Зигмунд Фройд АЗ И ТО - Съзнание и несъзнавано

Деленето на психичното на съзнавано и несъзнавано е основна предпоставка на психоанализата и единствено то ни дава възможността да разберем колкото важните, толкова и често срещани патологични процеси в сферата на душевното и да ги класифицираме научно. Или, другояче казано: психоанализата не може да изтика същността на психичното в съзнанието, а трябва да разглежда съзнанието като качество на психичното, което може да се прибави към останалите качества или да остане изолирано.Ако можех да си представя, че всички интересуващи се от психология ще прочетат тази студия, аз щях да бъда подготвен да приема, че точно на това място част от читателите ще спрат и ще се откажат да вървят по-нататък с нас, защото именно тук е първият шиболет на психоанализата. За повечето философски образовани хора идеята за психичното, което не е и съзнавано, е толкова непостижима, че им изглежда абсурдна и противоречаща на простата логика. Мисля, че това става само защото те не са изследвали съответните феномени на хипнозата и съня, които – абстрахирайки се от патологията – ни принуждават да приемем подобно схващане. Тяхната психология на съзнанието е също неспособна да разреши проблема за съня и хипнозата.


Съзнаваното (bewusst sein) е преди всичко описателен термин, който почива върху най-непосредственото и сигурно възприятие. Опитът тогава ни показва, че един психичен елемент, например една представа, обикновено не може да бъде трайно съзнаван. Характерното тук по-скоро е, че състоянието на съзнаваност бързо преминава; съзнаваната сега представа повече не е [съзнавана] в следващия момент, тя може отново да стане такава само при определени лесно възпроизводими условия. Междувременно тя е била неизвестно каква; можем да кажем, че е била латентна, като при това смятаме, че постоянно е била способна да бъде осъзната(bewusst­seinsfдhig). Дори когато казваме, че е биланесъзнавана, с това ние даваме едно правилно описание. В този случай несъзнаваното съвпада с латентно осъзнаваемото (latent-bewusstseinsfaehig). Философите обаче ще ни възразят: „Не, терминът „несъзнавано“ тук е неприложим, докато представата е била в латентно състояние, тя изобщо не е била нещо психично“. Ако им се противопоставим още на това място, ще изпаднем в словесен спор, от който няма да спечелим нищо.

Ние обаче дойдохме до термина „несъзнавано“ по друг път, чрез преработката на наблюденията, в които определена роля играе психичната динамика. Разбрахме, т.е. трябваше да допуснем, че има много силни психични процеси или представи – тук на първо място излиза количественият, т.е. икономически момент, – които могат да имат същите последици за душевния живот като останалите представи, в това число и такива последици, които отново могат да бъдат осъзнати като представи, но самите те остават несъзнавани. Не е нужно тук да повтаряме в подробности това, което е било представено. На това място психоаналитичната теория се намесва с твърдението, че подобни представи не могат да бъдат осъзнати, защото една определена сила се противопоставя на това, те иначе те биха могли да бъдат осъзнати и че тогава бихме могли да видим колко малко се различават те от останалите признати психични елементи. Тази теория става неопровержима благодарение на това, че в психоаналитичната техника са открити средства, с чиято помощ можем да снемем противодействуващата сила и да осъзнаем съответните представи. Състоянието, в което тези [представи] се намират преди осъзнаването си, ние наричаме изтласкване, а силата, която е довела до изтласкването и го поддържа, по време на аналитичната работа ние усещаме като съпротива.

И така, до нашето понятие за несъзнавано ние достигаме от учението за изтласкването. Изтласканото за нас е прототип на несъзнаваното. Виждаме обаче, че имаме два вида несъзнавано, латентно, но способно да бъде осъзнато, и изтласкано, което само по себе си не може да бъде осъзнато. Проникването ни в психичната динамика не може да не повлияе върху номенклатурата и описанието. Латентното, което е само дескриптивно несъзнавано, не в динамичен смисъл, ние наричаме предсъзнавано; названието несъзнавано ограничаваме до динамично несъзнаваното изтласкано, така че сега разполагаме с три термина: съзнавано (bw), предсъзнавано (vbw) и несъзнавано (ubw), чийто смисъл престава вече да бъде чисто дескриптивен. Допускаме, че Vbw стои много по-близо до Bw от Ubw, и тъй като нарекохме Ubw психично, то още по-категорично ще трябва да направим същото и с Vbw. Не е ли по-добре обаче да останем в съгласие с философите и последователно да отделим Vbw, както и Ubw, от съзнаваното психично? Философите тогава биха ни предложили да опишем Vbw и Ubw като два различни вида или степени на психоидното, с което единството би се възстановило. Но в резултат на това щяхме да се сблъскаме с безброй трудности в изложението и единствено значимият факт, а именно, че почти във всички точки тези психоиди съвпадат с психичното, щеше да бъде изтикан на заден план заради един предразсъдък, произхождащ от времената, когато хората все още не са познавали тези психоиди, или поне най-важното за тях.

