Определение: Усещането и възприятието са познавателни психични процеси,
посредством които се изграждат образи, определени като първични.Първичността
се обуславя от обстоятелството, че те се пораждат при непосредствено
въздействие на предметите върху сетивните органи.I. Психични образи. Особености /свойства/ на психичния образ. П.О.1.
Всеки П.О. отразява предмета до непосредствената среща с него. Образът
винаги е по-беден в съдържателното отношение от самия предмет, но
неговото формиране позволява на човека да се ориентира в отделните
свойства, във взаимовръзките между тях, във връзките на този предмет с
други обекти.2. Когато П.О. е създаден той изпълнява сигнална
функция и открива за човека по-широки възможности за действие в
непосредствено обкръжаващата го среда.
3.П.О. се характеризира не
само с това, че се поражда в момента на въздействие на дразнителя, но
той престава да съществува едновременно с прекратяване на действието на
сензорния сигнал, т.е. П.О. отразява продължителността на въздействие.
4.
П.О. предоставят информация за разположението на свойствата на предмета
и разположението му сред другите, т.е. П.О. притежава свойството
„локализация” – в пространството, в движението, в насочеността му и пр.
5.П.О.
отразяват външно-видимите страни на въздействащия предмет, но не
безцелно и не всичко. Сетивните органи изпълняват функцията на „филтър”,
като пропускат само онези дразнители, които са значими за
потребностите. Сред тях има компоненти, с по-голямо или по-малко
значение за организма или за личността.
6. П.О. отразяват както
единичното, така и общото, чрез обобщения и „генерализиране”, като това
става на базата на онзи признак, който се налага над другите.
7. П.О. са извор на знания – обективни и субективни.
Те са обективни, защото се формират от реално съществуващи предмети – Аристотел: „Усещането не е във властта на човека.”.
Следователно усещането зависи от съдържанието на обкръжаващата среда и са носители на знания за обективната действителност.
Те
са субективни, защото „човек вижда в предметите и явленията това, което
иска да види”. Съдържанието на П.О. зависи от жизнения му опит, от
професионалните му интереси, от доминиращи преживявания и пр.
8. Изграждането на П.О. не е еднократно действие, а многоетапен процес.
• Първо човек констатира само някакъв сигнал, но без очертания – „фаза на аморфно петно”,
• Второ – фаза на отдефиниране на компонентите на обекта и изпълване образа със щрихи ;
• Трето – създаване на адекватен образ и получаване на знания за обекта;
У С Е Щ А Н И Е
I. Характеристика и основни функции.
Определение:
Усещането е познавателен психически процес, при реализацията на който
се получава образ на отделните свойства на предметите, когато те пряко
въздействат върху сетивните органи.
Особености на процеса.
1.
В процеса на отразителната дейност се извършва своеобразно снемане,
прехвърляне, трансформиране на особеностите на страна от предмета в
„щрихи на психичен образ”. Първоначално неясните линии на образа
изпъкват ярко и релефно.
Следва да се уточни, че съдържанието на
образите при усещането са сетивни качества – те не представляват, а
характеризират предмета – цвят, мирис, шум, вкус.
2. При условие,
че образ на определено сетивно качество е ясен, тогава се формират
знания за това качество. Тук трябва да се отчитат обстоятелствата при
които се формира това знание – външната среда и нейното влияние върху
процеса. Възможно е образът да бъде неясен, неидентифициран.
3.
Усещането изпълнява регулативна роля. То ориентира човека в средата. В
полезността или безполезността на дразнителите, в тяхната вредност или
безопасност, в тяхната ценност за човека. От тук се поражда възможност
за управление на поведението в съответствие с особеностите както на
средата, така и на потребностите.
Регулативната роля се изразява в запазване на организма от разрушаване или в създаване на условия за възстановяване на баланса.
4.
Съществуват усещания, които отразяват вътрешното състояние на
организма, т.е. то отразява силата на въздействие на дразнителя – болка,
потиснатост, бодрост, еуфория и пр.
