Всяка нервна система е способна да приема сигнали от външната среда и да ги преработва по 2 начина. Първият и генетически най-ранен начин за преработка на външните сигнали става посредством природно заложена програма. Тя има различна сложност и в зависимост от това се реализират /след преработка на сигнала/ два вида реакции: отделни безусловни актове или сложни безусловни реакции/инстинкти/.И в двата случая се осъществява регулаторна функция.Тази функция се осъществява не на психическо, а на чисто физиологическо равнище. Процесът на регулация се извършва по силата на следните обстоятелства. За животните от определен клас съществува съответни видове дразнители, които могат да се възприемат и автоматично да задействат готов механизъм. Именно той произвежда необходимата за съответната ситуация реакция.
За осъществяване на реакциите са необходими съответните дразнители и наличие на вроден механизъм.Може да се предположи, според Галперин, че този механизъм започва да работи под влияние на вътрешното състояние, в основата на което стои определена потребност. Пример за физиологичен начин на регулация е: при чайка, която мъти; долита мъжкият, тя скача от яйцата си, отива при него и започва приглушено да гука и да клати главата си отгоре надолу. Мъжкият се обръща на др.страна, но чайката дотичва и започва същия ритуал. Най-после мъжкия изплюл купчина скакалци и женската изяла изпросеното.
За осъществяване на реакциите са необходими съответните дразнители и наличие на вроден механизъм.Може да се предположи, според Галперин, че този механизъм започва да работи под влияние на вътрешното състояние, в основата на което стои определена потребност. Пример за физиологичен начин на регулация е: при чайка, която мъти; долита мъжкият, тя скача от яйцата си, отива при него и започва приглушено да гука и да клати главата си отгоре надолу. Мъжкият се обръща на др.страна, но чайката дотичва и започва същия ритуал. Най-после мъжкия изплюл купчина скакалци и женската изяла изпросеното.
Тук и в др.аналогични случаи инстинктът изпъква като сложно поведение. То се реализира без предварителен опит, чрез система от външни реакции, посредством които се осигурява полезен резултат. Инстинктивното поведение е възможно, тъй като индивидът получава в наследство строга система от връзки. Те се изразяват в свързаност между рецепторен апарат, нервно-мозъчен център и двигателни органи. Тези връзки се включват автоматично при наличие на две условия:
определено потребностно състояние на организма и
поява на съответен дразнител.
Автоматичното реализиране на елементите на генетично зададената програма осигурява успешно продължаване на жизнената дейност. Поради това се изключва участието на психиката. В подобни актове тя не би съдействала с нищо за тяхното по-ефективно, по-бързо, по-фино провеждане. Природата е успяла достатъчно добре да усъвършенства такива механизми. При това те съществуват и работят както при нисшите, така и при висшите животни, включително и човека. Например, когато действа върху човека силен дразнител като топлина, у него автоматично се включват безусловно-рефлекторни механизми, които регулират потоотделянето, честотата на дихателните движения и т.н. Човек не си поставя за цел да ускори тези процеси. Следователно към автоматично действащия механизъм не се включват никакви допълнителни психични образувания, които да го облекчат при неговото функциониране.
Може да се приеме, че неучастието на психиката при регулиране на взаимоотношението м/у организма и средата не е равностойно при всички индивиди. Жизнената дейност при индивиди, които заемат по-долните стъпала от еволюционната стълбица, се осъществява и съществува много по-често по пътя на автоматичното /безусловно-рефлекторното/ регулиране и по-малко с участие на психиката. И обратно-при висшите животни и особено при човека присъствието на психичната регулация е много ясно изразено.
Психичен начин за разрешаване на ситуация
Вторият механизъм за преработване /от нервната система/ на сигналите, постъпващи от външната среда, се включва, когато автоматичното регулиране не може да осигури адекватно приспособяване, намиране на изход, решаване на задача. Това обикновено се получава, когато ситуацията включва необичайни елементи, когато трябва да се отчитат нови зависимости м/у тях и т.н. В такива случаи трябва да се действа, като се видоизменят стари начини за реагиране или като се сътворяват нови – но в съответствие с новата ситуация. И тъй като индивидът не разполага с готови физиологични механизми, които да бъдат пригодни за разрешаване на нова, проблемна ситуация, той прибягва към използване на по-съвършен апарат. За разрешаване на проблемната ситуация се използва потенциала на психиката.
С включването на този потенциал се извършва преход от проста реакция на организма към управляван поведенчески акт на индивида. Управлението става възможно, тъй като се ангажира придобития минал психичен опит. Индивидуално придобитият психичен опит се изразява в пазене в паметта на образа на минали предмети и ситуации, на съхранени начини за действие, проявявани в предходни аналогични ситуации. Този опит обаче не се прилага директно. Той се съединява с актуалната информация, която се съдържа в новополучения образ на предмета или ситуацията. При това колкото индивидът се намира по-високо в еволюционната стълбица, толкова повече се увеличава възможността да използва по-ефективно потенциала на своята психика. Подобна възможност се изразява по-конкретно в способността да се променят старите, научените начини за действие, но в съответствие с промените в актуалната ситуация.
