Агресивност и агресивно поведение

Всяка една от научните области в психологията търси собствено обяснение както на агресивността като личностна характеристика, така и за агресивното поведение като устойчив елемент в цялостното поведение на личността. Приоритетно се търси научно обяснение на причинната обусловеност на подобен тип поведение, както и възможностите то да бъде контролирано и преодоляно. Съвременните автори фиксират своето внимание върху няколко основни аспекта, които определят мотивацията на човек за извърши агресивно действие в определена ситуация, както и да проявява агресивно поведение в различни ситуации.
Разглеждат се три основни аспекта, третиращи теоретичната обусловеност на агресивните действия и поведение:
1. теория за влеченията на Фройд – според нея агресивността се разглежда като устойчива характеристика на индивида. Привържениците на тази идея използват различни термини за обяснение на поведението:
- агресивно влечение – Фройд;
- ген на агресивното влечение – К.Лоренц;
- инстинкт на агресивността – Мак Дугъл.
Според тримата автора агресивността има биологична предразположеност, тоест тя има физиологични и еволюционни корени в развитието на човешката общност. Самата агресивност не възниква автоматично като влечение в организма, а е следствие от неудовлетвореността на определена психологическа потребност. Според тази идея неудовлетвореността се явява стимулатор за проява на агресивно действие, което преустановява своето функциониране в момента, в който потребността се удовлетвори.
2. Фрустрационна теория – свързва се с Теорията за социалното научаване на Бандура. Приоритетно с взаимодействието между фрустрацията и агресията в психологията се занимават представителите на чикагската психологическа школа. В България проблемите за агресивността на човека се изследват от доц. Йоланда Зографова.
Привържениците на теорията за връзка между фрустрацията и агресията смятат, че в организма на човек възниква влечение, което е следствие от появила се фрустрация – препятствие, възникнало по пътя на целенасочените действия на субекта или на настъпване в него на целево състояние, което се стреми да удовлетвори определена потребност. Съотнесена тази теория към личността с девиантно поведение показва, че агресивността, както и агресивното поведение са следствие, а не причина за отклонения в поведението на човека. Според Доналд Дууб агресивността винаги е следствие от фрустрация и в повечето случаи е потвърждение на възникнало влечение като реакция на фрустрационната ситуация. Последната е тази, която стимулира агресивно действие. Чрез тази теория се обяснява т. н. инструментална агресия, както и такива характеристики на агресивността като вина след агресия /ниска самооценка/ и опозиционно поведение /висока самооценка/.
3. Руска психологическа школа – според нейните представители агресивността се свързва с активността на личността, нейните мотиви, ценности, нагласи, които тя има. Те приемат идеята, че агресивността се проявява приоритетно във фрустрационни ситуации, които могат да се нарекат кризисни за човека.
Един от представителите, Леонард Берковиц, смята, че фрустрационната ситуация поражда гняв, който се явява подбудителен компонент за агресивно действие. Като такъв той дава възможност да се появят т.н. пулсови дразнители, свързани с мотивацията на личността и със самоопределението на самата ситуация. Те дават възможност агресивната реакция да стане факт.
Гневът по своята същност възниква тогава, когато достигането на целите, към които е насочено действието на човека, се блокира. Това означава, че гневът е първоначален пусков механизъм, а не причина за агресивно поведение. В този смисъл всички пускови механизми се породяват тогава, когато по пътя за реализиране на действието се получи разминаване между източника на гнева и причината за фрустрацията.
Гневът поражда негативно преживяване, докато пусковите механизми изпълняват функцията, необходима за осъществяване на агресивно действие.
Независимо че не принадлежи към руската школа Алфред Бандура споделя идеи, свързани с това, че емоцията на гнева не се явява необходимо и достатъчно условие за проявата на агресивността. Според него онова, което може да окаже влияние върху съзнателната проява на агресивно поведение, е процесът на подражанието. Той се свързва с възприемането на определен образец на поведение по пътя на наблюдението. Във възрастов план този процес се осъществява чрез взаимодействието на личността с близкото социално обкръжение или хора от групата на значимите други. Според тези идеи всяко моделиране се свързва с когнитивните схеми на личността, които са в основата на проявата на агресивни действия.
В съветската психологическа школа агресивността, както и агресивното поведение, се разглеждат чрез действията, постъпките и мотивите на поведение. Ковальов въвежда термина “нагласа към агресивно действие”. Същият автор определя социалната детерминираност на агресивното поведение като обяснение, че агресивността се проявява по пряк и косвен път /пряка и косвена агресия/. Едната е свързана с прилагането на физическа сила, а другата с нарушаване на психологическия комфорт на личността.
Докато бихейвиористите приоритетно поставят в основата на агресивното поведение значимостта на ситуацията и хората в нея, то при представителите на руската школа агресивното поведение се разкрива чрез постъпките, съзнателно поставените цели, които човек прилага в процесите на реализиране на основната си дейност – игра, учене, общуване, труд.