Следователно – Усещанията отразяват част от обкръжаващият ни свят. Отражението на дразнителя може да изпъкне:
? Като ясен образ ;
? Като неидентифициран смътен образ ;
? Като отражение на силата на дразнителя ;
II. Механизъм, субективна реакция и следствие от усещането.
Всяко
усещане възниква в резултат на функциониране на специален орган,
наречен от И. Павлов „Анализатор”. Той представлява система, която се
състои от взаимно свързани елементи. Първият от тях, който е
специализиран да възприема въздействията е органът на чувствителността
/сетивността/ – окото, ухото, вкусовата лигавица, обонятелната клетка и
т.н. Именно в тях се извършва трансформирането на дразнението в нервен
импулс.
Последният посредством центростремителен нерв се пренася
до съответния мозъчен дял – слухов, зрителен, обонятелен и пр. Тук
нервното послание се съхранява, сравнява се с пазени образци и в
резултат на това се формира съответен образ – ясен или смътен, осъзнат
или неосъзнат.
Това обаче не е достатъчно, съществува обратна
връзка от мозъка към анализатора. Усещането става субективен факт,
когато сетивните органи реагират при получаване на въздействие от мозъка
т.е. обратен допълнителен импулс – органно движение.
При
отсъствие на „органно движение” не е възможно да се получи адекватно
усещане. „Неподвижното око е също толкова сляпо, колкото неподвижната
ръка” – Т. Занченко.
1.Усещането има ВРОДЕН ХАРАКТЕР.
2. Усещането се развива в жизнения опит на индивида по условно-рефлекторен път.
Развитието
към усещане се изразява в отразяване на собствената СУБУЕКТИВНА РЕАКЦИЯ
на външно дразнение. Новите усещания се надстройват над първичните
Нарушения:
При условие,че силно се ограничи или въобще се ограничи получаването на
информация чрез рецепторите се поражда явлението „СЕНЗОРНА ДЕПРИВАЦИЯ”.
Това състояние се характеризира със значими нарушения в работата на
другите познавателни процеси и особено във функционирането на
възприятието т.е. депривацията е свързана с ограниченото функциониране
на анализаторната система.
Друго следствие от нейното
функциониране се отнася до явление, което има противоположна природа,
определено като „СЕНЗОРНО СВРЪХИЗОБИЛИЕ”.
III. Зависимост между и чувствителност и сила на дразнителя.
Един
от най-актуалните проблеми при познавателния процес „усещане” е свързан
с чувствителността. Става въпрос за обстоятелството, че всеки дразнител
се характеризира с определена сила с която въздейства върху рецептора,
но не всяка сила на сигнала е способна да достигне до определено
равнище. Именно това равнище се определя от чувствителността на
анализатора.
Един и същ анализатор при различните хора има различна чувствителност.
1.
Най-малката сила на един сигнал, която може да породи минимално усещане
се нарича – ДОЛЕН АБСОЛЮТЕН ПРАГ НА ЧУВСТВИТЕЛНОСТТА. Когато този праг е
нисък, тогава чувствителността на човека е висока и обратно.
Тук
трябва да се има предвид факта, че нереагирането на слаби сигнали не
само предпазва психиката от претоварване, но същевременно я прави
пригодна да отразява жизнено значими дразнения.
2. Границата, при
която анализаторната система се оказва безсилна да сътвори образ на
дразнителя и започва началото на болезнени усещания се нарича – ГОРЕН
АБСОЛЮТЕН ПРАГ НА ЧУВСТВИТЕЛНОСТТА.
Следователно, оптималната
познавателна активност при усещането е ограничена между долния и горния
абсолютен праг на чувствителността. Тя е индивидуална за всеки човек и
се влияе от неговата дейност и индивидуални биологични и физиологични
особености.
3. Тя зависи от типът нервна система – хора със слаба
нервна система реагират по-бързо при по-слаби сигнали. Същевременно е
установен фактът, че хората от двата типа нервна система правят различна
субективна оценка на силата на един и същ сигнал.
