Зигмунд Фройд - Зависимостите на Аза

Сложността на материята може да послужи като извинение за това, че нито едно от заглавията не сепокрива напълно със съдържанието на главите и че постоянно трябва да се връщаме към вече решени проблеми, когато искаме да изследваме нови отношения.Многократно вече заявявахме, че до голяма степен Азът се образува от идентификации, които сменят изоставени катексиси на То, че първите от тези идентификации по правило се държат като особена инстанция в Аза и му се противопоставят в качеството си на Свръх-Аз, докато укрепналото Аз по-късно може да се съпротивлява по-успешно на подобни идентификации. Свръх-Азът дължи своята особена позиция в Аза или по отношение на Аза на един момент, който трябва да бъде оценен от две страни, първо, че той е първата идентификация, която се извършва, докато Азът е все още слаб, и второ, че този момент представлява наследство от Едиповия комплекс, т.е. въвел е най-значителните обекти в Аза.

Зигмунд Фройд - Двата вида нагони

Вече казахме, че ако нашето разчленяване на душевния апарат на То, Аз и Свръх-Аз означава крачка напред в схващането ни, то трябва да се окаже също така и средство за по-задълбочено разбиране и по-добро описание на динамичните отношения в душевния живот. Изяснихме си вече, че Азът се намира под особеното влияние на възприятието и че, грубо казано, за Аза възприятията имат същото значение, каквото имат нагоните за То. При това обаче Азът също е подложен на въздействията на нагоните подобно на То, от което той представлява само една специфично модифицирана част.

Относно нагоните аз развих наскоро („Отвъд принципа на удоволствието“) възглед, към който се придържам и тук и който ще положа в основата и на по-нататъшните си разсъждения. Приехме, че трябва да различаваме два вида нагони, първият от които – сексуалният нагон, или Ерос – е значително по-очебиен и достъпен за познание.

Зигмунд Фройд - Аз и Свръх-Аз

Ако Азът беше само модифицирана от влиянието на перцептивната система част от То, представител на реалния външен свят в психичното, то положението на нещата щеше да бъде много просто. Но към това се добавя и нещо друго.
Мотивите, които ни накараха да допуснем една степен в Аза, една диференциация в рамките на Аза, която може да бъде наречена Аз-идеал, или Свръх-Аз, са обсъдени на друго място. Те са напълно правомерни. Че тази част от Аза има по-слабо отношение към съзнанието, е новостта, която трябва да бъде разяснена.
Тук трябва да разширим малко изложението си. Успяхме да изясним болезнените страдания на меланхолията чрез допускането, че загубеният обект отново се изгражда в Аза, т.е. обектният катексис се разрешава с помощта на идентифициране. Тогава обаче все още не ни бе известно цялото значение на този процес и не знаехме колко типичен и често срещан е той. Оттогава разбрахме, че подобно заместване има голям дял при оформянето на Аза и съществено допринася за образуването на това, което наричаме негов характер.

Зигмунд Фройд АЗ И ТО

Патологичните изследвания насочиха интереса ни почти изключително към несъзнаваното. Исках      ме да узнаем повече за Аза, особено след като узнахме, че Азът може да бъде несъзнаван в собствения смисъл на думата. Единствената опорна точка по време на изследванията ни досега беше признакът съзнаваност или несъзнаваност; накрая ние видяхме колко многозначен може да бъде той.Цялото наше знание е постоянно свързано със съзнанието. Дори Ubw ние познаваме, като го осъзнаваме. Но чакайте малко, как е възможно това? Какво означава изразът „осъзнавам нещо“? Как става това?Вече знаем откъде да започнем. Казахме, че съзнанието е повърхността на психичния апарат, т.е. ние приписахме функциите му на една система, която в пространствено отношение е първата по посока от външния свят към нас. Пространствено, между другото, означава не само във функционален смисъл, но този път и в смисъла на анатомично разчленяване. Нашето изследване също трябва да изхожда от тази възприемаща повърхност.

Зигмунд Фройд АЗ И ТО - Съзнание и несъзнавано

Деленето на психичното на съзнавано и несъзнавано е основна предпоставка на психоанализата и единствено то ни дава възможността да разберем колкото важните, толкова и често срещани патологични процеси в сферата на душевното и да ги класифицираме научно. Или, другояче казано: психоанализата не може да изтика същността на психичното в съзнанието, а трябва да разглежда съзнанието като качество на психичното, което може да се прибави към останалите качества или да остане изолирано.Ако можех да си представя, че всички интересуващи се от психология ще прочетат тази студия, аз щях да бъда подготвен да приема, че точно на това място част от читателите ще спрат и ще се откажат да вървят по-нататък с нас, защото именно тук е първият шиболет на психоанализата. За повечето философски образовани хора идеята за психичното, което не е и съзнавано, е толкова непостижима, че им изглежда абсурдна и противоречаща на простата логика. Мисля, че това става само защото те не са изследвали съответните феномени на хипнозата и съня, които – абстрахирайки се от патологията – ни принуждават да приемем подобно схващане. Тяхната психология на съзнанието е също неспособна да разреши проблема за съня и хипнозата.

