Емпирични Социологически Изследвания

Основната цел на емпирични социологически изследвания е да установи някаква съвкупност от социални фактори, касаещи дейноста на хората. Основен източник на информация за тези проучвания са хората и тяхната дейност, а именно: те са източник на информация с:
*това, което вършат /реално поведение/
*с това което мислят и говорят /вербално поведение/
*с това което са направили /продукти на човешката зейност/
Съвкупността от социални фактори, които се установяват при
емпиричните социологически изследвания трябва да са достоверни и представителни, за да се отрази точно действителността /чрз достоверността/ и да са обхване цялта съвкупност /чрез представителността/.
Установяването на дадени социални факти е процес на производство на информация, отнасяща се до някакво реално явление в конкретно време и на конкретно място.Това означава, че установените факти са на епирическо равнище и са валидни само затова време и място, т.е. резултатите от едно ЕСИ са моментна снимка на състоянието на явлението и не позволяват да се проследи развитието.Развитието се установява с последователност от проучвания.
Етапи на изследване - на всеки етап се извършват операции наречени елементи.Етапа е такава част от Емпирични Социологически Изследвания, която след завършването си изключва възможността за корекции. Продължаването на работата след завършване или корекции нададен етап води до нови финансови разходи, което е нежелателно. За това етапа не може да се коригира и за това етапите нямат точно определен брой.но ако приемем, че можем да се връщаме в определен етап то се различават следните:
І етап: проектиране на емпирично социално изследване
ІІ етап:събиране на соц. факти
ІІІ етап: математика-статистическа обработка – етап напреминаване от индивидуална информация към съвкупна
ІV етап: оценка на резултатите от изследването, основни изводи и препоръки
Структура
1.І етап – разработване проект за изследването включва следните елемнта:
*разработка на програма за проучването, в което се определя темата на проучването, целта и задачата.Освен това се прави предварително проучване, за да се установи какво знаем за обекта и каква информация има от други проучвания за него.Установява се какви финансови средства са отпуснати и на тази база се формулират целите
*програмата на проучването трябва да дефинира основните понятия.Тук понятията се емперизират.Това е процес при който се наблюдават външни признаци, с помощта на които може да се регистрира проявлението на явлението.
*проекта на проучването предполага разработката на 4 методики:
- методика на индикаторите (скалирането) – определят се скалите на критериите
- методика на регистрацията – тя трябва да посочи от къде се набавя информацията и по какъв начин ще се използва
- методика за обработка на информацията – трябва да се определи по какъв начин събраната информация, която е за отделни случаи ще се обобщи за цялта съвкупност
- методика на извадката – отговор на въпросите:колко лица да се изследват, така че грешката да е задоволителна?, как да се подберат едениците от съвкупността, които да попаднат в извадката, така че тя да е представителна? се получава по два начина – вероятностен подход, който осигурява представителност и невероятностен / типологичен/, при който представителноста е под въпрос и грешката не се контролира.
*инструментариум за изследването-това са въпросници, формуляри, таблици, с помоща на които трябва да се регистрира интересуващата ни информация.
*подробно проучване – прави се на малка част от съвкупноста.Тя се подбира типологично, но понякога и със случайна извадка.Целта е да се проверят инструментите, да се открият дефектите и да се коригират
*организационен план на проучването – в него се определя кой?кога?къде?с какви технически и финансови средства? Ще се проведе проучването
2.ІІ Етап – регистриране на необходимата информация
3.ІІІ етап – математико статистическа обработка на информацията
4.ІV етап – тук се правят основни изводи и оценка на изследването, препоръки.
Прави се доклад в два варианта – обширен и кратък с основните резултати.Обикновенно двата се обединяват в едно, като краткия дава основните резултати и след това препраща към големия

Изследователските методи прилагани при емпирични социологически изследвания се делят на:

І.Метод на сканирането – методите, които се прилагат тук са свързани със социологическо измерване.
*метод на измерване при който понятията се дефинират така че съдържат изследването в себе си, имат собствена метрика /заложена по дефиниция/.Например понятието възраст
* метод на измерване при който понятията се дифенират с думи, не с числа.

