Психоанализа първа глава

Психоанализа и обща психология. Психичен детерминизьм; дефиниция, значение, примери. Несьзнавани психични процеси: отношение към пси­хичния детерминизьм, методи на изследване. Развитие на психоанали­тичния метод. Преглед на източниците, доказващи съще­ствуването на несьзнавани психични процеси.

Психоанализата е научна дисциплина, чието начало е неразривно свързано с името на Зигмунд Фройд. Трудно е да се посочи кога точно възниква тя, тъй като това продължава дълго време. Във все­ки случай към 1885 г. психоанализата е вече в процес на развитие. Като всяка научна дисциплина психоанализата включва определе­ни теории, които се позовават на данни от наблюдения и се опитват да организират и обяснят тези данни. Всъщност това, което нарича­ме психоаналитична теория, е поредица от хипотези за развитието и функционирането на човешката психика. Тя е част от общата пси­хология и представлява най-важния направен досега принос към разбирането на човешката психика.

Важно е да се разбере, че психоаналитичната теория се занима­ва както с нормалните функции на психиката, така и с отклоненията в тях. Тя в никакъв случай не е само теория на психопатологията. Макар че в практиката се прилага предимно за лечение на психич-ноболни и на хора с разстроена психика и макар че е създадена в процеса на изучаване и лекуване на психичните нарушения, психоа­налитичната теория обяснява както патологичните, така и нормал­ните прояви на психиката.

Както във всяка научна дисциплина, така и в психоанализата различните хипотези са взаимно свързани. Някои от тях са основ­ни, други са общоприети, а трети са получили такова потвърждение в практиката, че по своята значимост изглеждат централни и ние сме склонни да ги приемаме за установени психични закони.

Две от тези основни и многократно потвърдени хипотези са хи­потезата за психичния детерминизъм (или за причинността на пси­хичните явления) и хипотезата, че съзнателната психична дейност е по-скоро изключение, отколкото правило при психичните процеси. С други думи, според психоаналитичната теория несъзнаваните психични процеси преобладават и са от изключително значение както за нормалното функциониране на психиката, така и за откло­ненията в нея. Първата глава на този учебник е посветена на тези две основни хипотези, които, както ще видим по-късно, са тясно

свързани.

Нека започнем с психичния детерминизъм. Той означава, че в психиката ни, както и в природата, нищо не става случайно или без връзка. Всеки психичен процес се предхожда от друг или се причи­нява от него. Психичните явления само изглеждат случайни и неза­висими. Те не правят изключение от явленията във физическия свят и също като тях са причинно свързани помежду си. В психичния жи­вот няма нищо, което да не е във връзка с останалите явления.

Доброто разбиране и прилагане на тази идея е от съществено значение за правилния подход и изучаване както на нормалната, така и на патологичната психика. Ако разбираме и прилагаме тази хипотеза, няма да отминем нито едно явление с предположението, че то е случайно или безсмислено. За всяко психично явление тряб­ва да си задаваме въпроса: Какво го предизвиква? Защо се проявя­ва точно по този начин? Причината да си задаваме тези въпроси е убеждението, че те имат отговор. Дали този отговор ще дойде бър­зо и лесно, е друг проблем, но ние вярваме, че отговор има.

Ето един пример за такъв подход към психичните явления. На всеки човек се случва да забрави нещо или да постави някоя вещ на такова място, че да не може да я намери. Обикновено тези явления се приемат за „случайни". Те просто „се случват". Сериозното изу­чаване на тези „случайни" явления от психоанализата през послед­ните седемдесет и пет години, подети от самия Фройд, показват, че те съвсем не са така случайни, както обикновено си мислим. Точно обратното, всички тези „случайности" се причиняват от желанието или намерението на извършителя и са в пълно съгласие с принципа за функционирането на психиката, който разглеждаме сега.

Ето още един пример от нашето всекидневие. Това, което Фройд откри и психоаналитиците след него потвърдиха, е, че добре познатото ни, своеобразно и тайнствено явление - сънуването -следва също така законите на психичния детерминизъм. Всеки сън, по-точно всеки образ по време на сънуването, е предизвикан от други психични явления и има смислова връзка с останалата част на психичния живот на този, който сънува.