Зигмунд Фройд АЗ И ТО - Предговор

Следващите разяснения продължават реда от мисли, започнати през 1920 г. в моя ръкопис „Отвъд принципа на удоволствието“, към които, както бе споменато там, аз се отнесох с благожелателно любопитство. Те продължават тези мисли, свързват ги с различни факти от аналитичното наблюдение, опитват се да изведат нови заключения от това обединение, но не заимствуват нищо от биологията, поради което стоят по-близо до психоанализата, отколкото „Отвъд [принципа на удоволствието]“. Те имат характера по-скоро на синтез, отколкото на спекулация и, изглежда, си поставят една висока цел. Но аз знам, че те спират при най-грубото, и съм напълно съгласен с това ограничение.

Модел на процеса осъзнаване

Обобщавайки същността на този модел е целесъобразно да се отбележи следното. В психологически аспект съзнанието се проявява като процес на осъзнаване от човека на действия на хора и предмети, на външни обстоятелства, на собствени реакции. Съзнанието започва да функционира, когато чрез неосъзнати или смътно осъзнати действия не може да се реши определена задача. Изпъква необходимостта от строго и целенасочено управляване на действията – в съответствие с изискванията на реалността. Съзнанието започва да се проявява тогава, когато се породи образ или мисъл за тази реалност, когато тези психични продукти се обагрят с определена емоция, когато се оформи определен стремеж за контакт с тази реалност. В психиката се създава сложно, синтезирано образувание: формира се знание, преживява се емоционалната значимост, изгражда се отношение към конкретния факт. Психическата дейност е преминала в едно от най- високите си качества – в СЪЗНАНИЕ.

Личността, семейството и работата в контекста на развитието на възрастния човек.

Развитието на възрастния човек главно през младостта може да се опише в контекста на три самостоятелни системи, които се съотнасят в различни аспекти на неговото Аз.Тези системи са взаимосвързани и взаимно влияе - при се……… Тези системи търпят изменение - под влияние на различни обстоятелства и взаимодействия в обществото и културата.
І. Аз като индивид - три основни понятия;-.идентичност;-.близост;-.генеративност;Според Ерик Ериксон главната задача в юношеството е установяването на идентичност. Тя е непрекъснат процес не само за младостта. Хората, които се отдават непълно на работата си могат значителна част от своята идентичност.да формират като работещи. Но във всеки случаи има отношение към системата: Аз - като индивид - формирането на идентичност е тясно свързана с формирането на близост, при пряко влияние на други сфери - близост в семейството, в колектива. За генеративност - по-комплексно обхваща трите системи - човек оценява опита си, преживява чувство на удволетвореност или не в зависимост от това какви задачи си е поставил и как ги е постигнал.

Социално историческия начин на живот като източник за развитието на личността

Обща характеристика на социално историческия начин на живот. В развитието на междудисциплинарния подход история, етнография симиотика и т.н. се появяват някой концепции за социално-историческите характеристики. Тези концепции изследват какво е характерно за личността, съставляват съдържанието на нейните социални качества в дадена култура. Показват към какво се приобщава личността в системата на обществените отношения. В тази система своеобразна за разбиране на тези отношения е категорията социално-исторически начин на живот. Тя ни дава 1.възможност да се изключи противопоставеността личност - общество, и да се разгледат закономерностите за д-ние на личността в обществото; 2.социално исторически начин на живот дава възможности да се направи анализ на развитието на личността по мнение на историческото време т.е. да се види влиянието на различните общества, върху развитието на личността.

Когнитивна психология - внимание

1. Вниманието като процес на съзидание, управление и избирателностМнозинството от изследователите, проучващи вниманието приемат, че то е процес, при който се извършва концентрация на психически сили върху един основен обект. Той става своеобразен притегателен център на душевната енергия.У внимаващият човек протича сложен процес. От една страна той извършва ограничаване на обектите, а от друга – насочване на психическите сили само към един от тях.Водещото отличие на вниманието е, че то няма собствен продукт т.е. НЕ Е САМОСТОЯТЕЛЕН ПРОЦЕС.Функцията на вниманието не се състои в сътворяването на психични продукти, а да измени създаван образ или пораждаща се идея по посока на по-голяма отчетливост. В този смисъл то изпъква като регулатор, който само увеличава тяхната яснота в съзнанието.

