Психология на общуването

Тук става въпрос става за общуване, което ще способства за по-добро нахлуване в света на другия човек, така че да му се помогне да преодолее емоционалните си проблеми.

Помощи:

1. Помощ на неспециалиста
2. Помощ на психотерапевта
3. Помощ на психолога

Това е помощ чрез общуване за човека, който страда.

Защитни механизми и когнитивни процеси – Мадолев

Лична ценност и личностни черти – Мадолев

№1 Характеристика на душевната болка

Обикновено понятието болка се свързва със страдание, което е причинено от нарушаване целостта на кожата, от заболявания на вътршни органи и системи. Т.е. понятието болка се свързва с телесно страдание. Това понятие обаче има по-широко съдържание и включва в себе си и душевна болка. Напълно е възможно съзнателния живот на човека да премине бе сериозно телесно страдание. В противовес на това никой човек не може да преживее своя живот без да преживява душевна болка, защото в живота му неизбежно се случват външни причини, които я пораждат. Напр: неуспех, раздяла, загуба на близки. Така че има много външни фактори, които влияят върху емоционалния баланс на човека. Някои са много чувствителни към външните въздействия. Напр. меланхолици, интраверти. Ето защо Жан Пол Сартр казва: „Човека е страдащо същество.”, т.е. не може да избяга от страданието.

„Точността е уважителността на кралете.”

Основни характеристики на душевната болка:

1. Емоционалният живот на човека много често протича като човек преживява тревога, вина, срам, отчаяние, безизходност, безнадеждност, безсмисленост на живота. Подобни преживявания са огнетяващи, тягостни и неприятни за човека. Тъкмо поради това той страда. Човек страда не от мислите си, от възприятията си, а защото ги преживява тези мисли, възприятия, фантазии.
2. Душевната болка много често се съпровожда с неприятни телесни усещания. /напр. стягане в гърдите, болки в сърдечната област, пресъхване на устата, стягане в гърлото, болки в стомаха; много често пациента ще започне с описание на телесната болка, а реално е с душевна болка/
3. Телесното страдание е възможно да стане източник на душевна болка. Развива се сомато-психична зависимост. /когато човек преживява някакво телесно страдание, това телесно страдание може да породи силна душевна болка, особено когато има много висока степен на неизвестност в развитието на болестта, за изхода от болестта – страх от смърт, от ефекта върху близките, упрек към себе си заради предишни действия/
4. Напълно е възможно да се развие обратна зависимост – психо-соматична. Чести и силни емоционални преживявания могат да станат причина за промяна във вътрешните органи и системи. Напр. могат да провокират високо кръвно налягане, промяна във функционирането на сърцето, промяна във функциите на жлезите с вътрешна секреция. Първоначално промените са временни, но могат да станат трайни промени в клетките на съответния орган.

В заключение може да се каже, че душевната болка е присъща за всеки човек – и за здравия, и за болния. Т.е. душевната болка е неизбежна част от нашия живот. Душевната болка на бония се различава от тази на здравия. При болния преживяванията са много силни, продължителни, причиняват се от слаби дразнители /вътрешни и външни/. Поради това болният човек /от невроза, от опр.вид психическо разстройство/ има намалена работоспособност, затруднена адаптация, трайно разстроени междуличностни връзки. Поради това когато човекът е навлязал в болестта невроза или психоза, има нужда от помощта на психиатъра. Психологът е призван да работи на границата на болестта, т.е. когато страданието е на прага на постоянното, но това е крайният полюс на психологическата намеса. А началото? То започва там, откъдето се поражда неравновесието, защото всеки емоционален дисбаланс отдалечава човека от неговите възможности, от умствените му възможности. Физическата издръжливост става по-малка. Адаптивните възможности се понижават. Умствените възможности се понижават не поради интелекта, а защото емоционалното неравновесие оказва подтискащо влияние върху неговото функциониране. Много често човек не разбира, не оценява, че неговата слаба ефективност се дължи на това, че дълго време е под властта на отрицателните емоции, че преживява по-висока тревожност, по-висока апатия, по-високо чувство на вина.

