Опосредстващи психични процеси – условия за реализиране на познавателни, емоционални и волеви процеси.Съществуват психически явления, чиято функция не се състои в създаване на собствен продукт, а в оказване на влияние за осъществяване на други душевни феномени. В състава на тези явления водещо място заемат паметта и вниманието. Те оказват структуриращо въздействие върху динамиката на развитие и върху съдържанието на основните психични процеси.Някои изследователи включват паметта в системата на познавателните процеси. Действително паметта е свързана с тях, не може да съществува без тях, но тя не притежава основните характеристики, които са присъщи за познавателните процеси. Те са призвани да създават някакъв познавателен резултат – например под формата на усещане за болка, като образ на нов или на по-рано възприеман предмет, като идея за решаване на задача.
Подобни съзидателни функции не са присъщи за паметта.Нейното основно предназначение е да не допуска обедняване на психиката от новородени идеи, външни впечатления, от емоционални спомени. Това означава, че получените усещания за вътрешно състояние на организма, сътворените образи, формулираните идеи, следва да станат краткотрайно или дълготрайно притежание на паметта. Информацията, пазена в паметта, неизбежно се включва в следващата психическа дейност при реализиране на процеса, от който е получена или участва в конструиране на други процеси. Това означава, че образите и идеите, но вече притежавани от паметта, СТАВАТ УСЛОВИЯ за осъществяване на други процеси.Характеристика на процеса памет
Мнозинството автори приемат, че всеки акт на паметта е насочен към запазване на придобития опит. Поради това обект на непосредственото изучаване на паметта следва да станат процесите на запомняне и възпроизвеждане.
Безспорно е, че ЗАПАЗВАНЕТО и АКТУАЛИЗАЦИЯТА на собствения опит на човека е един от водещите признаци на паметта. Тук обаче е необходимо да се направят някои допълнителни уточнения. Паметта е призвана да бъде хранилище на опита, който се натрупва в резултат на познавателните усилия. Тя пази в себе си следите на отминали въздействия, които са получени при функциониране на усещането и възприятието, на представата и въображението, на мисленето. След временно приключване на функционирането на тези процеси получените образи и мисли се предоставят на паметта. Тя съхранява последователността или едновременността в тяхното пораждане, както и продължителността на действие на дразнителя, който е обусловил възникването.
Разглежданият процес има УНИВЕРСАЛЕН ХАРАКТЕР. В понятието „собствен опит” се включват не само придобити познавателни резултати, но и емоционални продукти – преживени емоции, настроения, афекти и т.н.Личността натрупва своебразен емоционален опит, който също се запазва и актуализира в процеса на жизнената и професионалната дейност на човека. Именно поради това предмет на проучване в психологията е специален вид памет, определена като емоционална памет.
Всеобщият характер на паметта се изразява и в запазване на впечатления, които се отнасят до двигателно-волевата активност на индивида. Той но си в своето съзнание спомена за собствени и чужди движения, за дозировка на физически усилия относно реализацията на определени двигателни актове. Колкото двигателната памет е по-точна, толкова повече се съкращава времето за изпълнение на двигателните умения и навици.
Става ясно, че паметта изпълнява ролята на резервоар на психични продукти, които се създават в резултат на функциониране на познавателни, емоционални, волеви процеси. Продуктът на всеки един от тези процеси престава да бъде собствен, когато се преустанови неговото временно или окончателно формиране. В този етап на психичната дейност продуктът се предоставя на паметта и той се съхранява под формата на „образ на паметта”, като „представа или емоция на паметта”.
Паметта обаче е призвана да участва още в СЪТВОРЯВАНЕТО НА СОБСТВЕНИЯ ОПИТ на индивида.Съвременните експериментални данни свидетелстват, че актуализацията на запомненото и съхраненото психично богатство става чрез различни форми. Най-ниското равнище на актуализиране – например на начини на реагиране – са свързани с наследствената памет. Нито едно новородено не идва на този свят абсолютно неподготвено за актуализиране на някаква информация, получена по наследствен път. При среща с възрастен, то репродуцира наследствено запечатана „схема за среща” и реагира с усмивка или със защитна реакция – плач. Многократното актуализиране на тази схема му съдейства за извличане на допълнителна, по-широка информация за заобикалящите го хора. Така наследствената памет обогатява перцептивния опит.
