Социология на управлението

Човечеството е най - абстрактното, в смисъл на максимално обобщено понятие на съществуване на обществото. То обхваща исторически период на възникване и загиване на една социална форма на движение на материята, свързана с биологическия вид Хомо сапиенс. Главната промяна ще настъпи именно във формите и начина на функциониране на социалната общност. Тук се крие възможността да се преобразува в ново качество известната социална форма на движение на материята, която здравия разум интуитивно разбира като общество. Всеки конкретен човек мисли или има представа за общество само от това общество което живее. Не отделният човек, а обществото като органична общност е най-сложният познат вид действителност. Изследването на тази свръх сложна система, на тази общност от хора засега е твърде повърхностно, без собствен езиков материал. Езикът, обобщаващ социалната реалност много често е взаимстван от природните науки.

Това, което сега е най-изследвано от обществото са неговите исторически цикли на развитие, неговата социална история, неговите изкристализирали в еволюцията обособени предметни носители, или качествено обособени общности.Социалният атом на обществото е общността, колкото и странно да звучи това на здравия разум. Човекът е конструиран в социалната си среда, той носи в себе си опредметената социална общност, от връзки и интерпретации. Социалното е в тази двойственост на представеност на отделните индивиди, обединени в общности, но видимостта не е това, което е. Не индивидите сами по себе си са двигателя, а добре функциониращите общности. Парадоксът на носителя на съзнанието и креативността е мним парадокс на ставането, опредметяването и възпроизводството на общността. Общностната гледна точка в никакъв случай не подменя стратегически важната роля на отделния човек като естествения носител на живо съзнание. Той е фактическият творец на новото и създател на промяната.

Общността може да се зароди тогава, когато възникне осъзнаване от различните хора на единството на техните интереси. В основата на интереса лежи потребността. Това не е фантазия, не е мечта или надежда да получиш нещо, а настойчива необходимост, насочваща ви към задоволяването й. Потребностите на хората са единственият вътрешен източник, подбудител на тяхната активност, те са в основата на най-добре осъзнатите мотиви за действие – човешките интереси и ценности.

За да се дефинира понятието социална група, първо трябва да се разгледа социалната общност. Това е, съвкупност от членове на дадено общество върху основата на поне един общ социално значим признак, свързан с осъществяването на една, няколко или система от обществени дейности; пределно общородово понятие за всякакви видове и разновидности съвкупности, обединения, категории. Социални общности са както социалните групи или социалните организации, така и етничните и селищни обединения, а също и социалните категории и социалните агрегати. Под общество ние може да разбираме:

• обществото – това е дадена общност, но достатъчно голяма;
• обществото – това е общност от съвременен тип;
• обществото – това е постоянно развиваща се система ва многочислени по-малки общности;

Интуициите по повод на обществото, изведени от ежедневния опит се основават на три общи представи:

1. Обществото – това са хората (не един, а всички хора);
2. Хората са свързани с нещо, тези хора са с определени връзки помежду си, те се отличават от другите, нашето общество и другите;

На човек е необходимо да живее в общество, при което обществото въздейства на човека, мъгляво, принудително, мистически тотално, а човек на него конкретно, избирателно, практически, локално

Съществуващото пъстро многообразие от дефиниции и значения на социалните групи може да се сведе до пет определения на разбиране:¹