Задачата на психолога е да помогне на страдащия да прозре нарушеното си равновесие и да му съдейства за неговото възстановяване.

Оказване на помощ като процес на междуличностно общуване и консултиране:

При контакта между двете страни психологът възприема себе си като способен да предостави консултация, а нуждаещият се от помощ възприема себе си като човек, който очаква да получи съдействие за преодоляване на своето страдание. Готовността на първия и очакванията на втория могат да се осъществят в общуване, което се провежда под формата на психологическа консултация.

Психологът, осъзнавайки своята мисия, изоставя повърхностното разглеждане на проблема /както става във всекидневното общуване/. Той полага усилия да проникне в скрития вътрешен свят на своя партньор, да разбере неговото светоусещане, да улови травмиращите го проблеми и преживявания. Тъкмо тогава става възможно психологът да намери подходящи средства и необходимите словесни послания, чрез които да помогне на човека да промени:

• Утвърден, но неефективен начин на отношение
• Да промени черта в своя характер
• Да промени отношение към страна от своето Аз /физичесто, волево, интелектуално, емоционално/
• Да му помогне да приеме нови правила за своята дейност, активност

Помощта на психолога за промяна на стратегии на поведение и отношение е ефективна, когато построява своето общуване върху основата на определена /определени/ теоретична конструкция. Всяка теоретична конструкция съдържа в себе си свои позитивни елементи и поради това ние не можем да кажем, че едната теория е добра, а другата лоша. Всяка съдържа нещо позитивно. Задачата на психолога е да подхожда творчески и да ползва от отделните теории онези елементи, онези страни, които съответстват в най-голяма степен на проблемите, които трябва да се решават със страдащия.

Емоционален баланс и Аз – концепция:

Аз – конепцията е психично образование, което се състои или включва в себе си схващания на човека за себе си, за другите хора; включва оценка на отношението към себе си, на отношението към страна от своето Аз и на отношението към другите хора; формира готовност за проява на определен начин на отношение и поведение към себе си и към другите. Аз – концепцията изразява схващания за себе си и оценка за тези схващания. Напр.: „Аз съм висок, но кльощав.” Т.е. веднага откриваме отрицателната оценка и преживяването за тази отрецателна оценка. „Не мога да понасям това, което съм.” – търсим това, което не харесва в себе си.

Емоционални проблеми не се пораждат, когато човек живее в съгласие със самия себе си, т.е. в съгласие със своята Аз – концепция. Този начин на живот може да не се приема от другите, но важното е, че се приема от човека. Когато той живее по начина, по който той желае, не е страдание, дори когато е в нарушение на обществения морал.

Границата на психологичната намеса е много тънка. Не трябва да сме педагози, моралисти... Ако има страдание, тогава се намесваме. /примера за момичето, което има връзка със свой братовчед/.

Невинаги е възможно човек да живее в съгласие със своята Аз – концепция, т.е. със самия себе си. Неизбежно в неговата дейност и отношения се пораждат случаи, на които той не може да постави ясна и точна категорична оценка – оценка на себе си, оценка на своето поведение, оценка на чуждото поведение. Тъкмо тогава у човека се пораждат несъвместими оценки за себе си, за своето поведение, за поведението на другите хора. Емоционалното неравновесие се поражда, защото реакциите на човека встъпват в противоречие с неговата Аз – концепция.

№2 Медицински и психологически модел за помощ

За да се очертае по-добре периметъра на психологическата помощ, целесъобразно е да се отговори на следния въпрос: с какво се характеризира психично болния човек, т.е. къде е границата, която не можем да пристъпваме.

