Познавателни процеси – конструктори на вторични образиФормирането на знания за външния свят започва с непосредственото взаимодействие с предметите и явленията от обкръжаващата действителност. Натрупването на тези знания става в резултат на функциониране на познавателните процеси усещане и възприятие. Благодарение на тях се създават първичните образи. Те възникват бързо – понякога за част от секундата – и бързо престават да съществуват. Душевният живот на човека би бил много беден, ако се състоеше само от образи, които имат кратък живот. Психиката обаче притежава способност да съхранява, обобщава, видоизменя образите, получени чрез усещането и възприятието. Продуктите на тези процеси встъпват като основа за формиране на други психични образи – вторични образи.
Подобни образи се изграждат в резултат на функциониране на познавателните процеси представа и въображение. Посредством тези процеси се получават различни по сложност и структура образи, но те притежават редица общи черти. Преди всичко вторичните образи се пораждат при ОТСЪСТВИЕ НА НЕПОСРЕДСТВЕН ДРАЗНИТЕЛ. Предметът или явлението не въздействат в даден момент върху рецепторната повърхност, но въпреки това възниква определен образ. Дразнителят или съвкупността от дразнители обаче СА ВЪЗДЕСЙТВАЛИ В МИНАЛОТО върху перцептивната система.
Едновременно с това при вторичните образи се получаватИЗВЕСТНИ ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ОБРАЗИТЕ, които са формирани чрез усещанията и възприятията. Изграждането както на представния, така и на въображаемия образ, се характеризира с по-голяма свобода. Това означава, чесъдържанието на вторичния образ не е точно копие на първичния. Много често вторичният образ се характеризира с признак, който е отражение на нюанси на една външна особеност, присъща на предмети от един клас.
При вторичните образи не се отразяват всички признаци на предмета, а само онези от тях, които се отнасят до неговата външно-видима страна. Образите на тези признаци не се съхраняват в неизменен вид. Те стават по-бледи или по-ярки, по-бедни или по-богати в съдържателно отношение. Следователно вторичните образи са свързани с по-слабо или по-засилено преобразуване на данните от минали чувствени впечатления.
Вторичните образи се формират чрез сови собствени механизми. При функциониране на представата се поражда стремеж да се формира образ, който в максимална степен да съответства на по-рано възприеман конкретен обект, а при функционирането на въображението – да се изгради верен образ на бъдещ предмет или събитие. Човекът вярва в адекватността на вторичния образ и тази вяра го подбужда да действа в съответствие с техните „указания”. Това означава, че те не само дават знания за част от света, но оказват влияние и върху неговото поведение.
Въображението – конструктор на нови образи и на операции
Човек чрез своята психика притежава възможност не само да създава образи при пряко въздействие на обектите, не само да ги репродуцира, но и да ги ПРЕРАБОТВА с помощта на определени операции. Изменението на съдържанието на старите образи става чрез процеса въображение.
Това, което се създава в процеса на въображение, е НОВ ОБРАЗ. Той може да бъде сътворен в две разновидности:
СУБЕКТИВНО НОВ ОБРАЗ – това е образ на предмет или събитие, които съществуват или са съществували, но човека никога не ги е възприемал по-рано. Той обаче има откъслечни познания за тях /под формата на различни зрителни, слухови и други представи/. В процеса на преобразуване на тези представи човекът се стреми да създаде нов образ, който в максимална степен да съответства на онзи обект, който не е възприемал. /на ученик се задава задача да създаде образ на най-мощните вълни – цунами/. В процеса на създаването на субективно новия образ се извършва постоянно съпоставяне на съдържанието му със съдържанието на реалните изходни представи. При това комбинираненеизбежно се извършва и включване на допълнителни елементи в новия образ, за които не се разполага с готов представен материал. Подобно допълване се обуславя от богатството на личния опит на човека;
2. ОБЕКТИВНО НОВ ОБРАЗ – тук процесът на въображение е насочен към създаване на образ за предмет, който частично или цялостно е неизвестен, както за индивида, така и за човечеството. Продуктът на процеса се получава в резултат на необикновени съчетания на стари образи или на изменяне на елементите на един образ. Тук целта не е създаване на точни образи, а на неординирани новообразувания. Това става възможно в резултат на напускане пределите на реалната действителност и освобождаване от ограничителните условия на точния представен образ – чрез ОТКЪСВАНЕ ОТ ДЕЙТВИТЕЛНОСТТА.