Следователно –
Зоната за чувствителността се обуславя не само от величината на долния и
на горния абсолютен праг, но и от онаследения тип нервна система.
4.
Всеки един от нашите анализатори притежава и друга способност – да
разграничава по-силното от по-слабото въздействие на дразнителя. Човекът
е способен да долавя различия в степента на осветеност, във височината
на звука, в гладкостта на предмета.
Способността към усещане и
нееднаквостта в силата на един дразнител се определя от ПРАГА НА
РАЗЛИЧАВАНЕ – най-малката разлика в силата на въздействие на даден
дразнител върху рецепторния апарат, която може да се почувства от
човека.
Забележка: този праг се поддава на формиране и развитие по пътя на тренировката.
IV.Игнориране продължителността на дразнение и изменение на чувствителността.
В
някои случаи рецепторният апарат е подложен на въздействието на силни
постоянни дразнители. Тогава се наблюдава намаляване на чувствителността
към подобен дразнител. При други случаи органът на усещането е подложен
на постоянното влияние на слаби сигнали. В условията на подобно
въздействие се наблюдава увеличаване на усетливостта към тези сигнали.
Тези
изменения на чувствителността към постоянно действащи дразнители са
природно обусловени. Това явление се определя като АДАПТАЦИЯ..
АДАПТАЦИЯТА
е биологически целесъобразна, тъй като силните сигнали постоянно
напомнят за себе си и тяхното непрекъснато въздействие в големи дози би
претоварило психиката.
Особено силна адаптация е присъща на
тактилните, температурните и зрителните усещания и по-слаба – за
слуховите и най-незначителна за болковите.
? Зрителния анализатор – към тъмнина за 40 мин., а към светлина за секунди;
? Тактилни и обонятелни анализатори – силна адаптация ;
Освен рецепторната адаптация, съществува и централно-мозъчна адаптация.
V. Влияние между усещане и чувствителност.
Съществуват
различни видове усещания. Много рядко те се реализират поединично. В
мнозинството случаи те функционират съвместно, като си влияят взаимно.
При условие,че две анализаторни системи работят едновременно и
дразнителят на първата система встъпи като причина за увеличаване
усетливостта на втората система, се проявява явлението СЕНСИБИЛИЗАЦИЯ.
Нарастването на усетливостта се осъществява при наличие на две условия:
? Първо – допълнителния дразнител трябва да е по-слаб от основния ;
? Второ – допълнителния сигнал е необходимо да е адресиран към друг анализатор.
Следователно
работата на един анализатор оказва положително влияние върху
функционирането на друг анализатор. Възможно е обаче при
взаимодействието на анализаторите да се получи обратен ефект. Това става
когато единият дразнител е много по-силен от другия. Тогава
чувствителността на единия анализатор силно намалява.
Взаимното
влияние между усещанията се проявява и в друг аспект. Понякога е
възможно да се породи усещане в даден анализатор от дразнител, който по
принцип въздейства на друг анализатор. Например под влиянието на звуков
сигнал да се породят вкусови усещания. Това явление се нарича
СИНЕСТЕЗИЯ.
Съществува и частен случай от взаимодействията между
усещанията, който е получил названието СИНКРАЗИЯ. Тя не се изразява нито
в повишаване на чувствителността, нито в пораждане на усещане,
неприсъщо на даден анализатор.
СИНКРАЗИЯТА се появява в пораждане
на усещане за болка от дразнители, чиято сила и природа по принцип не е
в състояние да причини вреда на организма.
VI. Видове усещания.
Първата
класификация на усещанията е направена от АРИСТОТЕЛ, който приема, че
съществуват 5 вида: зрителни, слухови, обонятелни, вкусови и осезателни.
Днес е приета класификация по месторазположението на рецепторите:
•
Първа група – екстероцептивни усещания – рецепторът е разположен по
повърхността на тялото – зрителни, слухови, вкусови, обонятелни,
тактилни и температурни ;
• Втора група – интероцептивни усещания
– рецепторите са разположени във вътрешните органи – жажда, глад,
бодрост, умора, задух и пр.