Приспособяването на действията към особеностите на ситуацията е възможно благодарение на това, че индивидът може да извърши ориентировка в ситуацията. Тази ориентировка обаче се осъществява върху основата на ОБРАЗА, в който са отразени елементите на актуалната ситуация. Когато създаденият образ е сравнително ясен, тогава и поведението има успешен край. Върху основата на този образ предварително, макар и с минимално изпреварване, се набелязват действия в рамките на активно протичащото взаимодействие, т.е. формира се насоченост към манипулиране с предмет, преди да се установи пряк контакт с този предмет. Тази насоченост се изгражда в плана на образа. Именно в това се състои ОБЕКТИВНАТА НЕОБХОДИМОТ ОТ ПСИХИКАТА – да регулира поведението, когато вродените механизми се окажат недостатъчни или безсилни. Регулацията е възможна ,тъй като се осъществяват редица психически явления – получават се усещания, произтича възприятен процес, актуализират се стари образи, а при висшите животни се осъществява и нагледно-действено мислене. Следователно жизнената задача се решава не само чрез физически действия, но и посредством включване на психическите сили.
При включването на психични образувания /участие на паметта, възприятието, потребността, волята, мисленето/ с цел да се регулира поведението се създава се ясна представа за елементите на проблемната ситуация, за техните свойства и връзки. Едновременно с това се променя значимостта на тези елементи и свойства във връзка с решаване на конкретната задача. Едни от тях стават доминиращи и придобиват особена притегателност. Те се преживяват като особено значими и човекът започва да ги оценява като най-вероятни основания за успех.
Следователно включването на психиката за решаване на жизнени и професионални задачи става необходимо, което трябва да се промени значимостта на всеки предмет, намиращ се в полето на непосредственото възприятие или заемащ място в конкретна, вътрешно конструирана проблемна ситуация. Едновременно с това се прави преоценка и на значението на отделните свойства и връзки м/у елементите. Именно в откриването на НОВОТО ДОМИНИРАЩО ЗНАЧЕНИЕ /за новата ситуация/, което отделни свойства, връзки, елементи не са заемали по-рано, но сега изпъкват на първо място, се състои ценността, регулативността, необходимостта на психиката.
На кое място в стълбата на еволюционното развитие на психиката възниква тази нейна регулираща възможност, все още не е точно установено. Колкото по-развита е нервната система, толкова повече намалява ролята на вродените механизми за регулиране на активността и съответно се увеличава относителният дял на психичната регулация.
Същевременно психичното присъствие във всеки вид от индивидите има различен относителен дял. В зависимост от възможностите на нервната система се отразява в различна пълнота и широта външната реалност. Отражението е под формата на преживявания, образи, отношения. Своеобразието в психичното отражение се определя с термина субективно. Това означава, че различните животни имат различни субективни отражения. Във всеки случай обаче субективната реалност за рибите, птиците, маймуните, човека има различно съответствие с обективно съществуващите предмети. Безспорно е, че мисълта като формата отражение се изгражда последна във филогенетичен план и е развита само при човека.
Субективността в отражението е присъща не само за отделните видове индивиди, но и за всеки отделен човек. Хората имат своеобразен минал опит, различни интереси, потребности и т.н. Това обуславя и различия в изгражданите образи за външния свят и за себе си, не съвпадение в преживяванията за едни и същи събития, различия в идеите.
Всичко това дава основание за извода, че субективното е присъщо както за животните, така и за човека. При човека обаче субективното достига своя връх в идеалното. Образуванията в психиката – образи, мисли и чувства – придобиват статут на идеално, тъй като човек може да манипулира с тях. Подобна манипулация обуславя:
Изграждане фантазен образ за нов предмет, който предстои да се създаде;
Извършване на избор от няколко алтернативи и формулиране на една идея за решение, чиято валидност ще се проверява в бъдеще;
Създаване на прогноза за развитие на чувствата при достигане на определена възраст и т.н.
Следователно критерият за идеалното се състои въввъзможността на човек не само да отразява, но и да включва резултата от отразяването в различни психични комбинации. По такъв начин се изгражда предварителна ИДЕАЛНА КАРТИНА на предмет, който предстои да бъде създаден от метал, дърво, или на ситуация, чието конструиране е предстоящо.
Платонов отбелязва, че у животните е възможно да се открият само зачатъци на идеалното, т.е. у тях липсва способността за създаване на цялостна и вярна картина на многоетапна бъдеща активност, на сложен бъдещ краен продукт. При тях има само субективно отражение, което започва с преживяване на елементарни емоции и с най-прости потребности и завършва с изграждане на образи, които ги ориентират в средата.
При човека не всички вътрешни образувания имат статут на идеални. Например актуалните емоционални преживявания имат субективен характер.Идеален характер имат “строителите” на вътрешни конструкции като представни образи, фантазни продукти, мисли.