В по-късни етапи на развитие на индивида се наблюдава проява на субективно регулиране на актуализирането на образните или на идейните натрупвания. Личността е в състояние да репродуцира, както последователността на събитията, така и тяхната едновременност. Паралелно с това тя може да извика от паметта различни образи и идеи, като всичко това го подчинява на определени изисквания, т.е. прави селективна актуализация. Това създава предпоставки за сътворяване на схеми за решаване на познавателни, емоционални, волеви проблеми. Тези схеми, съставени от прижизнено съхранени и актуализирани компоненти на паметта, се включват при функционирането на познавателните процеси и осигуряват получаване на по-качествени продукти и съответно по-богат вътрешен и външен опит.
Има достатъчно основания очертаното включване на паметта да се определи като една от най-значимите специфични особености и да се обозначи катоМНЕМИЧЕСКО ОПОСРЕДСТВАНЕ. В паметта на човека се пазят много образи и различни по съдържание и обем понятия. Всеки път в зависимост от познавателната задача, която предстои да се решава се извила от паметта определен образ или понятие. Психичният продукт се включва в осъществявания, например фантазен или мисловен процес, т.е. образът или понятието участва като посредник при решаване на задачата. Самото решение се осъществява от въображението или от мисленето, но продуктът на паметта посредничи при намиране на изход от проблема. При това колкото повече паметта е успяла да съхрани точността на образа или на понятието, толкова е по-голямо и целенасочено влиянието върху динамиката на протичане на фантазния или на мисловния процес.Полученият резултат от реализирания познавателен процес от своя страна обогатява „посредниците” – съответния образ или понятие. Те са изпълнили своята роля и след това отново се връщат в паметта, готови за включване в нови познавателни актове, но вече с обогатено съдържание. Следователно при всяко мнемическо опосредстване елементи на паметта стават временно елементи на друг процес, а след приключване на неговото функциониране, те относно се съхраняват в паметта.
Паметта изпъква не само като съ-съзидател на психическите процеси. Тя притежава възможност и да ВЛИЯЕ ВЪРХУ ФОРМИРАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА. Това не става чрез директно сътворяване на нови психични образувания, а посредством реорганизация на създадените от други процеси – образи, мисли, идеи.Тяхното реконструиране се движи от разхвърляност, неподреденост към обединеност. Подбудителят на подобно движение не е в паметта на човека. Подбуждащото условие се състои в доминантен личностен център. Този център, изпълняващ роля на стратегическа цел, провокира паметта да прави избор от онези мнемически продукти, които ще разширяват и утвърждават осъзнаваната или неосъзнаваната водеща личностна особеност.
Тази реконструкция на придобити и съхранявани образи и идеи, осъществявана от самата памет и съдействаща за развитие на индивидуална особеност, може да се илюстрира чрез изследването на личността на Хитлер, проведено от Е.Фром. Нарцисизмът, като водеща черта в личността на Хитлер, обуславя проявяване на силен стремеж за подчиняване на другите хора, за приемане на неговите идеи. С цел да повлияе на обкръжаващите го хора, той „събираше факти, потвърждаващи неговия тезис, грубо ги слепваше един към друг и получаваше текст, напълно убедителен… Това беше човек, който прескачаше от една област на знание в друга и благодарение на своята удивителна памет, построяваше повече или по-малко свързана верига от факти…Такава беше структурата на неговата личност: основен мотив за четене беше не придобиване на знания, а добиване на все повече нови средства за убеждаване и на себе си, и на другите”.
В случая избиращата и „слепваща” роля на паметта се реализира на неосъзнато равнище. Тя осъществява реконструираща функция, като манипулира с образи и идеи, подбирайки онези от тях, които ще укрепват нарцисизма като водеща личностна особеност. Паметта се оказва в ролята на подчинен, който несъзнателно утвърждава демоничната власт на една страна от личността. Въпросът обаче е в това, че паметта изпълнява творческа мисия, като групира психичните факти в рамките на един субективно значим център.
Включването на паметта в конструиране на процесите, принадлежащи към психологическата триада – познавателни, емоционални, волеви, и във формирането на личността, се основава на различни причини. Една от тях се състои в наличието на връзката: ПАМЕТ – УСТАНОВКА НА БЪДЕЩЕТО.