В съвременните психологически анализи се обръща внимание върху един друг акцент на проява на агресивно поведение. Установено е, че , когато в човек възниква вътрешно личностен конфликт, той се стреми да го разреши чрез несвойствени, и дори нехарактерни за него начини – чрез прилагане на агресивност. При вътрешно личностния конфликт възниква противопоставяне на собствените желания, интереси и цели. Затруднената възможност за разрешаване на конфликта създава силно емоционално напрежение, в следствие на което човек пренасочва тези свои желания, интереси и цели към другите хора, като очаква те да му помогнат да ги разреши. В такива случаи очакванията са много големи и когато това не се получи, човек експонира своята неудовлетвореност спрямо друг човек. Той става избухлив, обидчив и отмъстителен. Всяка една ситуация се възприема като фрустрираща, и дори кризисна.
Агресивното поведение от гледна точка на ПДП се разглежда като процес на противопоставяне на личностни желания със стремеж за себедоказване.
Личността с девиантно поведение игнорира социалния характер на ситуацията и влага в нея дълбок личностен смисъл. Недооценявайки и отхвърляйки ситуациите от взаимоотношения в общността, тя се стреми да обърне всички ситуации в своя полза, дори и да изпълни ролята на жертва,заради това. Много често целенасочено агресивно поведение със силно насочени агресивни действия се проявява следствие на това, че ситуацията е предварително програмиран, но нейното реализиране не върви по очаквания план. Процесът на програмиране е кратък във времето и вземането на решения за агресивни действия е много бързо.
Руската психоложка Наталия Шлехтина е установила, че съществува зависимост между агресивното поведение и социалния статус, която може да бъде фактор за поява на девиантност. Според нея най-висока степен на агресивност проявяват лидерите на формалните групи. Освен тях агресивно поведение проявяват и аутсайдерите във формалните групи. Лицата с висок статус се стремят да наложат своя позиция и за това могат да прибягнат до проявата на невербална агресия. Техните подчинени използват опозиционното поведение; аутсайдерите проявяват агресивност, когато трябва да проявят активност и предварително знаят, че не желаят това. За някои аутсайдери агресивността е начин за приспособяване към групата, стремеж, желание да направят впечатление и в същото време опонират, за да могат да привлекат вниманието на другите. Според Шлехтина, при невербалната агресия човек изгражда цялостна система от поведенчески нагласи за удовлетворяване на собствената потребност , чрез отстраняване на човека, предмета или обекта, който възпрепятства това. Ако на този етап агресивното действие не постигне тази си цел, то тогава се преминава към трети етап, при който се формира мотив за агресивно поведение. На този етап намеренията и осъществяването на агресивното действие преминават в по-сложна форма и човек оценява агресивното поведение като необходим елемент, изразяващ поведенческо негативно отношение. Това означава, че в личността мотивационно се структурира сложен психологически комплекс, който включва в себе си неудовлетворени потребности, нереализирани желания и откриване на специфичен способ за нанасяне на вреда и търсене на ефект от нея. Личността съзнателно формира в себе си необходимостта от проява на агресивно поведение.
Този трети стадий се свързва и с това, че агресивното поведение приема формата на оправдаващо поведение, което се свързва с обяснения от страна на личността на собствените постъпки. В този смисъл агресивното поведение получава системност и целенасоченост. За да може то да стане реален факт, са нужни само оценяване на собствените сили и възможности за определяне на обхвата на агресивното поведение. Затова едни хора проявяват агресивността си чрез вербални изказвания, чрез заплахи, повишаване на тембъра на гласа, използване на клиширани фрази, както и честа повтаряемост на съдържанието на казаното. Други хора проявяват двигателна активност, чрез която се стремят да доминират над другите като покажат физическото си превъзходство над тях. Такива хора по-рядко използват вербални индикации, но бързо проявяват целенасочена двигателна активност. Те хващат и хвърлят предмети, унищожават имуществото или оказват физическо насилие.
Към теорията за агресивното поведение се разглежда и т.н. егресивно поведение, което се обяснява чрез бягство на личността от фрустрации, конфликтни или трудни ситуации.подобен тип поведение се забелязва тогава, когато човек съзнателно се стреми да не изпълни някаква задача, тъй като оценява, че тя е непосилна за него. Той агресира срещу съдържанието на задачата и най-вече срещу това, че е поставен в ситуация, в която е задължен да прояви активност. Съзнателно той локализира своето неудовлетворение към другите хора и търси причината за това неудовлетворение в тяхното отношение към него. Егресивното поведение се разглежда като една от съвременните форми на проява на агресивно неудовлетворение. То се предизвиква от няколко обстоятелства:
  • Отсъствие на положително емоционално отношение към личността от страна на другите хора;
  • Разминаване между собствените оценки и оценката на другите хора;
  • Субективно оценените “непосилни” изисквания към личността, които пораждат в нея фрустрационни преживявания с постоянен страх от неуспех;
  • Преживяване на безсилие, загуба на надежда за възможността да се преодолеят лични трудности като се като се избягват наказанията.
  • Отрицателно отношение към личността, свързано с някакви изказвания от други хора, които според човека надвишават неговите потенциални възможности.