Болният индивид /психично/ се характеризира със следното:

1. Това е човек, страдащ от невроза. Неврозата е нервно-психическо разстройство, което се характеризира със следното:

• Силно чувство за тревога
• Преживяване на незначимост на своето Аз
• Нарушена работоспособност /не издържа твърде дълго на големи напрежения, не може да спи, става по-уморен, отколкото си е легнал/
• Повишена раздразнителност
• Повишена агресивност
• Понижен самоконтрол /трудно контролира преживявания, поведение/

Невротичните разстройства се проявават в различни форми – неврастенна, хипохондрична, натраплива, хистерична, страхово-фобийна, депресивна и др.

2. Друга група заболявания са свързани с психозите. Една от тях е шизофренията. Тя се характеризира с:

• Затвореност в себе си
• Раздвоена душевност
• Качествена промяна в мисленето, възприятието, въображението

Същественото при това заболяване е, че човек не възприема себе си като болен. Всъщност той има дълбоко личностно разстройство и трудно се вгражда в семейна, трудова, учебна среда.

3. Заболявания, свързани със зависимости: алкохолна и наркотична.

Помощ на болния оказва психотерапевта. Тя се състои от 2 основни средства:

• Фармакологични
• Специализиран набор от техники, насочени към разрешаване на личностни проблеми с помощта на общуването.

Душевните терзания са присъщи не само за болния, но и за психично-здравия човек.

Той страда, когато:

• Попада във фрустрираща ситуация и преживява безсилие, апатия, тревога, гняв към себе си
• При отхвърляне от семейна, учебна, професионална група
• При адресиране към себе си на нереалистично ниски самооценки
• При прилагане на неподходящи модели на поведение и отношение към обкръжаващите го хора
• Психологическият модел за помощ е необходим, за да се внесат корекции в неверни възприятия за света, напр. „Всички цигани са крадци и мошеници.”, за да се внесе корекция в самовъзприятието; за да се увеличи равнището на самооценката; за да се приемат решения към постигане на по-висока психологическа зрялост; решения за активност за по-висока психологическа зрялост. Психологът помага като се стреми да освободи човека от преживявани вътрешни и междуличностни конфликти и да ограничи неговото страдание.

В отделни случаи помощта на страдащия може да се окаже и от свещеник. Това става при условие, че той е вярващ и приема божествените ценности. Свещеникът работи, приемайки девиза, че трябва да се спаси душата на човека. За целта той прилага различни средства, чрез които му помага за следното:

• Да осъзнае греховното в себе си
• Да усили вярата в необходимостта от съблюдаване на 10-те божи заповеди
• Да укрепи вярата в Бог и в неговите възможности, а именно: че той не е враг, а може да помогне на човека – да отдаде справедливост, да го освободи от телесна болест, да му даде сили да преодолее житейски трудности.

Психологът оказва помощ, базирайки се на определени теории и техники. Полезно е обаче да продължава помощта, започната от психотерапевта и свещеника като го насочва към възприемане на нови начини на отношение към себе си и към другите хора.

Психологът не може да промени обекта на отрицателно отношение, но може да промени отношението към този обект.

№3 Отрицателни преживявания и психолога

Отрицателните емоции се причиняват от много външни фактори – разтрогнат брак, недостатъчно внимание от страна на ръководителя, неинтелигентно съставена работна група... Но човек се намира в областта на отрицателните преживявания, защото има много вътрешни причини.

1. Строгост на свръх – Аза – тогава при малки нарушения се пораждат чувства за вина. Трябва да се осъзнае, че те са много по-силни, от една страна, а от друга страна да се нанесат корекции в съвестта. Това е конфликт между свръх-Аза и Аза. Азът си е позволил да осъществи някакво свое желание, но свръх – Аза му казва, че е сгрешил. Т.е. постоянния конфликт „желания – съвест”.
2. Вътрешни авто-комуникации – много често диалогът със самия себе си става източник на отрицателни преживявания. Когато човек съпоставя своите реакции с един образец, с един идеал във вътрешния авто-диалог човек отправя упреци към себе си.
3. Прогнозите за бъдещето – понякога човек си представя бъдещето в катастрофични образи и тези образи фрустрират човека и стават източник на неприятни изживявания.
4. Прогнози за възможни бариери пред човека – тези бариери много често се свързват с властта на другия човек. Страдащият си представя много често срещата с човека с власт, срещата с родителя, учителя, ръководителя. Тези срещи не са се състояли, но прогнозата за тях поражда страх, тревога и т.н.
5. Тиранията на приети правила, стриктното спазване на правилата, неотклонението от тях.