• Трета група – проприоцептивни
усещания – в мускулите и сухожилията – предават инфо за движението на
тялото и разположението в пространството.
1. Зрителни усещания
Този
вид усещания имат водещ характер за човека. Това се обяснява от
обстоятелството, че 80% от цялата информация за външния свят се получава
в резултат на зрителните усещания.
Окото възприема светлинни лъчи с дължина на вълната от 390 до 760 милимикрона, но най-добре работи при 560 милимикрона.
Окото
е най-сложния биологичен инструмент в света. То преобразува светлинните
вълни в нервен импулс, който по централностремителния нерв постъпва в
зрителния център на кората на мозъка.
Това е сложен процес, при който се получават два вида усещания:
• Усещания за ахроматични цветове – черен, бял, син ;
• Усещания за хроматични цветове – червен, жълт, зелен и производни;
Особеност:
Отражението на цветовете има важно значение за ориентацията на човека в
природата и за разширяване на неговите знания. Те се влияят от
емоционалната сфера на човека.
Прието е всеки един от цветовете да е обвързан с определено емоционално състояние или нагласи на човека:
• Червения – възбуденост, възторженост, активност ;
• Зеления – спокойствие и уравновесеност ;
• Черния – неудовлетворение, опасност, скръб ;
• Синия – на радост и на мъка ;
• Жълтия – приятност, ведрост ;
Патологии:
Най-често се среща отсъствие на червен и зелен цвят, при които се
приемат само жълто и светлосиньо. Втория вид – отсъства виолетов цвят, а
третия – пълна цветова слепота.
2. Слухови усещания.
Дразнителите
на слуховия рецептор са звукови дразнители. Човешкото ухо е пригодено
да възприема звуци, чието трептение е с колебание от 16 000 – 20 000 в
секунда.
Рецепторът се нарича „картиев орган”. Той дава началото
на слуховия нерв, посредством който звуковите вълни се трансформират в
нервни импулси и се пренасят до кората на мозъка /темпорален дял на лява
хемисфера/.
Слуховите усещания са диференцират в 3 основни групи:
• Речеви усещания – формират се след раждането ;
• Музикални тонове – усетливост към ритъм, тоналност ;
• Усещания за шум – вроден произход, усъвършенстват се ;
Функции:
• Ориентиране на човека в средата ;
• Способност за речево общуване ;
• Създаване на емоционален комфорт ;
3. Вкусови усещания.
Рецепторът,
който приема дразненията се нарича „вкусова луковица”, които са
многобройни и са разположени главно по езика, небцето и горната част на
гръкляна. За да възникне усещане е необходимо дразнителят да попадне в
специално каналче и след това да се установи контакт с клетката на
вкусовата луковица. Рецепторът изпраща сигнала до кората, а мозъкът го
отразява под формата на сетивно качество – солено, сладко, горчиво,
кисело.
Една част от вкусовите усещания са вродени, а други се развиват.
Вкусовата чувствителност не е постоянна величина. С възрастта тя се променя.
Те зависят и от моментното състояние на човека – потребности, емоционално състояние е и пр.
Патологии:
• Вкусова слепота – отсъствие на всякакви вкусови усещания ;
• Свръхчувствителност
4. Обонятелни усещания.
Съществува
хипотеза, че обонятелните усещания са най-старата форма за връзка с
околната среда, която се е породила в животинския свят. В човека
обонятелните усещания обаче не са така силно развити.
Външният
дразнител представлява газообразни частици, които попадат в
„обонятелната мембрана” , състояща се от хиляди обонятелни израстъчета.
Почти
винаги този тип усещане се съпровожда от приятна или неприятна емоция.
При това емоционалния отклик възниква много по-рано, преди да се осъзнае
източника на веществото.
Тези усещания не могат да бъдат класифицирани. Тяхната специфичност се определя като миризмата се свързва с определен предмет.
5.Кожни усещания.
Кожата е най-големия орган в човешкото тяло – около 4 кг. или 2 кв.м.
