Има
отношение към предмета на психологията,
който според Уотсън не трябва да е
психиката, а поведението на личността.
Основната задача на психологията е да
се проучи поведението на живите същества,
т.е. проучване реакциите на въздействие
на външната среда. Обяснението е във
формулата стимул-реакция.
Според
Уотсън не трябва да се обръща внимание
на усещане, възприятие, желания, стремежи,
мислене, защото са субективни. Отрича
се самонаблюдението и основен метод е
обективният метод на наблюдение.
Тези
схващания се коригират частично от
автори необихейвиористи. Скинър създава
теория за оперативното поведение.Въвежда понятието подкрепление като необходим елемент в поведението на живите същества. Според него поведението е двигателни условни рефлекси, които се осъществяват при действие на подкреплението, осигуряващо реализация. Що се отнася до съществуването на съзнанието, бихейвиористите имат две основни мнения:
1/
понятието съзнание е ненаучно, защото
от поведението на човека не може да се
разбере какво става в съзнанието;
2/
признава се съществуването на съзнание,
но се смята, че не може да се правят
научни твърдения по отношение на него.
Поведенческата
психология има сериозно отношение към
ученето. За практиката, бихейвиоризмът
има следните приноси:
-
техники, свързани с управление и
модификация на поведението на личността,
социално значим и приемлив аспект –
моделиране, програмиране, упражнение,
използване на отрицателни и положителни
подкрепления при корекция на поведението;
- психотерапевтични
техники, пренесени от тренинг-групите;
- в индивидуалната
работа – размяна на роли, преиграване
на ситуации, наблюдение и контрол на
постиженията.
Екзистенциална
(хуманистична)
психология
Нарича се още
хуманистична психология, тъй като в
основата стоят разбиране и приемане на
личността, емпатията, доверието,
приемането на различията между хората,
умение да се живее в настоящето с мисъл
за бъдещето, свобода на избора, отговорност
пред себе си и др., простота и естественост
в отношенията, хуманност.
Щерн – теория
за личността, която се основава на
схващането за цялостта на човешката
личност, нейната активност, целеустременост
и индивидуално своеобразие. Според Щерн
личността е съзнателна и активна,
защитава своите ценности, притежава
самосъзнание и може да се реализира
като личност.
Роджърс –
противопоставя се на бихейвиоризма и
психоанализата и създава своя теория,
отразена в книга за клиент-центрираната
терапия. Ако се създаде подходящ климат
на искреност, правдивост, разбиране на
клиента, му се помага той да се възстанови,
да затвърди своите идеи и да заживее
според личностните си ценности. На тази
основа се формират възгледите на Роджърс
за утвърждаване и съхранение на Аз-а на
клиента. Смята се, че ако терапевтът има
доверие, разбиране и уважение към
клиента, това е предпоставка за помагане.
Маслоу –
Екзистенциалната психология обединява
специалисти, които се насочват към
изучаване цялостната природа на психичния
живот на човека. В основата
е понятието
потребности, които той подрежда под
формата на пирамида в йерархия:
Самоактуализация
– 5-10%
Реализация на
личността и уважение – 25%
Любов и
принадлежност – 40-50%
Сигурност –
60%
Базисни
потребности (физиологични)