Посредством първият познавателен процес – усещане – човекът получава знания за отделни свойство на предметите и явленията. Успоредно с обособяването и определянето на всяко едно от свойствата, чрез съответния вид усещане, се осъществява и втори процес на тяхното обединяване. Тъкмо този процес на отражение на обединените в едно цяло свойства /части/ на даден предмет се нарича ВЪЗПРИЯТИЕ.
1. Същност на възприятието.
Възприятието създава възможност за установяване на контакт с реалните обекти от външния свят. В процеса на този контакт, индивидът научава, че предметът стоящ пред него е с определен цвят, с гладка повърхност, притежава кръгла форма и здравина. Всички тези свойства наречени СЕТИВНИ ДАННИ, обезателно присъстват във възприятието. Те се установяват в резултат на едновременното функциониране на няколко анализаторни системи. Интегрирането на отделните данни обуславя получаването на цялостен образ за предмета.
Успоредно с това чувствено съдържание в процеса на възприятието се получават и втори вид сетивни данни. Техни източници не са звука, светлината, миризмата, а пространствено-времевите характеристики на предметите.
Възприемането на времето се изразява в отразяване на продължителността на функциониране и съществуване на предметите, на тяхната последователност и възникване, развитие и прекратяване на съществуването.
Тази информация се получава основно чрез слуховия и двигателния анализатор.
Възприемането на пространството се състои в отразяване на взаимното разположение на предметите в средата, на техните външни очертания – форма и големина.
Тази информация се придобива чрез няколко анализатора по координацията на двигателния анализатор.
2. Категоризация.
Чувствените данни обаче не съществуват сами по себе си. Те стават основа за отговор на един от най-важните въпроси, който непрекъснато стои у възприемащия човек, а именно „Какъв е този предмет, който аз наблюдавам”. Формулирането на отговор на този въпрос означава възприеманият предмет да бъде отнесен към една по-обща група предмети. Това е процес на разкриване на значението на предмета и се нарича КАТЕГОРИЗАЦИЯ.
Този акт може да се определи като водеща и като финална задача на възприятието. Категоризация предполага преди всичко точно разграничаване на степента на изразност на съвкупността от свойства, присъщи на възприемания обект.
Категоризацията не винаги може да се извърши с необходимата точност. Но дори и тогава, когато говорим за „неясни” и „непознати” обекти, категоризацията става вътрешен импулс за продължаване и задълбочаване на възприятния процес. Това води до извършване на допълнителни перцептивни действия.
Възприеманият обект придобива своята значимост, когато се отнесе към точно определен клас. Всеки предмет обаче има свои неповторими черти.
Категоризацията може да бъде осъществена в различна степен. Най-общо тя се подразделя на два вида: бедна и богата.
Включването на възприемания обект в определен клас става както на съзнателно, така и на безсъзнателно равнище. Това означава, че човекът притежава готовност за категоризация, съществуваща преди да се развие до определено равнище възприятния процес.
Основната функция на възприятието се състои в представяне на външно-видимата реалност в цялостни образи. Образът възниква в момента на въздействие на предмета и престава да съществува с изчезването на дразнителя. Синтезът на зрителни, обонятелни, осезателни впечатления за един предмет позволяват на индивида да долови неговата уникалност и едновременно с това – общността му с други обекти.
Паралелно с това възприятието – благодарение на акта на категоризация създава у човека ГОТОВНОСТ ЗА НАЧИНА НА ДЕЙСТВИЕ с определен предмет, който е класифициран в съответната подгрупа. Това облекчава човека при практическото взаимодействие с този предмет
Друга функция на възприятието се състои в създаване на възможност за ПРОГНОЗИРАНЕ. Отнасянето на предмета към определен клас, дава възможност на личността да състави прогноза за съществуване и на онези свойства, които тя не е успяла да възприеме непосредствено.
3. Специфични особености на възприятието.
Изследванията на ЖАН ПИАЖЕ са показали, че в процес на възприятие се извършва и сложна върешна активност, изразяваща се в прогнозиране, перцептивно сравнение, центрация. Тъкмо в резултат на подобна активност се проявяват някои особености на възприятието.
3.1. Константност
Константността се изразява в запазване възприетия образ на предмета независимо от настъпващите външни условия т.е. той запазва мястото си в съответния клас или подклас.
Константността е вродена способност на индивида, която се променя в процеса на живота.
Константност на величината – изразява се във възприемане на габаритите размери на предмета, независимо от външните условия – разстояние до него
Константност на формата – проявява се при възприемане на предмети, които са разположени под различен ъгъл на зрението и са с нееднаква отдалеченост от около.
Константност на цвета – състои се в това, че цветът на предмета остава непроменен, дори и да се променят външните условия, например осветеността му.
Константността на величината, формата и цвета има съществено значение за ориентацията на човека в предметната действителност.
3.2. Аперцепция.
Това е особеност на анализирания процес, която представена в обобщен план, означава зависимост на възприятието от миналия опит на човека.
Натрупания минал опит оказва влияние за определяне кой от анализаторите ще играе ръководна роля и кои от тях ще имат второстепенно значение в конкретния възприятелен процес
При този процес е напълно възможно в създавания образ да бъдат включени такива страни, които в момента не се наблюдават, но миналия опит на човека му подсказва, че те съществуват.
Влиянието на миналия опит върху възприятието проличава и в случаите, когато човекът е затруднен да определи категорията към която принадлежи определения предмет. Това става чрез т. т.нар. „еталони”, които зависят от богатството на човешкия опит. Това влияние се изразява във възможността на човека да „види” повече неща отколкото се представят от предмета.
3.3. Поле на възприятието и пораждане на ефекти.
Представителите на Гещалпсихологията основателно отбелязват, че ЦЯЛОСТНОТО ВЪЗПРИЕМАНЕ на предмета е първично свойство на този процес.