Сънищата
Значение на сънищата. Явен сън, латентен сън, съдържание, работа на съня. Елементи на латентното съдържание. Относителна важност на елементите. Връзка между латентното и явното съдържание на съня: сънища през ранното детство, явен сън като осъществяване на желание с помощта на фантазията. Неразбираемост на явния сън, причинена от работата на съня: превеждане на елементите на латентното съдържание на предвербален, първичен мисловен процес; защити на Егото. Явният сън като формиране на компромис. Примери за формиране на компромиси. Страхови сънища. Наказателни сънища. Поява на „ изтласканото" и намаляване на защитите по време на сън. Вторична обработка по време на работата на съня. Преобладаване на зрителни сетивни елементи в явния сън. Чувство за реалност по време на сън.Изследването на сънищата заема особено важно място в развитието на психоанализата. Трудът на Фройд „Тълкуване на сънищата" /ЕгешЗ, 1900/ довежда до коренни промени в психологията така, както „Произходът на видовете" на Дарвин в биологията половин век преди това.
През 1931 г. в предговора към третото американско издание на книгата, преведено от Брил, Фройд пише: „Тази книга съдържа най-важните открития, които имах щастието да направя и които не са загубили значението си и досега. Прозрения като тези могат да се случат само веднъж в живота на човека". Успешното изследване на сънищата е много важно за Фройд в началото на века, тъй като по това време неговата професионална дейност е напълно изолирана от дейността на колегите му. През тези трудни години неговите усилия са насочени към изучаване на неврозите и към откриване на начин за лекуването им. Както личи от писмата му /Ргеис1, 1954/, по това време той често губи вяра и дори изпада в отчаяние. Въпреки всичко откритията, които прави върху сънищата, крепят надеждата му. Тези открития го убеждават, че е на прав път и му помагат да продължи изследванията си /Ргеис!, 1933/.Фройд е прав, като оценява толкова високо своя труд върху сънищата. Няма други психични феномени, при които несъзнаваните психични процеси да са така ясно изразени и така достъпни за изследване. Сънищата наистина са „царският път" към несъзнаваното. Но и това не изчерпва значението на сънищата за психоанализата. Изследването на сънищата не само води до разбирането на несъзна- ваните процеси и на тяхното съдържание. То води и до това психично съдържание, което по един или друг начин е било изтласкано или изключено от съзнанието и чието разтоварване е било възпрепятствано от защитните операции на Егото. Тъй като точно това е частта от Ида, която се държи извън съзнанието и е отговорна за появата на неврозите, а вероятно и на психозите, става ясно, че свойството на сънищата да водят до нея е още една причина за важното им място в психоанализата.
Психоаналитичната теория за сънищата може да се формулира по следния начин. Субективното преживяване, което се появява в съзнанието, докато човек спи, и което той нарича сън след събуждането си, всъщност е крайният продукт на несъзнавана психична дейност, която поради естеството и интензивността си заплашва да наруши спокойствието на спането. Вместо да се събуди, спящият човек започва да сънува. Съзнаваното преживяване докато човек спи, независимо дали си го спомня или не, се нарича явно съдържание на съня. Несъзнаваните мисли и желания, които заплашват да събудят спящия човек, се наричат латентно съдържание на съня. Несъзнаваната психична дейност на превръщане на латентното съдържание на съня в явен сън се нарича механизъм на сънуване.
Много важно е това да се разбере и да се приеме тази терминология, тъй като в противен случай често се стига до объркване и неразбиране на теорията за сънищата. В тесния смисъл на думата психоаналитичният термин „сън" трябва да се използва за определяне на цялостното явление, което включва в себе си като отделни компоненти латентното съдържание, механизма на сънуването и явния сън. На практика в психоанализата думата „сън" често се използва вместо „явен сън". Това води до объркване, особено ако читателят не е добре запознат с психоаналитичната теория за сънищата. Така например, ако се каже „Пациентът имаше следния сън" и се предаде съдържанието на явния сън, просветеният читател веднага ще се досети, че думата „сън" е използвана в смисъл на „явен сън". Читателят, който все още не е добре запознат с психоаналитичната теория на сънищата, би трябвало всеки път да си задава въпроса какво иска да каже авторът, когато използва думата „сън". Друг израз, който се среща в литературата и трябва да се изясни, е „смисъл на съня" или „сънят има следния смисъл". Когато говорим за смисъла на съня, имаме предвид латентното му съдържание. В нашата дискусия ще се опитаме да използваме терминологията точно, за да избегнем обърквания.
