Всяка наука в
процеса на своето развитие разрешава
последователнотри основни въпроса:
определяне предмета
и задачите на науката; изясняване на
методологичните подходи и на методите
за реализиране на научните изследванияпрецизиране
системата на науката, т.е. основните
направления за реализиране на научните
изследвания.Тези въпроси имат
актуално значение за психологическите
науки фундаментални и приложни.
Тяхното прецизиране в научно отношение
се постига в процеса на самата
научноизследователска работа.
Изясняването на
тези въпроси в приложните клонове на
психологията твърде силно се влияе от
развитието на фундаменталните
психологически науки – психология на
личността, психология на дейността,
психология на познанието, генетична
психология, диференциална психология,
психодиагностика и др. Всеки нов етап
в развитието на тези науки е оказвал
по-малко или по-голямо влияние и върху
развитието на приложните клонове на
психологията, в това число и на юридическата
психология.
Научните постижения
на психологията в края на XX-то.столетие
дадоха възможност да се изяснят
по-прецизно предметните области на
приложните клонове на тези науки, а също
така да се решат и редица важни въпроси
на специализираните психологически
изследвания. В това отношение в края на
столетието бяха успешно решени такива
важни въпроси за приложните психологически
изследвания като:
- изясняване същността и отличителните особености на приложните психологически изследвания;
- изясняване на методологията и методиката на приложните психологически изследвания;
- изясняване на възможностите за практическо реализиране на резултатите от приложните психологически изследвания.
В края на 20-то
столетие, независимо от приливите и
отливите в развитието на психологията,
получиха задоволително научно изясняване
три основни релации на човешката
душевност и човешкото поведение:
- психика и личност;
- психика и дейност;
- личност и дейност.
Без да се подценява
или омаловажава ролята на биогенетичните
фактори за развитието на психиката и
на личността, дейността играе изключително
важна роля не само за формирането но и
за реализирането на психичните и
личностните качества и особености на
всеки човек.
Универсалната роля
и значение на дейността за психиката и
за личността е свързана и с това, че те
се реализират под контрола на съзнанието.
Всеки нормално развит в психично
отношение човек винаги знае и отчита
какво върши и защо го върши. Човешкото
съзнание играе важна роля и при избора
на варианти на поведение и при тяхното
практическо реализиране.
Третата опора, а
следователно и стабилизиращ фактор за
човешкото поведение е диспозиционната
система на личността. Тя помага на всеки
човек да осъзнае смисъла на своя живот
и да прояви по-малка или по-голяма
активност при неговото практическо
реализиране.
Формирането на тези
три опори за всеки човек, а следователно
и на неговите психични и личностни
качества и особености е сложно обусловен
процес. Крайните резултати, позитивни
или негативни, зависят от биогенетично
закодираните възможности за развитие
на психиката, от усвоения социален опит
и от социалната ситуация, при която се
е реализирал този процес.
Прецизирането на
тези фундаментални проблеми за
психологията като наука е изключително
важно за решаването на три важни въпроса
за всеки приложен клон на тази наука:
в психологическите
науки освен психични процеси, психични
явления, психични състояния и психични
качества могат да се изследват и
психологичните аспекти на различни
видове дейности, в които се ангажира
личността. При тези изследвания би
следвало да се обръща внимание на такива
проблеми, като – пригодност за дадена
дейност, подготовка за дадена дейност,
трудности и смущения при реализиране
на личността в дадена дейност, прийоми
и подходи за по-успешно изпълнение на
дейността, деформации на психичните и
на личностните качества при изпълнението
на едни или други професионални задължения
и др.
при тези изследвания
не е нужно да се събира емпирична
информация за всички компоненти на
психиката. Усилията на изследователите
трябва да се насочат главно към онези,
които имат съществено значение за
професионалния избор, или за смущения
при изпълнението на професионални
задачи.
В тези изследвания,
включително и по юридическа психология,
може успешно да се приложи системно-структурния
подход. Това се отнася както за психиката
и психичните качества, така и за личността
и личностните качества.
в приложните
клонове на психологията, в които усилията
на изследователите са насочени главно
към различни видове дефицити, специално
внимание трябва да се отделя на социалните
ситуации, при които се реализират тези
дейности. При това специално внимание
заслужава поведението на обектите на
всяка конкретна социална дейност.
В областта на
правоотношенията и по-точно при спазването
на правните норми, поведението на лицата,
които се санкционират по съдебен ред,
винаги е било обусловено и с по-трайни
смущения в тяхното поведение, психика
и личностни качества. Тези смущения
трябва да се отчитат както при подготовката
и реализирането на престъпленията, така
и при разкриването, разследването и
наказателното преследване на извършителите.
При научното
изясняване на тези специфични проблеми
юридическата психология използва
постиженията на криминалната психология.
Наред с това би следвало да провежда и
свои изследвания върху поведението на
тези лица при провеждане на
оперативно-издирвателни мероприятия,
при тяхното разследване или наказателно
преследване (съдебен процес).
Дейността на
субектите и обектите на правната дейност,
свързана с противодействието на
престъпността, не винаги може да се
наблюдава и изследва непосредствено.
Това налага при тези изследвания да се
използва и ретроспективния подход. За
дейността и за поведението на тези лица
да се използуват различни документи
или да се разчита на самонаблюдението
и самооценката на ангажираните лица в
едни или други правнорегламентирани
действия. В това отношение като източници
на психологическа информация могат да
си използват оперативни разработки,
следствени и съдебни дела и др.
Ценна психологическа
информация за изследваните лица може
да се получи и от техни колеги или
ръководители, които са работили с тях
и добре познават възможностите им при
решаването на някакви практически
задачи.
