Съзнанието е най-висшата форма на субективно отражение на обективната действителност. То представлява отношението на човека към заобикалящата го среда и към самия себе си, изградено от синтеза на познанието, от свързаността, съвкупността на всички психични процеси.
Възникването на съзнанието от психологично гледище предполага осъзнаването на индивида като нещо отделно от заобикалящата го среда, обособяването и разграничаването му от нея. Това се постига едва тогава, когато човекът започва да въздейства върху тази среда и дая изменя. Следователно съзнанието възниква в процеса на трудовата дейност, която първобитният човек е осъществявал колективно в животинското стадо, превръщащо се постепенно в общество.
В хода на осъществяването на тази начална обществено-производствена дейност се увеличава рязко необходимостта от общуване между членовете на колектива. Това представлява мощен тласък за развитието на членоразделната реч, а тя от своя страна стимулира по-нататъшното развитие на съзнанието, като му предоставя словесния материал, посредством който се обозначават конкретните образи /предмети, явления и действия/, а по-нататък и обобщаващи понятия.