След като определихме трите съставни части на съня, нека да преминем към онази съставна част, която приемаме, че предизвика ва процеса на сънуване, а именно - латентното съдържание на съня. Това съдържание може да се раздели на три основни категории. Първата категория от тях е съвършено ясна. Тя се състои от сетивни възприятия по време на спането. Когато се натрапват постоянно на сетивните органи на спящия човек, такива възприятия могат понякога да вземат участие в пораждането на съня и тогава стават част от латентното му съдържание. Подобни възприятия са познати на всички. Това са звъненето на будилника, чувството за жажда или глад, нуждата да се посети тоалетната, болките, причинени от нараняване или болест, спазмите на мускулите, неприятната топлина или студ. Всичко това може да е част от латентното съдържание. Тук трябва да имаме предвид две неща. Първо, че нощните възприятия не пречат на спането, дори ако се включат във формирането на съня. Точно обратното, повечето импулси от сетивните органи нямат забележим ефект върху психиката по време на спане. Това се отнася и до онези усещания, които в будно състояние се възприемат като силни. Някои хора са в състояние да спят дълбоко по време на силна буря с гръмотевици, без да се събуждат и без да сънуват, въпреки че слухът им е напълно запазен. Второто е, че смущаващи дразнители могат да събудят спящия, без да предизвикат сън. Това се отнася особено до случаите, когато майката спи с „наострени уши" или „с едно отворено око", защото някое от децата е болно. Тогава родителят се събужда веднага от най-слабия шум.
Втората категория съдържание на латентния сън може да е съставено от мисли, които преобладават в съзнанието на човека в будно състояние и продължават да бъдат активни несъзнавано по време на спане. Поради тази активност те имат способност да будят спящия по същия начин, както натрапващите се сетивни дразнители. Ако вместо да се събуди, човек сънува, тези мисли и идеи стават част от съдържанието на латентния сън. Примерите за това са безбройни. Те включват цялото разнообразие от интереси и спомени, които обикновено са осъзнати от Егото и придружени от страхове и чувство на гордост или унижение, интерес или отвращение. Това могат да бъдат и мисли, свързани със забавления от предишната вечер, тревоги за недовършена работа, очакване на щастливи събития в бъдещето и всичко, което човек може да си представи и което е актуално в този момент в живота на спящия.
Третата категория се състои от един или няколко импулса от Ида, които, поне в тяхната първоначална версия, са лишени от достъп до съзнанието поради защитните действия на Егото и не могат да се задоволяват пряко в будно състояние. Това е тази част от Ида, която Фройд в монографията за структурната хипотеза на психиката
нарича „изтласканото" /Ргеис!, 1923/. По-късно той отхвърля идеята, че изтласкването е единствената защита на Егото срещу импулсите на Ида, които не трябва да бъдат допуснати в съзнанието и това днес се споделя от всички. Но все пак първоначалният термин „изтласкано" продължава да се използва за обозначаване на тази част на Ида. Поради това можем да кажем, че третата категория латентно съдържание на всеки сън се състои от един или повече импулси, породени от изтласканата част на Ида. Тъй като най-важните и най-всеобхватни защити на Егото срещу Ида са тези, които се изграждат по време на предедиповата и едиповата фаза от живота на детето, следва, че импулсите от този период са основното съдържание на изтласканото. Съответно тази част от съдържанието на латентния сън, която е съставена от изтласканото и е по принцип детинска или инфантилна, се състои от желания, произлизащи от ранното
детство.
Както става ясно, тази категория на латентното съдържание на съня рязко се разграничава от останалите две, които се състоят съответно от настоящи усещания и настоящи проблеми. В детството естествено няма граница между настоящето и детското. В по-късното детство и при възрастните обаче латентното съдържание на сънищата има вече два източника - настоящето и миналото.
Естествено е да се запитаме какво е значението на трите категории латентно съдържание и дали всички те могат да се открият в латентното съдържание на всеки сън. По отношение на първия въпрос Фройд /Ргеий, 1933/ определено смята, че основната част на латентното съдържание се състои от изтласканото. Той предполага, че тази част доставя психичната енергия, необходима за сънуването, и че без нейното участие сънуването е невъзможно. Сетивните възприятия по време на спането, независимо от тяхната сила, могат според Фройд само да подбудят едно или повече желания от изтласканото, които да породят съня. Същото се отнася и до проблемите в\ будно състояние, независимо от това колко силно ангажират те вниманието и интереса на спящия.
Отговорът на втория въпрос следва отговора на първия, а именно, че основната част на латентното съдържание на всеки сън се състои от едно или повече желания или импулси, произхождащи от изтласканото. От една страна изглежда, че поне някои от тревогите, които човек преживява в будно състояние, са част от латентното съдържание на съня. От друга страна, въпреки безспорното си участие в някои сънища, нощните дразнители не присъстват в латентното съдържание на всеки от тях.