Читателят ще забележи веднага, че обяснението на сънищата, което ще бъде изложено по-подробно в седма глава, се различава твърде много от общоприетото разбиране на психолозите отпреди седемдесет години. Те смятаха, че сънищата са резултат от случай­ни и некоординирани процеси, което напълно противоречи на принципа на психичния детерминизъм.

Естествено е на този принцип да се подчиняват и болестните процеси. Това се потвърждава многократно от психоанализата. Не­зависимо от естеството си, всеки невротичен симптом е причинен от други психични процеси, въпреки че пациентът преживява симп­томите като напълно чужди на природата му и несвързани с остана­лата част на психиката му. Във всеки отделен случай такава връзка може да се открие и демонстрира, въпреки че пациентът не съзнава нейното съществуване.

Трябва да отбележим, че до този момент разгледахме не само първата основна хипотеза, а именно - принципа на психичния де­терминизъм, но и втората хипотеза - за наличието на психични процеси, които индивидът не забелязва и не съзнава.

Двете хипотези са така свързани помежду си, че е почти невъз­можно да се разглеждат поотделно. Това се дължи на факта, че по-голямата част от психичната ни дейност е несъзнавана, т.е. незабе­лежима за нас, което е и причината за привидната липса на връзка между отделните преживявания. Ако мисъл, чувство, сън или бо­лестен симптом на пръв поглед нямат връзка с предхождащите ги психични дейности, това изглежда така, защото те са свързани не със съзнатите, а с несьзнатите психични процеси. Ако открием причините, тогава привидната несвързаност изчезва, т.е. причинно-следствените взаимоотношения стават ясни.

Ето един обикновен пример за това. В главата на човек се нат­рапва мелодия, но той няма никаква представа откъде е дошла тя. Привидната липса на връзка може да се обори от страничен наблю­дател - той ще потвърди, че човекът, който предполага, че мелодия­та просто е натрапена от самосебе си, в действителност е чул тази мелодия само преди няколко минути. Всъщност сетивното усеща­не, в случая слуховото, води до това, че човек започва да тананика мелодията. Тъй като той самият не е забелязал кога точно е чул ме­лодията, субективното му преживяване е липсата на логична връзка и са необходими показания на външен наблюдател, за да се отстра­ни привидната нелогичност и изясни причинната връзка.

Този пример е избран, защото е лесно разбираем. В действи­телност несъзнаваният процес, в дадения случай слуховото усеща­не, твърде рядко може да се установи толкова лесно. Естествено е да си зададем въпроса, има ли друг метод за установяване на пси­хични процеси, за които индивидът няма представа. Могат ли тези процеси да се наблюдават директно? И ако не, как е било възможно Фройд да открие появата им и голямото им значение за психичния ни живот?

В действителност ние все още не разполагаме със средство, ко­ето ни позволява да наблюдаваме непосредствено несъзнаваните психични процеси. Всички методи изследват тези явления по зао­биколен начин. Те ни дават възможност да допуснем, че такива яв­ления съществуват, и да установим тяхното естество и значение за психичния живот на човека, който е обект на нашето изследване. До този момент най-полезният и сигурен метод за изучаване на не-съзнаваните психични процеси е техниката, развита в продължение на години от Фройд. Той я нарича психоанализа по простата причи­на, че с нейна помощ могат да се разпознават и откриват психични процеси, които иначе остават скрити и неподозирани. През години­те, в които развива техниката на психоанализата, Фройд успява с нейна помощ да открие значението на несъзнаваните психични про­цеси за човека както в състояние на здраве, така и при болест. Нека проследим накратко стъпките, които водят до развитието на Фрой-

довата техника.