Психична защита:

Блокиране на възможността човек да бъде обезценен, да бъде нарушено неговото собствено положително мнение за него. Когато съществува заплаха, която иска да наруши това негово усещане, той се опитва да блокира тази заплаха. Човек е много чувствителен към личната ценност. Тази ценност може да бъде атакувана както отвън, така и от вътре. Т.е. човек да достигне до прозрението, че не е добър – агресивност, прекалена сексуалност и др., за които да се укорява. Съществува броня, която не ни позволява да познаем самите себе си. Не желаем да погледнем, защото ще започнем да се тревожим, да чувстваме вина. Тъй като искаме да живеем като изпитваме удоволствие /Фройд/, ние включваме защитни механизми, които ни позволяват да запазим това състояние. Започва конфликт между егоистичното желание и силата на съвестта, на обществото, която атакува това желание. От една страна сме осъществили нещо, а то не е достатъчно добро според съвестта или обществото, и се поражда конфликта. Следва че на човека му е нужна помощ. Съвестта трябва да бъде подтисната. Тогава човека ще живее спокойно. Тук се появява психичната защита. Тя идва, за да спре достъпа до съзнанието на неприятна информация, която да го активира. Човек е много по-непочтен, отколкото съзнава, защото безсъзнателното не ни позволява ние да разберем колко сме непочтени. Тя идва, за да защити самооценката. Тя защитава нашето душевно равновесие. Но тъй като не идва истината за нас, самосъзнанието се свива и ние ставаме неинформирани...., защото не желаем да го разберем. Тя ни лишава от сведения за самите нас.

Как се осъществява психичната защита?

Защитни механизми: много са, но съществуват няколко операции, за които всички автори са съгласни: изтласкване, отричане, рационализация и проекция.

Изтласкването е първия защитен механизъм, който е открит от Фройд. Това е онова изтласкване, при което заплашващите идеи, образи, които заплашват човека, не достигат до съзнанието. Това е първичното. То работи безсъзнателно. Повече се долавя онова изтласкване, което се нарича същинско /истинско/изтласкване. Човека осъзнава неприятния факт, обаче след като го осъзнае, то веднага се изтласква в несъзнателната сфера. /Йоко Оно когато чува за смъртта на Джон Ленън пита след минута „Казахте, че спи?”/. Всичко е „замазано” в паметта.

Следствия от изтласкването:

• Отсъствие на интерес или безразличие към теми, които обикновено предизвикват интерес /ако тематиката се избягва, значи тя е изтласкана/. Опит за лечение в началото при Фройд е хипнозата, но има ефект ако е съзнателно
• При често използване се наблюдава съпротива за приемане и следване на съвети. – поучаването трябва да стане скрито, за да бъде спестено неговото себеуважение.
• При прекалено мобилизиране се наблюдава постоянна напрегнатост, тревожност с отчужденост – „Цял живот се чувствам все напрегнат, но няма причини да се тревожа.” Причини има, но те са изтласкани. Това, което сме изтласкали, то не стои мирно и тихо, не означава, че сме го заключили. То се стреми да изкочи в съзнанието. Когато непрекъснато иска да попадне в съзнанието, са нужни много сили. Тези сили създават усещането за тревога. Когато е изтласкано нещо много силно, много значително, тревогата е много силна. „Напоследък сънувам ужасни сънища. Сънувам, че нещо ме напада, че нещо ме захапва, нещо ме унищожава.” – обикновено има нещо значително изтласкано. Обикновено на изтласканото не е намерено решение. Защитата има катарзисен характер, но не ни помага да намерим реално решение.
• Грешките на езика са симптом, че има нещо, което не искаме да кажем, дори да осъзнаем и дава насока за неосъзнатото.
• Има случаи, в които човек не иска да разказва за цели периоди от своя живот. Напр. не си спомня за детството. Това означава, че през този период са се случвали значими събития, които са били крайно фрустриращи. Човека не лъже, не играе роля. Трябва да му се помогне той да възстанови в съзнанието това, което му е неприятно. Трябва да го накараме да повярва, че ние го разбираме, можем да му помогнем и че всичко ще остане само между нас.