ІІ.Методи свързани с приложението на статистическата процедура – статистически методи за обработка на инфото и методи свързани с теория на извадките

ІІІ.Методи за регистрация на информация
1 група: методи при които се използват документи – под документи се разбират всички веществени носители на информация.Те са продукт на човешката дейност, могат да имат различен вид и да са на различни носители.Могат да бъдат официални и неофициални.Те санещо, което материализира човешката дейност. Те са основен източник на инфо и затова всяко проучване започва с документацията. Има няколко начина за използване на документите:
- пренасяне на инфото от документите във въпросник или формуляр.
- качествен анализ на документа – първо се анализира съдържанието на документа и се търси необходимата информация, отсява се и се записва само нужната информация
- количествено-качествен анализ – при него не само правим качествен анализ и отсяваме инфото, но се опитваме да намерим количествено измерение на нещата.Единият начин за набиране на информация по този метод е простото пренасяне на инфото от документа във въпросника, друг начин е вторичния анализ – инфото се преработва за необходимите нужди
- контент анализ /анализ на съдържанието/ - този метод използва вторични източници за набиране на информация /тоест не са произведени за целите на това проучване/

2 група :Методи на наблюдението – тук се получава пряка, първична информация, събирана специално за проучването.Информацията се събира в момента на извършване на действието с помощта на наблюдател. Има всекидневно и научно наблюдение. Научното е целенасочено, предварително се определя какво ще се наблюдава, фиксиранена резултатите в документи, обучение на наблюдателите и контрол върху тяхната дейност. Има различин методи на наблюдение:
- пряко наблюдение – то може да бъде непосредствено и опосредствено.Това е наблюдение с наблюдател .Може да наблюдава без помощни средства /непосредствено/ и с такива /напр. Камера, диктофон/ /опосредствено/. Опосредственото може да бъде явно и скрито.
-вътрешно наблюдение – то бива пряко и опосредствено.Провежда се от човек, който е от колектива
- самонаблюдение – хората сами се наблюдават и записват това което е предмет на наблюдението.То може да бъде непосредствено /когато просто се записва дейноста/ и опосредствено /с техника, напр. пийпълметрия/
- моментно наблюдение – тук се наблюдава даден момент.Прави се например за нормиране труда на работниците.
- експериментални, симулационни наблюдения – създават се изкуствени условия, за дасевиди реакцията

3 група : методи на интервю /на допитването/ - Тук източника на инфое вербалното поведение нахората /тоав което мислят и казват/Това са анкети, интервюта, допитвания – комуникативни процеси, с цел получаване на инфо.В комуникационния процес участват 3 групи хора – тези, които питат; тези които отговарят и опосредстващи фактори /телефон или околната среда/В селдствие на опосредстващите фактори се получават бариери, които пречат на комуникацията и водят до нежелание от страна на хората да дават информация.Видове допитвания:
- в зависимост от източника на информация:
*от едно лице /индивидуално интервю/
*от група лица – информация за точно определена група или информация за друга група от лица = метода на антуража
- в зависимост отброя на източниците
*елементарни – когато имаме 1 източник
*синтетични, комплексни – повече от 1 източник.При синтетичното инофото се събира от повече от 1 източник, съпоставя се и се записва това което се счете за вярна от анкетьора. При комплексното анкетьора записва инфото така както е дадено, а сравнението се извършва другаде
- по начини на провеждане
*устна комуникация – може да бъде в свободна форма и в стандартизирана- лице в лице /индивидуална/ или дискусия в група
*писмена комуникация – обикновенно е опосредствена.Става с писмо по пощата
*еднократна и многократна
- по място напровеждане
*домашно
*по месторабота
*на публично място