Нека сега разгледаме взаимоотношенията между латентното съ- държание на съня и явния сън, или по-точно - неговите елементи или съдържание. В зависимост от съня това взаимоотношение може да бъде твърде елементарно или много сложно. Характерно за всички сънища е, че латентното съдържание е несъзнавано, докато явното е съзнавано. Най-простото възможно взаимоотношение между двете съдържания следователно е осъзнаването на латентното съдържание.
Понякога това може да се случи при дразнене на сетивните органи по време на спане. Така например, след като се събуди сутрин, човек може да научи, че през нощта, докато е спал, е минала пожарна кола и тогава той може да се сети, че е чул сирената по време на сън. Ние сме склонни да разглеждаме подобни преживявания като гранични или преходни между нормално будно възприятие и типичен сън, а не като истинско сънуване. Склонни сме дори да подозираме, че спящият се е събудил за момент, когато е чул сирената, но това остава само предположение.
За нашата цел ще се ограничим само до тези явления, които недвусмислено се отнасят към сънуването. Тези от тях, които се проявяват в ранното детство, най-често показват проста връзка между латентното и явното съдържание. Първо, при тези сънища не можем да различим инфантилните от сегашните тревоги - те са идентични. Второ, по това време между изтласканото и останалата част на Ида няма ясна граница, тъй като Егото на малкото дете още не е развито до такава степен, че да изгради постоянни защити срещу импулсите от Ида.
Нека сега вземем за пример съня на едно двегодишно дете, чиято майка току-що се е върнала от болницата с новороденото бебе. Сутринта след пристигането на майка му то разказва следния сън: „Вижда бебе отива". Какво е латентното съдържание на този сън? По принцип това може да се установи само от асоциациите на сънуващия или чрез прилагане на психоаналитичния метод. Естествено, двегодишното дете не е в състояние да разбере това и да окаже съдействие. В този случай имаме основание да приемем, че поведението на детето и нагласата му към бебето, която е враждебна и отхвърляща, могат да се разглеждат като асоциации към явното съдържание на съня. Въз основа на това можем да заключим, че латентното съдържание на съня се състои от враждебни импулси към новороденото бебе и желание то да бъде премахнато или отстранено.
Какво е тогава взаимоотношението между латентното и явното съдържание на съня в този пример? Разликата между двете съдържания е следната: първо, както вече казахме, явното съдържание е съзнавано, докато латентното не е. Второ, явното съдържание е визуален образ, докато латентното е нещо като желание или импулс. Накрая, явното съдържание е фантазия, изобразяваща задоволяването на латентно желание или импулс, т.е. в основата си това е фантазия за задоволяване на латентно желание или импулс. Можем да кажем, че в примера, който дадохме по-горе, връзката между двете съдържания се състои в това, че явният сън е съзнавана фантазия, която задоволява латентно желание и която е изразена чрез зрителен образ или преживяване. Механизмът на сънуването в този пример се състои във формирането или в избора на фантазия, задоволяваща желанието, и в нейното представяне в зрителен образ.
Това е връзката между латентното и явното съдържание на всички сънища в ранното детство. Това е и основният модел на взаимоотношението между двете съдържания, който продължава както в сънищата от по-късното детство, така и в сънищата на възрастните, въпреки че те са много по-усложнени от други фактори, на които ще се спрем сега.
Става ясно, че в основата си сънуването е задоволяване на импулс на Ида чрез фантазия. Сега можем по-ясно да разберем как е възможно човекът, който сънува, да продължава да спи и да не се събужда, смутен от несъзнаваната си психична дейност. Причината е, че смущаващият импулс, произхождащ от Ида, който редовно представлява част от латентното съдържание на съня, се задоволява чрез фантазията; така необходимостта от неотложно разтоварване намалява и импулсът губи силата си, а оттам и способността си да събуди спящия.
Това, че явният сън е винаги осъществяване на желание, се дължи на естеството на латентното съдържание, което в края на краищата не само поражда съня, но е и основният доставчик на неговата психична енергия. Съставните части на Ида, които участват в латентното съдържание, упражняват постоянен натиск за задоволяване, тъй като това е естествената природа на нагоните, от които те произхождат. Понеже докато човек спи пълноценното задоволяване със съответни действия е невъзможно, чрез сън може да се постигне частично задоволяване с помощта на фантазията. Тъй като мото-риката е блокирана, фантазията се използва като заместител. Ако изразим същата идея на езика на психичната енергия, можем да кажем, че катексисът в тази част на Ида, която съставя латентното съдържание, подбужда психичния апарат да осъществи механизма на сънуването и предизвиква частично разтоварване чрез фантазния осъществяващ желанията образ, който съставя явния сън.
