По природа човек
е добър, но социалната среда го прави
нещастен и невротичен.
Разрушителността,
жестокостта, злобата не са вродени, а
по-скоро „яростни реакции” , насочени
против фрустрацията на потребностите,
емоциите и способностите.
Не изучава
недъзите и болната част на личността.
Теорията му е оптимистична и вижда
огромния потенциал за добро в човека.
Против е изучаването на отделните
поведенчески прояви, а разглежда
личността като цяло – единно и неделимо.
Маслоу смята
,че у всеки човек има творчески потенциал,
който се губи при универсалната
социализация. Той изучава
психично здравата личност , способна
на себеактуализация, която е и смисъла
и целта на живота. Модела му не е свързан
с историческо и културно време , а
биологична предопределеност , но има
емпирично съдържание и операционално
знание. Себеактуализацията е да
превъзмогнеш ограничението на обществото,
да реализираш потенциала си и поемеш
отговорност за себе си. Тя означава да
останеш верен на себе си , а не пасивен
и повърхностен и да правиш това , което
умееш най-добре.
Йерархична
теория за мотивацията – като желаещо
същестъво човек се стреми към повече и
повече и не се чувства задоволен от
постигнатото. Ако една потребност
доминира над останалите – тя определя
поведението. На най-горното
стъпало(самоусъвършенстването) хората
са най-различни, защото не зависят от
социалната и физическа среда а от
собствените си цели. По-същественият
момент е, че Маслоу вярвал, че потребността
от самоусъвършенстване е коренно
различна от всички останали 4 нива в
йерархията. Те и четирите представляват
потребности, породени от недостига; те
включват физически или психологически
условия, които личността се стреми да
поддържа в приемлив диапазон. Когато
някоя от тези четири типа потребности
бъде удовлетворена, свързаната с нея
мотивация намалява или изчезва, и
поведението на човека се променя. За
сметка на това самоусъвършенстването
е потребност от растеж и в процеса на
задоволяването й̀ мотивацията расте
още повече вместо да намалява.
Човек изпитва страх от знанието –
получава се когато той е вътрешно
раздвоен( страх от знание себе си и
социалния свят) – обобщено наречен
страх от знание. Този страх е защитна
функция за себеуважението. Хората
притежаващи този страх не могат да
тръгнат по пътя на себеактуализацията.
Човек е възпрепятстван да се саморазвива
от страха си от промяна, риск и прекъсване
на стереотипите си. Този страх е свързан
с потребността от сигурност.
Самоактуализацията
е свързана с осъществяването на
метапотребности(те са
абстрактни – цялостност, истина,
простота, доброта) При незадоволяване
на тези потребности следва метапатология
– егоизъм, нежелание за самореализация,
безнадеждност, загуба на смисъл.