Откъсването от действителността е много слабо при субективно новите образи и много силно изразено при обективно новите образи. И в двата случая обаче дистанцирането от реалността се извършва с цел да се проникне по-дълбоко в нейната същност, т.е. за да се получат нови знания. Тези знания са свързани с по-точно очертаване на невъзприеман, но съществуващ предмет, с изграждане на бъдещ обект, със сътворяване на желано събитие.
Очертават се няколко разновидности на образите на въображението:
АКТИВНО-РЕАЛЕН ОБРАЗ – откъсването от действителността и създаването на нови образи става в условията на съзнателно поставена задача. Една от проявите на този подход се състои в преднамерено пренебрегване на н начините, чрез които са построявани в миналото представните образи и прилагането на други, специфични за въображението средства, трансформиращи старите представи в нови образи. Създаденият оригинален образ „излъчва” мощни подбуждащи импулси.Активността се изразява в пораждане на ясно изразена готовност за претворяване на създадения образ – в предмет за бита, в детайл за машина. Човек насочва своите усилия за творческо преобразуване на действителността. Той се отнася към новия образ като към примамлива цел, която обезателно следва да бъде реализирана. Индивидът вярва както в бъдещата реалност на образа, така и в совите възможности да го въплъти чрез дърво, метал, глина.
АКТИВНО-НЕРЕАЛЕН ОБРАЗ – откъсването от действителността и съответно създаването на въображаем образ може да стане и по друг начин –човек изгражда образ на предмет или създава въображаема ситуация, но той ВЯРВА В ТЯХНАТА НЕРЕАЛНОСТ. Едновременно с това индивидът възприема обкръжаващата го действителност и е твърдо убеден, че тъкмо тя е реалната /малко дете, възседнало пръчка, която в неговото въображение е летящ кон/.
ОБРАЗ С ЧАСТИЧНА ЗАГУБА НА АДЕКВАТНОСТ – ОБРАЗ-УБЕЖИЩЕ – откъсването от действителността е свързано с несъзнателно изграждане на образ /най-често на ситуация/, който има много малко допирни точки с обкръжаващия свят. Значимо тук е и обстоятелството, че човекът възприема образа за тази ситуация КАТО ДЕЙСТИТЕЛЕН. Той се „пренася” в тази ситуация и през по-голяма част от времето живее, мисли, преживява в съответствие с нея, но не появява практическа активност. /дете, което си създава ситуация, в която се „вижда” като укротител на диви зверове, за да си създаде психологическо убежище, поради деспотичната семейна обстановка/.
ОБРАЗ С ПЪЛНО ОТСЪСТВИЕ НА ВРЪЗКА С РЕАЛНОСТТА – създават се образи, които също не съответстват на реалната действителност, но създателят им ги възприема като НАПЪЛНО ДЕЙСТВИТЕЛНИ. Тук същественото се изразява в обстоятелството, че той се отнася и действа с предметите и хората от тази ситуация по начин, който въобще не съответства на реалността /Дон Кихот/. Подобни въображаеми построения имат и хора, достигнали до състояние на халюцинация.
5. ОБРАЗ – БЛЯН – откъсване от действителността, когато човекът има неосъзнато желание да създаде въображаем образ, чието съдържание е приятно и примамливо. Това е образ, който обаче не е съобразен с естествения ход на природните събития, който е далеч от обществената реалност, който не съответства на сегашните и бъдещите възможности на човека. В него има опияняващи елементи, които стават условия авторът на такъв образ да се почувства по-хубав, по-силен, по-богат. Създаването на подобни образи не мобилизира волята за тяхната реализация, но изграждането им не е напразно. Човекът ги създава, за да възстанови нарушен вътрешен комфорт, за да увеличи самооценката си, за да укрепи уважението към собственото си Аз.