Тук трябва да отбележим факта, че манифестното съдържание на повечето сънища в по-късното детство и на сънищата на възрастните дори при внимателно вглеждане не оставят впечатление за осъществяване на желания. Някои сънища дори имат явно съдържание с тъжни или страшни образи и това постоянно се подчертава през последните петдесет години като доказателство за неправилното схващане на Фройд, че всеки явен сън е всъщност осъществяване на желание с помощта на фантазията. Как да разберем несъответствието между теорията и тези факти?
Отговорът на този въпрос е твърде лесен. Както вече казахме, при сънищата в ранното детство с помощта на съня латентното съдържание поражда явния сън, който сам по себе си е фантазия, задоволяваща импулса или желанието в латентното съдържание. Тази фантазия се преживява от сънуващия като сетивно възприятие. Същите видими връзки между латентното и явното съдържание на съня могат да се установят понякога и при сънищата на възрастните. Това са сънища, които напълно наподобяват сънищата на ранното детство. Много по-често обаче явното съдържание на сънищата при възрастните хора е замаскирана и изкривена версия на фантазията, осъществяваща желанието, която обикновено се преживява като зрителен образ или поредица от такива образи. Замаскирането и изкривяването са толкова силно изразени, че става почти невъзможно да се установи осъществяването на желанието в явния сън. Освен това понякога явният сън е смесица от очевидно несвързани помежду си фрагменти, които изглеждат напълно безсмислени и неспособни да изобразят каквото и да е осъществяване на желание. В други случаи замаскирането и изкривяването са изразени толкова силно, че явният сън става страшен и нежелан и ни най-малко не съдържа приятните чувства, които се предполага, че съпровождат осъществяването на желанието чрез фантазията.
Изопачаването и изкривяването, които са силно изразени в сънищата на късното детство и при възрастните хора, се причиняват от механизма на сънуването. Трябва да знаем кои процеси участват в механизма на сънуването и как всеки от тях допринася за изопачаването на латентното съдържание до степен то да не може да бъде разпознато в явния сън.
В механизма на сънуване Фройд сочи два основни и един допълнителен фактор. Първият основен фактор е превеждането на езика на първичния мисловен процес на латентното съдържание на цялото или на онези части от него, които все още не са преведени. Това действие е последвано от сгъстяване на всички елементи на латентното съдържание във фантазия, осъществяваща желанието. Другият основен фактор са защитните операции на Егото, които упражняват силно влияние върху процеса на превеждането и формирането на фантазията. Именно това Фройд оприличава с цензурата на печата, която има силата да отхвърля неприемливи думи и изрази. Третия или допълнителен фактор Фройд нарича вторична ревизия.
Нека сега да разгледаме поотделно тези фактори. Както вече казахме, механизмът на сънуване се състои в превеждане на езика на първичния мисловен процес на тези части от латентния сън, които са изразени чрез вторичния процес. Тук се включват грижите и интересите от всекидневието на човека. Както сочи Фройд, това превеждане се извършва по определен начин. Според него превеждането се стреми към създаване на пластични визуални образи. Тази склонност към представяне на идеи чрез пластично изобразяване произтича от обстоятелството, че явният сън се състои главно от такива образи. Подобна склонност може да се яви и съзнавано при някои действия в будно състояние, например при игри като тази, в която определени думи трябва да се изразят чрез пантомима и да се отгатнат от останалите участници, или при създаването на карикатури и картинни ребуси.
Друго, което трябва да се има предвид и което недвусмислено се отразява на процеса на превеждане, извършван чрез механизма на сънуване, е естеството нд тези латентни елементи на съня, които поначало са изразени с езика на първичния процес. Това са преди всичко спомени, представи и фантазии, свързани с изтласкани желания или импулси. С други думи, механизмът на сънуване ще се опитва да предаде проблемите от живота в будно състояние с език или образи, които са в най-близка връзка с материала, свързан с изтласканото. В същото време механизмът на сънуване избира тази измежду многото фантазии, свързани с изтласкания импулс и стремежа към задоволяването му, която най-лесно може да се свърже с текущите проблеми от будния живот. Всичко казано дотук е опит да се опише, макар и малко тромаво, механизмът на сънуването, който се стреми да постигне колкото е възможно по-точен превод на езика и първичния процес на онези елементи от латентното съдържание, които имат нужда от такъв превод, и в същото време да се създаде или избере фантазия, която да изобрази задоволяването на изтласкания импулс, който е част от латентното съдържание. Както вече казахме, всичко това се прави с цел да се постигне зрително представяне. От своя страна току-що описаният процес създава възможността един и същи образ да представя едновременно различни елементи на латентния сън. Това до голяма степен води към така нареченото от Фройд сгъстяване. Сега вече разбираме щщо в повечето случаи манифестният сън представлява силно 'тъстена версия на мисли, усещания и желания, които произлизат от латентното съдържание на съня.