Изтласкването е несъзнателен механизъм, така че не можем да го контролираме.

Подтискането е друг защитен механизъм, много близък до изтласкването, но има една съществена разлика. Подтискането е съзнателно, целенасочено изключване от съзнанието на неблагоприятната информация за нас. Ние си даваме съзнателен отчет, че нещо искаме да изхвърлим нещо неприятно от съзнанието. Подтискането може да става по различни начини. Пример: по начина на обръщане към даден човек /Толстой започва да се обръща към леля си с „бабо” , за да подтисне увлечението си по нея./

Когнитивното изопачаване е явление, при което се извършва безсъзнателна промяна на смисъла на основанията за заключения и на смисъла на самото заключение. Човек несъзнателно променя нещо, за да не го тревожи. /„Когато баща ми се къпе, аз се възбуждам” се трансформира в „Когато баща ми се къпе, аз гледам телевизия” – проверка на запаметяване на изречения след 2 месеца; „Аз не искам сестра ми да се омъжи”, се транформира в „Сестра ми не иска да се омъжи”/.

Отричане:

Това е първият защитен механизъм, който се поражда в живота на човека. Целта му е да се отрече неприятни факти като се ограничи възможността те да се тълкуват от съзнанието /не да се приемат, а тълкуват/.

• Това са факти на външната действителност – някои смятат, че е свързан изключително с отричането на факти от външната среда

Може напълно да се отрече външен стимул. Но ако е прекалено силен, че да не може да се отрече. Но тогава възниква възможността да се тълкува в насока, която е безобидна за нас, безопасна, не действа обезценяващо за нас.

Някои съвр.изследователи разширяват идеята за отричането и приемат, че се отричат не само външни факти, но и спомени, и вътрешни убеждения, и приети норми като това става чрез такава тяхна интерпретация, която не причинява душевна болка.

Човек отхвърля обезценяващите факти. Това особено се наблюдава при децата. Напр. казваш на детето: „ти си непослушен”, а то отговаря „не, ти си непослушен”. Друг пример: не можеш да отречеш свои убеждения, но можеш да ги тълкуваш в друга насока. Напр. неуверен човек проявява пасивност. Отговорът може да бъде „Да имаш търпението да изчакаш е символ на мъдрост.”

Съществуват различни видове отричане. Единият вид е отричане на травмиращи факти. Това се нарича перцептивен отказ. Отказва да види нещо, което реално съществува. Когато човек бъде запитан какво е видял, той не описва определени елементи. Наблюдава се процес на десенсабилизация на възприятието.

Има и друг вид отричане – отричане във въображението. Във въображението си човека създава картина, която показва какво отрича в момента, т.е. каква е целта му, какво няма в момента, какво му липсва.

Чувството на вина: причини

• Средата – строго съблюдаване на моралните норми, т.е. възпитанието
• Т.нар. формиране на реакция. Обикновено се получава, когато родителите са много безнравствени, и детето, за да не прилича на тях, става прекалено морално. „Бащата скъперник, сина – прахосник.”
• Биологична основа /нервно-психична/ - слабост на нервната система, която може да се нарече висока чувствителност. Дребни факти водят до задълбочен самоанализ, сълзи, бурна реакция.

Съчетанието на социалното и биологичното, се получава тази реакция.