При определени
обстоятелства справянето с първоначалното
чувство за непълноценност не е много
успешно и човек може да развие комплекс
за непълноценност. Най-честа причина
за това са прекалените грижи и опека
от страна на родителите, с което не се
дава възможност на децата да се развиват
и да придобиват увереност, че могат сами
да се справят и да преодоляват препятствията
по своя жизнен път. Като друга причина
за появата на комплекс за непълноценност
Адлер сочи
недостатъчната грижа или отхвърляне
от страна на най-близките - тогава децата
не усещат любов и грижа към себе си,
чувстват се нежелани. При физическа
непълноценност (напр. увреждания,
слабост, болест и пр.) децата също могат
да развият както чувство за физическа
непълноценност, така и за психична
непълноценност. При благоприятно
развитие комплексът за непълноценност
се преодолява. Ако обаче се прекали по
посока на компенсацията - при
хиперкомпенсации, е възможно да се
стигне другата крайност - развитие на
твърде досадния за околните комплекс
за превъзходство. Доста сигурно е, че
ако някой непрекъснато демонстрира
превъзходство над другите, вероятно се
касае за един дълбоко стаен комплекс
за непълноценност
Първият
социален психолог –
казва че човек е обречен на заедност и
не може да бъде отделен от социума. Човек
сам твори съдбата си – не е предопределена
както при фройд. Човек и общество са
неделимо цяло, те са в сътрудничество,
а не както при фройд във вечен конфликт.Човек
е ценен дотолкова доколкото подобрява
качеството на живот на другите- така
определя психичното здраве.
Личността
е единно неделимо цяло. Система. Личността
е и част от по големи системи – семейство
общество.Личността през целия си живот
се стреми към съвършенство.
ИНДИвидуална
субективност –
поведението на човек се изгражда от
представата му за самия него и от
обкръжението му.
Стремежът
за превъзходство е
основна мотивираща сила в живота. Той
е резултат от чувството за малоценност.
Този комплекс възниква в детството от
незадоволяване на инстинкта за
превъзходство.Стремежа към превъзходство
може да е деструктивен - водят се от
егоизъм , стремят се към престиж за
сметка благото на другите(ти си със
слаби адаптивни способности).А
конструктивен – стремят се към благото
на обществото и са успешно адаптирани
Жизнен стил
– способностите, стратегиите и уменията
на човек за справяне със живота и
ориентиране в него. Заражда се около
5тата година и не се променя съществено
до края на живота. Чрез него решаваме
проблемите в живота.
Социален
интерес – човек е
подтикван от инстинкти да жертва себе
си за целите на обществото, идентифицира
се с групата. Той е компенсациа на
слабостите ни. Егоистичните подбуди на
стремежа за превъзходство се пренасочват
към. общественото благо от социалния
интерес. Соц. Интерес е вроден и се
развива от майката насочвайки ни към
социалност.Здравата личност се стреми
искрено да помага на другите. Не здравите
и слабо приспособени имат по-слаб соц.
Интерес и насочват усилията си към
собствените си егоистични подбуди.
Жизнена
цел – стремеж към
превъзходство и съвършенство. Поведението
на човек се води от очаквания за бъдещите
събития а не от миналите. Смисъла на
живота е безмислен да се търси защото
никой не знае коя е обективната истина.
Човек се води от своите фикции
– те са идеите на човек
които той смята за истинни за себе си.
Дори и да не отговарят на реалността
напълно те имат стойност на истина за
притежателя си и са значими .
За да се чувства
добре човек трябва да избере за себе си
социално полезни цели и да се освободи
от деструктивните.