Преди да продължим да разглеждаме тази част от механизма на сънуване, която се изпълнява от защитите на Егото, трябва да отговорим на въпроса, дали тази част от работата на съня, която вече (>бсъдихме, е причина, макар и отчасти, за прикриването и изкривяването, които са характерни черти на повечето явни сънища; и ако гова е така, в каква степен тя взема участие в този процес.
Ясно е, че изобразяването на съществуващите проблеми от будния живот чрез езика на първичния процес довежда до значително изопачаване на смисъла и съдържанието им. Читателят с право може да се запита, защо тази психична дейност трябва да води до преобразуване, крайният резултат от което е, че нещо става напълно неразбираемо за сънуващия. В края на краищата нали човекът, който създава карикатурата, пантомимата или картинния ребус, е в състояние да разбере смисъла на съдържащите се в тях образи, въпреки че те са изобразени с езика на първичния процес. На практика смисълът на тези творения се схваща освен от създателя им и от много други хора. Да не забравяме освен това, че идеи, изразени с езика на първичния процес, са напълно разбираеми и в други случаи, като например разказването на вицове, както това стана ясно в шеста глава. Трябва ли тогава явният сън да бъде неразбираем, само защото е изобразен с езика на първичния процес?
Отчасти отговорът гласи: вицовете, карикатурите, ребусите и дори пантомимата са създадени с едно условие, а именно - да бъдат разбирани. За да са добри произведения, те трябва да предават някакъв смисъл на реално или потенциално съществуваща публика. При явния сън не се поставят подобни условия. Той се явява като краен резултат на процес, чиято цел е да задоволи едно желание чрез фантазия или съответно да разтовари достатъчно психична енергия, постъпваща от латентното съдържание на съня, с цел да не позволи спящият човек да се събуди. Затова няма нищо чудно, че явният сън по принцип не се разбира веднага дори от онзи, който го е сънувал.
Много по-важна роля в изопачаването на латентното съдържание на съня и в превръщането на явния сън в нещо неразбираемо играе другият основен фактор, който участва в механизма на сънуването. Това, както ще си спомни читателят, е защитната функция на Егото. Трябва да отбележим, че Фройд описва този фактор много преди формулирането на структурната хипотеза за психичния апарат, от която произтичат термините „Его" и „защитни механиз-ми". Поради тази причина той назовава този фактор с подходящия образен термин „цензура на сънищата".
За да разберем ясно дейността на защитните механизми на Егото в процеса на създаването на явния сън, трябва да знаем, че тези механизми влияят на различни части и в различна степен на латентното съдържание. Тези части от латентното съдържание, които се състоят от сетивните възприятия по време на спане, не са обект на защитните операции на Егото - с изключение на случаите, когато Егото се опитва да отхвърли тези възприятия, за да не се наруши спането. Тъй като не сме сигурни, че подобно отношение на спящия към сетивните дразнители е наистина защитна реакция на Егото в обичайния смисъл на думата, смятаме, че за целите на нашата дискусия можем спокойно да изключим сетивните дразнители.
За разлика от сетивните дразнители, другата част на латентното съдържание на съня, която се състои от желания и импулси от изтласканото, веднага среща съпротивата на защитните механизми на Егото. Както знаем, това противопоставяне съществува дълго преди това; по същество то е причината да съществува „изтласканото". Затова не е трудно да разберем, че защитните прояви на Егото се стремят да възпрат проникването на тази част от латентното съдържание на съня в съзнавания, явния сън, тъй като те по принцип се противопоставят на тяхната поява в съзнанието и в будно състояние. Противопоставянето на защитните механизми на Егото срещу тази част на латентното съдържание на съня е причина, поради която явният сън е неразбираем и почти неразпознаваем като фантастичен образ, осъществяващ желание.
Третата част от латентното съдържание на съня са всекидневните проблеми. Тази част заема средно положение спрямо двете други части по отношение на защитните операции на Егото. Егото не възразява срещу всекидневните проблеми, освен когато пречат на спането. Някои от тях дори се възприемат от Егото като приятни и желани. Други обаче се оценяват от Егото като неприятни и като източници на тревожност или чувство на вина. По време на спане Егото се опитва да предпази съзнанието от тези източници на неприятни усещания. Читателят ще си спомни от дискусията в четвърта глава, че по правило защитните механизми на Егото се включват в случай на неприятно чувство или при очакване на неприятно усещане. Поради това предполагаме, че при тези латентни съдържания на съня силата на несъзнаваното противопоставяне на Егото е пропорционална на силата на тревожността или вината, т.е. на неудоволствието, което е свързано с тях.