Проблемът за времевата насоченост на паметта се отнася към числото на нейните основни проблеми. Традиционният анализ свърза този процес преди всичко с миналото на човека. И действително – паметта е призвана да съхранява миналия опит на индивида. Съвременните изследвания обаче дават основания за друга интерпретация на този проблем – в мнозинството случаи човек запомня даден материал заради успеха на предстоящата дейност. Това обстоятелство особено често се наблюдава при съзнателното, целенасочено запомняне, което е адресирано към решаване на бъдещи задачи. Паметта е свързана с миналия опит, но от него се запомня по-добре онази част, която ще бъде включена в решаване на предстоящи задачи. Следва да се припомни констатацията на Курт Левин, че малко значимите действия въобще не се регистрират в паметта – това е така, тъй като те не са необходими за бъдещето.
Паметта е ДИНАМИЧЕН ПРОЦЕС. Специфичното е, чевътрешната картина на натрупаната информация непрекъснато се изменя. Една част от запомнения материал отпада, т.е. забравя се. Според едни хипотези малко значимият или вече ненужен материал отпада изцяло от паметта, а според други – материалът преминава в пасивна форма и може да бъде актуализиран. Това извикване в паметта на стар материал не става по този начин, по който е запомнен. Всяко следващо възпроизвеждане може да се отличава от предходното, въпреки стремежът към идентичност. В паметта се извършават динамични процеси, в резултат на които се ПРЕУСТРОЙВА ЗАПОМНЕНИЯТ МАТЕРИАЛ. Някои от неговите страни заемат друго място в образ, втори – променят своите абсолютни размери, трети признаци – претърпяват изменения в количествено отношение.
Показател за динамичност е и явлениетоРЕМИНИСЦЕНЦИЯ, което се изразява във факта, че определен материал, заучен преднамерено, се възпроизвежда по-точно не веднага след цялостното му усвояване, а след два-три дни. Отсроченото възпроизвеждане се оказва по-ефективно в сравнение с непосредственото. В продължение на няколко дни се извършва активен неосъзнаван процес, който съдейства не за увеличаване бледността на следите, а за нарастване яркостта на материала. Вероятно това явление е свързано с осъзнаване на субективната значимост на материала, с допълнително разкриване на неговата логична построеност, с професионална установка и т.н.
Динамичността на паметта е свързана и със ЗАДЪРЖАНЕТО НА ПРАВИЛНИЯ ОТГОВОР. Получаването на отговор, т.е. извличането от паметта на необходимия материал в мнозинството случаи става бързо, почти мигновено. Понякога обаче получаването на отговор се превръща в по-продължителен процес, който може да се простре в рамките на няколко минути, часове, дори дни. Развива се явление, определено като „ на върха на езика”.
Става ясно, че паметта е сложен процес, който е свързан снатрупване, преобразуване и използване на индивидуалния опит – познавателен, емоционален и волеви. Тук става въпрос не просто за запечатване на следите, поставени от образи, мисли и преживявания – в паметта тези следи не остават „застинали”, а се преобразуват и след претърпяната промяна се включват в решаване на душевни, жизнени и професионални проблеми.
Информационна теория за паметта
Авторите на една от най-известните информационни теории за паметта са Р.АТКИНСОН и Р.ШИФФРИН, които приемат, че разглеждания процес е система, която съдържа определен брой взаимно свързани елементи. Функционирайки, паметта преминава през различни фази, които представляват блокове от информация. Всеки блок е специфичен и се развива в рамките на една част от системата на паметта, която включва 3 основни компонента.
Информацията, която постъпва от външната среда, попада най-напред в блока, определен като СЕНЗОРЕН РЕГИСТЪР. В този първи структурен елемент на паметта се осъществява началният мнемически процес – в резултат на механизма на предвниманието. Неговото функциониране /на пред вниманието/ осигурява приемане на външния дразнител, но той се осъзнава грубо, т.е. недостатъчно ясно и недиференцирано. Стимулът, попадайки в сензорния регистър, се обработва в съответна сензорна /анализаторна/ система – зрителна, слухова, обонятелна.Тук стимулът остава много кратко време – около 1 секунда. След това информацията или се разпада, или преминава в КРАТКОВРЕМЕННОТО ХРАНИЛИЩЕ на паметта.
Информацията попада във втория блок на паметта в резултат на целенасочеността на вниманието. Очертавайки същността на кратковременното и дълговременното хранилище на паметта, Аткинсон отбелязва, че те не се „намират в различни част и на мозъка и не са свързани с различни физиологични структури. Може да се приеме, че кратковременното хранилище е просто временно активизирания отдел на дълговременното хранилище”.