Специфичен научен
интерес при психологическото изследване
на дейността на правозащитните и
правораздавателните органи заслужава
и психоатмосферата, при която се
реализират различни дейности:
предотвратяване извършването на
престъпления, разкриване на престъпления
и издирване на техните извършители,
разследване на извършители на престъпления,
съдебни процеси. При тези изследвания
би следвало да се обръща внимание както
на статичните, така и на динамичните
фактори, които влияят върху психоатмосферата.
Изследванията върху
психоатмосферата при реализиране на
оперативно-издирвателни, следствени и
съдебни действия не са самоцелни. Те би
следвало да се използуват при научната
обосновка на различните претенции за
организирането и провеждането на тези
действия, както и за предварителната
подготовка на служителите за тяхното
практическо реализиране.
Научните изследвания
по юридическа психология биха могли да
се използуват и за по-задълбочена научна
оценка на натрупания практически опит
в специализираните държавни органи,
свързан с разкриването на извършители
на престъпления, предотвратяването на
престъпни прояви, разследването и
доказването на конкретни престъпни
деяния.
Обекти на научни
изследвания по юридическа психология
са:
лицата, ангажирани
със специфична дейност, свързана с
противодействие на престъпността;
самите правно
регламентирани действия, чрез които се
постига противодействие на престъпността
– разкриване и предотвратяване на
престъпления, санкциониране на извършители
на престъпления;
ситуациите,
условията, при които се реализират
правно-регламентираните действия за
противодействие на престъпността. В
ситуациите се включват и три категории
лица – правонарушители, потърпевши и
свидетели.
В преобладаващата
част от психологическите изследвания
по юридическа психология се включват
и трите компонента, както безспорно се
акцентира на правно регламентираните
оперативно-издирвателни, следствени и
съдебни действия. При тези изследвания
могат да се наблюдават (изследват) всички
или само определени действия, предварително
прецизирани от изследователя. В първия
случай изследванията имат монографичен
характер, а в втория – типологичен.
При монографичните
изследвания се сбира информация от
всички действия, които се реализират
от даден орган. Изследователят не се
намесва, а само събира и систематизира
информацията за действията, за
обстоятелствата и за резултатите, които
се постигат.
При типологичните
изследвания се извършва предварителен
избор както на органите, в които ще се
извърши изследването, така и действията,
по отношение на които ще се събира
конкретна информация. Това може да се
отнася за оперативно-издирвателни,
следствени и съдебни действия.
И при двата
изследователски подхода се събира и
систематизира психологическа информация
за поведението на субектите и обектите
на тези действия. при това се обръща
специално внимание на обстоятелствата,
които облекчават или затрудняват
събирането и систематизирането на
информация за извършени престъпни
деяния.
Специален научен
интерес за юридическата психология
представляват лицата субекти и обекти
на правно регламентирани дейности,
насочени към противодействие на
престъпността. Обикновено тези изследвания
са насочени към по-голям брой лица. Това
налага да се извършва предварителен
подбор на лицата за изследване. В повечето
случаи тези изследвания имат представителен
характер. Психологическата информация
при тях се събира чрез използването на
въпросници, на анкетни и тестови методики.
Обектите за изследване
при този подход се подбират лотарийно
или стъпково.
В юридическата
психология могат да се реализират и
експериментални психологически
изследвания. Този подход предполага
предварително търсене на точно определени
промени в средствата и прийомите за
реализиране на едно или друго действие
или в условията, при които се реализира.
С тези изследвания
се цели постигането на по-голяма
ефективност в дейността на оперативните
работници, следователите, съдиите и
прокурорите. При тези изследвания е
недопустимо нарушаването на изискванията
на наказателно-процесуалния кодекс.
Самото изследване
е свързано с паралелното наблюдение на
действията на два органа с едни и същи
правни ангажименти. Единият работи по
принципно приетия начин, а другият при
промени условия, предварително уточнени
от психолога, провеждащ дадено изследване.
Освен насочеността
и методологическите подходи, актуален
проблем за юридическата психология са
методите за събиране и систематизиране
на емпиричната психологическа информация.
По принцип тези методи трябва да
гарантират събирането на надеждна
информация за лицата и за техните
действия, свързани с противодействие
на престъпността.
Методите за събиране
на емпиричната психологическа информация
се разделят на две подгрупи: директни
и индиректни или преки и косвени.
Към първата подгрупа
освен класическите методи за събиране
на психологическа информация –
наблюдение, беседа и интервю, се използват
и различни видове анкети и тестови
методики.
Към втората подгрупа
се отнасят документния и аналитичния
(биографичния) метод. Събраната информация
чрез използуването на тези методи може
да се систематизира и обработва чрез
предварителното разработване на различни
въпросници.
По принцип при тези
изследвания е за препоръчване да се
използват повече методи за събиране на
емпирична информация. Това гарантира
нейната надеждност и улеснява
изследователите при анализа на получената
информация.
При провеждането
на масови (представителни) изследвания
трябва да се положат усилия събраната
информация да се пригоди предварително
за компютърна обработка. Това се отнася
и за събраната информация чрез използването
на тестови методики.
Що се отнася до
подготовката на изследователите за
изследванията, те трябва задължително
да се стремят към постигане на следното:
установяване и
поддържане на доверителни отношения с
изследваните лица;
гарантиране на
анонимност на изследването;
отстраняване на
всички фактори, които биха могли да
окажат негативно влияние върху
изследването.
Психологическите
изследвания по юридическа психология
освен чисто научни, задоволяват и
определени практически нужди. Това е
една от съществените причини интересът
към тях нараства непрекъснато.
Този интерес трябва
да се използва за популяризиране на
юридическата психология сред практическите
работници, работещи в органите на МВР
или в съдебната система.