Кожата
е предназначена не само да предпазва вътрешните органи, да поддържа
температурата на тялото, но и да дава информация за външната среда.
Рецепторът са специализираните нервни клетки, които са обособени в 3 групи:
•
Група за натиск – тактилни усещания. Предоставят информация за
повърхността на предмета. Най-голям брой такива рецептори се намират по
пръстите на ръцете, езика и дланите. Съчетаването на тактилното и
мускулно-двигателното усещане става основа за изграждане на осезанието. ;
•
Група за температура – температурни усещания. Предоставят информация за
топлотата и студенината на тялото. Възприемат се от рецептори за топло –
от 25 до 45 градуса и за студено – от – 10 до – 20 градуса. Те действат
когато околната температура се промени спрямо тялото т.е. степента на
загрятост на тялото представлява своеобразна „физиологическа нула”. Тази
„нула” е динамична и варира в зависимост от адаптирането на тялото и от
собствената чувствителност към условията. ;
• Група за болка –
болкови усещания. Носи информация за дразнители от механичен или химичен
вид, които нарушават целостта на кожата. Болезнените усещания се
долавят и когато във вътрешните органи протичат неблагоприятни процеси –
възпаления, деформации и пр. В тях участват гръбначния и главния мозък.
;
6. Органни усещания.
Те се предизвикват от голямо
количество „интерорецептори”, които са разпръснати по сърцето, стомаха,
дробовете, половата система и пр.
Нарушаването на нормалното
функциониране на вътрешните органи обуславя появата на усещания за глад,
жажда, гадене, задух и пр. При нормална работа на тези системи се
получават усещания за бодрост, лекота, енергичност и пр., които имат
емоционално изражение.
7. Кинестични /двигателни/ усещания.
Кинестичните
усещания дават информация за движението на крайниците в пространството,
за преместването на тялото, за обема, формата, теглото на премета.
Нервните окончания на този вид усещания са наречени „проприорецептори” и
са разположени в мускулите, сухожилията, ставите. Получаваната от тях
възбуда се предава по централностремителния нерв в двигателния
анализатор, намиращ се в челния дял на главния мозък. В резултат на това
се получава усещане за траекторията на движение, за темпа и силата на
придвижване.
VII. ТАКТИЛНИ ИЛЮЗИИ.
Не винаги усещанията са
източник на точни знания. Доказателство за това са т. нар. „химерично
усещане”, наречено „илюзия” от АРИСТОТЕЛ.
Илюзията действа на
принципа на дълговременното усещане, т.е. колкото повече човек усеща,
/например тактилни усещания/, един изкривен предмет, толкова повече с
времето той „изправя” този предмет, т.е. игнорира неговата деформация.
VIII. Развитие на чувствителността. Методи за СЕНСАБИЛИЗАЦИЯ.
СЕНСАБИЛИЗАЦИЯ е процес, при който човекът постига развитие на степента на чувствителност на усещанията.
Сенсабилизацията
е вродена на човека, но в процеса на обучение, тренировки или в самата
трудова дейност той е в състояние да променя праговете си на
чувствителност.
Съществува правило, според което: Обогатяването
на усещанията зависи от системната взаимовръзка на човека с предметите,
които са източници на едно или друго свойство.
В процеса на
манипулиране с предметите, човек понижава прага на усетливостта и с това
увеличава своята чувствителност и едновременно с това точността на
движенията става подвластна на обогатените усещания.
Методи за сенсабилизация.
1.Чрез
изпълняване на системни задачи. Методът се отнася за хора с проблеми в
някои рецептори. Тогава се акцентира на друг взаимосвързан с първия
рецептор.
2.Чрез усилване увеличаване на осезанието. Касае съзнателно активизиране на един за сметка на друг рецептор.
IX. Компенсация при усещанията – начин за тяхното развитие.
Компенсацията
се отнася най-вече при отказ на някои рецептор /загуба, травма/. В тези
случаи се наблюдава компенсаторен процес, като ролята на повредения
рецептор се поема от други, като същите се развиват в много по-голяма
степен от нормалното им състояние.