Сега можем удобно да се разпореждаме с нашите три термина: Bw, Vbw и Ubw, стига само да не забравяме, че в дескриптивен смисъл има два вида несъзнавано, а в динамичен – само един. За някои цели на изложението тази разлика може да бъде пренебрегната, за други тя, разбира се, е незаменима. Ние свикнахме прекалено много с тази двузначност на несъзнаваното и добре се оправяме с нея. Доколкото мога да преценя, тя не може да бъде избегната; различаването между съзнавано и несъзнавано е в края на краищата въпрос на възприятието, на който трябва да отговорим с „да“ или „не“, докато самият акт на възприятие не ни дава информация поради какви причини нещо е било или не е било възприето. Не бива да се оплакваме, че динамичното се изразява двусмислено в явленията.

В по-нататъшния ход на психоаналитичната работа обаче се оказва, че дори и тези дистинкции са несъстоятелни, недостатъчни в практическо отношение. От ситуациите, които демонстрират това, ще приведем следната като най-показателна. Изградихме си представа за взаимозависимата организация на психичните процеси в една личност и наричаме тази организация Аз на личността. Към това Аз е привързано съзнанието, то владее подстъпите към мотилитета, т.е. към оттичането на възбудите във външния свят; то е онази душевна инстанция, която упражнява контрол върху всички частични процеси, която нощем заспива и въпреки това ръководи съновата цензура. От това Аз изхождат всички изтласквания, чрез които определени душевни стремежи трябва да бъдат изключени както от съзнанието, така и от другите видове удостоверяване и дейност. Отстраненото чрез изтласкването в анализа се противопоставя на Аза и психоанализата си поставя за задача да снеме съпротивите, които Азът издига срещу опитите да се занимаваме с изтласканото. По време на анализа ние стигаме до наблюдението, че болният изпада в затруднение, когато му поставяме определени задачи; той престава да произвежда асоциации, когато те трябва да се доближат до изтласканото. Тогава му казваме, че той се намира под властта на съпротива, за която нищо не знае, а дори когато от собственото си чувство за неудоволство той отгатне, че сега в него действува някаква съпротива, болният не знае как да я нарече или покаже. Но тъй като тази съпротива със сигурност изхожда от неговото Аз и му принадлежи, то ние се оказваме в една непредвидена ситуация. В самия Аз ние откриваме нещо, което е също несъзнавано и се държи по същия начин като изтласканото, т.е. оказва силни въздействия, без самото то да е съзнавано, и за чието осъзнаване се изисква особена работа. Резултатът от това наблюдение за аналитичната практика е, че ние затъваме в безкрайно много неясноти и трудности, когато се придържаме към нашите обичайни начини на изразяване и, например, искаме да сведем неврозата до конфликт между съзнаваното и несъзнаваното. Изхождайки от нашето схващане за структурните отношения на психичния живот, ние трябва да заменим тази противоположност с една друга: противоположността между взаимозависимия Аз и отцепилото се от него несъзнавано.

Последиците за нашето схващане на несъзнаваното обаче са още по-значими. Динамичното разглеждане ни предложи първата коректура, проникването в структурата на психиката – втората. Стигнахме до познанието, че Ubwне съвпада с изтласканото; правилно остава мнението, че всяко изтласкано е несъзнавано (ubw), но не всяко Ubw е изтласкано. Част от Аза, един Господ знае колко важна част от Аза, може да бъде ubw, и със сигурност е ubw. И това Ubwна Аза не е латентно в смисъл на Vbw, иначе то нямаше да може да бъде активирано, без да стане съзнавано (bw), и неговото осъзнаване не би трябвало да е свързано с толкова големи трудности. След като по такъв начин се виждаме принудени да лансираме едно трето, изтласканоUbw, трябва да признаем, че свойството несъзнаваност губи своето значение за нас. То се превръща в едно многозначно качество, което не позволява мащабните и категорични изводи, за които ние се надявахме, че можем да го използуваме. Трябва обаче да се пазим да го пренебрегваме, защото свойството нещо да бъде съзнавано или не е единственият светлик в мрака на дълбинната психология.