1. Първото разбиране на социалната група като исторически породена форма на социалност, най-често резюмирана в отношението “общност – общество”. Популярността на това становище е свързано най често с Фердинанд Тьонис. Основа за подобно разбиране намираме и у Карл Маркс. Общественото развитие е постепенна смяна на доминирането от общностния към обществения тип социалност. При първия случай на възникване общността господства над несамостоятелния в исторически смисъл индивид, доминират емоционалните, живите форми на съвместен живот (семейно-родствени, съседски, дружески, колегиални).
2. Групата като социална тоталност на някаква основа. В нея човешкият живот може да бъде изживян напълно, изцяло. Тя е глобално общество на местна, локална основа. в нея се възпроизвежда пълнокръвен, цялостен съвместен обществен живот. Тя е самозадоволяваща се тоталност. Това е основното схващане, с което се изследват селищните и етническите общности.
3. Групата като съвкупност на интереси. Според това становище пространствената и териториалната близост не са необходимо условие за съществуването на социална група. По важно е да съществува продуктивен и съдържателен контакт между лицата и най-вече на общи интереси, на обща система от ценности, на чувство за принадлежност към групата.
4. Групата, като реално пространствено-времево обществено обединение на основата на социална връзка. За социална група се приемат всички социални обединения, тук социалните категории и социалните агрегати се изключват от социалните общности по принцип.
5. Групата като основаваща се на общ социално значим признак, свързан с дейностната характеристика на обществото. Социалната група, чието възникване и съществуване е във връзка с осъществяването на една, няколко или на цялостна система от обществени дейности, посредством което социалната група се “вписва” във функционирането и развитието на целокупния обществен организъм. Социалните агрегати и социалните категории също се приемат за социалните групи. Преодолявайки общностния плурализъм, това становище предоставя възможност да се анализира общата природа и произход на социалните групи.

При типологизирането и класифицирането на социалните групи, се използват следните категории:²

• според големината (размера) – големи, средни, малки;
• степен на официализираност – първични и вторични, формални и неформални;
• според степента на интегрираност – с участие, с дисциплина, с отчуждение;
• според продължителността на съществуването им – трайни и нетрайни;
• според броя на изпълняваните функции – едно-, дву- и многофункционални, цялостни, системни;
• според вида на контактите – интимни, периодични, изкуствени;
• според характера на властта – принудителни, възнаграждаващи, нормативни;
• според функционалната им принадлежност – в свободното, в работното време, в промишлеността;
• според мястото им в социалната йерархия – ръководни, междинни, изпълнителски;
• според начина на образуване – доброволни, принудителни, утилитарни;
• класова, етническа, верска, расова и т.н. принадлежност.

Критериите за определяне на групите са различни, най – общо могат да бъдат класифицирани по:³

1. Сходството, близостта на условията на жизнедейност на хората (като предпоставка за възникването на асоциации).
2. Общността от потребности на хората, субективното осъзнаване на тяхното сходство на интереси (реалната предпоставка за възникването на солидарността).
3. Наличието на взаимодействие, съвместна дейност, взаимосвързаният обмен на дейности (непосредствено в общината, сложнопосредствено в групата).
4. Формиране на своя собствена култура, система от вътрешни норми на взаимоотношения, представи за целите на групата, нравствеността и т.н.
5. Укрепване на организацията на съобществото, създаване на система за управление и самоуправление.
6. социална идентификация на членовете на групата, тяхното самоопределение като членове на общността, като достатъчно условие за зрелостта на групата, като прерастването и от “вещ в себе си” във “вещ за себе си”.

По отношение на признаването им макроструктурата на обществото групите се разделят на фиксирани и нефиксирани. Фиксираните в социалната структура са статусната структура – йерархия, елити, безработни и т.н. функционалната структура – професионални групи, териториална структура – регионални, централни, градски, селски и т.н. Нефиксирани в социалната структура са масови образования (тълпи, аудитория, колективни движения). Всяка зряла група встъпва в качеството си на социален субект – активно динамизираща силите на обществото. Зрелите групи не само изискват субективни критерии като идентификация на членовете, но и обективни показатели организационно целенасочено поведение (социална активност на общността). Дотолкова, доколкото зрелите социални групи преминават във формата на организирана социална активност, настъпват съществени диспропорции във реализацията на отношенията между групите.