Егресивното поведение, когато се проявява продължително време, води до затворереност и дълбоко преживяване на неуспехи. Това се свързва с факта, че личността не съумява да намери подходяща форма за преодоляване на собствените си преживявания и проблеми. Тя се страхува от неприятностите и във всяка ситуация загубва усещането си са самоконтрол.
Отделянето от хората, както и оценяването на повтарящите се ситуации като неприятни, правят личността безадаптивна и с постоянен страх от неуспеха, нежелание за проява на адаптивна активност. Подобен тип поведение се среща при пълнолетните и непълнолетните правонарушители, които, след прилагане на наказателна мярка за техните противообществени деяния, са обект на негативна оценка от страна на другите хора. Изпадайки в изолация, подрастващите лесно преминават към реализиране на отчуждение като отклоняваща се форма на поведение, както употреба на алкохол или наркотични вещества. При тях субективното търсене на положителни усещания води до възприемане на реалната социална среда като застрашаваща. Самата санкция има социална същност, докато правонарушителите я приемат като лично съотносима единствено към тях. Подобно егоцентрично възприемане води до негативно оценяване на хората и постоянен стремеж да се избягва общуването с тях.
ВИДОВЕ АГРЕСИВНО ПОВЕДЕНИЕ

Всички целенасочени агресивни действия от страна на отделния човек или от страна на други към него постепенно изграждат негативно отношение, както към субекта реализиращ агресивното действие, така и към начина, по който то се реализира.
Отрицателната емоционална нагласа ускорява проявата на силна емоционална изразеност на чувствата, които обикновено са с отрицателен знак. Агресивният човек става неотстъпчив и дори жесток.
В ПДП негативните чувства и отрицателните емоции се разкриват чрез т.н. акумулирана обида – продължително във времето негативно оценяване на засегната чест и достойнство. Акумулираната обида се натрупва спрямо източника и малка провокативна ситуация е в състояние да активизира негативното отношение. При среща с източника на акумулираната обида личността изпитва потребността да потърси и реализира отмъщение.
Агресивното поведение се анализира чрез проявата на различни видове агресия:
  1. Пряка агресия – при нея агресивното действие е насочено непосредствено срещу обекта/субекта, породил агресивни нагласи. Агресивното действие се реализира единствено спрямо тях. Елемент в пряката агресия е това, че както обектът, така и субектът се намират в непосредствена близост или контакт. Пряката агресия е демонстрация на открито изразяване на негативното отношение на човека към нещо или към някого.
  2. Косвена агресия – действията се поощряват от агресора, но тяхното изпълнение е плод на непосредствените действия на другите хора. Непряката агресия се проявява и чрез формата на индиректност, която не включва непосредствени силови взаимодействия, а заплахи по телефона, чрез други хора или постоянна демонстрация на негативно отношение чрез опозиционно поведение. Установено е, че непряката агресия се проявява от несигурни в себе си хора, от хора с ниско самоуважение и ниска самооценка. За да реализират агресивно поведение на тях им е нужна допълнителна помощ. Те се страхуват да останат очи в очи с обекта на своята омраза или човека, който не удовлетворява техните потребности.
  3. Вербална агресия – агресивното неудовлетворение се изразява чрез открито използване на думи.
  4. Невербална агресия – разглежда се и като непряка агресия. Тя е свързана с когнитивната сфера на личността и много често е плод на вътрешноличностни конфликти, на системите от ценностна ориентация, на стремежите, желанията, целите на хората.
  5. Инструментална агресия – този вид агресия най-често се среща при лицата с отклоняващо се поведение. Тя не се свързва с използването на инструмент или оръдие за постигане на личните цели, за удовлетворяване на потребности, за доказване на ценности, за отстраняване на конкуренция и други. При инструменталната агресия агресорът предварително знае какво иска да постигне и поради този факт използва различни личностни похвати. Например, ако един човек винаги желае да постигне своето и е установил, че това се получава чрез провокиране на конфликт или използване на насилие, тези модели ги прилага към различните хора и ситуации, те стават негови инструменти. Установено е, че инструменталната агресия се използва най-често от хора, които преживяват комплекс за малоценност. При тях вариантността на поведението е ограничена, което ги прави безадаптивни.
В рамките на психологията на девиантното поведение:
  • Се санкционира както агресивното действие, така и агресивното поведение като цяло, тъй като те се разглеждат като отклонения от социално приетите норми на взаимодействие между хората;
  • Се разкриват личностните характеристики на лицата, извършващи агресивни действия или проявяващи агресивно поведение;
  • Се търси факторната обусловеност за проява на агресивност, която се свързва с влиянието на семейната среда, взаимоотношенията в ученическата и приятелската среда, влиянието на производствената среда и други;
  • Като непосредствена причина за проявата на агресивни действия се разглеждат:
  • противообществените нагласи;
  • агресивните мотиви на поведението;
  • темпераментовите особености;
  • системите от ценностни ориентации;
  • целеполагането;
  • очакванията;
  • съдържанието и фазите на развитието на критичните, кризисните ситуации, в които се проявява агресивното поведение;
  • различните форми на агресивното поведение не са възрастово обусловени, но се свързват с индивидуалния социален опит на личността;
За разкриване същността на агресивното поведение се разкриват съдържателните страни на агресивните действия.