Както сам съобщава в своята автобиография /Ргеий, 1925/, Фройд започва медицинската си кариера като невроанатом и става твърде компетентен в тази област. Изправен пред необходимостта да изкарва прехраната си, той е принуден да започне частна практи­ка като невролог и да лекува болни, които сега бихме диагностици­рали като страдащи от неврози и психози. Това и до днес правят специалистите по неврология. С изключение на онези, които се за­нимават само с научна работа или работят само в болници, без да преглеждат други пациенти, невролозите днес, както и в миналото, лекуват психичноболни. По времето, когато Фройд започва практи­ката си, не съществува никаква рационална, т.е. етиологична форма на психиатрично лечение. В цялата медицина по това време има само няколко специалности. Бактериологията, макар и вече родена, е все още в ембрионален стадий. Асептичната хирургия едва започ­ва да се развива и значителният напредък във физиологията и пато-логията едва е започнал да открива възможности за подобряване лечението на болните. Днес знаем, че колкото по-добра е практи­ческата подготовка на лекаря, толкова по-добри ще бъдат и резул­татите от лечението. Клиничната медицина до голяма степен се превърна в наука. Сега ни е трудно да си представим, че само преди малко повече от един век нещата съвсем не са стояли така и че доб­ре подготвеният и обучен лекар, въпреки че е бил по-способен от невежия народен лечител да разпознава болестите, не е знаел мно­го повече от него за лечението им. Презрението на Толстой към ле­карите днес ни звучи странно и ние сме склонни да го припишем на особения му характер, както приписваме на особеностите на Олдъс Хъксли - известният писател от по-късна епоха - убеждението му, че късогледите не се нуждаят от очила. Факт е обаче, че дори и доб-ре подготвеният лекар от времето на Толстой не е бил в състояние да излекува някой болен, поради което е заслужавал подигравките на критиците си. Едва през втората половина на XIX в. медицината, която вече се преподава в университетите, започва да превъзхожда по отношение на резултатите природолечението, религиозното лечение, хомеопатичната медицина и суеверното народолечение.

Като всеки добре подготвен учен, Фройд започва да лекува с най-съвършените научни методи, достъпни по онова време. Така например за лечение на хистеричните симптоми той прилага елект-ротерапията, предложена от великия невролог Ерб, чиито открития в областта на електрофизиологията се признават и до днес. Въпре­ки това лечението на Ерб се оказва научно необосновано и Фройд установява, че този метод за лечение на хистерията е безсмислен, а приписваните му резултати са просто неверни. През 1885 г. Фройд заминава за Париж, за да се обучава за няколко месеца в клиниката на Шарко. Там той усвоява хипнозата като метод за възпроизвежда­не на хистеричните симптоми и тяхното лекуване и изучава хисте-ричния синдром, или по-точно Голямата и Малката хистерия, както ги определя Шарко. Както и повечето невролози по това време, Фройд се опитва с променлив успех да премахва симптомите на па­циентите с хистерия чрез хипнотично внушение. По същото време приятелят му Бройер му съобщава за своя опит за лечение на една хистерична пациентка; този случай става решаващ за последвалото развитие на психоанализата.

Самият Бройер е бил изключително талантлив лекар с велико­лепна подготовка по физиология. Покрай другите му приноси, той има заслуги за откриването на дихателния рефлекс, известен като рефлекс на Херинг - Бройер, и въвежда използването на морфина за лечение на белодробния оток. Бройер споделя с Фройд, че от ня­колко години лекува една хистерична жена с хипноза и забелязва, че симптомите й изчезват, ако по време на хипнотичния транс тя ус­пее да си спомни преживяванията и емоциите, които са предизвика­ли болестните й прояви. Фройд прилага успешно същия лечебен метод върху своите пациенти. В съавторство с Бройер /Вгеиег, 1895/ той публикува резултатите от изследванията си първо във вид на статии, а по-късно - като монография.

Скоро след това Фройд установява, че хипнозата не може да се прилага при всеки болен и че лечебният ефект от нея е временен. Някои от пациентите му, предимно жени, се привързват еротично към него по време на лечението с хипноза и той смята това за мно­го неблагоприятно. Тогава Фройд си спомня за опитите на френс­кия хипнотизатор Бернхайм. Бернхайм демонстрира на група сту-денти, сред които и Фройд, че амнезията за хипнотичното преживя­ване може да се отстрани, без да е необходимо пациентът да се въ­вежда повторно в хипноза, а като бъде накаран да си спомни онова, което той твърди, че не знае. Когато пациентът бъде енергично и настойчиво насърчен, той действително си спомня забравеното пре­живяване, без да бъде хипнотизирай повторно. На това основание Фройд допуска, че хистеричната амнезия може също да се преодо­лее без хипноза и се заема да го покаже. Това е началото на психоа­налитичната техника, чиято същност се състои в изискването паци­ентът да съобщава без изключение всички мисли, които нахлуват в главата му и да се въздържа от съзнателното им насочване и кри­тично пресяване.

