Следващите разяснения продължават реда от мисли, започнати през 1920 г. в моя ръкопис „Отвъд принципа на удоволствието“, към които, както бе споменато там, аз се отнесох с благожелателно любопитство. Те продължават тези мисли, свързват ги с различни факти от аналитичното наблюдение, опитват се да изведат нови заключения от това обединение, но не заимствуват нищо от биологията, поради което стоят по-близо до психоанализата, отколкото „Отвъд [принципа на удоволствието]“. Те имат характера по-скоро на синтез, отколкото на спекулация и, изглежда, си поставят една висока цел. Но аз знам, че те спират при най-грубото, и съм напълно съгласен с това ограничение.
При това те засягат неща, които досега все още не са станали предмет на психоаналитична обработка, и неизбежно кореспондират с някои теории, предложени от неаналитици или бивши аналитици в хода на тяхното оттегляне от психоанализата. Впрочем, винаги съм бил готов да призная зависимостта си от други автори, но в този случай аз не съм обременен от подобно чувство на благодарност. Ако психоанализата не е успяла да оцени някои неща досега, то това е станало не защото тя не е видяла тяхното въздействие или пък е искала да отрече значението им, а защото е следвала един определен път, който все още не я е отвел твърде далеч. А когато накрая тя се озова там, нещата започнаха да изглеждат по-различно, отколкото на другите.