При условие, че в КХ се изгради определен образ, това обуславя активизиране на информацията за този образ, която се пази в ДХ. Извършва се процес на асоцииране на цялата налична информация за формирания образ, която може да бъде с различна модалност – зрителна, обонятелна и т.н. В КХ се осъществява своеобразна среща на информации: от сензорния регистър и от ДХ. Синтезът на тези два информационни потока придава на паметта в КХоперативен характер – това означава, че тук с този вид памет се формулират хипотези, вземат се решения за търсене на изход от проблемна ситуация, с нея се решават задачи.
Изследователските данни свидетелстват, че ОП на човека може да съществува за времето от 2 сек до няколко часа. След този период информацията може да отпадне от КП. Изгубеният образ, дума, усещане не могат да бъдат възстановени. ОП обаче може да има и друга психологическа съдба – да бъде включена вДЪЛГОВРЕМЕННОТО ХРАНИЛИЩЕ.
Това хранилище е третият елемент от системата на паметта. Включването в него на информация не означава, че се извършва някакво продължително пренасяне.Информацията от КП „се копира”, отпечатва в ДП. Този процес на пренасяне се осъществява постоянно. Съществува схващане ,че попадането на информация в ДХ има вечен характер, т.е. тя не може да бъде изгубена.
Едновременно с процеса на пренасяне на информация от единия блок на паметта към другия, постоянно се реализира и обратния процес – извличане на сведения от ДХ и тяхното помещаване в КХ. Този втори процес става, като най-напред се актуализира определена информация от ДХ – тя се пренася в КХ и тук се определя дали това е желаната, необходимата информация. При условие, че тази информация се приеме, търсенето се прекратява. В случай, че тя се отхвърли като неподходяща, търсенето в ДХ продължава, като последователно се актуализира различна по съдържание информация.
Представителите на схващането за трикомпонентния модел на паметта свързват нейното управление с разкриване на средства за запомняне и за актуализация на запомненото. Аткинсон, правейки анализ на тези средства, поставя акцент върху тяхното съзнателно прилагане. Това означава, че определяща роля върху паметовия процес има целенасоченото направляване и контролиране и по-малка значимост – неволевия контрол. Движението на потока от информация, подчертава Аткинсон, „се осъществява под контрола на субекта…”. проучванията на Аткинсон и на други изследователи по този проблем се изразяват в следното. Съзнателният ПРОЦЕС НА УПРАВЛЕНИЕ на паметта се проявява още на равнището на сензорния регистър. Индивидът следва да определи към кой сензорен сигнал трябва да насочи своето внимание. Подобно насочване не става сляпо, а има свое основание, определяно като идентификация на стимула. Процесът на идентификация е възможен ,тъй като съществува пряка връзка между сензорния регистър и ДХ. При пораждане на сигнал в първия компонент на паметта се актуализира определена информация за него, която се съхранява в третия компонент. Извършва се процес на съпоставяне на двете информации и в съответствие с резултата може да се приеме решение за изключване на сигнала на обсега на вниманието или за предаване на сведения за него в „разположение” на КХ.
Едно от най-важните средства, което е свързано със запомнянето и извличането на информация откратковременното хранилище, е ПОВТОРЕНИЕТО. То представлява многократно възпроизвеждане на определен материал. Възпроизвеждането може да става по открит начин – чрез участие на слуховия или на двигателния анализатор, или по скрит път, посредством мислено произнасяне. Независимо от начина за повторение могат да се получат две следствия: увеличаване на силата на информацията и удължаване времето на нейното запазване в КХ.
При анализа на процеса повторение се откриват два ефекта. Първият се определя като ЕФЕКТ НА ПЪРВИЧНОСТТА. Той се проявява, когато човек трябва да запомни списък, в който са включени различни обекти. Същественото тук е, че обемът и точността на възпроизвеждането зависят от тяхното място, което заемат в списъка. Доказано е, не най-голяма вероятност да бъдат вярно възпроизведени имат онези обекти, например думи, които заема първите места в списъка.
