Може
би единствено в изкуството е възможно
да дадеш воля на въображението си и да
видиш онова, което винаги си искал.То е
онзи фантазен свят, в който всичко е
възможно.Не е необходимо да си музикант,
за да оцениш величето на съчетаните
звуци; да си балетист, за да почувстваш
грацията и изяществото на танца; да си
художник, за да се насладиш на колорита
на картините; да си актьор, за да
съпреживееш ролята на силния или слабия
герой; да си поет-писател, за да усетиш
завладяващото вълшебство на думите и
римите.Изкуството е заложено в природата
на всеки човек,трябва само да погледнем
дълбоко в себе си и да го открием. То е
едновременно лична и обществена
потребност и е “език” на човешкото
желание и стремеж да запази своята
неповторимост, уникалност и свобода на
избор. “Изкуството – подчертава Толстой
– е дейност човешка, състояща се в това,
че един човек съзнателно чрез известни
външни знаци предава на другите
изпитваните от него чувства, а другите
хора се заразяват от тези чувства и ги
преживяват.”