Става ясно, че защитите на Егото се противопоставят енергично на появата в съзнанието на тези части от латентното съдържание, които произлизат от изтласканото, като същевременно се противопоставят повече или по-малко на всекидневните проблеми, които също са част от латентното Съдържание. Въпреки това несъзнавани-ге мисли, пориви и усещания, които също наричаме латентно съдържание на съня, в края на краищата успяват да си пробият път до съзнанието и да се появят в явния сън. Егото не може да предотврати това, но може да влияе чрез механизма на сънуване, като напълно изопачи явния сън и го направи съвсем неразбираем. Това означава, че изопачаването на явния сън не се дължи просто на факта, че той е преведен на езика на първичния процес. Главната причина за неразбираемостта е, че защитните механизми на Егото го правят такъв.
Фройд /Егеи<1, 1933/ нарича явния сън „формиране на компромис", което означава, че отделните елементи на съня могат да се разглеждат като компромиси между силите на латентното съдържание, от една страна, и защитната сила на Егото, от друга. Както ще стане ясно в осма глава, невротичните симптоми съвсем аналогично представляват формиране на компромис между един елемент от изтласканото и защитите на Егото.
Нека сега дадем един прост пример. Да си представим, че сънуващият е жена и че част от латентния сън, който се поражда от изтласканото, е желание за сексуална връзка с бащата, произхождащо от едиповата фаза. То може да бъде представено в явния сън чрез фантазия, която е съответна на този период от живота - например сънуващата жена и баща се борят и тази игра се съпровожда с определена степен на сексуална възбуда. В случай че защитите на Егото се противопоставят на такава не много изопачена картина на едипо-вото желание, сексуалната възбуда може да се изключи от съзнанието и този елемент от явния сън да се прояви само като представа за борба с бащата без придружаващата я сексуална възбуда. Ако този елемент все още е твърде близко до оригиналната фантазия и не може да се приеме от Егото без преживяване за тревожност и вина, образът на бащата може да изчезне и вместо с него сънуващата жена да си представи, че се бори с друг човек, например със сина си. Ако представата за борба все още е близка до оригиналната фантазия, тя също може да се замени с друга телесна дейност, като например танцуване, а явният сън може да показва как жената танцува със сина си. Дори и тази представа може да се окаже неприемлива за Егото и вместо нея в явния сън може да се появят непозната жена и нейният син в стая с излъскан под.
Би трябвало да завършим тази поредица с „и така нататък", тъй като възможностите за изкривяване на природата на елементите от латентния сън са практически неограничени. Доколко явният сън е подобен на латентното съдържание и доколко латентният сън ще се изопачи от механизма на сънуване зависи от равновесието между силите на защитните механизми и елементите на латентното съдържание. От примерите по-горе разбираме, че описаните образи, които могат да се появят в явния сън, са варианти, чието възникване зависи от наличността на определени възможности в момента. От тези примери не следва, че при определен сън най-напред ще се появи съдържанието „А" и ако Егото не го приеме, то ще бъде заменено с „Б", а ако и то се отхвърли, ще бъде заменено с „В" и т. н. В действителност става точно обратното. В зависимост от взаимоотношението между силите на защитата и латентните елементи на едно от тези съдържания, „А", „Б" или „В" ще се появи направо в явния сън.
Естествено, тези примери не изчерпват разнообразните възможности за формиране на компромис между защитата и латентното съдържание. Всеки опит за пълен списък от такива възможности би надхвърлил обема на тази глава. Въпреки това трябва да споменем за някои от тях, които са твърде важни и типични. Например образи, които са свързани помежду си в латентното съдържание, може да се появят в явния сън като повече или по-малко независими един от друг. В горния пример сънуващата жена може да се бори с непознат човек, а баща да се появи в друга част от съня й. Такова разместване на връзките е твърде характерно за работата на съня.
Пример за друго типично „компромисно" явление е, когато явният сън изцяло или отчасти става много неясен. Според Фройд това означава, че противопоставянето на защитите срещу съответните елементи на латентния сън е много енергично. Ясно е, че защитните механизми не са достатъчно силни, за да предотвратят появата в съзнанието на определен явен сън, но са достатъчно силни, за да го направят неосъзнат или неясен.
Афектите или емоциите, които са част от латентния сън, също се преобразуват по различни начини от механизма на сънуването. Вече разгледахме възможността такава емоция (в нашия случай -сексуална възбуда) да не се появи в явното съдържание. Възможно е също подобна емоция да се появи със силно намалена интензивност или с променен вид. Така например, яростта от латентното съдържание може да се появи в явния сън като досада или антипатия, възможно е дори яростта да бъде представена с чувство за липса на яд. От този пример става ясно, че афектът от латентния сън може да се представи в явния сън от точно обратното чувство. Латентни- ят копнеж може да се появи като отвращение в явното съдържание и обратното. Омразата може да се представи като любов, тъгата като веселие и т.н. Такива промени са резултат от „компромис" в смисъла, вложен от Фройд, между Егото и латентното съдържание и те изопачават латентното съдържание в явния сън.