Става ясно, че въображението е сложен и многообразен процес. Неговите продукти – образите – се създават, когато човек се откъсне от реалната действителност. Една част от тях са насочени към разширяване на познанието, към създаване на нови материални и духовни продукти, а друга част са свързани с поддържане на собствения душевен комфорт.
Структура на фантазния образ
Изследванията показват, че дори и най-елементарният образ, сътворен от човека с помощта на въображението, не може да възникне на „празно място”. Отсъствието на знания за определена област от действителността е едно от най-съществените основания за невъзможността на човека да формира фантазен образ, който да се отнася тъкмо до тази част на света. Тези знания съществуват под формата на ОБРАЗНИ ОБОБЩЕНИЯ.
Всеки човек притежава способност да систематизира впечатления, които се получават от многократно възприемане на предмети, принадлежащи към една група. Това е несъзнателно протичащ процес, при който постепенно се отделят съществените външни особености на сродните предмети и се задържат трайно в паметта. Едновременно с това недостатъчно ясно се възприемат незначимите страни на предметите от тази група и дори въобще не се отразяват и следователно не се запомнят. В резултат на функциониране на подобен процес се изграждат образните обобщения. Колкото сетивният опит на човек е по-богат, толкова в неговите обобщени ще бъдат отразени повече значими страни от външността на съответната група предмети. Създадените образни обобщения встъпват като изходна база за сътворяване на въображаем образ.
Данните обаче показват, че процесът на въображение може да се реализира и без наличие на образни обобщения, но ако тяхното място в съзнанието се заеме от друг вид знания – интелектуалните. Те се получават, като по умозрителен път се представят елементи на предмети, на връзки между тях, история на развитие, принципи, на които се подчиняват и свързват елементите и т.н. Такива знания наричаме ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ОБОБЩЕНИЯ. Те също оказват влияние върху изграждането на фантазен образ, но са недостатъчни за формиране на ярки фантазни образи.
Има основания да се приеме, че в качеството на психична основа за изграждане на образ на въображението встъпват две образования – образните обобщения и интелектуалните обобщения. Наличието на интелектуални обобщения оказва влияние върху точността и посоката на диференциране на външните особености на група предмети. Така образните обобщения се формират по-бързо и вярно. Това, от своя страна, става условие за създаване на по-адекватен фантазен образ. Същевременно образните обобщения влияят върху точността на понятието – то-става по-вярно, по-богато и позволява да се фиксират по-точно външните особености. Образните обобщения обаче встъпват в качеството на ВОДЕЩ ЕЛЕМЕНТ при сътворяване на фантазен образ – тяхното богатство има директно отношение върху творческата активност, върху създаването на силни, въздействащи, ярки образи на въображението. Едновременно с това богатите образни обобщения са източник за създаване на широк диапазон от фантазни образи, които се отнасят до една област от действителността.
Структура на елементите на фантазния образ:
Външни и вътрешни източници на въображението
Въображението е тясно свързано с външната действителност. Същевременно то е ограничено от тази действителност дотолкова, доколкото тя лично е присвоена под формата на представи. Богатството от представи обаче не е решаващо условие за създаване на фантазни продукти. Техни конструктори са редица вътрешни условия, като установки, влечения, желания и други, но водещо място сред тях заемат ПОТРЕБНОСТИТЕ. Става въпрос обаче за неудовлетворените потребности, тъй като те са способни да раждат въображение, т.е. онзи бъдещ продукт, който ще ги удовлетвори.
Вторият вътрешен подбудител относно създаване на разглежданите образи – ФРУСТРАЦИЯТА – играе двойствена роля. Вътрешното състояние на фрустрация /на затруднение/ може да катализира фантазната дейност, но може да я обрече и на пасивност. Едни хора, когато ги настига „силна буря”се отчайват и тяхната фантазна дейност замира, а у други – въображението се ускорява.
Третият вътрешен дразнител – ЕМОЦИЯТА – намира свой израз не само в мимиките и пантомимиката, но има и своеобразно продължение във фантазния продукти. И колкото тези продукти изпъкват под формата на по-ярки образи, толкова емоцията отслабва с по-бързи темпове. Тази обратно-пропорционална зависимост: емоция – по-ярки образи – по-бързо изживяване на емоцията, има и психотерапевтична стойност ,тъй като позволява на личността да се освободи по-бързо от „гнева” на някои отрицателни преживявания.