Възниква въпросът – защо се формира или създава дадена група? Може да се отговори чрез определяне на понятието социализация: това е процес на усвояване в онтогенетичното развитие на индивида, културата, нормите, ценностите, идеите, правилата за поведение, стереотипите за разбиране на обществото. Тя не само е свързана с формирането на личността, но се явява и своеобразно кодиране на човека, изработващо в него типове за социална реакция и форми на активност. Функционалното значение на това формиране на способностите играе определяща роля в тяхното бъдещо съществуване в социалните групи, в предстоящото взаиморазбиране и взаимодействие. Така, групата се осмисля, като съвкупност от хора, осъществяващи съвместната си дейност. Хората се явяват главен действащ елемент в построяването на групата, а източник на техните обединения и последващото формиране на общности, е социалното взаимодействие⁴.

Групата съществува не “извън” и независимо от индивидите …, “а само като система на взаимодействащи си единици, без които, извън които то е немислимо и невъзможно както е невъзможно всяко явление без съставящите го елементи”. Известно е, че обществото – това е системата на човешките връзки и отношения. Това е разнородността на социалната функция, изпълнявана от различните индивиди⁵. Всеки индивид със свои сили може да удовлетворява само част от потребностите си. За удовлетворение на останалите той е принуден да се обръща към другите индивиди и да влиза с тях във взаимодействие. Социалната разнородност е една от причините хората да се свързват с други и да формират групи. Обществото съществува като взаимодействие на индивиди и те винаги предполагат характерна, придобиваща субстанционалност характеристика по отношение на обществото, социална връзка). Тези отношения се изграждат по повод взаимодействието в производството като производствени отношения и определят други отношения по повод възпроизводството на “духа” на обществото, неговата система за запазване и развитие на културните и духовни продукти. Когато съществува функционална връзка, тези индивиди взаимодействат. Системата от обществени отношения е обективна, устойчива, възпроизвеждаща целостта на обществото не само и не в нейното производствено ядро на базовите потребности. Образувалите се исторически в хода на съвместния живот на хората, предавани от потомство на потомство типични характерни форми на взаимодействие, в някои случаи се развиват и в организирани форми на възпроизводство. Изследователите, които акцентират на изследване на обществените отношения ги наричат социални институти.

Институтите са обозначение на групите с обществени обичаи. Те предполагат преобладаващ еднозначен начин на мислене, който е станал привичен за групата и се е превърнал за хората в обичай. Институтите осигуряват границите и формите на човешката дейност. Светът на обичаите и привичките, към които ние приспособяваме нашия живот представлява преплитане в неразривна част от институтите. Социолозите възприемат това понятие, което определя пространството от социални връзки и указва историческите форми за реализиране на дейността – между първият и вторият подход по принцип схващанията за социална организация са сравними, имат обща теоретична основа. На разбирането на обществото чрез системата на социални отношения и цялата обществена структура се разбира като система от отношения, където групите и индивидите размиват своята роля. Йерархията на социалните се представя като институционализация на някаква страна от системата на обществените отношения. Едните представят собствеността като система от обществени отношения, която поражда властта, а другите – особените институти за упражняване на властта в обществото определят отношенията на собственост. Субектите, които са закрепени към определени позиции в процеса на материалното производство, възпроизвеждат определен тип връзки, функционално се закрепват в устойчиви обществени позиции и образуват йерархията на значимостта на тези отношения. Структурирането на системата от обществени отношения създава матрицата от социални, в които като в една точка са фокусирани и преплетени редица отношения, които описват тази обществена позиция, тази роля, която има своите престижни и статусни функции, в която всеки човек може да “влияе”, “да я заема”, “изиграе” или “напусне”, в зависимост от неговия индивидуален жизнен път.

За да се дадат социалните аспекти на организираната група, може да се използва класификацията на Макс Вебер – според него организираната общност трябва да е регламентирана – взаимоотношенията вътре в нея и др., т.е. една съвършена форма, която наричаме бюрокрация⁶. В основите на класификацията, той поставя типа власт или контрола. Вебер говори за три типа власт: традиционна – включва нравите и обичаите: харизматична – лидерът притежава харизма, хората се подчиняват на персоналните качества на лидера; легална – организирана от бюрократичния тип, в която правилата се легитимират предварително, т.е. правилата се обявяват предварително, одобряват се и се приемат. Тези правила са безлични.