Често в историята на науката въвеждането на нов метод може да открие съвършено различен свят от явления, които преди това са били изцяло или частично неразбирани, и да предложи възможнос­ти за тяхното разбиране, или по-точно за изграждане на валидна хипотеза за тях. Изобретяването на телескопа от Галилей е техни­ческо постижение, което дава възможност за значителен напредък в областта на астрономията. Развитието и прилагането на психоана­лизата, гениалното изобретение на Фройд, предоставят възмож­ността да се направят открития, които променят революционно те­орията и практиката на психиатрията и психотерапията и същевре­менно представляват фундаментални приноси от изключително важно значение за науката за човешката психика.

Изискването пациентът да се въздържа от волеви контрол над мислите си е изключително важно, защото тогава онова, което той съобщава, е стимулирано от несъзнавани мисли и мотиви. По този начин, слушайки „свободните" асоциации на пациентите си (т.е. асоциации, освободени от контрола на съзнанието), Фройд успява да разбере и установи онова, което протича несъзнавано в психика­та им. От тази уникална позиция, даваща му възможност да изс­ледва несъзнаваните психични процеси на пациентите си, и след дългогодишно търпеливо и внимателно наблюдение той установя­ва, че не само хистеричните симптоми, но също и много други нор­мални и болестни прояви на поведението и мисленето се причиня­ват от несъзнавани психични процеси.

По време на изследването на несъзнаваните психични процеси Фройд скоро стига до извода, че те могат да се разделят на две гру­пи. В първата се съдържат мисли, спомени и др., които лесно могат да се осъзнаят само с насочване на вниманието. Тези психични еле­менти, които са леснодостъпни за съзнанието, Фройд нарича „пред-съзнавани". Всяка мисъл, която е съзнавана в определен момент, е предсъзнавана преди и след този момент. По-интересната група от несъзнавани явления включва онези психични елементи, които мо­гат да се осъзнаят само след значителни усилия. С други думи, те се държат извън съзнанието от своеобразна сила, която трябва да бъде преодоляна, преди те да могат да станат съзнати. Именно така стоят нещата например при хистеричната амнезия.

Тази втора група явления Фройд определя като „несъзнавани" в тесния смисъл на думата. Той доказва, че те, независимо че са не­съзнавани, оказват най-силно влияние върху психичната дейност. Освен това става ясно, че несъзнаваните процеси могат да се срав­нят по прецизност и точност със съзнаваните.

Както вече казахме, все още не разполагаме с начин за непос­редствено наблюдаване на несъзнаваните психични дейности. Ние наблюдаваме само резултата от тяхното въздействие върху мислите и чувствата, които субектът съобщава, или върху неговото поведе­ние, което може да се наблюдава. От проявите, настъпили в резул­тат на влиянието на несъзнаваните психични процеси, можем да направим заключения за несъзнаваната дейност.

Ако се използва техниката, изобретена от Фройд, тези факти се открояват ясно в своята цялост. Има обаче и други източници на информация, които дават доказателства, че несъзнаваните психич­ни процеси могат да влияят на нашите мисли и действия.

Едно такова доказателство е добре познатото явление, наречено постхипнотично внушение. По време на хипноза на лицето се задю-вядва да извърши нещо, след като бъде изведено от хипнотичния транс. Така например може да му се каже следното: „Когато удари два часът, ще станеш и ще отвориш прозореца!" Преди да се събуди от хипнозата, на лицето се внушава да не си спомня нищо от случи­лото се по време на транса. След събуждането, когато часовникът удря два часа, лицето става и отваря прозореца. Ако го попитаме защо го прави, ще отговори: „Не зная, така ми се прииска" или ще го обясни, като го рационализира, казвайки, че му е станало горе­що. Важното в случая е, че лицето не съзнава защо извършва дейст­вието, което му е наредено по време на хипнозата, и не е в състоя­ние да осъзнае истинските мотиви с помощта на спомен или инт­роспекция. Този експеримент доказва, че несъзнаваният психичен процес (в случая подчиняване на заповед) може да въздействува -динамично или стимулиращо върху мислите и действията.