Вторият ефект е тясно свързан с първия. Оказва се, че повторението повлиява твърде силно и върху запомнянето на последните обекти от списъка. Тази особеност на паметта се определя като ЕФЕКТ НА НЕДАВНОСТТА. Наличието на тези два ефекта показва, че резултатът от повторението има неравностоен характер. Едновременно с това се очертава и изводът, че КХ има ограничен обем. Независимо от обстоятелството, че всеки елемент от списъка постъпва в хранилището с еднакво число повторения, то не всички от тях се запомнят.
Същевременно е доказа и друг факт. Той се свързва с пренасянето на информацията от КХ в ДХ. Експеримент, проведен от Дюи Рандас показва, че подобно пренасяне на информация зависи от повторението. То удължава периода за престояване на информацията в КХ, ат това съдейства за пренасяне на по-голямо количество информация в ДХ.
Увеличаването на времето за съхранение на информацията в КХ не следва да се разбира, че това става в резултат на просто повторение. Престоят на информацията в това хранилище е ефективен, когато е обусловен от повторение, което затвърдява, разширява, възстановява следата.
Запомнянето на информация може да стане не само чрез акта на повторение, но и посредством друго средство –КОДИРАНЕ. Тук също се влагат съзнателни усилия, като те се насочват към изменение на информацията по форма и съдържание. Подобно изменение има за цел да съдейства за запазване верността на сведенията.
Един от аспектите на кодирането се състои в съединяване на подлежащата за запомняне информация с друга, допълнителна информация. Втората информация обаче е много по-лесна за актуализиране. Нейното бързо и лесно извличане обуславя вярно възпроизвеждане и на основната информация. Процесът на кодиране – това е затвърдяване на актуална следа, но чрез обогатяване.Актът на обогатяване се извършва чрез информация, която се извила от ДХ. След това новоразширената следа се подлага на повторение в рамките на КХ.
Цялостното управление на паметта е свързано и с ръководството върху процесите, осъществявани в рамките на дълговременното хранилище. Тези процеси се отнасят преди всичко до съхранението и до търсенето и извличането на информация от хранилището.
Съхранението на информацията твърде много зависи от включването на ПОСРЕДНИЦИ. Това е друга разновидност на кодирането, тъй като отново се развива процес на обогатяване на следи, но чрез специфичен начин на асоцииране. В ролята на посредник за по-трайно съхраняване на материала може да встъпи обикновена дума, метафора, поговорка, изречение и др. всеки посредник се извлича от естествения речников запас на човека. В ролята на посредник, увеличаващ равнището на съхраняване на материал, встъпва и създаването на сложен зрителен образ. На 2 групи ИЛ се дава инструкция да запомнят поредици от двойки думи, които имат смисъл и са известни на всеки един от участващите. На втората група обаче се внушава, че може да се получат много по-добри резултати от запомнянето, ако се създаде сложен зрителен образ, който да отразява и двете думи образуващи двойката. Например, ако една от двойките е книга-самолет, ИЛ може да си представи човек, който пътува в самолет и чете интересна книга. Резултатите показват, че правилните отговори, дадени от втората група, били с 40 % по-високи в сравнение с отговорите на първата група.
Може да се напарва извода, че количеството на съхраняваната информация в ДХ на паметта се увеличава при прилагане на различни начини за кодиране. Наличието на код съдейства за съхраняване на информацията чрез нейното асоцииране с елемент от речниковия фонд на човека или с определен образ.
Съхранената информация в ДХ става рано или късно, по-често или по-рядко обект на търсене. Начинът за нейното издирване е една от значимите особености на паметта. В редица случаи на човека му е необходима точно определена информация за решаване на актуално възникнала задача. Той знае, че притежава тези сведения, но в момента не може да ги възпроизведе или ги възпроизвежда непълно. Една от причините за задържане на правилния отговор се отнася до неспособността да се открие необходимата следа.
Първата от стратегиите за търсене може да се определи като СТРАТЕГИЯ ЗА СЛУЧАЙНОТО ТЪРСЕНЕ. Например, да приемем, че на един петдесет годишен човек се постави задача да назове всички свои съученици от първи клас. При условие, че той започне да ги назовава в случаен ред, сам ще констатира, че някои съученици ще назове точно, след това ще се затруди и ще започне да повтаря вече назовани хора. Може да се очаква, е търсенето няма да бъде много успешно и скоро ще се преустанови.
За да се избегне този неуспех е необходимо създаване наорганизация за търсене на необходимата информация.Това значи преди всичко прилагане на СТРАТЕГИЯ ЗА СЪОБРАЗЯВАНЕ С ХАРАКТЕРА НА РЕШАВАНАТА ЗАДАЧА.Тази стратегия се реализира в две разновидности.