Механизъм на изграждане на фантазния образ
Образите на въображението могат да се изграждат както преднамерено – при творчеството, така и непреднамерено – при бленуването. Независимо от начина на формиране, в основата на тяхното изграждане стоят процеси, които човекът не осъзнава и следователно не контролира.
ДИСОЦИАЦИЯ – този процес е изходно условие за създаване на нов образ, тъй като при негоцялостната представа се диференцира на отделни съставни части. При това разпокъсване на представния образ се разрушават връзките, които са съществували между отделните елементи. Значение тук има само актът на обособяване на всяка част сама за себе си. Отпада подредеността на елементите по тяхната същественост. Напълно е възможно за новоизграждащия се фантазен образ да бъдат предпочетени второстепенни детайли от представния образ. Дисоциираните елементи могат да бъдат включени в бъдещия фантазен образ такива, каквито са, т.е. естествените им размери, форма, пропорции. Разделените части обаче е възможно да станат обект на изменение. Те могат да бъдат преувеличени, поради естественото пристрастие на човек към куриозното, към неординираното или поради стремежа на автора да даде по-ярка „плът” на идеята, на мисълта, която иска да внуши.
АСОЦИАЦИЯ – изразява се в синтезиране на части от минали подстави, които са обособени при дисоциацията. Тук протича обратният процес, на обединение, но той си има собствени детерминанти. В едни случаи свързването на частите става в съответствие с предварителен замисъл, който е съобразен със закономерности, валидни за определена област от действителността. В други случаи обединението се обуславя от чисто субективни предпоставки, като преживяни емоции, доминиращи интереси, отношение към възприеман в момента предмет и т.н.
КОМБИНАЦИЯ НА МИКРООБРАЗИТЕ в цялостен образ, когато фантазният образ е изграден от няколко отделни асоциирани микрообраза. Тяхното съчетание съдейства за изграждане на пълна картина на новия образ.
Основни операции на въображението
АГЛУТИНАЦИЯ – отделяне на части от минимум два образа и тяхното обединяване в нов образ. Такива части могат да бъдат както свойства на предмети, така и нагледни елементи от тези предмети /кентавър, русалка/.
2. ХИПЕРБОЛИЗАЦИЯ:
Преувеличаване на размери, сила, красота – Херкулес;
Намаляване величините на предмета или на човека – джуджета;
Увеличаване или намаляване на естествения брой на части на човешкото тяло, животно или неодушевен предмет – триглава ламя, едноок великан.
ЗАОСТРЯНЕ – обект на преувеличаване е само една част от тялото на човека или предмета, онази външна особеност, чрез която се цели да се демонстрира нейната значимост за обекта – в карикатурите;
РЕКОНСТРУКЦИЯ – изграждането на цялостен образ, но само по зададени частични външни данни. В този случай създателят на образа „поставя” чрез въображението си липсващите детайли и създава цялостна картина на загатнатия образ.
СХЕМАТИЗАЦИЯ – изграждане на образ, при който различията в група от предмети не се вземат под внимание. Акцент обаче се поставя на онези детайли, по които предметите от една група си приличат, независимо дали тези детайли са съществени или не.
ТИПИЗАЦИЯ – най-сложната операция, която се прилага преди всичко в литературното творчество. Изгражда се образ, в който са „въплътени” съществени, повтарящи се външни особености, които са присъщи за обекти, принадлежащи към една и съща група. /Бай Ганьо/.
Очертаните операции, посредством които човек изгражда фантазни образи, са представени като самостоятелни, но в действителност те се проявяват съвместно, като се сливат, преминават една в друга, видоизменят и обогатяват се.
Създаването на нов краен продукт чрез въображението преминава през един своеобразен цикъл, който се наричаКРЪГ НА ВЪОБРАЖЕНИЕТО:
ВЪОБРАЖЕНИЕ, ТАЛАНТ И ГЕНИАЛНОСТ
Способностите могат да се квалифицират според степента на развитие, според структурата им, според областите и дейностите, в които се проявяват.