Други доказателства могат да се извлекат от клинични и общи наблюдения. Да вземем за пример някои от проявите на съня. Ясно е, че за пълноценното изучаване на сънищата и сънуването е необ­ходимо прилагането на изобретения от Фройд психоаналитичен ме-тод. Всъщност най-великото постижение на Фройд е изучаването на сънищата с помощта на неговия метод. Трудът му „Тълкуване на сънищата" се нарежда между безсмъртните велики революционни трудове. За нашите цели не е нужно да се впускаме в подробно раз­глеждане на метода за тълкуване на сънищата. Както заявихме по-горе, психологията на сънуването ще разгледаме в седма глава. За­сега ще се ограничим само с едно наблюдение.

От различни източници, например от журналите и дневниците на първите полярни експедиции, е известно, че гладуващите хора постоянно или поне често сънуват храна. Ясно е, че подобни съни­ща се пораждат от глада и че тези хора напълно осъзнават глада си в будно състояние. Докато спят обаче и сънуват, че преяждат по банкети, те не съзнават глада си, а само съня за насищането му, за­това може да се каже, че докато сънуват, нещо е протекло несъзна-вано в психиката на сънуващия и е предизвикало образите на съня, които се преживяват като съзнавани.

Подобни са сънищата, по време на които сънуващият пие вода и се събужда, за да установи, че е жаден, или тези, в които той удов­летворява физиологичните си нужди и се събужда от необходи­мостта да посети тоалетната. Тези сънища показват, че несъзнава-ната психична дейност по време на сън може да подбуди към дейст­вия, които се извършват напълно съзнателно. В приведените приме­ри се вижда, че несъзнаваните телесни усещания и нужди могат да предизвикат сън, в който те се задоволяват или облекчават. Това е очевидно от самосебе си, поради което не е необходима специална техника за наблюдение. С помощта на психоаналитичния метод обаче Фройд доказва, че при всички сънища съществуват несъзна-вани мисли и желания и установява основното правило, че сънища­та се пораждат от несъзнавана психична дейност, която не би се осъзнала без помощта на психоанализата.

До последното десетилетие на XIX в., преди Фройд да направи откритията си, сънищата са пренебрегвани като обект на сериозно научно изследване. Това е напълно разбираемо, тъй като дотогава не е имало подходящ метод за изучаване на сънищата и всички се­риозни изследвания са доставяли твърде оскъдна информация за тях. С помощта на психоаналитичния метод Фройд успява да отк­рие и научи много повече неща за сънищата от предшествениците

си.