Едната е свързана с възприемане на някакъв показател. В ролята на показател може да встъпи например географско разположение, поредността на буквите в азбуката, преломен момент от историческото развитие.Въпросът е в това, че търсенето има структуриран характер, т.е. човекът се насочва от една следа към друга, но това насочване става по посока на определени елементи, съдържащи се в една съвкупност. Така при примера със съучениците може да се приеме като един показател тяхната полова принадлежност и търсенето да се осъществи в съответствие с него.
Втората разновидност на стратегията: решавана задача-организирано търсене, се отнася до базиране на издирваната информация на някакъв по-значим признак. Той също съдейства за построяване на търсенето в определени направления. В съответствие с нашия пример начинът на търсене на имената на съучениците може да стане върху такива признаци като: успеваемост, палавост, цвят на косата и т.н. Този признак трябва да създава някакъв ред при търсене на необходимата информация. Колкото този ред е по-ясен, толкова търсенето е по-дълго и по-целенасочено. Това увеличава възможността за успешно намиране на съответните сведения, който се съхраняват в ДХ.
Очертаната теоретическа конструкция за паметта дава възможност да се направят някои изводи:
Процесите ПОВТОРЕНИЕ, КОДИРАНЕ, ТЪРСЕНЕ са обективно съществуващи.
Тези процеси са страни от цялостния процес на паметта и нейното ефективно функциониране е тясно свързано с качественото реализиране на всеки едни от тях;
Трите микропроцеси подлежат на съзнателен контрол – значи всеки индивид държи в ръцете си ключа за развитието и функционирането на своята памет.
Паметта и теорията на дейността
Един от основните резултати, които получават изследователите при проучване на този феномен в рамките на теорията на дейността, се състои в очертаване на същността и условията за преднамерено и непреднамерено функциониране на 4 процеса: ЗАПОМНЯНЕ, СЪХРАНЕНИЕ, ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕ и ЗАБРАВЯНЕ. Тяхното осмисляне като процеси означава, че функциите на всеки един от тях се възприемат и оценяват в съответствие с дейността на индивида, т.е. доколко те допринасят за нейната ефективност:
Съхраняването на определен материал се обуславя от системното му включване в дейността;
Забравянето се свързва с отпадане на даден психичен материал – образи, думи, формули и т.н., от дейността на човека;
Възпроизвеждането се детерминира от действия, осигуряващи прехвърляне на материала от ДП в ОП.
Тези процеси, макар и относително самостоятелни, са взаимно свързани. Начинът на запомняне на материала оказва влияние върху пълнотата и верността на възпроизвеждането, а самото възпроизвеждане оказва положително влияние върху запомнянето, активното съхраняване на материала става бариера срещу неговото забравяне,а прилагането на усилия срещу забравянето в същност означава борба за неговото съхраняване.Следователно паметта е единен процес. Нейното диференциране на микропроцеси се извършва с цел да се разкрие как да се организира запомнянето, как да се подобрява съхраняването, как да се улеснява възпроизвеждането, как да се ограничава забравянето.
І. ЗАПОМНЯНЕ – Това е процес на запечатване в паметта на собствения познавателен, емоционален и волеви опит.
Запомнянето може да има краткотраен характер – това зависи от редица условия:
- от времето, което се предоставя за възприемане на даден материал;
- от природата на материала – смислен или безсмислен, буквен или числов и т.н.;
- от вида на познавателната задача.
Запомнянето може да има дълготраен характер – обект на запомняне е информация, която се оценява като значима за решаване на бъдещи жизнени и професионални задачи. Трайно се запомнят и факти и събития, които са оставили дълбоки емоционални следи.
Запомнянето може да има непреднамерен характер – индивидът не си поставя за цел да задържи в паметта си определен материал и не прилага никакви специални средства, които да улеснят запомнянето. Но то не се реализира върху основата на случайността, а има свои детерминанти:
- степента на интелектуална активност;
- преживяванията на човек
- интересите на човек – ако проявява страстно увлечение към някаква област – музикална, спортна, може да се очаква, че всичко, което се възприема като отнасящо се към съответната област, ще оставя трайни следи.
Запомнянето може да има преднамерен характер – реализира се:
- при наличието на мнемическа цел – характерът на предварително постановената цел оказва влияние върху обема и трайността на запомняне.