По отношение степента на развитие способностите са безкрайно разнообразни. Те могат да се разграничават както с оглед на количествените, така и с оглед на качествените разлики в степента на развитието им, като това голямо разнообразие може да се подведе под три категории: способност, талант, гениалност.
Както отбелязахме, всеки човек има някакви способности, които му дават възможност за успешно извършване на определена дейност. У някои индивиди се наблюдават по-ограничен кръг, а у други по-широк кръг способности.
За талант говорим, когато са налице такива способности, които обуславят творчески постижения в една или повече области. Много често понятието талант се ограничава само до областта на изкуствата. Обаче въз основа на даденото определение се вижда, че за талант може да се говори и в другите области на дейностите – в науката, техниката, обществената практика изобщо.
С понятието гениалност се определя най-високата степен в развитието на способностите, която дава възможност на човека да достига до принципно нови творчески постижения, които откриват нов етап в развитието на културата, науката, обществения живот. Докато в случаите на талантливост творческите постижения обикновено се ограничават в една по-тясна област, при гениалността те се простират в няколко области, свързани или не помежду си.
На второ място способностите се разпределят в две големи категории: общи и специални способности.
1. Под обща способност се разбира такова съчетание на интелектуални и волеви качества, което осигурява успех в сравнително широк кръг дейности, най-вече при учебната дейност. За тези способности често се използва названието надареност, всестранна надареност или обща интелигентност. Деца, които се характеризират с тази обща способност, обикновено са отличници почти по всички предмети. Те имат повишена способност за учене, бързо се ориентират в нови ситуации, отличават се с разностранните си интереси, повишена потребност от четене за задоволяване на тези интереси. Ако наред с това у тях се формират и привички на трудолюбие и постоянство, се създават предпоставки за успех във всички степени на образованието и във всички области на труда.
2. Специални способности са онези, които обуславят успешното извършване на някои специфични дейности – музикални, езикови, технически, артистични и др. Те се основават на по-високо развитие на някои анализатори, като например на слуховия анализатор за музикалните способности, на двигателния анализатор – за спортните и техническите способности и др. В някои случаи специалните способности се дължат на по-особеното проявление на общата надареност, какъвто е случаят с математическите, езиковите, организаторските способности. В третия случаи специалните способности се обуславят от преобладаващата роля на първата или на втората сигнална система. При преобладаване на първата сигнална система се очертава типът на художника, който проявява способности не само към рисуване, но и към други дейности, изискващи по-висока наблюдателност и повече боравене с конкретни неща. Ако преобладава втората сигнална система, се очертава типът на мислителя, при който се развиват такива способности, които изискват да се борави със словото, с абстракции и обобщения, с принципи и закономерности.
Като се разграничават общите и специалните способности, същевременно трябва да се изтъкне, че те не се противопоставят и не се изключват. Паралелно с високата обща надареност може да се намира и голямо развитие на една или повече специални способности. Макар че има възможност за развитие на специална способност, без да е налице и висока обща способност, все пак най-благоприятни са онези случаи, при които има и едната, и другата. Така например, ако у един музикант има само специалните музикални способности, а няма достатъчна обща надареност, той ще дава по-незадоволителна продукция, отколкото този, у когото се съчетават двете. Това важи и за другите области на специалните способности.
Оттук произтича изискването да не се ограничава формирането на младия човек само с работа върху специалните му способности, а да се осигури колкото е възможно по-високо общо образование наред със специалната подготовка както през ранните, така и през по-късните етапи от развитието на способностите.
Склонностите се изразяват в стремежа на човека към определена дейност, в готовността му да се отдава на тази дейност, в готовността му да се отдава на тази дейност още от най-млади години. Когато се наблюдава например, че детето още в началната училищна възраст обича да прекарва цялото си свободно време в рисуване или в слушане на музика, това е показател за евентуална наличност от заложби за тези видове изкуство. Понякога подобни стремежи се явяват като временни увлечения под влиянието на примера на по-големите членове на семейството или на другарите и скоро се заменят с други увлечения. За да се разграничат тези временни склонности от другите, необходимо е да се следи за времетраенето им. Освен това е важно да се наблюдава дали детето се отдава на тези дейности спонтанно, без напомняне и подтикване и дали се забелязва сравнително бърз напредък при заниманията.