Афектите в сънищата не могат да се разглеждат без обсъждане на тревожността. Както вече казахме в началото на тази глава, някои от критиците на Фройд не приемат неговото определение, че всеки сън е осъществяване на желание и се аргументират с това, че при голяма част от сънищата тревожността е основната характеристика на явното съдържание. В психоаналитичната литература тези сънища се наричат обикновено страхови. В останалата литература те се наричат кошмари. Най-обширното психоаналитично изследване на кошмарните сънища е направено от Джоунс АГопез, 1931/. За страховите сънища най-общо може да се каже, че те разкриват провал на защитните операции на Егото. Става така, че някой елемент от латентното съдържание на съня успява да проникне в съзнанието въпреки защитите на Егото и се появява в явното съдържание на съня неподправено или се разпознава от Егото твърде лесно, а Егото не може да си позволи такова нещо. В резултат на това Егото реагира с тревожност. Както посочва Джоунс, едиповите фантазии се появяват в явното съдържание на класическия кошмарен сън недостатъчно прикрити. Често в съзнанието ни за тези сънища се смесват елементи на сексуално задоволяване и ужас.
Друг вид сънища, които са тясно свързани със страховите сънища, са така наречените наказателни сънища. При тях, както и при някои други, Егото предвижда вина, т.е. упрек от Суперегото, в случай, че част от латентното съдържание се прояви директно в явния сън. Защитите на Егото се противопоставят на тази част от латентното съдържание, както става при всички останали сънища. В резултат на това при наказателните сънища явният сън, вместо да изрази замаскирана фантазия за осъществяване на изтласкано желание, изразява замаскирана фантазия за наказание по повод въпросното желание и това е наистина необичаен „компромис" между Егото, Ида и Суперегото.
Сега трябва да отговорим на един въпрос, който вече се е породил в мислите на читателя. Казахме, че явният сън е фантазия, осъществяваща несъзнавано желание, или импулс, който идва от не-съзнаваното и се появява в съзнанието в повече или по-малко замаскиран вид. От друга страна, според дефиницията точно това е невъзможно за импулс, принадлежащ към изтласканото. Приехме, че „изтласканото" се състои от определени импулси на Ида и от съ ответните фантазии, спомени и др., свързани с тях, които защитните механизми на Егото пазят да не проникнат в съзнанието. Как е възможно тогава изтласканото да се появи в съзнанието по време на сънуване?
Отговор на този въпрос може да се намери в теорията за спането /Ргеи<1, \9\6-Ь1. Тъй като по време на спане пътищата към моторната дейност са напълно блокирани, силата на защитите на Егото намалява значително. Това може да се представи картинно по следния начин: Егото сякаш си казва: „Аз не трябва да се тревожа за тези неприемливи импулси. Те не могат да сторят нищо, докато спя и съм в леглото". От друга страна Фройд смята, че нагонният катек-сис, използван от изтласканото, т.е. силата, с която то се стреми да стане съзнавано, не намалява съществено по време на сън. По този начин спането създава условия за относително намаляване на защитите в сравнение със силата на изтласканото, в резултат от което изтласканото има по-голяма възможност да проникне в съзнанието по време на сън, отколкото в будно състояние.
Трябва да се знае, че разликата между спане и будно състояние не е качествена, а количествена. Известно е, че по време на спане елементите на изтласканото имат по-голяма възможност да проникнат в съзнанието, отколкото когато човек е буден, но както вече видяхме, в много случаи защитите на Егото предизвикват или налагат такава степен на изопачаване и замаскиране на изтласканото чрез механизма на сънуване, че достъпът на изтласканото до съзнанието не може да се счита за пряк. От друга страна, при определени условия елементи от изтласканото могат да имат пряк достъп до съзнанието в будно състояние. Примерът от шеста глава, в който пациентът „случайно" блъска с колата си възрастен човек, показва, че е възможно едипов импулс от изтласканото да завладее за момент поведението и по този начин да се прояви пряко дори и в будно състояние. Тъй като не са редки и други явления, които потвърждават същото, става ясно, че не можем да противопоставяме спането на будното състояние в този смисъл. Във всеки случай фактите сочат, че в общи линии изтласканото се появява много по-непосредствено в явния сън, отколкото в съзнаваните мисли или поведението в будно състояние.
Както вече споменахме, има още един процес, не така съществен както двата, които разгледахме дотук. Той допринася за крайната форма на явния сън и за неговата неразбираемост. Този процес може да се приеме като последна фаза на механизма на сънуването, въпреки че Фройд /Ргеис1, 1933/ го разглежда отделно. Той го нарича вторична ревизия, с което обозначава опита от страна на Егото
да оформи крайния сън в логична и свързана мисъл. Егото се опитва да направи явния сън „смислен" по същия начин, по който „осмисля" всички впечатления, достигащи до него.
