Интервюто е един от
най-широко прилаганите методи в
социално-психологическото изследване.
Използва се както като самостоятелен
метод, така и в съчетание с други емпирични
методи. То е метод за събиране на емпирична
информация, при който в диалогична форма
изследователят поставя своите въпроси,
а интервюираните лица им дават съответен
отговор. Двете страни в интервюто
изпълняват специфични роли, водени от
различни мотиви и цели. Освен това двете
роли изискват различни предварителни
дадености у личността и степен на
предварителна подготовка. Докато от
интервюирания например се изисква
информираност, добра памет, словоохотливост
и способност да се изразява, то от
интервюиращия се очаква да води беседата,
т.е. да инициира разговора, да внася
темите, да ги приключва и променя, да
връща отклоняващия се разговор към
същността му, да мотивира другия за
участие, да го въвежда в ролята му и т.н.
Всичко това изисква познаването в
тънкости и реализирането на редица
изисквания.