Има
много пословици от типа на “Рискът е
благородно дело” и “Който не рискува,
не печели”. Дълго време се смяташе, че
има хора, които просто не обичат да
рискуват и други, които изпитват истинска
необходимост от авантюри. Според група
американски психолози обаче подобно
разделение е абсолютно неправилно.
Учените от Университета на Мичигън твърдят, че всички хора рискуват или не незаради наклонността си към едното или другото, а според обстоятелствата.
Самите психолози не считат твърдението си за сензационно – според тях човекът е твърде сложно същество, за да може с лека ръка да бъде причисляван към една или друга категория: “Военните летци например, които летят със скорост, която повечето хора дори не могат да си представят реално, често предизвикват истинско възхищение у околните, но доста от тях изпитват такъв страх от началниците си, че той за мнозина изглежда комичен”.
“Все пак може да бъде направено едно разделение между хората по това кой колко е склонен да рискува. То обаче е полово – мъжете са далеч по-близки до авантюризма и това е качество, развило се в течение на еволюцията”, посочват психолозите от Мичигън.
Учените от Университета на Мичигън твърдят, че всички хора рискуват или не незаради наклонността си към едното или другото, а според обстоятелствата.
Самите психолози не считат твърдението си за сензационно – според тях човекът е твърде сложно същество, за да може с лека ръка да бъде причисляван към една или друга категория: “Военните летци например, които летят със скорост, която повечето хора дори не могат да си представят реално, често предизвикват истинско възхищение у околните, но доста от тях изпитват такъв страх от началниците си, че той за мнозина изглежда комичен”.
“Все пак може да бъде направено едно разделение между хората по това кой колко е склонен да рискува. То обаче е полово – мъжете са далеч по-близки до авантюризма и това е качество, развило се в течение на еволюцията”, посочват психолозите от Мичигън.