Нека сега се спрем на една характерна особеност на явния сън, която на чисто описателно ниво е най-типичната му особеност. Това е фактът, че явният сън почти винаги се състои предимно от зрителни образи. Други усещания също могат да се преживеят като част от явния сън.* По честота зрителните преживявания в явния сън се следват от слуховите, като понякога и всички останали сетивни модалности могат да се появят в явния сън. В по-късна възраст в явния сън нерядко се появяват мисли или фрагменти от мисли, например в случая, когато сънуващият заявява: „Видях мъж с брада и знаех, че той отива при моя приятел". Когато подобни мисли се появят в явния сън, те почти винаги са подчинени на сетивните възприятия.
Както ни е известно, сетивните впечатления от явния сън се възприемат като реални по време на спането. Те са почти толкова реални, колкото възприятията в будно състояние. В този смисъл тези елементи на явния сън могат да се сравняват с халюцинациите, които са симптом на тежки психични заболявания. Фройд /Ргеис1,1916-Ь/ определя съня като краткотрайна психоза, макар че сънищата не са патологично явления. Проблемът се поражда от факта, че крайният резултат от механизма на сънуването, който е явният сън, е по същество халюцинация независимо от това, че тя е нормално явление по време на спане.
В своята първоначална теория за психологията на съня Фройд /Ргеис!, 1900/ обяснява тази особеност на явния сън с терминология, която, както отбелязахме в трета глава, принадлежи към т.н. топографска теория за психичния апарат. Според тази теория естественият път на психичното разтоварване е от възприемащата част на психичния апарат към моторната, където психичната енергия се разтоварва чрез действие. Това определение без съмнение изхожда от представата за рефлексната дъга, при която пътят на нервния импулс преминава от сетивния орган към централната нервна система и достига моторните пътища. Фройд смята, че тъй като по време на сън моторният път е блокиран, то психичната енергия тръгва в обратна посока, като води до възбуда на възприемащата част на психичния апарат от процеса на психичното разтоварване, вследствие на което се появяват сетивни образи в съзнанието, които са подобни на възприятията при външни дразнители. Според първоначалното обяснение на Фройд това е причината, поради която сетивните представи от явния сън се възприемат като реални.
Според съвременната психоаналитична теория за психичния апарат фактът, че явният сън е всъщност халюцинация, би трябвало да се обясни по следния начин: по време на сън голяма част от функциите на Егото са временно преустановени. Така например, защитите на Егото намаляват и волевата моторна дейност е почти напълно парализирана по време на спане. Също така значително намалена по време на спане е способността на Егото да отчита реалността, т.е. да различава между дразнители от вътрешната и външната действителност. Освен това, по време на спане функциите на Егото регресират дълбоко до нивото на ранните стадии от живота. Така например мисленето не е вече на нивото на вторичния процес и е представено от първичния процес. То е предимно предвербално, което означава, че се състои от сетивни образи, най-вече зрителни. Загубата на способността да се отчита реалността вероятно също е последица от дълбокия регрес, до който се стига по време на спане. Следователно по време на спане се наблюдават две тенденции: първо, мисловният процес е предимно предвербален и се състои най-вече от зрителни образи, и второ, Егото няма способността да отчита, че тези образи не постъпват от външната среда, а са дразнители от вътрешния свят. Поради това ние смятаме, че явният сън е по същество зрителна халюцинация.
Един лесно наблюдаван факт, който потвърждава структурната хипотеза и който противоречи на елементарните обяснения на топографската хипотеза, е следният. При много сънища способността да се отчита реалността не е напълно загубена. До определена степен сънуващият е наясно, че това, което преживява по време на сън, не е действително, а „само сън". Такова частично запазване на способността да се отчита реалността трудно може да се обясни с топографската хипотеза. Но то съответства напълно на структурната хипотеза.
Дотук изложихме психоаналитичната теория за природата на сънищата. Разгледахме трите основни части на съня, които са латентното съдържание, механизмът на сънуването и явното съдържание. Опитахме се да обясним как функционира механизмът на сънуване и от кои фактори може да се повлияе. На практика, когато изследваме конкретен сън, ние се срещаме с явното съдържание и имаме за задача да открием какво е латентното му съдържание. Ако успеем да изпълним тази задача и да установим латентното съдържание, можем да кажем, че сме изтълкували съня или че сме открили смисъла му.
Тълкуването на сънищата протича в рамките на психоаналитичната терапия и изисква прилагането на психоаналитична техника. Тук няма да обсъждаме тълкуването на сънищата, тъй като това е технически проблем и се отнася към психоаналитичната практика, а не към психоаналитичната теория.