3. Математическа психология.
III. Въз основа на връзката на психологията с практиката:
1. Педагогическа психология:
а/ психология на обучението;
б/ психология на възпитанието;
в/ психология на учителя и учителския труд.
2. Психология на труда – инженерна, транспортна, психология на летеца, космическа, на търговията и т.н.
3. Социална психология – на управлението, на религията, екологична, на здравето, конфликтология и др.
4. Психология на спорта и културата.
5. Медицинска психология:
а/ клинична;
б/ психопатология.
6. Юридическа психология:
а/ съдебна;
б/ криминалистическа;
в/ пенитенциална (затворническа).
7. Психология на творчеството.
8. Екологична психология.
IV. Въз основа на връзка с други науки:
1. Психофизика.
2. Психофармакология.
3. Библиопсихология.
4. Кибернетична психология.
5. Специална психология – логопедия и др.