- чрез създаването на специални мнемически условия за по-добро запомняне – особена значимост за преднамереното запомняне има разчленяването на материал на отделни части. Частите се обособяват в съответствие с тяхната смислова натовареност. Първоначално обаче се разкрива общия смисъл на материала и след това се обособяват отделните части. Полезно е всяка част да получи отделно заглавие. Всеки дял се заучава и накрая те отново се обединяват в едно цяло.
- Чрез прилагане на логическа преработка на материала– чрез сравнение, класификация, систематизация.
- Чрез внасяне на промени в мотивацията на човека – преднамереното запомняне тясно корелира с мотивите, които провокират човека да полага специални усилия за запечатване в паметта на повече материал.
ІІ. СЪХРАНЕНИЕ – задържане за по-кратък интервали или за по-дълъг период от време на запомнения опит. Това е сложен процес, който се обуславя от редица условия:
По-трайно се запазва онзи материал, който е свързан с решаване на значими жизнени и професионални задачи;
По-слабо се съхраняват сведения, които служат за задоволяване на епизодични нужди, защото бързо изгубват своята значимост за човек.
Човек постоянно придобива нов опит. Същевременно този опит има различно съдържание и нееднаква полезност. В процеса на неговото запазване неизбежно отпада част от него, а друга част остава в паметта. Оставащата част обаче не стои изолирано, а тя се свърза по определен начин с наличната информация. Това става върху основата на прекодирането, което може да се реализира чрез такива умствени действия като обобщение, класификация, систематизация.
Преработката на новополучения опит и неговото съхраняване зависи от редица личностни особености – професионалните интереси, установката спрямо себе си, характерови черти и др.
ІІІ. ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕ – възстановяване в съзнанието на запомнените и съхранени образи, идеи, преживявания.Тяхната актуализация протича по следните начини:
1. УЗНАВАНЕ – протича, когато индивидът осъществява пряк контакт с по-рано възприеман обект, но днес трябва да се реши задачата дали това е същият обект, или друг. Това е вътрешно действие на съпоставяне на пазения в паметта стар образ на обекта с новополучения образ от актуалното възприятие. Старият образ встъпва в ролята на еталон. При условие, че има съвпадение, се приема решението, че това е обектът, който е възприеман по-рано. В мнозинството случаи узнаването се извършва почти автоматично. В някои случаи идентификацията се затруднява и протича по-бавно, тъй като се търсят допълнителни опори. С извършване на акта на узнаване обаче отпада неизвестността и неопределеността относно възникналия дразнител и става включване на новополучените сведения в общия информационен поток.
Възпроизвеждане БЕЗ ОПОРА НА ВЪЗПРИЯТИЕТО-извършва се актуализация на образи, модели, идеи, без да въздейства дразнителят, който по-рано е станал причина за тяхното формиране.Индивидът не влага целенасочени усилия за реконструиране на минали образи или преживявания. В ролята на пусков сигнал могат да встъпят други актуални възприятия – музикално изпълнение, наблюдаване на спортно състезание и т.н. Но това възпроизвеждане може да се осъществи и в резултат на предварително поставен задача. Тогава са необходими специални волеви усилия, за да се актуализират стари словесни, образни, двигателни, емоционални следи. Тяхното реактивизиране протича в логическа последователност – в съответствие с формулираната цел.
ПРИПОМНЯНЕ – реализира се в условията на повишено психическо напрежение – особено при дефицит на време, когато целенасоченото актуализиране на определен материал става трудно,частично или дори въобще не може да се осъществи. Преживяваната тревожност може да ускори извличането на необходимия материал от ДХ, но има и вероятност повишеното напрежение да въздейства и в противоположна посока.
ІV. ЗАБРАВЯНЕ – невъзможност да се актуализира определен материал, с който индивидът е оперирал по-рано. Това е естествено проявление на паметта, дължащо се на различни причини – ниската оценка относно неговата необходимост за човека; епизодичното включване на този материал в дейността; преживяване на силни отрицателни емоции; неприятно за индивида съдържание на минал или предстоящ акт и т.н.
Временно забравяне – след кратък период от време възпроизвеждането на забравените образи или мисли се възстановява:
- проактивно забравяне – при условие, че предстоящата дейност е много трудна, отговорна, със значими последици за човека, тя може временно да „изключи” от паметта дори факти, които при обикновени условия се възпроизвеждат с лекота.