Ако се използва класификатора принадлежност на резултата – групите се делят на: частни, печеливши – печалбата е от производство на стоки или услуги; частни непечеливши – непроизвеждат нито стоки, нито услуги и се финансират отвън; държавни или общински организации – средствата са държавни, получения продукт е предназначен за държавата, за обществото; организации от смесен тип – държавата участва в дейността и разпределянето на печалбата заедно с частните организации. Основни аспекти и при двата вида групи са: социалното влияние, властта, конформизма, подчинението. Когато се използва социално влияние се има предвид социални ситуации, свързани със съгласието. Терминът конформизъм се свързва с подчинение на груповата норма, което лишава личността от активност.. Насилието и подчинението са границите, вътре в които се реализира власт. Властта е действие, което влияе върху действията на другите⁷. Всяка власт се конституционализира чрез насилието, но ситуацията на власт не е ситуация на насилие, а на съгласие. Свободата е предпоставка за наличието на властта.

Комуникацията или общуването са други аспекти на групата. От основните елементи на общуването е информационния (предаване, приемане, съхраняване на информация). Това е най-елементарното равнище. Характерно за общуването е, че се губи информация, има способността да управлява. Общуването може да е сътрудничество и взаимодействие, но може да е конкуренция и противодействие. При втория момент, разгръщащ се на интерактивно равнище на общуването, в групата възникват конфликти. Конфликтите възникват най-напред в личностен план (вътреличностен конфликт). Обособяват се три вида мотиви за такова поведение, вътре в групата:

1. когато има борба между две еднакви алтернативи – когато алтернативите са с положителен знак;
2. когато има борба между две еднакво непривлекателни алтернативи;
3. когато алтернативите са едновременно и позитивни и негативни. Двойната алтернатива се нарича амбивалентна и поражда амбивалентни атитюди.

Друг въпрос за групата в социален план – това е въпросът за лидерството или ръководството на общността. Има две основни понятия: говори се за лидер и мениджър. Има разлика между тях. Не всеки лидер е мениджър и обратното. Лидерът увлича след себе си хората, докато мениджърът има специално образование. Лидерът може и да е мениджър.

Може да се обобщи: Човекът е социално общество. В продължение на хилядолетие хората се обединяват в общности за удовлетворяване на своите потребности и стремежи, за достигане на своите цели и утвърждаване на своите ценности.

Счита се, че личността като социално-типична характеристика на хората е преживяла историческа еволюция в хода на историческия прогрес. Първобитният човек е имал адаптираща се дейност към ограничен кръг функционално определени социални форми на поведение, докато съвременният е необходимо да избира и адаптира много по-голяма палитра от роли и за много по-кратко време, като цялостният ролеви хоризонт интензивно нараства в границите на един човешки живот. Може обобщено да се каже, че чрез личността ние изразяваме един процес на откъсване на човека от неговата природна зависимост от страстите, желанията и биологичните детерминанти и го представяме в света на социалните артефакти, на развитие на неговите рационални и творчески способности на осмисляне и развитие на знаците на другите.

Според съвременните схващания обществото е характерна форма на човешко съществуване. То е само особена исторически пластична структура на начина на живот на хората и само в този смисъл – като структура на начина на общуване и на дейност – обществото запазва относителна индивидуалност. Всеки човек създава сам себе си като личност, доколкото усвоява обществено определените начини на поведение, като по този начин той се оказва и носител на социалните отношения. Когато конфигурацията от обществени връзки позволява, човешките действия и постъпки могат и да променят структурата на обществените отношения. Тази диалектика на обществена определеност на човешката дейност и на практическа произведеност на обществената структура е създавала изключително много трудности на изследователите и социолозите.

Обществото представлява цялостна мрежа от взаимоотношенията на човешките същества, т.е. обществото представлява не съвкупност от човешки същества, а съвкупност от отношенията помежду им. Социалните връзки, включени в цялостната мрежа от отношения са безплътни и неосезаеми.