Когнитивна психология - въображение

Конструктор на нови образи и операцииЧовек притежава възможност чрез своята психика не само да създава образи при пряко въздействие на обектите, не само да ги репродуцира, но и да ги преработва с помоща на определени операции. Изменението на съдържанието на старите образи става чрез процеса ВЪОБРАЖЕНИЕ.1. Въображението създава НОВ ОБРАЗ в две разновидности:

• СУБЕКТИВНО НОВ ОБРАЗ – това е образ на обект, който съществува или е съществувал, но човекът никога не ги е възприемал по-рано. Той обаче има откъслечни познания за него. В процесът на преобразуване човекът се стреми да създаде нов образ, който в максимална степен да съответства на онзи обект, който не е бил възприеман. При това комбиниране неизменно се включват и допълнителни елементи в нови образ, за който не се разполага с готов представен материал.

• ОБЕКТИВНО НОВ ОБРАЗ – това е образ на обект, който частично или цялостно не е известен на човека или човечеството. Продуктът есе получава в резултат на необикновени съчетания на стари образи или чрез изменения на елементите на един образ. Тук целта е не създаване на точни образи, а на неординирани новообразувания. Това става възможно в резултат на напускане пределите на реалната действителност и освобождаване от ограничителните условия на точния представен образ.

Когнитивна психология - представа

Познавателен процес – конструктур на вторични образиI. Вторичните образи.Психиката притежава способност да съхранява, обобщава, видоизменя образите получени чрез усещането и възприятието. Продуктите на тези процеси встъпват като основа за формиране на други психични образование – ВТОРИЧНИТЕ ОБРАЗИ.1. Вторичните образи се пораждат при отсъствие на непосредствен дразнител.2. При тях дразнителите са действали върху човека в минали периоди.3. Съдържанието на вторичния образ не е точно копие на първичния.4. При тях не се отразяват всички признаци на предмета, а само онези от тях които се отнасят до тяхната външно-видима страна.5. Те са свързани по-слабо или по-значително с преобразуване на данните от миналите чувствени впечатления.6. Те не само дават знания за света, но оказват влияние върху поведението на човека.

Когнитивна психология - възприятие

I. Обща характеристика и функции на възприятието.
Посредством първият познавателен процес – усещане – човекът получава знания за отделни свойство на предметите и явленията. Успоредно с обособяването и определянето на всяко едно от свойствата, чрез съответния вид усещане, се осъществява и втори процес на тяхното обединяване. Тъкмо този процес на отражение на обединените в едно цяло свойства /части/ на даден предмет се нарича ВЪЗПРИЯТИЕ.
1. Същност на възприятието.
Възприятието създава възможност за установяване на контакт с реалните обекти от външния свят. В процеса на този контакт, индивидът научава, че предметът стоящ пред него е с определен цвят, с гладка повърхност, притежава кръгла форма и здравина. Всички тези свойства наречени СЕТИВНИ ДАННИ, обезателно присъстват във възприятието. Те се установяват в резултат на едновременното функциониране на няколко анализаторни системи. Интегрирането на отделните данни обуславя получаването на цялостен образ за предмета.

Превантивна психология

1. Въпрос смисъл и съдържание на ПП

Идеята за това,че дадено поведение се дефинира за неприемливо за голяма социална общност датира много отдавна.Първите ритуални действия имат за цел общността от хора,които ги извършват от една страна да демонстрират присъстви­ето към тази общност,а от друга страна-ясно да се посочат онези неписани правила, които всички трябва да съблюдават т.с.за да може дадено поведение да бъде определено като раз­лично,неприемливо или отхвърлящо се от хората е необходимо да има критерии на основата на което се определя като такова. Във времето тези критерии се увеличават по-обем и променят своето съдържание в зависимост от историческите събития и ситуациите,породени от политическите активности на хората.Така всяка обществена формация:

1/сама структурира своите правила
2/сама създава критерии за тяхната значимост
3/сама създава система от санкции,които да прилага спрямо нарушителите
4/сама създава подходи,чрез които ограничава възможността за разпространение на антисоциалните форми на поведение.

Престъпност, престъпление и девиантно поведение

Обществената наука, която се занимава с изучаването на престъпността и нейните проявни форми, тенденции, закономерности, личността на престъпника и неговите типологични особености в контекста на причините и механизма на индивидуалното престъпно поведение, в съответствие с което разработва теоретическите основи на политиката на държавата и обществото за борба с престъпността е науката криминологията. Терминът криминология е съставен от латинската дума crimen и старогръцката дума logos, което в буквален превод означава “учение за престъплението”. Криминологията е самостоятелна обществена наука.
Според чл. 9, ал. 1 от Наказателния кодекс на Република България престъплението е общественоопасно деяние, което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.
Престъплението и престъпността увреждат и застрашават обществените отношения. Престъплението е поведение, което се отклонява от общоприетите норми – правни, морални и т.н. Такова поведение се посреща с неодобрение и получава негативна оценка от обществото. Престъплението е понятие на наказателното право, а престъпността е основа категория на криминологията.