- Ретроактивно забравяне – отговорната дейност може да провокира временно забравяне и когато тя е вече извършена.
Постоянно забравяне – в паметта на човек се съхраняват всички следи, а забравянето е явление, обусловено от невъзможността те да се актуализират при определени условия;
Погрешно припомняне – при второ или трето възпроизвеждане на определен словесен материал той не се актуализира буквално. Някои от думите или от изразите се забравят, но на тяхно място се възпроизвеждат други, които са аналогични по смисъл. Причината за забравяне на едни думи или съждения и тяхното подменяне със сходни думи или изречения е фактът, че човек влага равностойна значимост на вербалните построения.
Видове памет
НАСЛЕДСТВЕНА ПАМЕТ – съхранява широк обем от информация, която е съсредоточена в инстинкта. Тя се пази в молекулата на ДНК. Всяка клетка е носител на наследствена информация, която упражнява своеобразна власт над човека. Тя диктува особеностите на конструкцията на тялото; обуславя темповете на физическото и физиологическото съзряване. Отличава се с голяма надеждност и много слабо се променя под влияние на средата;
ПРИЖИЗНЕНА ПАМЕТ – включва информацията, която започва да се натрупва от момента на раждането и приключва с последния дъх на човек. Отличава се със широта на съдържанието и се подразделя в зависимост от психологическия аспект на включените елементи в паметта на:
- Двигателна – стои в основата за развитие на двигателните навици и привички, за формиране на високи професионални умения у танцьори, спортисти.
- Образна – проявява се в различни модалности: зрителна, слухова, тактилна. Водещо значение има зрителната памет, която му позволява да се ориентира в света, да актуализира минали събития.
- Емоционална – актуализиране на преживяванията в същата модалност. Протича по неволеви път.
- Словесно-логическа – Словесната памет започва своето развитие, следвайки двигателната и образната памет. Към нея се предявяват претенции за по-голяма точност. Едновременно с това запомненият словесен материал по-трудно се съхранява в неизменен вид и по-лесно се забравя. Логическата памет е свързана със запомняне на смислови гнезда от даден текст. Всяко едно от тях се формира по пътя на обобщението: изхожда се от конкретни факти и се съставя заключение, в което са отразени общи и повтарящи се особености. При възпроизвеждане на текста се извършва движение по обратния път – от обобщените мисли към конкретни факти.
У всеки човек отделните видове памет са развити в различа степен и съществуват в различни комбинации – като зрително-слухова, слухово-двигателна и т.н. Тяхната дълбочина и широта на развитие зависи от редица условия. Чрез целенасочени упражнения човек може да формира навици за ефективно използване на анализаторите за натрупване на информация, за нейното по-дълбоко съхраняване, за бързо и точно възпроизвеждане на запазените сведения.
Въз основа на това как информацията се натрупва и как се извиква, паметта се класифицира като:
Имплицитна - научаване как се прави нещо, без да е нужно осъзнаване. Имплицитната памет не изисква нарочно извикване, но включва множество перцептивни и рефлексни пътища. Натрупването е бавно, с много повтаряне и обикновено няма словесно изражение. Пример е запомнянето на правилна граматична употреба на думи и изрази, запомняне изрази на чужди езици, вероятно мелодии, стихове.
Експлицитна памет - нарочно и съзнателно натрупване на знания. Тази памет за минали събития е като креативен процес на реконструкция и синтез, подобно на сетивната перцепция, в което миналия опит има значение. Експлицитната памет има общи елементи с илюзиите. При припомнянето се използват различни стратегии: сравнение, разсъждение, интелигентни усещания и др. Карането на кола започва като експлицитна памет, но се автоматизира до имплицитно знание.
Паметова система
Време на съхраняване
Вид съхраняван опит
Сензорна памет (СП)
50 мсек до 1200 мсек.
слухова, зрителна и тактилна информация от сетивните органи
Краткосрочна памет (КП)
1 сек. до 30 сек.
Слухови и зрителни представи, слухово-речеви стимули, движения, цялостни сцени, зададени в две или три сетивни модалности.
Дългосрочна епизодична памет (ДП)
неограничено
Автобиографични събития, цялостни ситуации, разкази
Дългосрочна понятийно-семантична памет (ДПСП)
неограничено
значения на езикови единици, понятия – житейски и научни, навици, привички, схеми на с