Друга група от прояви, на която Фройд обръща внимание, също така показва, че несъзнаваните психични процеси могат да влияят на съзнателното ни поведение. Те, както и сънищата, са нормални прояви на психичната ни дейност и подобно на сънищата са били напълно пренебрегвани дотогава, тъй като тяхното пълноценно из­следване е било невъзможно преди въвеждането на психоаналитич­ния метод. Явленията, които сега ще разгледаме съвсем накратко, ще бъдат обсъдени подробно в шеста глава. Те се проявяват в будно състояние, а не по време на сън, и най-общо ги наричаме грешки: грешки на езика, правописни грешки, забравяне и други подобни явления, за които няма точна дума на английски език. На немски те се наричат Реп11е18Шп§еп, погрешни действия. Както в случая със сънищата, някои от погрешните действия са достатъчно ясни, за да се досетим за техния несъзнаван смисъл. Общоизвестно е, че много лесно се забравят неприятни и досадни неща, като например пла­щането на сметките. От друга страна, влюбеният младеж не забра­вя за срещата с любимата си, а ако му се случи да забрави за нея, най-вероятно ще му се търси отговорност за тази несъзнавана проя­ва на пренебрежение, сякаш той я е допуснал умишлено и с пълно съзнание. Не е трудно да се досетим, че младоженецът, който по пътя за сватбата си спира на зелен светофар, защото си мисли, че е червен, се колебае дали да се впусне в брачния живот. Друг такъв явен пример, който по-скоро трябва да се нарече симптоматично действие, отколкото грешка, е случаят с един пациент, чийто сеанс бил отложен поради заетост на психоаналитика му. В часа, в който обикновено провеждал психоанализата си, той почувствал загуба на контрол и започнал да си играе с два старинни пистолета за дуел, които си бил купил неотдавна. Така времето, което обикнове­но прекарвал на кушетката на психоаналитика, той запълнил със стрелба с пистолет по мишена. Дори без помощта на асоциациите на пациента всеки би се досетил и убедил, че пациентът е ядосан на психоаналитика си затова, че не го е приел този ден. Трябва да до­бавим, че с помощта на психоаналитичния метод Фройд доказва, че в основата на грешките, както и на сънищата, стои винаги несъзна­вана психична дейност, и че това е така всеки път, а не само в случа­ите, когато това е очевидно като в изложените примери. Допълни­телно доказателство за това, че несъзнаваните процеси са важни за психичния ни живот, е следното: причините за действията на инди­вида често могат да бъдат забелязани от външен наблюдател, но неразбираеми за самия индивид. Примери за това ни предоставят клиничната практика и личният ни опит. Може да е съвсем очевид­но по поведението на една майка, че тя е властна и строга към дете­то си, макар същевременно да твърди, че е себепожертвователна, че желае само доброто на детето си и пренебрегва своите собствени нужди. Сигурно повечето хора ще разберат, че тази жена проявява несъзнавано желание да доминира и командва детето си, въпреки че не съзнава това и енергично отрича подобни желания. Друг, мал­ко забавен пример, е този за пацифиста, който е готов да влезе в яростен спор с всеки, който противоречи на възгледа му за въздър­жане от насилие. Явно е, че съзнаваният пацифизъм е съпроводен от несъзнавана страст към воюване - точно това, което съзнаваната нагласа порицава.

Дотук използвахме примери от нормалния психичен живот като доказателства за съществуването на несъзнавани психични процеси. Фройд пръв показва важното значение на несъзнаваните психични дейности чрез симптомите на психично болните. Благодарение отк­ритията на Фройд днес всички вече са убедени, че симптомите имат смисъл, който е непознат за пациента. Това се разбира и приема от всички, така че не се нуждае от илюстриране. Когато пациентът има хистерична слепота, ние приемаме за естествено, че той несъз-навано не желае да вижда или че съвестта му не му позволява това. Вярно е, че невинаги е толкова лесно да се досетим за несъзнавания смисъл на симптома. От друга страна, несъзнаваните мотиви дори при един единствен симптом могат да бъдат многобройни и твърде сложни, така че дори да се досетим безпогрешно за смисъла, отк­ритието ни е само част, понякога съвсем малка част от цялата исти­на. Това обаче не е особено важно за нашата цел, която е чрез изб­рояване на разнообразни примери да докажем основното твърде­ние, че съществуват несъзнавани психични процеси.

От представените примери става ясно, че влиянието на несъзна­ваните психични процеси върху съзнаваните ни мисли и действия по време на здраве и болест, както и при експериментите с хипноза, може да бъде доказано и без психоаналитичния метод. Въпреки това трябва да помним, че именно този метод направи тези откри­тия възможни и се превърна в основно средство за тяхното изслед­ване.

Изследванията убеждават Фройд, че повечето психични функ­ции протичат несъзнателно и че съзнанието е по-скоро изключение, а не правило на психичния ни живот, както се е смятало дотогава. Това виждане влиза в остро противоречие с преобладаващите възг­леди преди Фройд, според които съзнанието е синоним на психична дейност. Днес знаем, че това не е така и че съзнанието, макар и да е важна черта на психичната дейност, съвсем не е задължително ус­ловие за протичането й. Не е задължително съзнанието да съпро­вожда психичните дейности, дори когато те са решаващи за поведе­нието на човека и имат сложна и деликатна природа. Такива дей­ности, колкото и важни и решаващи да са, могат да бъдат напълно несъзнавани.

Следва ....