Психологията
има дълга предистория и кратка история.
Трудностите при изучаването са резултат
от:
1/ Връзка на
психологията с философията. От историята
на психологията става ясно, че психологията
се оформя като самостоятелна наука в
19 век като се откъсва от философията.
Но откъсвайки се, тя запазва характерните
черти на философията, нейната абстрактност
и теоретичност. В психологията се
използват доста философски категории
– битие и съзнание, материално и идеално,
причина и следствие и др. Философията
служи като най-общ инструмент за
практическа и теоретична дейност в
психологията чрез методологията.
Психологията запазва законите на
философската логика.
2/ Връзка на
психологията с ежедневното съзнание.
В ежедневието ние си служим с психологически
категории, в които вкарваме различно
съдържание. Бъркат се усещане и чувства,
образ с представа, личност с индивид.
3/ резултат от
индивидуалните личностни нива на знание.
Всеки има собствена психология, резултат
от уникалния личен опит, от интернализираните
знания, умения и навици.
4/ проблемът за
нормата и ненормата – липсват ясни
дефиниции коя личност е “в норма” и
коя не.
5/ проблемът за
личностния смисъл на съзнанието – да
колко личността се познава и до колко
й позволяват другите да ги опознае.
6/ степени на
обобщеност на психологичното знание –
в една и съща дума се влагат различни
съждения в зависимост от обобщеността.
В психологията емпирично се свързва с
рационално.
7/ етимологията
на думата психология
8/ схващането,
че с въвеждането на емпиричната психология
– статистиката, психологията се превръща
в наука. Но има и схващане, че психологията
трябва да бъде обяснителна, описателна
и има психологически факти и явления,
които не могат да бъдат статистически
определени.
9/ смесване на
вижданията, че психологията е приложна
наука и, че е определено теоретична
наука.
10/ интерпретиране
развитието на личността от различни
позиции – биологизация и социализаторска.
11/ факт, че има
неразбиране относно ролята на психолога
в обществото.