Макар че склонностите обикновено се проявяват през детството и юношеството, не са изключени случаи на прояви и през по-късните възрасти. Важното е и в едните, и в другите случаи да не се оставят без внимание проявените склонности, за да се създадат условия за развитието на способностите, към които те са насочени.
От разновидностите на способностите непосредствено произтича и закономерността за индивидуалните различияв надареността на хората. Богатството на всяка личност се изразява в най-голяма степен в своеобразната й надареност, която не се повтаря у другиго. Дори и когато казваме, че двама души имат музикални или технически способности, те се очертават у тях по индивидуален начин. Така например у едни от тях може да има по-високо развитие на техническото мислене, у друг – техническо въображение; у един техническите способности се проявяват предимно в монтажна дейност, а у друг – в изобретателство. Литературните способности на някои хора могат да се характеризират с по-богата емоционалност, а у други – с по-живо въображение; варианти може да има по отношение на другите съставки като наблюдателност, отзивчивост, критичност, овладяване на езика и неговите изразни форми и други различия може да се явят и поради това, че у един писател преобладава първата, а у друг – втората сигнална система.
Индивидуални различия могат да се явят не само при разнообразните съчетания между компонентите на една способност, но и при различните комбинации на отделните способности – общите и специалните, както и между специалните. Това се наблюдава у артисти, които могат да бъдат едновременно и литератори, и техници, дори да са и математически надарени. При много подобни съчетания се получават различните индивидуални дарования. С това не само се обяснява богатството на личността, но и богатството на обществото, в което всеки индивид внася своя специален дял.
В рамките на въпроса за индивидуалните различия трябва да се отбележи и необходимостта от преодоляване на едностранчивото и тясно оценяване на човешките способности и таланти. Често пъти както в училището, така и в живота се поставят на първо, а понякога и на изключително място само онези способности, които са свързани с успеха по теоретичните („академичните”) дисциплини. Без да се подценяват тези способности, необходимо е да се обръща по-голямо внимание на другитеварианти на способностите и талантите, за да се обхване по-пълно разнообразието на богатството на личността, както и многостранните потребности на живота.
Основно място между способностите заема способността за творчество, която може да придружава някои от посочените или да се проявява в други комбинации. Това е способността на човека да вижда по-ясно проблемите, да вижда техните перспективи, да създава нови ценности, да дава оригинални идеи и предложения. При съчетание с общата надареност може да се оформи научен работник, при съчетаване с трудовата дейност – рационализатор.
От това се вижда, че и по отношение на тези способности може да се говори за таланти, които се проявяват в научната, техническата, обществената, организаторската дейност. Приемането на схващането за многоплановостта и разнообразието на талантите ще допринесе за по-адекватното им развитие и използване в живота. В противен случай има опасност да се губят ценни способности и таланти.
Изобщо както в теорията, така и в практиката към въпроса за способностите не трябва да се подхожда шаблонно и формално. Необходимо е винаги да се държи сметка за голямото им разнообразие и тяхната поливалентност. Всяко едностранчиво подхождане стеснява възможностите за развитието на личността, ограничава нейното богатство и разнообразието в обществото.
Заложбите са вродени анатомо-физиологични особености на нервната система, които представляват потенциални възможности за развитие на специалните способности – математическите, литературните, музикалните, изобразителните, спортните и пр. Наклонността е определена насоченост за изпълнението на една или друга дейност на човека, зависи от заложбите и доколкото е силна и устойчива, допринася за развитите на способностите.Надареността е такова съчетание от заложби, които са се развили като общи способности и са създали благоприятни възможности за развитие на специалните способности.Талантът е силно развитие на общи и специални способности, благодарение на които човек е в състояние да твори нови ценности с безспорна обществена значимост. Загениалността се водят дискусии в науката. Може обаче да се приеме, че гениалният човек притежава извънредно силно развита система от общи способности, достигащи до равнището на специалните способности, благодарение на които създава творчески духовни ценности с изключителна обществено-историческа значимост и по този начин открива нови насоки в развитието на науката, техниката и изкуството.