Невропсихология

Науката Невропсихология е нова интердисциплинарна наука на границата на неврологията и психологията. Тя се изучава, защото Невропсихологията използва модели за корови увреждания и нарушени Висши корови функции, за да разберем как функционира човешкия мозък. При здрав мозък има информация от тяхното обобщено действие и отделните звена е трудно да се разберат. Когато има увреждане на част от кората се променят някои психични функции и то по много специфичен начин, в зависимост от зоната на увреждането. Изучаването на дефектиралата информация е по модел на неврологичната патология, за да се разбере как еорганизирана мозъчната дейност и за диагностика в зависимост от увреждането.Поставя се невропсихологична диагноза
ФУНКЦИИ НА НЕРВНИТЕ ПРОЦЕСИ
В три основни групи:
• Елементарни корови функции
• Невисши корови функции
• Висши корови функции

Разследване на престъпленията - психологическа характеристика

Разкриването на извършителите на престъпления и наказателното им преследване преминава през два етапа:

предварително съдопроизводство (разследване)

съдопроизводство (съдебен процес)

През първия етап се изяснява същността на извършеното престъпление, изяснява се вината и отговорността на извършителя (извършителите).

През първия етап се установяват (идентифицират) извършителите на дадено престъпление. Събират се и се прецизират доказателствата за неговото участие в извършеното престъпление. Изясняват се причините и мотивите за тяхната престъпна ангажираност.

През втория етап основно внимание се отделя на проверката на събраните доказателства. Дава се възможност на обвинението и защитата да изяснят своите позиции относно извършеното престъпление, както и относно вината и отговорността на извършителите.

Юридическа психология

Наблюдава се непрекъснато разширяване на психологията като наука.

В края на столетието психологията намери много широко приложение в сферата на социалното управление, включително и при решаване на конкретни проблеми при неутрализиране на отрицателни социални явления – девиантни и деликвентни действия.

Развитието и укрепването на демократичните форми на управление реално наложи да се търсят повече и по-добри възможности за изучаване на проблемите на гражданите, включително и тези, свързани с поддържането на определен правопорядък в дадена система.

Използуването на постиженията на психологическите науки в сферата на социалното управление позволи да се обогати и усъвършенства арсеналът от средства и методи за пряко и косвено влияние върху социалните процеси и явления.

Две столетия продължават усилията за използуване постиженията на психологическите науки, ангажирани с разкриването, разследването и наказателното преследване на лицата, извършили престъпления. Това реално доведе до утвърждаването на юридическата психология – приложен клон на психологията.

Развитието на този клон на психологическите науки е допринесло твърде много за по-успешното решаване на три основни проблема на съдебната практика:

Трудова психология - задачи и направления

Психологията на труда изучава психологичните закономерности, психичните процеси и свойства на личността в тяхната взаимовръзка с предмета и оръдията на труда, с физическата и социалната среда, тоест психично регулираната трудова дейност на личността във връзка с нейните условия и последствия. Тя обхваща тези достижения и методи на различните психологични дисциплини, които са от значение за анализа и оптималното проектиране на трудовия процес.

Основните цели на психологията на труда в приложните изследвания са хуманизацията на труда и повишаване на производителността му. Под хуманизация на труда се разбира профилактика на преумората, травматизъм и професионални деформации на личността, повишаване на съдържателността на труда, създаване на условия за многостранно развитие на личността, разгръщане на способностите.

За решаването на тези задачи се използват технически, технологични, санитарно- хигиенни, организационни мероприятия. Ψ решава задачите за хуманизирането на труда със свои средства като отчита психологическите особености на работещите. Всички тези мероприятия влизат в структурата на научната организация на труда.

Субективен икономически статус

Класова система /стратификация/ - променливи: икономически условия, жизнен стил, нагласи и ценностни ориентации, очаквания, насоки на икономическото развитие.

Квалификация според социално-икономическия статус:

    „Неблагоприятни” /бедни/ семейства

    Работническа класа

    Служители и квалифицирани професионалисти

    Бизнесмени и представители на свободните професии

    Много богати или „бизнес – елитът”

Високото равнище на мотивацията за постижения зависи до голяма степен от параметрите на социално-икономическия статус.

Социално-икономически статус и:

    Познавателни процеси: по-висок икономически статус – повече време вкъщи – повече време с децата – проява на независимост, индивидуално своеобразие и формиране на определени навици за самостоятелност.

    Мотивация: Върху формирането на мотивацията за постижения силно влияния очакват и очакванията от страна на микросоциалното обкръжение на детето. При по-високи очаквания, взаимодействието е насочено към реалното получаване на по-високи резултати, дори с цената на компромис.